Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Белгия
  • Мнения: 10
Здравейте,
На 13/7/2018 5- членното ми семейство претърпя тежка катастрофа,следствие на което на следващия ден най-малкото ми дете(сина ми на 1г,10 м. )почина. Имам още 2 дъщерички на 6г и на 4г , те се възстановиха физически,надявам се и психологически....,но аз умирам всеки ден.
Загубих желанието си за живот,нямам желание да правя нищо...
Плача постоянно,въпросите в главата ми са толкова много ,а отговори няма.Никой не ме разбира,няма с кого да споделя болката си.
Живея в чужбина. Нямам роднини тук,само семейството на съпруга ми.
След катастрофата (тя се случи в България,на 23 км от родния ми град) ходих на психолог ,водих и децата си,но от както се прибрахме съм сама вкъщи по цял ден. Депресията ме удари като ураган.Пред децата се преструвам,а в момента в който остана сама рухвам.
Незнам какво да правя ,страх ме е от себе си,страх ме е че ще се предам ,страх ме е че няма да мога да отгледам другите си 2 деца.
Не мога да спра да се обвинявам ,че ние оживяхме , а малкото ми момче си отиде.....
Помогнете ми...как да продължа да живея???

# 1
  • София
  • Мнения: 493
Здравейте,
Смъртта обикновенно ни оставя безмълвни. И при мен е така.  Много дълго бавих отговорът си на този пост защото може би нямам право да пиша, защото не съм преживяла подобна трагедия. Ще пиша обаче, за да знаете, че не сте сама и поне един човек е мислил по страданието ви...
Според мен когато емоционалните и рационалните доводи не вършат работа, остават само простите етични правила, оцелели в традицията на човечеството. Нещо подобно на това, което срещнах синтезирано у Елин Пелин в "Задушница" - "Живите при живите, мъртвите при мъртвите". Според този принцип трябва да решите вие къде ще се числите - при живите или при мъртвите. Много се надявам да изберете живите. И след това бавно и търпеливо да се учите да живеете с липсата, която смъртта е отворила.
Всяко погребение в православната традиция завършва с водосвет - той е за живите, единственият ритуал свързан с траура насочен към живите. Това потвърждава, че животът трябва да продължи да се случва такъв какъвто е - болезнен, но и шарен. Дано и вие стигнете до вашия водосвет - обновление за живот тук, на тази земя.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт