Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 17 ноем. 2018, 00:09 ч.

Моля за съвет - любов от разстояние

  • 2 717
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте, мили хора!

Първо да се извиня предварително, ако темата не е за тук. В случай, че е необходимо, нека бъде преместена в правилния подраздел.

На 22г. съм, момиче, предполагам, че е нормално на тази възраст да имам любовни терзания, но при мен тези терзания траят вече половин година и започвам да се притеснявам. С един родител съм - майка ми, но с нея не сме особено близки или поне не толкова, че да се чувствам комфортно да ѝ споделя всичко в детайли.
Пристъпвам към историята. В началото на лятото започнах да излизам с едно момче. То какво момче, той си е млад мъж, на 26г. С него се запознахме пролетта, но започнахме да се срещаме в началото на лятото, преди това се бяхме виждали веднъж (когато се запознахме), след което поддържахме някакви глупави отношения. Още тогава - когато започнахме да излизаме, той ми каза, че след месец заминава за Германия с ясната цел да живее и работи там (завършил е там). Аз съм имала предишни връзки, смея да кажа достатъчно, че да се окопитя и да не изживявам драматично всяка една раздяла и честно казано се втурнах през глава в тази афера с предизвестен край, абсолютно уверена в себе си, понеже досега никой не ми е замайвал главата, да не говорим, че до този момент "влюбванията" ми са били на принципа "всяко чудо за 3 дни". Grinning Първоначално въобще не се харесахме, дори не знам защо се навих да го видя отново. Химия имаше невероятна, но разговорите ни бяха просто отвратителни. На втората среща бяхме притиснати от разни обстоятелства (метеорологични) и бариерите лека-полека почнаха да падат, понеже щем-не щем се наложи да прекараме повече време заедно; на третата ни среща просто се случи нещо - химия, страсти, целувки и отиде то. Grinning Лека-полека започнахме да се срещаме всеки ден в оставащия един месец, като, разбира се, само той ме търсеше, защото мен са ме учили, че съм дама и никога не мога да се осмеля да направя първата крачка. Не се гордея с това, но наистина ми е много трудно. И така докато той си замина точно един месец от първата ни официална среща. След като и двамата се влюбихме до полуда един в друг, разбира се, че да е пълна трагедията. Grinning Пак казвам, че и двамата сме много студени и дръпнати хора. Не знам какво и как се случи, буквално видях себе си в него, предполагам, че и той е видял огледало в мен. Раздялата за мен беше много тежка, въпреки че до последния момент (буквално) не му показах, честно казано не мисля, че и го осъзнавах, докато не заспахме за последно един до друг. За него също беше трудно, дори той беше по-емоционален през последните дни. Аз се разплаках половин час преди да се разделим окончателно, защото летеше след няколко часа, той се просълзи също. Тогава се чух с майка ми, защото бях много разстроена и ѝ споделих за въпросната афера без да изпадам в подробности. Майка ми ми припомни за първата ми любов и колко много страдах като се разделихме и как бързо ми мина. Каза ми също да видя какво ще покаже времето - дали ще ме търси и как според нея всичко ще се е уталожило за 2-3 седмици. Е, мина вече почти половин година, моята нещастна любов ме търси ежедневно. Не е романтичен изобщо, но каквото повикало - такова се обадило, пък и това си е до природа. Поддържаме по-скоро някакви приятелски отношения, но знам, че е още влюбен в мен, от време на време като го отбягвам (понеже се плаша от случващото се), се размеква и ми казва индиректно много силни неща, които ми действат много емоционално, но си ги тая, защото наистина се страхувам от тези отношения. Пък и фактът, че за цялото това време само той прави крачки към мен е достатъчен. Дори не знам как ме търпи... Ако бях на негово място, отдавна щях да съм се изтощила от тези отношения. С мен се води много трудно комуникация, когато е невербална и очи в очи. Изпробва ежедневно всякакви начини да ме заговори, аз къде отговоря, къде - не... случвало се е да не ме търси по седмица-две, но вижда, че аз няма да го потърся и отново той прави първата крачка. Не оставайте с грешни впечатления - наистина съм много влюбена в този човек (или поне така си мисля, че и си вярвам Grinning), но жестоко се страхувам и абсолютно съзнателно се опитвам да избягам. Никога не съм подкрепяла връзките от разстояние, за мен това е загуба на най-ценния ресурс - времето. За щастие познавам не една и две двойки с успешни такива връзки, но при тях има и други известни фактори, докато при нас - не. Няма го фактора, че той някога (когато и да е) ще се върне тук, а още по-малко вероятно е аз да отида при него - тепърва и на двама ни ни предстои да се развиваме професионално, това за мен е топ приоритет на всички хора между 20 и 30. Е, да, но това не променя факта, че всеки ден мисля за него.
Наясно съм, че в момента сме си създали една много красива илюзия и това отделно допринася. Ние нямахме време да се скараме, да се огорчим, нараним и т.н., разделихме се, притиснати от времето... но не знам какво и как да направя...

Сега да пристъпя към кулминацията: в началото на другия месец той си идва и ще стои тук 10-тина дни. Аз в средата на другия месец имам много, много важен изпит. Знам, че срещна ли го веднъж, ще искам да го срещна и втори път, знам, че пак ще страдам, когато замине, че пак няма да мога да се събера 1-2 месеца след това и като цяло целият ад, който изживях, когато той си тръгна лятото, ще се повтори отново. Искам да го видя, но не мога. От чист егоизъм, колкото и ужасно да звучи, и от чувство за самосъхранение. Той вече ме покани на среща, казах му, че не знам дали ще отида. Реагира доста безпристрастно, но като цяло знам, че настъпи ли този момент да му откажа среща, сърцето му ще се разбие. Както и моето, ако отида. Вие какво ще ме посъветвате?

Моля Ви, мили хора, дайте ми някакъв, какъвто и да е, съвет. Извинявам се, че толкова хаотично и объркано написах всичко, но съм повлияна от емоции и... Crazy

Последна редакция: сб, 17 ное 2018, 08:53 от bubanka

# 1
  • Мнения: 968
Всичко ще бъде наред. Учи сега усилено, ще успееш. Любовта наистина дава крила. Ако се окаже, че реално сте други и поохладняли, пак ще се потопиш в ученето и ще ти остане по-малко време и сили за терзания.

# 2
  • Мнения: 30
Аз лично не виждам чак такава драма - явно се обичате щом след като сте се разделили с идеята, че няма бъдеще и не се виждате с месеци,  все още мислите един за друг.
Германия в днешно време не е толкова далеч и варианти има много. Аз на твое място бих престанала да съм толкова студена и дръпнаха и бих дала шанс на връзката. Ще се виждате по-рядко, но затова пък ще е интензивно. Той ще се прибира, ти може да отидеш за 1-2 седмици да го видиш и нещата ще изкристализират дали тази връзка ще я бъде или не. Ако има бъдеще - ще намерите начин да сте заедно. Всичките тези съвети са базирани на личен опит, така че знам за какво говоря.
Дори първата ми сериозна връзка беше точно така - започнахме да излизаме лятото, а аз есента заминавах за чужбина да уча - мечта за която се бях борила с години и нямаше да оставя никой (мъж или любов )да застане на пътя ми. Това беше ясно и на двама ни. Той влизаше в казарма, достъпа до интернет и телефони не беше като сега и се разделихме с ясната идея, че е окончателно. През следващата 1 година се чувахме/пишехме веднъж на 1-2 седмици и се видяхме само по коледа. Но някакси напук на логиката и всичките ни очаквания продължихме да се обичаме. Той намери начин да дойде в държавата, където учех. Последва дълга връзка и предложение за брак.
Имам и много приятелски двойки, които минаха през същото със същия резултат. В някои случаи момичето се премести в новата държава, научи език и се реализира професионално започвайки от нулата и в сфера, която нямаше нищо общо с нейното образование и кариера от преди.

# 3
  • Мнения: 71
Аз на твое място бих отишла на тази среща. Може любовта ви да е хубави спомени и илюзия, а може и да е любов. Това ще разбереш само ако се видите. Съветвам те да проведе открит разговор с него. Сваляш всички карти на масата и искаш същото от него. Връзка от разстояние не е такъв проблем, ако наистина има любов. Докато завършиш, може да промениш мнението си относно живот в Германия, или той да реши да се върне в България. На тази възраст бързо се променя мнението на човек. В най-лошия случай ще ти каже че няма чувства към теб, ще ти е кофти, но ще го преживееш.

# 4
  • Мнения: 1 536
Здравейте, на 22 и аз разсъждавах по същия инфантилен начин - 10 страници с празни приказки за чувства, които никаква информация не дават.

След като сте решили, че ще учите и ще се развивате - какво има да го мислите? Учете за изпита, човек не си струва да си подритва бъдещето за 10 дни секс веднъж на високосна.

И спрете с ежедневното чуване "просто като приятели" - само се напрягате така и полза няма никаква. Ако искате да имате връзка от разстояние - нека бъде необвързваща и да е концентрирана в тези периоди, когато можете да сте физически заедно.

Другото е пълна загуба на време. И по принцип има един елемент, че връзките от разстояние изглеждат романтични (особено за по-млади хора), защото има някакво непреодолимо "препятствие" пред всепомитащата любов, която хипотетично ще се развихри, ако го нямаше разстоянието. Е, всъщност най-вероятно изобщо няма да се получи връзката, ако се съберете - по описаното звучи, че хич не сте хармонична двойка, плюс сте чепати и двамата. 4-5 месеца под един покрив и ще се хванете за косите. Но понеже не може да се осъществи - ах, голяма любов, голямо страдание. Ох.

Това ми е съветът - или прекратете връзката от разстояние или я направете по-неангажираща като емоции и с по-нисък приоритет от важните житейски цели.

# 5
  • Мнения: 62
Аз бих те посъветвала да си учиш, да не ходиш на тази среща и да спреш всякакъв контакт с момчето. Така се слага край - просто спираш контакт и в един момент го забравяш - драмата е решена.
Друг е въпроса ако ти искаш да поддържаш връзка от разстояние, което за мен си е загуба на време.
Знам, че понякога емоцията е по-силна от разума, но тази връзка е обречена още от началото, поне за мен.
Ти виждаш ли се да отидеш при него? Ако  да, то тогава може и да се получи нещо.

# 6
  • Мнения: 7
Здравейте отново и много благодаря за мненията! Нямате идея колко ми помагате, като чета... Всяко едно мнение ми е ценно, тъй като на никого не мога да споделя какво чувствам отвътре.

Koreander, съгласна съм, че Германия не е далеч, но при нас има нещо друго - и аз, и той работим. И двамата не можем да си позволим такива пътувания един до друг... Времето е най-ценният ресурс. Винаги съм го твърдяла.

Wassermellon, аз съм убедена в чувствата му, както и че видим ли се - за тях няма да говорим. Нито аз, нито той ще отвори темата. Със сигурност ще си прекараме страхотно, ще бъде незабравима среща и дотам. Той ще си тръгне и ще страдаме отново. Раздялата ни мен лично ме разтресе много силно. Беше ми много тежко, въпреки че никой не разбра, просто не съм споделящ човек и не мога да се открия току-така. И адски много се отрази на учението ми, което всъщност ме притесни най-много, и все още се притеснявам... Да замина за чужбина означава да зарежа абсолютно всичко и да почна от самата нула. Образованието ми е такова. Докато тук мога да си намеря работа под път и над път и в момента това ми е приоритет номер 1 - да се развивам професионално. За него - не мисля, че ще се върне, аз и не искам. Той има съвсем различен манталитет, средата му е там, както и всичките му близки с изключение на родителите му, които са тук. Пък и за него чисто професионално е много по-добре да остане там и да се реализира (каквото и прави). Общо взето да се върне тук означава да започне от нулата, каквото би означавало за мен аз да отида там.

bgtatko81, за жалост всичко е точно така... Най-голямата ми грешка е, че не прекъснах всякаква комуникация, когато той замина. Аз опитах де, имало е периоди, в които не съм му отговаряла със седмици, но това не го спира да ме търси и той наистина не спира, докато не му отговоря. Никога не е натрапчив и досаден. По адски деликатни и красиви начини ми показва чувствата си всеки път и виждам, че адски се страхува от това, че някой ден ще спра да му отговарям. Имало е няколко случаи, в които жестоко ме е дразнил с неща, които ми споделя, и на момента прекъсвам всякакви отношения, след което въпросните теми никога повече не се повдигат и той пак търси път към мен. Като цяло сме изключително хармонични, само с това не мога да се съглася в поста. Ние си приличаме изключително много, може би и затова се влюбихме, знам ли.

В момента искам да спрем всякаква комуникация. В същото време знам, че дойде ли тук, ще ме потърси на момента. Почти съм убедена и че ще дойде до нас, откажа ли му среща. Не знам как да му поднеса нещата, че да не го нараня. Той е адски студен и привидно неемоционален човек, знам, че няма да покаже нищо, но с времето ще се озлоби, защото това много ще го нарани. Отделно на това скоро имам рожден ден, после ще има празници, после е и неговият рожден ден... а бе, в близките два месеца със сигурност ще имаме контакт, щем-не щем...

Lena_Y, думите ти са това, което казва моят разум...

Дренка, не мога да дам "свободно", защото и той не дава свободно. Както казах и в предния си пост - каквото повикало, такова се обадило. Нашите отношения и поведения са едно огледало от самото начало. Аз знам какво той иска да чуе, но никога не мога да изрека думите, защото знам, че и той не би ги изрекъл за мен. А знам, че той не би ги изрекъл, защото ще се стресне, защото ще рискува, защото може да загуби - същите са причините и за мен. Аз съм много тревожен човек по природа и наистина имам нужда от много сигурност, много обещания, много подкрепа и грижа. И не с думи, нито с грандиозни действия, просто ми е нужно да го усетя. А при нас това е невъзможно в момента.

Отделно че той е голям егоист, какъвто съм и аз. Също е и много противоречив и на настроения - каквато съм и аз. Никога не ми е казвал в прав текст, че му липсвам, аз съм му казвала няколко пъти, но пък ми го показва и намеква от време на време. Казвал ми е, че за него думите нямат значение, може би на този принцип се води... Веднъж го бях питала в прав текст дали му липсвам и той ми отговори, че нищо не му липсва, след което ми каза: "нали и двамата сме егоисти"... Grinning Друг път е, когато бях спряла да му отговарям (тогава ми беше писал), ми прати песен, в която се пееше, че "всичко, от което се нуждая, си ти"... аз му отговорих "липсвам ли ти?", той ми отговори "забрави ли ме?" и завързахме някакъв по-сантиментален кратък разговор, като завърши с "не ме забравяй". Сега ме покани на среща и му казах, че има време дотогава и не знам дали ще отида, на което той ми отговори, че просто ме пита и че "и да не дойдеш, пак ще си направя гуляй". Crazy Сигурно ви се струва странно и се чудите как се траем взаимно, но мен тези думи не ме оскърбиха, точно обратното - разсмяха ме, защото знам, че откажа ли му срещата, всичко в него ще се разбие. Общо взето ситуацията и при двамата е: "едно говори, друго чувства"... Тези отношения каква сигурност да носят не само за мен, но и за него? Laughing Това, че е мъж, не означава, че не се нуждае от сигурност също...

# 7
  • Варна
  • Мнения: 6 136
Обещанията - сигурният път към депресията Simple Smile
Тогава защо изобщо питаш? Търси си човек, който първо обещава, после изпълнява, обаче така цял живот си на тръни, да не стъпи накриво.
Затворила си кръга, разбираш ли?

# 8
  • Мнения: 30
Kirti, и ние двамата учихме и работихме - престижни специалности, където трябваше да сме поне 2 пъти по-добри от "местните" за да ни приемат на равно. Работата - хем да градиш кариера, но и да си платиш наема и здравната застраховка следващия месец така че нямахме право на грешен ход. И пак - ако има нещо да се случва - ще се случи.
За мен връзките от разстояние нямат и грам романтика - напротив ужасно трудни и напрягащи. Изискващи време, ресурси, планиране, всекидневни недоразумения и вечните въпроси какво наистина се случва от другата страна. Така че моят съвет е да приемеш връзката като отворена - не се вричайте  във вярност и "ние сме сега заедно", а по скоро като friends with benefits и така без да сте под напрежение ще видите накъде ще се развият нещата.
Колкото и да работите и да учите винаги има отпуски и ваканции, в днешно време с евтини полети човек може да се види и за уикенд.
И един последен съвет - ако на 22г не си готова да рискуваш и да излезеш от зоната ти на комфорт - не ти завиждам за живота ти на 40. Наистина, сега е момента да пробваш и да правиш грешки - и нищо да не стане все пак ще знаеш,  че  си пробвала и ще научиш неща за света и себе си Blush

# 9
  • Мнения: 1 166
Не знаеш какво искаш.

Ако нямаш нужда от него - прекъсва всякакъв контакт. Ако по някаква причина ти трябва- отиваш на срещата и каквото сабя покаже.
Като се изясни със себе си какво искаш- действай. Или те е страх да си го признаеш и да действаш според избора си?

# 10
  • out of space
  • Мнения: 7 728
Отивай на срещата, за да не се окажеш след време с мъчителното чувство за нещо недоизживяно.

# 11
  • Мнения: 4
Пълни глупости пишете, не знаела какво иска. Само от начина и на изказване и заключенията, които си вади трябва да ви става ясно, че знае какво иска и осъзнава ситуацията.. До авторката: Не знам колко важен ти е този изпит и дали не можеш да го вземеш на по-късен етап, но не изпускай възможността да се видиш с това момче. Много ми напомняш на мен няколко години по-рано, когато разсъждавах по същия начин, но срещайки (понастоящем) годеника си зарязах заминаването си за чужбина, за което така бленувах. И това беше най-доброто решение в живота ми! Така както описваш чувствата си и тези на момчето, определено ми звучи като любов, а не поредната забивка. Един мъж никога няма да ти обръща толкова внимание и то от разстояние, ако не е влюбен в теб. И няма от какво да се страхуваш, защото след тази среща ще сте наясно и двамата какво се случва между вас. След това може и да решите какво ще правите занапред.

# 12
  • Мнения: 4 121
    Имах сериозна връзка от разстояние. Беше ужасно трудно, изнервящо и напрягащо. Когато си отидеше, аз не можех да са оправя по цял месец. Постоянно плачех през този цял месец. Трудно ми беше да се съсредоточа в каквото и да се захвана, най-вече в ученето. Бях на годините на авторката - 21-22 години. Бях студентка. За мене следването ми беше най-важното нещо дори от моя любим, който беше моята изпепеляваща любов. Борих се с много труд и усилия да вляза в университет. Бяхме заедно 6 години. Всичко приключи между нас двамата. Той си имаше свой живот в неговата държава, а аз - моя си живот, но разликата между мене и него е, че аз го обичах повече от себе си и винаги съм го чакала с копнеж и нетърпение да се срещнем.

     Извод: не вярвам във връзките от разстояние. Рано или късно тази връзка се разпада и носи неописуема болка, която променя целия ти живот и нагласата ти към живота.

    Съвет към авторката: Прекратете тази връзка колкото се възможно по-скоро. Само ще ви донесе неописуема болка, която аз изпитах. Не искам и вие да я изпитате, защото трудно ще се съвземете.

# 13
  • Мнения: 5 650
Я стига се спича. Ако на 22 не ги изживееш тия неща, кога - на 62 ли? Звучиш като някаква баба. Работата не е заек да избяга, ученето също - от опит ти го казвам, при висок адреналин и окситоцин не е никакъв проблем да се съчетаят 2-3 дини под една мишница. Не съжалявам за нито една от дистанционните си връзки - нито тази, с която изгребах и изревах един океан в продължение на 6 години, нито другата, в която след половин година се събрахме, и дете отгледахме (голямо е вече). 

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт