Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 септ. 2018, 00:19 ч.

След секцио

  • 1 406
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте , интересува ме които сте раждали секцио , след самото раждане дали има непоносими болки и колко време горе долу се възстановяваш . Общо взето ме интересува всичко за раждането секцио по време на раждането и след него . Благодаря ви

# 1
  • Мнения: 7 531
Ами, боли си. Първото раждане секцио беше песен. Бързо и безпроблемно се възстанових. Второто раждане секцио беше кошмар.Трудно и бавно възстановяване, отне ми месец да си стъпя на краката и да съм пълноценен човек.

# 2
  • Мнения: 483
Здравейте !
Родих със секцио на 7ми август тази година , та спомените ми са горе долу пресни. Наложи се спешно такова , тъй като малката не си дочака датата за насрочената операция.
1. След приемането правят тоалет на родилката( клизма , обезкосмяване ако има нужда и тн)
2. Когато вече отидете в операционната зала ви слагат на масата , и започва поставянето на упойки(мен ме попитаха как искам да застана , легната на една страна или седнала с наведена към корема глава. Поставят упойката и докато чакат да подейства слагат катетър(което може би беше най-неприятната част от подготовката, но не е болка за умиране)
3. Когато вече всичко е готово правят тест дали упойката е подействала( мен ме минаха с игла по крака и корема за да видят дали усещам нещо)
4. Операцията започва и след 5/10 мин бебето е навън . Показват го за секунда и го отнасят , за да го оправят(клампиране на пъпнста връв и тн). По време на операцията не се усеща болка , само подръпване и побутване , но не мога да го опиша като нещо конкретно.
5. След операцията те настаняват в интензивно/следродилна зала и ви наблюдават. Мен ме раздвижиха на 9тия час от операцията и това ми беше най-трудно. Боля си , но е търпимо. После ме качиха в стаята. Първите 3 дни за най-трудни. Аз гледах да се разхождам из коридорите възможно най-много, защото искам да избегна сраствания в последствие.
На въпроса има ли непоносима болка, отговорът е не , защото ще трябва да я изтърпиш.😉😁. Не е толкова страшно , колкото всъщност може да си представяш. На мен лично по-голяма драма ми беше ваденето на зъби( мъдрец).
Не мисли за болката , а за човечето и всичко ще е по-лесно. Бъди позитивна и настроена за страхотни моменти с малкото същество , което ще ти влезне под кожата както никой друг не може.
Надявам се да съм била полезна. Желая ви лека бременност и раждане. Поздрави!

# 3
  • Мнения: 3
Здравейте !
Родих със секцио на 7ми август тази година , та спомените ми са горе долу пресни. Наложи се спешно такова , тъй като малката не си дочака датата за насрочената операция.
1. След приемането правят тоалет на родилката( клизма , обезкосмяване ако има нужда и тн)
2. Когато вече отидете в операционната зала ви слагат на масата , и започва поставянето на упойки(мен ме попитаха как искам да застана , легната на една страна или седнала с наведена към корема глава. Поставят упойката и докато чакат да подейства слагат катетър(което може би беше най-неприятната част от подготовката, но не е болка за умиране)
3. Когато вече всичко е готово правят тест дали упойката е подействала( мен ме минаха с игла по крака и корема за да видят дали усещам нещо)
4. Операцията започва и след 5/10 мин бебето е навън . Показват го за секунда и го отнасят , за да го оправят(клампиране на пъпнста връв и тн). По време на операцията не се усеща болка , само подръпване и побутване , но не мога да го опиша като нещо конкретно.
5. След операцията те настаняват в интензивно/следродилна зала и ви наблюдават. Мен ме раздвижиха на 9тия час от операцията и това ми беше най-трудно. Боля си , но е търпимо. После ме качиха в стаята. Първите 3 дни за най-трудни. Аз гледах да се разхождам из коридорите възможно най-много, защото искам да избегна сраствания в последствие.
На въпроса има ли непоносима болка, отговорът е не , защото ще трябва да я изтърпиш.😉😁. Не е толкова страшно , колкото всъщност може да си представяш. На мен лично по-голяма драма ми беше ваденето на зъби( мъдрец).
Не мисли за болката , а за човечето и всичко ще е по-лесно. Бъди позитивна и настроена за страхотни моменти с малкото същество , което ще ти влезне под кожата както никой друг не може.
Надявам се да съм била полезна. Желая ви лека бременност и раждане. Поздрави!


Благодаря много за подробното обяснение , мен ме притеснява най-много как ще се грижа за бебчето ако не мога да ходя . Бих искала да стои при мен , при  теб оставиха ли го в стаята с теб и помагаше ли ти някой , благодаря Simple Smile

# 4
  • град-държава
  • Мнения: 5 115
Как ще протече секциото зависи от практиката в конкретно избраната болница и екипът, който ще оперира.
На мен не са ми правили клизма, нито нещо друго. Единствено ми включиха няколко системи в предродилна, мериха тонове(детето ми беше с лоши тонове и общо взето бях постоянно закачена на апарат дните преди да ме оперират) и един много внимателен и кратък преглед за разкритие.
Не усетих поставянето на упойката, поставянето на  катетъра, не усетих никакви движения/придърпвания/побутвания. Детето ми го дадоха за време, в което да го прегърна, целуна и да си направим снимки.
Най-болезненият момент за мен беше включването на системите окситоцин - 10/15мин, докато подейства и обезболяването. Раздвижиха ме вечерта, а на сутринта успях да се изправя и ходя  сама. Тогава и махнаха катетъра. Вече от третия ден нататък бях способна да се справям сама и детето беше за постоянно оставено при мен, но са ми го носили винаги когато поискам преди това, а и кърмех. От деня, в който ме изписаха съм била в състояние да и обслужвах бебето и себе си. Т.е не е имало болки, които да ми пречат на нормалниге дейности. За около 3 седмици се възстанових напълно, като съм се справяла единствено с помощта на мъжа ми. Проблеми и усложнения не съм имала.

# 5
  • Мнения: 24
Родих със секцио преди години нямаше болки но чувството след пълна упойка е убийствено .Мислех че се връщам от ада

# 6
  • Terra incognita
  • Мнения: 1 985
Болката я усетих едва, когато станах от леглото на другия ден. Позаболя ме малко, но продължих с раздвижването, защото е много важно. Общо взето, два дни ми слагаха обезболяващи. Положението беше сравнително търпимо. Изпитвах болка само при ставане от леглото и по- резки движения. На изписването, вече, си бях ок.
Първия ден бях на легло и нямаше как, но от втория ден си поех бебето и си го гледах и обслужвах от 5 сутринта до 12 през нощта.
Да допълня, че и на мен не са ми правили клизма, катетъра го поставиха след упойката, стресът беше сведен до минимум.

# 7
  • София
  • Мнения: 12 610
Първия ден след секциото бях в интензивно отделение, не усещах никаква болка, заради обезболяващите. На следващата сутрин ме раздвижиха и се преместих в другото отделение. Болка нямах, дадоха ми обезболяващи, но не ги пих, имаше леко придърпване при ставане и лягане, което мина за 2-3 дни. Упойката не беше пълна. Предупредиха ме да пия много вода след секциото, за да не ме боляла главата. Пих и наистина не ме болеше, не знам дали е заради това или е съвпадение. Като цяло мина доста леко и след това не съм имала проблеми.

# 8
  • Мнения: 3
А обезболяващите след секциото които ги дават не пречат ли на кърмата

# 9
  • София
  • Мнения: 12 610
Не знам, аз реших да не кърмя.

# 10
  • Terra incognita
  • Мнения: 1 985
А обезболяващите след секциото които ги дават не пречат ли на кърмата
На мен ми ги вливаха венозно. Казаха, че няма проблем

# 11
  • град-държава
  • Мнения: 5 115
Не са ми давали обезболяващи през устата. Всичко беше на системи. Конкретно за кърменето не са ме предупреждавали или забранявали. Изобщо не е правено на въпрос и постоянно ме насърчаваха/помагаха, в крайна сметка кърмих 14месеца. Вреда за детето не е отчетена.😆
"Съквартирантаката" също кърмеше.

# 12
  • Добрич
  • Мнения: 331
Истината е,че е индивидуално и никой не може да каже как ще е при теб.Колкото жени попиташ, толкова и отговора ще получиш.Едни ги боли повече,други по-малко.
При мен беше кошмар,а имах едно нормално раждане без упойка.В болницата вдигах горната част на леглото до седнало положение и така ставах.Лошото беше в къщи,защото трябваше мъжът ми да ме изправя.При мен цялата одисея продължи 20 дни.Забравих да кажа,при мен беше планово,с пълна упойка.Тоалета си го направих в къщи,пих и слабително.Там ми сложиха катетъра.Неприятно е,но само за минута.
Леко раждане.

# 13
  • Мнения: 483
Здравейте !
Родих със секцио на 7ми август тази година , та спомените ми са горе долу пресни. Наложи се спешно такова , тъй като малката не си дочака датата за насрочената операция.
1. След приемането правят тоалет на родилката( клизма , обезкосмяване ако има нужда и тн)
2. Когато вече отидете в операционната зала ви слагат на масата , и започва поставянето на упойки(мен ме попитаха как искам да застана , легната на една страна или седнала с наведена към корема глава. Поставят упойката и докато чакат да подейства слагат катетър(което може би беше най-неприятната част от подготовката, но не е болка за умиране)
3. Когато вече всичко е готово правят тест дали упойката е подействала( мен ме минаха с игла по крака и корема за да видят дали усещам нещо)
4. Операцията започва и след 5/10 мин бебето е навън . Показват го за секунда и го отнасят , за да го оправят(клампиране на пъпнста връв и тн). По време на операцията не се усеща болка , само подръпване и побутване , но не мога да го опиша като нещо конкретно.
5. След операцията те настаняват в интензивно/следродилна зала и ви наблюдават. Мен ме раздвижиха на 9тия час от операцията и това ми беше най-трудно. Боля си , но е търпимо. После ме качиха в стаята. Първите 3 дни за най-трудни. Аз гледах да се разхождам из коридорите възможно най-много, защото искам да избегна сраствания в последствие.
На въпроса има ли непоносима болка, отговорът е не , защото ще трябва да я изтърпиш.😉😁. Не е толкова страшно , колкото всъщност може да си представяш. На мен лично по-голяма драма ми беше ваденето на зъби( мъдрец).
Не мисли за болката , а за човечето и всичко ще е по-лесно. Бъди позитивна и настроена за страхотни моменти с малкото същество , което ще ти влезне под кожата както никой друг не може.
Надявам се да съм била полезна. Желая ви лека бременност и раждане. Поздрави!


Благодаря много за подробното обяснение , мен ме притеснява най-много как ще се грижа за бебчето ако не мога да ходя . Бих искала да стои при мен , при  теб оставиха ли го в стаята с теб и помагаше ли ти някой , благодаря Simple Smile
Здравейте!
Това дали бебето ще седи при вас зависи от болницата , в която ще раждате и вашето желание и възможности. Аз раждах в Надежда и беше напълно мое решението . Лично аз избрах първата вечер да не седи при мен. Бях се паднала в единична стая . Акушерките много ми помагаха. Специално беше дошла една жена , за да ми помогне за кърменето. Възстанових се бързо и не толкова трудно.
Понеже много от момичетата писаха, че на тях не им е правена клизма, предполагам, че е било планово секцио, а не по спешност като на мен. Сигурно зависи и от болницата и лекарите.😉🙂

# 14
  • град-държава
  • Мнения: 5 115
Планово секцио дотолкова, че взеха решение за секцио на един от прегледите предния ден. Раждах в Дева Мария Бургас и в темата може да се проследи как раждат жените и в двата случая. Доколкото ми е известно не правят клизми и не бръснат рутинно. Покрай мен поне, на които са раждали там не са.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт