Много ми помага. Голяма част от нещата (като грижи за беба и домакинстване) ги наложи като свои задължения...
Трябва да кажеш на половинката: "Направи това и това!"
Трябва да кажеш на половинката: "Направи това и това!"
- Публикувана: 16 юни 2006, 14:25 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2006, 14:21 ч.
Колко ви помагат татковците след раждането?
Винаги ми е помагал във всичко ( и му благодаря, защото с бебе и палаво 4 годишно момченце никак не ми е леко). Пере, чисти, готви 
, сменя памперси, пазарува:)), отговаря на всички странни въпроси на сина ни:))...Е, понякога заспива докато приспива бебето:)), но не му се сърдя:)) 
, сменя памперси, пазарува:)), отговаря на всички странни въпроси на сина ни:))...Е, понякога заспива докато приспива бебето:)), но не му се сърдя:))
Помага толкова, колкото му позволява времето и възможностите.
Той учи стоматология и по цял ден е на лекции, но вечер гледа да ме отменя. Ако има прекалено много за четене само си поиграва с нея малко и това е.
Иначе къпем беба заедно, но той не е много по памперсите и затова аз я сменям. Той приготвя млякото и така.
В домакинството-той прахосмучи, тупа и хвърля боклука. Останалото са си мои задължения.
Той учи стоматология и по цял ден е на лекции, но вечер гледа да ме отменя. Ако има прекалено много за четене само си поиграва с нея малко и това е.
Иначе къпем беба заедно, но той не е много по памперсите и затова аз я сменям. Той приготвя млякото и така.
В домакинството-той прахосмучи, тупа и хвърля боклука. Останалото са си мои задължения.
Много. Сменя памперсите, мие нааканото дупе. Когато ни изписаха, трябваше задължително да кърмя дъщеря си и през нощта, тъй като се роди месец по-рано. А тези деца са на по-особен режим. Та тогава изцяло отговаряше за нощния тоалет на бебето, аз само ставах в просъница, нахранвах я и пак лягах. Освен това, когато имаше колики пак той бе насреща. Случвало се е по цяла нощ да я люлее и носи на ръце, докато заспи. Изобщо татко за пример. 
Помага много - пампи, хранене, игри, нощното мляко, но аз работя колкото работи и той. Пак повечето работа пада на мен, но някакси на мен ми идва по-естествено да го правя. Той прави това, което си знае, че трябва да прави, но не мога да разчитам на него да му хрумне да подобри нещата или да ги промени.
И най-важното е, че си говорим. Аз казвам когато ми дойде повече или имам нужда от помощ. Имах момент в който се надувах, че не ми помага, колкото очаквах. Като вземе да прави нещо и само му ходех по петите. Мислех, че мога по-добре и по-бързо.... Така не вървеше.
Когато малката стана на 4 месеца тръгнах на работа и трябваше да ги оставям сами по 2-3 часа. Обясних и показах спокойно какво трябва да се прави, казвах си, когато имах нужда от помощ и най-вече спрях да си внушавам, че аз знам и мога най-добре.
И най-важното е, че си говорим. Аз казвам когато ми дойде повече или имам нужда от помощ. Имах момент в който се надувах, че не ми помага, колкото очаквах. Като вземе да прави нещо и само му ходех по петите. Мислех, че мога по-добре и по-бързо.... Така не вървеше.
Когато малката стана на 4 месеца тръгнах на работа и трябваше да ги оставям сами по 2-3 часа. Обясних и показах спокойно какво трябва да се прави, казвах си, когато имах нужда от помощ и най-вече спрях да си внушавам, че аз знам и мога най-добре.
Нашият малко помагаше - все е на работа 
Дано не му стихне ентусиазма 
И без това са се затъжили един за друг. Преоблича го , храни го, сменя памперси. По принцип сам има желание да помага.
Първият месец след раждането нямаше кой знае какво за помагане, макар че си беше взел отпуска и си беше вкъщи. Но бебето ни беше изключително кротко, будеше се на 3 часа - смяна на памперс и кърмене и след още 3 пак същото. Сега ми помага за него много, за домакинската работа - трябва да му напомня и прави всичко. Ако не кажа, не забелязва.... 
Сега ми помага за него много, за домакинската работа - трябва да му напомня и прави всичко. Ако не кажа, не забелязва.... Препоръчани теми