Търпеливи или прибързани?

Да ,знам.

Аз не, случвало ми се е да действам първо после да мисля. Не винаги е било грешка. Старая се да броя до 10, но не винаги ми се получава.

Имам и от двата вида грешки - и от изчакване, и от неизчакване.
Смятам това за нормално, живот без грешки няма.

Тъй като не съм много дейна, ми се ще всичко да се движи с мен като се задвижа. Ама не става. Цял живот се уча на търпение.

Аз съм доста търпелива .За разлика от мен,мъжът ми иска всичко на секундата да се получава.В резултат на което ,често си създава само нерви и главоболи.Обаче това според мен си е заложено в характера на човека .

Уейв, стана ми интересно, ти лично в какво прибързваш? Пишеш - пришпорване на лични отношения и взимане на прибързани решения. Опитвам се да си го представя на практика.

Ами, проявява се в различни моменти, дори дребни, ежедневни неща. Както по-горе дадоха пример - искам всичко бързо и на момента и ако не се получи, почвам да се ядосвам, разочаровам се и т.н. Във връзките си все по някакъв начин сякаш съм насилвала нещата да се случват по някакъв определен план, натискала съм за развитие, въпреки, че изобщо не е бил моментът за това.
Наскоро напусах спокойна работа в името на това да намеря нещо, което искам да работя  с цялото си сърце и мислих, че съм го намерила (прибързах със заключенията, че там ще е супер и т.н.), като се оказа, че шефката се държи кофти и 3 седмици подред през няколко дни все ме насмиташе за нещо (за дреболии). На 3тия път грубо държание от нейна страна й казах, че не искам да работя с нея и напуснах. Сега се чудя дали и с това не прибързах и не трябваше просто да си дам повече време...
Като цяло ми липсва търпимост към някои неща. И сякаш когато трябва да чакам - прибързвам, а когато трябва да действам - чакам.

Edit: Сетих се за нещо ежедневно: не обичам да ям в ресторанти, защото трябва да чакам докато донесат храната, да чакам после сметката и се изнервям. Когато съм на работа и огладнея на обяд предпочитам нещо в по-бързите заведения, където първо плащаш и после сядаш да хапваш... или като видя дълга опашка някъде, нямам нерви да чакам - отивам директно на друго място. Когато трябва да стигна от т.А до т.Б вървя бързо и не обичам да се спирам и размотавам. Само като съм на безцелна разходка съм спокойна и не бързам за никъде. Даже ме дразни като видя познат на улицата и ме спре да си говорим.
Като знам, че трябва да се върши нещо го правя веднага. Отлагам неща във времето единствено ако знам, че крайият им срок е далеч.
Пък иначе може да се каже, че съм флегматичен човек.

Готина тема. 👏

И двете съм.

Козирог, с асцедент Близнаци - тежка шозифрения направо.😂
Но генерално - съм се научила са чакам и да бъда безкрайно търпелива, а в ежедневието - супер динамична и организирана.
И да ги редувам двете според ситуацията - т.е - на цялото ми волско търпение, като ми прекипи - режа от раз и със замах.

Много ми е трудно. И аз не съм от търпеливите и така си вредя. И при малките неща - вървя твърде бързо, мразя да чакам на опашки и спирки, все тичам. Като ме отхвърлят за работа ми иде веднага да изпратя троснат имейл, прекалена импулсивност имам. А това е много вредно. Специално си слагам бавни песни на мп3-ката, че да се движа по-бавно. Търпеливите хора са по-спокойни и щастливи.

При мен забелязвам, че колкото повече излизам сред природата и по-малко Интернет/ТВ използвам, толкова по-голямо търпение и спокойствие имам. Нещо в постоянните постове във ФБ и новини в нета ме кара да искам и другите неща да се случват на секундата. И като цяло в големите градове хората са по-изнервени и нетърпеливи.

Наистина припряните хора, си остават такива цял живот. Не са ми приятни. Екзалтирани, несъобразителни и натоварващи. Избягвам ги.

Предпочитам хора, които натискат, когато трябва, изчакват, когато трябва и дават на заден дори, пак когато трябва. Балансирани.

За себе си не съм разсъждавала точно от кой тип съм, но ми се иска да можех по-лесно да се отказвам от някои "битки". Засега не мога.

Аз в повечето случаи като прибързвам става по-зле, дори в малките неща. Ако ходя доста бързо все ми изскачат коли като понеча да пресека някоя пряка на булеварда по който вървя например. Ако се движа по-бавно рядко има коли. Така е и в магазина - когато бързам по закона на Мърфи касиерката ще се забави нещо с предните клиенти. Затова се уча на търпение ежедневно. А аз съм от тези, които стигат обикновено поне 10 минути по-рано някъде (и както мразя да чакам може да си представите колко ми е кофти). Заставям се да не гледам часовника толкова и “ако закъснея не е болка за умиране”.

По-скоро оставям нещата на самотек, когато има да се случи нещо, то си се случва, много се дразня на хора, които тичат (буквално) за метрото или автобуса (успокойте се бе хора, следващия е след 5 минути) , не обичам, когато вдигат скандал на продавачката "да действа по-бързо" все пак за 2 минути повече или по-малко на никой нищо няма да му стане и пр. предпочитам по-спокоен начин на живот, без пришпорване, напрежение и прибързване.

Аз също съм много припряна, винаги искам всичко да става така както аз искам и то веднага. За съжаление при мен нещата, особено важните и сериозните винаги се получават от втория опит или с голямо забавяне и мъка..
Това обаче ме научи да не се отказва, защото преди известно време се захващах с нещо и ако то не станеше от раз се отказах от него, колкото и важно да ми беше.

Аз също съм прибързана и на моменти все едно живота така ме удря, че да ми покаже, че трябва търпение...