УСПЯЛ ли е мъжът до вас?

 

Мъжът ми е успяващ - в професионален план. По едно време беше заседнал, но сега върви добре и въпреки, че не получава много висока заплата много си обича работата и се развива в нея, нескромно ще кажа, че е перфектен професионалист.
В личен план е успял - нали има мен  и децата ни...

Смятам, че е много кадърен и му се отдават много неща. Но професионално не се е издигнал все още, обаче съм сигурна, че ще успее (с интелектуален труд започна да се занимава сравнително от скоро).

Валентина, твоят мъж определено е успял! Не знаех, че за толкова кратко време е постигнал успеха

Да, успял е в професионален план и в личния живот

Да!Когато го срешнах беше само на 28год.(Ехххх като,че ли вчера беше)
Имаше си малко магазинче за което се беше бъхтил доста време.Помощ от родителите си е нямал поради простата причина,че са му отказали такава.
С времето, след като се бракувахме, от малкото магазинче не остана и помен.Малкото магазинче стана голям магазин, след него още един и още един. Така след 5 год.съпругът ми успя да изгради нашата малка империя сам без ничия помощ.
В личен план също е успял,така мисля. Единственото нещо което му липсваше бяха децата.Сега има мен(едно необходимо зло,което го обожава ) един чудесен син и една прекрасна дъщеря.

За да е успяЛ е рано да се каже, за сега успява!

В момента въпреки, че е постигнал нящо му се иска да започне от начало. Не се чувства оценен подобаващо и мисли да се хвърли с главата напред, но мен ме е толкова страххххх

Все едно съм го писала аз, с тази разлика, че аз съжалявам, че загърбих мечтите си за собствена кариера...за сега

Миленка, страхотна си! Успял е мъжът ти, разбира се!

Точно това очаквах да прочета в тази тема! Разбира се, че до всяка интелигентна жена стои един успял мъж! Тя го подкрепя и приземява, върви до него и прави така, че той да върви уверено само напред! Не е нужно да е направил страхотна кариера, да е на определени години или да взема много пари! Мъжкото самочувствие, гордостта му сте вие, децата!


Джуджанка, разбирам те на 100%, даже на 120% (с ДДСто  ) - преди да срещна бъдещият си съпруг бях опора на един друг прекрасен мъж! Най-амбициозният и педантичен мъж, когото познавам! Бях до него 3 години, през което време той дойде почти на върха на кариерата си, но недооценен и реши да започне от начало с нещо собствено, в чужда страна, неговорещ езика ни. Имаше си само мен! Напуснах работата си и направихме всучко заедно, а така ме беше страх. Всяка малка грешка можеше да бъде фатален крах на неговия професионален и емоционален живот - как би се върнал да прави нещо за някой друг, при условие че ес е провалил! Скъсах се от нерви, но нито за миг не показах, че треперя. Имаше 2 момента почти в началото, когато той се тресеше от съмнения и страх, но аз бях до него - стиснах му ръцете и му казах: "Знаеш, какво те чака! Да се върнеш назад НИКЪДЕ и да съжаляваш ВИНАГИ, че не си продължил напред. А ти е трябвало още толкова малко! Аз винаги ще съм до теб!" Е, до него бях докато всичко тръгне и потръгне, ставаше все по-добро! Още от началото работехме с най-големите чуждестранни фирми в България, а и от чужбина някак лесно ни избираха отново - как ги омайва този човек, харизма страшна има! И още съм до него - емоционалните ни пътища се разделиха (аз реших, че не мога да чакам той да узрее за идеята, че с перфекционизма си никога няма да се почувства напълно готов да бъде баща и съпруг, той пък откри едно много слънчево момиче, аз - едно слънчево момче), но професионалните още ги борим заедно! Виждаме се всеки ден, защото кабинетите ни са един до друг! Гордея се с него! Един още недоузрял за семейство великолепен и стабилел мъж, който е в прекрасни отношения със съпруга ми и който обожава дъщеричката ми!


Започнах тази тема от толкова невинно любопитство, и заради толкова явно недоглеждане със заглавието на другата тема, а докато си пишех постинга...   докъде стигнах! Обяснения в любов!   Ами гордея се с ъс съпруга ми и много се радвам, че и вие се гордеете с вашите съпрузи!

Ще продължавам да чета с интерес!

телефоните им ще раздавам по-късно...

Валентина, като те чета и ме хваща страх още повече. Радвам се, че точно той е баща на дъщеря ми. Знаех, че ще имам дете от него още като започна нашата връзка. Аз знам, че няма да се откажа от него просто така, но някак не мога да му дам пълна подкрепа. Страхът ми за несигурно бъдеще надделява и винаги го засипвам с "Ами, ако нещо се обърка?". Просто съм такава. Предпочитам едвам да кретаме отколкото да рискуваме. Още повече, че сега не работя, а всички знаем, че самостоятелен бизнес трудно се развива и печалбите идват поне година по-късно. Имам ужасни спомени от '97г. Мисълта, че пак ще се намирам в подобно положени (още повече сега с дете) ме докарва до тиха лудост. Май трябва да започна да се боря със страховете си, за да бъде той по-сигурен в себе си! 

Чета и мисля, и ето какво измислих:
Дали съм успял - зависи в какво отношени. Щастлив съм, и мисля, че това е най-важното.
1. Имам наистина най-добрият човек на света до себе си - ако не беше тя, аз нямаше да съм това, което съм сега. Винаги ме е подкрепяла. И добре, че е тя да ме "ръчка".
2. Имам две прекрасни деца, които освен да ме ядосват, повече ме радват. Винаги, когато си помисля за тях "ми порасват криле".
3. Много добър професионалист съм. Започнах с ЕТ (търговия на едро и дребно с плодове и зеленчуци, внос на цитруси), но се отказах, защото търговията не ме влече. Занимавам се с компютри и комуникации и никога не съм се "излагал". А областта на изява ми е такава, че винаги има какво още ...
4. Финансии - семействотоми (не без помощта на съпругата ми) е обезпечено. Но точно тук мога да кажа, че НЕ СЪМ УСПЯЛ - винаги може да се желае още.
А иначе какво - да кажа че съм успял и да седна да дебеля ли?  

Благодаря ти, Валентина!
Мен сега наистина ме интересува, какво й трябва на една жена, за да се нарече успяла. Може би е заглавие на друга тема.

Извинявам се за офф-а.

Валентина, страшни сте вие! целувки на малкото слънце!
 Аз не знам какво е точно успех, защото това е много относително нещо...
  Важен е пътят и развитието. А ние така сме се събрали с нашия татко, че не знам докъде можем да я докараме. Работим това, което ни е кеф, работата е тежка, но е забавление, имаме си планове, аз даже започнах да уча...
 За него всяка година е по-добра откакто сме заедно, значи успява В очите на околните е успял.въпреки, че баща му е "съвсем успял" и това малко тежи
 А сега вече си имаме и дългоочакваното детенце...какво по-хубаво!
 Аз се гордея с Мишо и мисля, че не можех да си представя да срещна по идеален мъж от него поне за мен е така

Преди шест години свързах живота си с един наистина успял в професионален и личен план мъж. Който за изминалите години не престана да ми стопля душата с ентусиазма, принципите, чувството си за справедливост и с доброто си сърце. Той възвърна поразклатената ми вяра, че човек може да постъпва правилно, и пак да печели, в преносен и в буквален смисъл. 

Валентина, много интересен въпрос. Накара ме да се замисля.
Дали е успял? Дали е успял какво? Да направи много пари? Дали е успял да купи домати… Хората имат различни цели и различни виждания за успех. За някои жени успехът на мъжа е да има кариера и пари. За други – това, че мъжа им е успял да купи домати е голям прогрес, тъй като до сега само е гледал мачове и й е подвиквал да му донесе една бира…
Ще ми се да оставя настрана успеха на мъжа ми на професионално ниво. Дори и да се впусна в обяснения колко е умен, способен, ценен във фирмата, важен в управлението й и т.н. едва ли ще интересно, сигурна съм, че всяка от нас вярва в качествата на мъжа до себе си и може да го хвали дълго и продължително. Пък и кариерата и парите са преходни неща – днес ги има, утре ги няма.
За мен, като жена, е важно, че той е успял да намери себе си и е успял да стъпва уверено по земята, по която върви. Това ми дава сигурност, стабилност, защита и подкрепа в нашите отношения. Любовта, която споделяме се допълва от безграничната обич към нашата дъщеря. Всичко останало са допълнителни екстри, ако ги има – добре, ако ги няма в момента – пак добре, ние сме това, което сме, със или без тях.
Черешката на тортата всъщност няма голямо значение, ако самата торта е страхотна…

П.п. Малко по-философско от нужното се получи, но се надявам, че ме разбра.