Успял родител?

Студентският кредит е за студента и плащането му започва след като започне работа, даже май имаше и по-големи гратисни периоди, от порядъка на година-две след като започне работа.
Има родители, които крият от децата си много неща. Знаете де, то всеки родител крие, но има и такива, които крият финансовото си състояние, за да му е добре на келеша. И той на 20 си мисли, че всичко, което лети се яде.
А, и за да не ме емнете, и аз мисля да плащам за следване. Ама това, ако келеша иска да учи, влезе на добро място и е мотивиран. За треторазредни "университети" - ц. В тях ако учи, ще си плаща сам, сори, и на 12 вече има що годе яснота какво и как ще е.

Завистта е много безсмислено и увреждащо личността чувство. Гледането в собствената паничка извисява духа и помага да се справиш много по-лесно с житейските премеждия. А и не разконцентрира.

Ето текста, според който родителят има задължение да издържа детето си до 25 години, ако учи.
Семеен кодекс, чл. 144.
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Но ето друг текст:
Семеен кодекс, член 124:
(5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.

След като е влязъл студент, вие сте успели родители.
Така е - вече е на 20, седнете и обмислете някакво решение заедно за таксата.

Стойността на парите се възпитава доста преди университета.

Моите родители ми плащаха таксите и наема. Имаха възможност и желание, не виждам нищо лошо.
Аз си работех докато уча, и много добре знам каква е стойността на парите, двете неща нямат връзка, не разбирам кое толкова те е дразнило.

Ами това, че на другите им е поднесено на тепсия това, което тя си е извоювала със зъби и нокти. Другият проблем е, че трудно се социализираш, когато на повечето им е осигурено. Например първите курсове, когато на другите им е осигурено, а ти не можеш да отидеш да ядеш с тях, защото си носиш сандвич от вкъщи. Честно, не ми се отпочва темата, разбира се, че е по-трудно за този, който не е подпомогнат от родител и разбира се, че степента на подпомагане има значение.
Когато не си подпомогнат, по-бързо научаваш някои неща и губиш илюзии, но не мисля, че това е непременно нещо добро, понякога просто по-бързо се изхабяваш.
Стойността на парите се разбира, когато останеш без тях, това е истината. Не се 'възпитава' с думи, а се научава, по трудния начин. Толкоз.

Въпреки че ще бъда рязка с риск да ме линчувате, ако бях на мястото на авторката, нямаше да платя таксата. Да се хване младежът на работа, да изкарва пари, за да оцени стойността им. Висшето образование не е задължително. Всеки първо трябва да оцени необходимостта му и желанието да се завърши и да намери начин да се финансира през това време.
Особено пък щом родителите са затруднени финансово.

Хм, това, че нейните родители не са можели да си позволят да я издържат, когато е била на 17 години, не прави самоиздръжката на 17-годишно дете норма. Категорично против съм да се дундуркат 20+ годишни хора и да се толерират паразити, но съвършено нормално е, ако родителите имат възможност да се погрижат за децата си докато те учат, да го направят. Нейното е чиста завист, че и Вуте не е зле като нея.

Да се дразни човек, че чуждите родители са работили повече и са изкарали повече пари, за да успеят да издържат детето си до пълнолетие и да може после да се концентрира в университета, също е въпрос на възпитание...
Ако пък, не дай боже, е станало някакво нещастие, което я е поставило в тази ситуация, то защо ще се дразни на това, че на другите не им се е случило, пак въпрос на възпитание.

А и повечето ми колеги работеха, независимо дали родителите им покриваха таксата или не. Т.е. това, че някой плаща една такса, не значи нищо.

Пък и да не работи някой студент, чудо голямо, не смятам, че е задължително да се работи по време на учене.

Не е завист. Има специалности, при които е много трудно да съвместяваш работа и учене. Да не се заблуждаваме, ако е имало кой да инвестира в теб е друго.

Разбира се, че няма нищо лошо да се плати таксата и да се помага на детето, но все пак трябва и малко разбиране от негова страна.

Ако имам пари и желание да платя, няма лошо, но при парични затруднения да ми каже, че съм провалил се родител....мнооооого грубо и грозно!

Аз лично, ако имаше кой да ме издържа, не бих работила като студентка. Хиляда пъти по-добре, дори и само затова, че имаш достатъчно време за учене...

Да, трудно е. Да, лошо е, ако родителите нямат възможност да инвестират в теб. Това какво основание дава да се дразним на тези, чийто родители имат възможност и желанието да го направят?

Ехеее, измислих го. Чудих се как да стане, хем да плати таксата, младежът да продължи да учи, хем да му скръцне със зъби.
Предлагам ти да платиш сега и да го помолиш учтиво да си намери някаква работа /веднага/, за по 2-3 часа през ден през два, да заделя, за да има буфер, при една евентуална невъзможност следващия път /зимъска може би/, да си поеме. Извиняваш се, ако преди това си обещала, че ще плащаш през цялото време, обясняваш, че има независещи от теб обстоятелства /например/. Тъкмо удобен повод да 'преподадеш', че човек трябва да се научи да бъде гъвкав. Преди 2 години си мислела, че ще успееш да плащаш през цялото време, но през тези 2 години нещата финансово са се влошили значително и е време да предоговорите. Обещаваш, че ако имаш възможност, ще плащаш ти, но да се подсигури!

Човече, не можеш да обвиниш момичето, нито мен, че родителите ни не са ни възпитали, нали разбираш. Това, което ти ми казваш, че си получила от родителите си /възпитанието да не гледаш в чуждата паничка/, аз научих по-късно и сама и сега така уча децата си. Но в момента я сочите с пръст, понеже родителите й незнам си какво си. Е това точно е проблема. Как се внедряваш в социума.
Абсолютно, въпрос на възпитание е, но не можеш да обвиняваш невъзпитания /на 20 години да речем/, че не е възпитан. Тепърва се започва да се осъзнава кое не е наред в собственото ти възпитание, в собственото ти семейство и т.н., та да започнеш да се самокоригираш.

Да, и както е написано, при някои специалности първите 2 години да се учи е абсурд.

Уиш, не става дума за основание, а както Човечето го е написала - за възпитание. Същите тези хора, които 'не могат да осигурят', често не могат и да разберат как другите осигуряват, обясняват, как това става 'с връзки', 'с измама', 'с далавери', честно не ми се изброява, мисля, че ме разбираш. Т.е. като цяло възпитанието е в стил 'ние сме жертвите', ние сме пичове, но сме много праволинейни и честни и затова често сме прецаквани, а пък другите не, че са нещо повече от нас, а просто са 'измамили системата' и затова имат възможности, абе с една дума са си чисто и просто едни измамници, които не заслужават, ама имат. Не знам дали бях ясна. Отказ да се погледне в собствената паничка, затова и момичето е гледало често в чуждите, но както виждам, тя се е осъзнала и е излязла от този порочен кръг.

Здравейте!
Отново благодаря на всички за коментарите!

За първи път имаме сериозни финансови проблеми (от около 2-3 месеца).
Но парите за семестъра мога да ги осигуря (320 лв.) .
Проблемът ми е в неговото отношение и поведение в една такава ситуация. Питам се къде и кога сгреших във възпитанието му. Не е лишаван от нищо до определена възраст, но и не съм се поддавала на разни капризи. Осигурявали сме му приличен стандарт. Нещата, които съм смятала за екстри си е купувал сам - със спестявания от джобни и по-късно с изкарани от него пари по интернет.
Учи информатика. По свое желание. 
Не иска да работи каква да е работа докато учи. Не искал да бъде студент с тройки. За малко не му достига успехът за стипендия. Ако се наложело да работи би се прехвърлил задочно, отколкото да учи редовно и да работи.
Ако не платя семестъра ще прекъсне. В момента и той няма достатъчно джобни, за да си го плати. Ако това се беше случило месец преди семестъра или ако знаех, че има пари той да си го плати, не бих платила. Думите му ме ужасиха и не мога да ги подмина с лека ръка.

Да се прехвърля и да си намира работа. Точно с неговата специалност е срамота да чака джобни от мама и тате. Синът ми е програмист, така че знам какво говоря. И да не забравиш да му отвъртиш два зад врата.