Чета форума доста често, но до сега никога не съм си и помисляла, че ще попадна в такава ситуация, че да търся съвет как да се спрява с проблема си, затова и нямах регистрация до днес.
Аз съм на 23 години, а приятеля ми е на 28. Заедно сме от няколко месеца и от 3-тия ден на нашата връзка заживяхме заедно, поради това, че той изпадна в сложна ситуация и временното му настаняване у нас стана за постоянно. Имаме планове както всички останали двойки. И до тук с розовото. Всичко за моменти от секундата се превърна в пълен кошмар, в който не бях очаквала да попадна някога!
Той още от самото начало се шегуваше по един или друг начин с това да си имаме бебенце, аз обаче не приемах сериозно неговите на пръв поглед "шеги" до момента, в който без да се шегува поиска да си имаме бебенце. Със сълзи на очи (от щастие) се съгласих (все пак от всичките тези шеги и на мен ми минаваше доста често през главата), всичко беше наред първия ден, направихме няколко "бебеопита", аз започнах да планирам преглед при лекар, следях си и си записвах овулацията. Започнах да мечтая за малкото човече (колко бързо се случват нещата), подсъзнателно не ми се пушеше, гледах да се храня здравословно, да се наспивам повечко. До момента, в който той не ми каза, че не бил и сигурен и било по-добре да не сме избързвали като съответно се подкрепи с хиляди оправдания защо е по-добре да изчакаме още малко. Е, тогава все едно ме обля киселинен дъжд, от тогава не мога да спра да плача, една малка частица от мен умря, толкова ме боли, че не искам да говоря с него, да ме докосва или да го виждам изобщо. Всичко, което правя с него е по задължение.
Не мога да забравя самодоволния му поглед докато пиех Ескапел през сълзи на очи, нищо в него не трепна! Той въобще не разбира какво ми причинява. Продължава си постаро му все едно нищо не се е случило.
Е, кажете мами, как да се справя с депресията, в която в момента изпадам и как да продължа да вярвам на този човек за напред?