Искам да попитам за тази ситуация.

Иван си е бил пръв в колата - значи правото е на неговастрана 

Аз на твое място сигурно бих казала нещо на майката на близнаците. Сигурно бих й казала, че не моето дете е нахално, а наейните, които се опитват да го избутат. Или нещо от сорта, че не е редно двама да се съюзяват срещу един  . Не съм изпадала в такава сутуация, но мисля, че не бих си замълчала

При такъв коментар ти се чудя защо си навела глава и си си замълчала, аз лично не бих, та даже бих се намъкнала в количката при детето ми да си играем заедно за неопределен период от време.
Ако са щяли да се возят тогава ситуацията е друга, но пак не и дава право да казва на детето ти че е нахално. Иначе аз попадам в повечето случаи в обратната ситуация, детето ми иска да се вози, но в "депресанта" /аз така му викам/ обикновенно има стоящи деца, които просто си играят, казвам и да отиде и да ги помоли да слезнат за да се вози и после пак да си се качат, ако не искат я пращам при майките им тях да моли. Случвало се е обаче да и кажат, че децата няма да слезнат, защото били отишли първи там, тогава вече и аз се намесвам, питам ги ще се возят ли и получавам отговор, че ако питам дали стотинка ще пускат, не нямало, защото децата не обичали да се клатушкат, е добре ама моето обича и иска да се поклатушка няма да им стане нищо ако слезнат за 5 минутки. След реплики от моя и от тяхна страна децата все пак слизат, моето си пуска стотинка, аз сядам на масата и обръщайки се виждам как НЕобичащите да се люшкат деца са се настанили при нея правейки я на сандвич, а тя реве като магаре, ей на това му викам аз нахални деца.

Забележката, че детето е нахално би ме изкарала извън нерви. Иначе в ситуацията бих отстъпила на близнаците, за да са заедно, но да кажат че детето ми е нахално нямаше да го понеса. Май щеше да има скандал.

и аз имам подобна история с близнаци. преди време, когато голямата беше на около 1г и половина, чакахме доста дълго да се освободят едни люлки, и тъкмо когато се освободи не една, а две съседни даже, докато се наведа да вдигна мила и да я занеса на люлката, изскочи един татко, хвана двете люлки и каза че са заети, защото имал близнаци и те искали да са заедно. щели да дойдат след няколко минути. аз му казах, че за няколко минути моето дете ще се налюлее и я сложих на едната люлка. таткото помърмори малко, но наистина - докато дойдат близнаците, на мила й омръзна и слезе. все си мисля, обаче, че ако беше майката, нямаше да се разберем. `що така жените сме такива воинствени и скандалджийки?

Няма какво да повтарям bibi - все едно аз съм го писала.
На въпросната с близнаците толкова й е културата.

Аз пък с тези колички имам по-различно преживяване. Преди няколко седмици ходихме в Зоопарка и нашите искаха да се возят на един пеещ хипопотам, а аз бях останала вече само с 1 лв. на монета и някакви дребни монети (татито беше отишъл да купува нещо за ядене и можех да ги возя само веднъж). Та, качвам Есата и пускам монетата, защото тя нямаше търпение и докато взема Киса да я кача, някаква майка слага нейното дете на седалката. Аз буквално зяпнах и започнах да й обяснявам, че съм пуснала монета да си возя моите деца (при това до нас имаше още една свободна количка), а тя се обърна и ми каза да съм изчакала. Аз пак съвсем културно й обясних, че нямам друга монета, а тя "Като нямаш, няма да се возят." Причерня ми и вече обмислях как да я ошамаря  , когато видях, че идва мъжа ми и викнах към него: "Жоро, ела." (е, не с цел да сбие госпожата), а тя грабна детето и хукна нанякъде. Само дето в това време играта беше свършила, Еса врещеше за още, Киса беше сърдита и се тръшкаше, мъжът ми също нямаше монети, а аз бях яхнала метлата.

Майка Зайка, а люлките двойни ли бяха или единични. При всяко положение, децата още не са били дошли, та е имало време за люлеене. Питам, защото, когато са двойни (моите госпожици не обичат да са постоянно заедно и не искат на една люлка), ги люлея на отделни люлки, но ги местя на една, когато дойдат други деца. Ако обаче ги люлея на единични и впоследствие дойде друго дете, няма начин да сваля едната, за да се люлее другото дете (1. няма как да люлея едната и едновременно с това да гоня другата; 2. която и да сваля от люлките, тя ще плаче и ще иска да се люлее). Разбира се, ако отидем и вече има друго дете на лююлките, просто си продължаваме и отиваме на пързалките.

Относно това да моля някое дете да спре да си играе, за да играят моите, е адски неприятно. Нямам право да изгоня никое дете, за да се забавляват моите. Същото важи и с обратна сила, ако моите си играят някъде и някой дойде да ме гони, за да си играе неговото дете, на инат ще стоя.

Тегля една майна (може и не на ум) и не се ядосвам.
Аз пък попадам все на добри дядовци дато пускат монета за тяхното дете и канят и моето да се качи. Иначе само въртим кормилото, щото и пет лева няма да ме оправят пусна ли му гювеч да се клати

Точно и ясно казано!

Животът е чакане и децата трябва да се научат постепенно на това.
Винаги се намесвам, ако се опитат да се предредят. Когато дойде техният ред обаче, никога не ги карам да бързат или да отстъпват мястото си на някого. Изчакали са си реда, могат да го оползотворят безопасно, както и колкото намерят за добре.

Аз самата никога не се блъскам, бутам и предреждам. Когато дойде редът ми обаче, върша нещата спокойно и без притеснение. Използвам времето, както намеря за добре, защото ми се полага. Изчакала съм си реда! 

azaf, люлките бяха единични, но се обърнах и видях, че майката чакаше за сладолед с количката с децата, и прецених че докато дойдат, на моето ще му е омръзнало... както и стана. иначе, естествено, нямаше да се натискам за люлката - близнаците винаги са с предимство, все пак две е повече от едно още повече, че и мъжът ми е близнак

Даже и да не си била права, агресивната реакция  на майката не е оправдана.
Моята госпожица едвам ходи, но от известно време любимото и занимание е да застава пред пързалката и да се опитва да я изкатери. Непрекъснато пречи на големите деца. Не съм права да я оставям така, но понякога ми писва да стърча непрекъснато до нея и свалям от пързалката. Родителите и децата се съобразяват и даже като отида да я отдръпна ми се извиняват за неудобството  Не знам от учтивост ли е, по-търпеливи ли са или лицемерни, но каквото и да е ми харесва много 

Досега съм попадала на много учтиви "майковци и татки"  на играчките с монети, веднъж возих на един татко детето на въртележката в Софияленд (тази, на която пускаш монетка и се въртят три кончета) и ме гони човекът където седнеше Ането, да й пуска монетка 

Кофти е коментарът за нахалното дете; казваш със спокоен и равен тон на жената, че не е права да нарича детето ти нахално. То също е добре да чуе. Предлагаш алтернативен подход "трябваше да дойдете при мен и да ме помолите да го сваля за малко, окей?"

Това го пише спокоен човек, който вече си е вдигнал скандала за днес 

Чета ви посред нощите и се смея, е поне "моите" хора бразилците биха Хърватия и ми е весело.

А по темата - не е трябвало да го сваляш детето, а майката си е меко казано невъзпитана, аз също имам голяма уста, но откакто съм майка/вече близо 3 години/, много цензура си налагам.
Както и други са писали, щях да стоя там до последно, като се разсейвам и си бърборя с детенце.
На мен наскоро в една от кварталните градинки ми се случи също да чуя неприятен коментар, не за моето, за други деца, но все пак ДЕЦА - "остави ги, маме, тия лоши каки". И за затвърждаване се повтори 3-4 пъти. Не е правилно така да се обсъждат деца, независимо дали ни харесват или не.
По-весело и поздрави

И аз като близнашка майка, няма какво повече да се изходя по въпроса след  bibi.
Като искат да се качват и двамата, чакат си детето да слезе и тогава АТАКА. Няма такива единия да ми се качва, другия да чака, да не говорим пък да гоня чуждо дете. Е, ако ще пускам монета питам уж деликатно `ще се вози ли` 
А ситуацията погледната от твоята страна ...т.е. да стои въпроса дали да отстъпя на другото дете ... по принцип се опитвам да си уча децата да помагат и се грижат за по-малките. Т.е. когато спора е с по-малко дете, се опитвам деликатно да убедя моите да отстъпят, но когато е по-голям `врага`  не му цепя басма.
Ти казваш, че близнаците били по-големи, еми => по моята теория си в право  Пък `възпитаните` родителки няма изобщо какво да ги коментирам.
Катюш, azaf захвърлихте ме в чуденка - да се смея ли, да плача ли 

По този повод една смешна ситуация преди години с такава количка.Моя големия син беше на 4 годинки и съм го качила и съм пуснала стотинка и той се клати, но количката е двумесна - идва една майка и най - нахално качва в движение нейното дете до Гого за да ползва возенето без пари. Моя син най заплашително се изправя и започва да бута дтето и не му дава никъква възмоност да се качи и само вика  ".........не се качвай , това си са моите пари , няма да се возиш с тях"...

Единствено бих си отместила детето, ако само седим ,а други искат да се возят.

  Добре си направила, че не си се скарала. Хора всякакви. Само си разваляш настроението ако им се връзваш.
  А следващия път остави Иван сам да се оправи. Имам две деца - голямата все я поучавах-сега е мила и добра, всички я хвалят, но стане ли проблем с хората, винаги търси помощ. Или от родители, роднини или от учителките. Малката е на година и десет месеца. На люлки, детска площадка при всички ситуации (почти) я оставям да се оправя сама и повярвай се справя много добре, сама си решава кога да отстъпи и кога да си отстоява своето. И най-интересното е че решението не зависи от размера на отсрещния.