- Публикувана: 6 ноем. 2018, 16:32 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2018, 19:47 ч.
След раждането - кога се върнахте на работа и защо?
И аз смятам, че е редно детето да се приобщи към семейството, а не семейството да кръжи само около него и неговите потребности. Естествено живота на родителите се променя кардинално, но е лоша идея да се вкопчаваш в детето. Радвам се, че имам мъж, който прекарва много време с детето и имам време за себе си, защото обратното би било ужасно.
Формално се върнах на работа, когато дъщеря ми беше на 1 г., но си взех натрупалия се платен отпуск от 2 м., така че я оставих на 1г. и 2м. Когато беше на 1 г. и 8 м. за първи път се разделихме за по-дълго време - 1 седмица бях командировка в чужбина. После когато беше на 1 г. и 10 м. пак заминах в 1-седмична командировка. Тогава тя го беше изживяла много драматично, докато стигнах до летището, тя беше вдигнала температура. Като я завели майка ми и баща ми на лекар, се установило, че няма здравословен проблем, но педиатъра казал, че може да е вид притеснение от раздялата. Не знам как е разбрала, но децата явно са много интуитивни.
След това вече я взимам с мен където и да ходя. Тя много се кефи на пътуването със самолет и само където още в пилотската кабина не е влизала.
А за причините за връщането ми на работа какво да кажа. От една страна обичам работата си, като имам възможност и сама да организирам времето си, вкл. работейки от вкъщи. От друга страна заплащането ми е доста добро и нямам полза от стоенето вкъщи. Има обаче и нещо друго - аз съм от хората, които спокойствието ги убива до такава степен, че понякога сама си създавам проблеми, които са такива за всички около мен, но аз ги възприемам като случаи, които ме карат да се чувствам жива.
След това вече я взимам с мен където и да ходя. Тя много се кефи на пътуването със самолет и само където още в пилотската кабина не е влизала.
А за причините за връщането ми на работа какво да кажа. От една страна обичам работата си, като имам възможност и сама да организирам времето си, вкл. работейки от вкъщи. От друга страна заплащането ми е доста добро и нямам полза от стоенето вкъщи. Има обаче и нещо друго - аз съм от хората, които спокойствието ги убива до такава степен, че понякога сама си създавам проблеми, които са такива за всички около мен, но аз ги възприемам като случаи, които ме карат да се чувствам жива.