Майка съм на дете/18г./ на което отскоро е поставена диагноза "синдром на Аспергер". От малък беше своенравен, импулсивен, непоседлив, не създаше приятелски взаимоотношения с другите деца. С учебния материал се справяше много добре, интересуваше и научи сам много за електрониката, електротехниката, компютърната техника. Учителите смятаха, че той е изпреварил интелектуално другите деца и просто му е скучно с тях.С възрастни общуваше добре. Имахме големи надежди за него. Докато дойде пубертета и едновременно с него и желанието му да отиде да учи в друг град, в професинална гимназия по компютърни техники и технологии. В общежитието забелязаха непригодноста му в социаната среда и се наложи да се върне в родния си град. На следващата година пробва отново в друг град и отново възникнаха същите проблеми. Върнахме го отново в родния му град и оттогава започнаха психичните проблеми. Минахме през социална фобия, депресии, трежожни разстройства докато не стигнахме преди 4 месеца до психодиспансера/поради агресия спрямо нас, и самоволно спиране на лекарствата/.Изписаха го след 20 дни с диагнозата "синдром на Аспергер". Но той не можа да приеме състоянието си и отново спря лекарствата си. Нещата се повториха и сега отново е на принудително на лечение. Предстои скоро да го изпишат.
Търся хора с подобни проблеми, с които да общувам и обменям информация.Тежко ни е. Ако срещна хора, които се борят с подобен проблем и общувам с тях, може би ще си бъдем взаимно полезни.Може би със споделянето и болката ни да се намали малко, да си даваме взаимно кураж.