Търпеливи или прибързани?

  • 3 203
  • 39
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 22 430
Като си направя равносметка, промених държанието си през последните 10години.
От изключителен бързак, човек който няма грам търпение за каквото и да било, сега мога да изчакам когато се налага, да овладея нетърпението си, с цел постигане на даден резултат.
Това не означава, че винаги са се получавали нещата както искам, дори и когато съм си налагала да изчакам, да проявя търпение и т.н.
Понякога дори, след дълго чакане, разочарованието е още по-голямо.

# 31
  • Мнения: 5 059
Сигурно наистина в очите на другите изглеждаме луди Grinning
Твоя мъж как се справя?Моя е с железни нерви,хич не ми и обръща внимание и не се трогва Grinning

# 32
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
В интерес на истината, с годините като че ли ставаме малко по-търпеливи.

# 33
  • В сбъднатите си мечти :)
  • Мнения: 662
Сигурно наистина в очите на другите изглеждаме луди Grinning
Твоя мъж как се справя?Моя е с железни нерви,хич не ми и обръща внимание и не се трогва Grinning
Промяна няма - не е като да се е разбързал да направи нещо. Той е противоположност- ако може нещо да се направи в последната секунда, тогава ще да е Simple Smile Единствено ме моли вече да спра да вдигам тежко, че след раждането вече кръста ме наболява Grinning Иначе той е на принципа :

# 34
  • Мнения: 5 059
хахаха
Познат принцип,мда.
Аз от около толкова време чакам да се смени една мека връзка на тоалетната.
Не че не мога и аз да го направя,ама чак и това да върша-отказвам!

# 35
  • В сбъднатите си мечти :)
  • Мнения: 662
хахаха
Познат принцип,мда.
Аз от около толкова време чакам да се смени една мека връзка на тоалетната.
Не че не мога и аз да го направя,ама чак и това да върша-отказвам!
Да дойда да я сменя аз? :p Понякога си признавам,че го изнудвам леко... Обяснявам как знам колко е зает и уморен, и че е по-добре да взема да помоля някого (баща, приятел, който и да  е) или да повикаме майстор. Тогава някак си му идва музата Grinning Но гледам максимално рядко да го правя и то само за неща, които  ми е невъзможно да свърша сама ... защото от ток примерно мн ме е страх Wink

# 36
  • Мнения: 5 820
Това е нещо,върху което работя от на 10 години и имам много минимален напредък.
Аз съм възможно най-първичната и припряна личност,която познавате.Казвам си го директно,осъзнавам го и искам да го променя,но просто не става.
Реагирам на момента и винаги така,все едно светът е свършил.
Това е едно вътрешно чувство,което ме връхлита като вълна и нищо не мога да направя.
Ако някой знае начин за справяне с този проблем,нека сподели.
Броенето до 10-20-100 не върши никаква работа,даже обратното,за това време събирам още повече негативна емоция,която после избухва десетократно.
Повтарянето на мантрата"спокойно,нищо не е станало" също не върши работа,колкото и да си го навивам,парещото чувство не отминава.
Общо взето май ще ме разберат само хората,които са го преживели това поне през определен етап от живота си...

     Точно аз Ви разбирам прекрасно. (hug) Също и при мене не действа броенето наум, казване на молитва наум и др., за да не кажа нещо, което ще усложни още повече ситуацията и да се доведе до караници и изливането на негативна енергия срещу мене. После съжалявам много, че съм казала на глас нещо, което не е трябвало. Още повече ми изнервя броенето наум, казване на молитва наум и т.н. Напротив, това ме подтиква да избухна.

    Да допълня, че ме присетихте в коментарите, които ги изчетох докрай. Дразня се, че оставям някаква работа за следващия или следващите дни. Влудява ме това. Дано успея да изкореня този навик. Натрупва се наистина много работа и ми става тежко.

    Ако видя, че нещо не е, както трябва, направо това ме влудява и не мога да търпя. Мразя някой да оставя чанти, сакове и др. мръсни предмети върху леглата, които са чисти. Скарвам се с този човек веднага. Веднага перя покривалата на леглата. Обичам всичко да бъде в реда на нещата и да пази всички, които живеят с мене, чистота, която искам. Явно съм луда.

Последна редакция: пт, 09 ное 2018, 13:05 от Jennifer_w

# 37
  • В Космоса
  • Мнения: 9 879
Много съм търпелива. Търпението ми се изчерпва в изключително редки случаи. Тогава, все едно вулкан изригва. Обичам да си премислям и изпипвам нещата. Мразя да бързам. В някои начинания това е полезно, в други не.

# 38
  • Мнения: 5 059
Явно вървят ръка за ръка нещата и си е характер(припряността и педантичността).
Аз просто не мога да си представя да съм търпелива,но в истинския смисъл на думата.Не да горя вътрешно и да наблюдавам ситуацията отстрани,докато не избухна,ами просто да не ми пука и да Изчакам.Е те това чудо предизвиква много нерви у мен.

# 39
  • Мнения: 3 843
Изобщо не съм търпелива и от това съм си патила много пъти, че даже и продължавам.
Опитвам се да се уча, на търпение, но не ми се получава много успешно.

Искам всичко да става сега, веднага и на момента.

Все пак имам подобрение с годините, но има още много какво да се желае.

Благородно завиждам на хора, които са достатъчно мъдри и търпеливи да чакат, когато и където трябва.

Общи условия

Активация на акаунт