Здравейте, момичета. Родих преди 6 месеца, нормално без никакви проблеми. След раждането (и малко преди това) ММ се промени много, направо на моменти не мога да го позная. Сякаш не моите, а неговите хормони се побъркаха и изпадна в някаква следродилна депресия. Бебето вместо да ни сплоти още повече, ние се отчуждихме един от друг. А е толкова желано и чакано бебе, не разбирам защо се получи така. В първите два месеца ми помагаше повече, защото беше в отпуск. После се върна на работа и тогава настъпи тоталната промяна. Прибира се, ако съм сготвила яде, ако не съм, не прави проблем яде каквото намери. Ако аз не го заговоря, не говори мълчи и гледа тв. Гушка сина си малко и отива да спи. Опитвам се да говоря, питам как е минал денят му, казва ,все същото' и толкоз. Викам , ти няма ли да питаш', казва ' ами кво да питам, нали знам какво правиш цял ден'😐. За секса направо не ми се говори. За последно "нормален" секс правихме преди 9 месеца. От 7мия месец до края на бременността отказваше, защото се сртахувал да не навредим на бебето. Опитвах се да му обясня, че при нормална бременност няма страшно, но не искаше и да чуе. Както и да е, стиснах зъби, макар че хормоните ме подлудяваха и само за секс си мислех. Месец след раждането се бях възстановила, шевове нямах и лохиите спряха след 20ти ден. През това време той пак не ме питаше как съм и кога ще можем да правим секс, но го отдадох на това, че той по принцип не обича да говори на тази тема и може би чака аз да похвана. Казах му, че съм готова и вече можем да го направим, а той ме погледна шашнато и каза, как така още е много рано и да изчакаме още поне месец да се възстановя напълно 😮. Мина още месец и се "престрашихме" да го направим най сетне, но и двамата не изпитахме никакво удоволствие. И така до ден днешен, сексът е 2-3 пъти в месеца кратък и незадоволяващ. И по- лошото е, че близостта и споделянето ги няма. Не иска да говори и казва, че той проблем няма. Като съквартиранти сме. Караници и скандали няма, но това отчуждаване и мълчание не мога да ги приема за нормално, защото не бяхме така преди година. И така, моля за съвети какво мога да направя за да си подобрим отношенията, обичам го много и не искам да се разделяме, но ако продължава така не знам😣. Май стана дълго и объркано, но и в главата ми е така. Благодаря за отделеното време.
- Публикувана: 1 ноем. 2018, 15:31 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2019, 21:41 ч.
Отношенията след раждане
За съжаление нямаме такава възможност за сега. Неговите родители са в бг, а моите на 70км от нас. Той работи много, понякога и събота и неделя. Аз го разбирам, но той мен, не.
Нещо не ми харесва в "следродилната" му депресия.
Да не се е появила някоя мома на работния хоризонт, та и почивните дни да са му толкова натоварени?
Защото, в 90% от случаите, охладняването след раждане идва от нежеланието на жената да прави секс и от оплакванията как не искал бил да поеме домакинството след работа.
При теб не виждам такива проблеми.
Според мен, трябва да направиш най-лесното. Спри с тези дълбокомислени, дразнещи анализи. Отпусни се. Забавлявай се с бебето, те са толкова сладки и смешни, като малки. Споделяйте смешните истории.
Мъжете никак не са сложни същества, колкото и да им се иска. Щом вижда тебе весела и щастлива и той ще се зарази. И нещата ще си влязат в норма.
Мъжете никак не са сложни същества, колкото и да им се иска. Щом вижда тебе весела и щастлива и той ще се зарази. И нещата ще си влязат в норма.
Не изглеждат добре нещата. Разменили сте се наистина, сякаш той е родил, а не ти.
Чак такава незаинтересованост е доста обидна и унизителна.
На мен това "пошашване" на мъжа ти ми се видя познато, като прочетох, че работи много, включително понякога събота и неделя.
Имах период в живота, когато работех много, до късно, понякога в почивните дни. Резултатът дойде след няколко месеца с тежък депресивен епизод.
Мъжът ти ми се струва депресиран и преуморен. В това състояние съвсем естествено му притъмнява, хоризонтът се стеснява и няма сили и желание за нищо.
Поговори с него, не може ли да си вземе почивка, да намали напрежението. Разбирам, че сигурно ви трябват пари, но ако положението се влоши и започне да няма желание за нищо, още повече ще ви трябват пари.
Хората с депресия често не си дават сметка за състоятнието и го отричат. Не е елементарно.
Имах период в живота, когато работех много, до късно, понякога в почивните дни. Резултатът дойде след няколко месеца с тежък депресивен епизод.
Мъжът ти ми се струва депресиран и преуморен. В това състояние съвсем естествено му притъмнява, хоризонтът се стеснява и няма сили и желание за нищо.
Поговори с него, не може ли да си вземе почивка, да намали напрежението. Разбирам, че сигурно ви трябват пари, но ако положението се влоши и започне да няма желание за нищо, още повече ще ви трябват пари.
Хората с депресия често не си дават сметка за състоятнието и го отричат. Не е елементарно.
Отчуждаването му и нежеланието за секс са започнали преди да се роди бебето. Пишеш, че не изпитал удоволствие. Това все едно го е писала жена. На мъжете мозъците бачкат по друг начин. Да е срещнал нова жена, за която да мечтае и която да ухажва?
Другото е да е нещо болен. Либидото при мъж не пада кой знае колко след раждането на бебе. Финансово добре ли сте? Има ли някакви страхове ако сте взели кредит за къща или обзавеждане?
Другото е да е нещо болен. Либидото при мъж не пада кой знае колко след раждането на бебе. Финансово добре ли сте? Има ли някакви страхове ако сте взели кредит за къща или обзавеждане?
За друга жена за момента съмнения нямам. Той в работата колежки няма. Напоследък има и проблеми в работата( с един от шефовете не могат да се понасят). Иска да я сменя, но за момента е невъзможно, тъй като имаме кредити за изплащане и финансови затруднения. Отива на работа с голямо нежелание и като се прибере мрънка, как пак го ядосал тъпият шеф. Търси си друга работа, но за да я остави трябва да намери по високоплатена, което не е лесно. Всичко ни се насъбра и умора и стрес, затова го разбирам и не очаквам от него и домакинска работа. Но защо той не ме разбира, не иска да говори, да споделя, а избира да се отдалечи и затваря в себе си.
Единственият проблем,който виждам тук, е нежеланието му за секс.За другото, което споделяш, не е чак толкова неестествено да се държи така.Може да не иска да те товари със служебните си проблеми и затова да е така затворен.Изглежда му е трудно, може да се притеснява за вас с детето.Наистина не е лошо да останете 2-3 дни сами,без бебето, за да си починете и двамата и да си обърнете внимание. Но наистина е странно, че хич не му се прави секс.
Единственият проблем,който виждам тук, е нежеланието му за секс.За другото, което споделяш, не е чак толкова неестествено да се държи така.Може да не иска да те товари със служебните си проблеми и затова да е така затворен.Изглежда му е трудно, може да се притеснява за вас с детето.Наистина не е лошо да останете 2-3 дни сами,без бебето, за да си починете и двамата и да си обърнете внимание. Но наистина е странно, че хич не му се прави секс.
Искам да споделя и още нещо, което ми се върти в главата напоследък. Той присъства на раждането и видя всичко в много близък план. Дали е възможно леко да се е "травмирал" от гледката и затова да се е изпарило желанието му за интимност? Може би вече не го привличам сексуално?
