Чувство, че нямам право да се наричам майка

  • 3 950
  • 41
  •   1
Отговори
  • Мнения: 39
Здравейте! Родих на 16 август тази година едно обичано и  чакано бебе. Проблемът е, че още в самото начало, раждането не тръгна нормално. Контракциите, които цял ден бяха слаби - изчезнаха, разкритието стигна само до 4 сантиметра и дори и след две банки окситоцин, просто  не мръдна и на сантиметър повече, което наклони везните детето  ми да се роди със спешно секцио. След секциото имах кърма, но не беше достатъчна, а след като се прибрах от болницата тя просто изчезна. Малко по-късно, разбрах че имам задържана плацентарна частица, която се изчисти от самосебе си с цикъла ми (така каза лекарката ми), но това окончателно сложи край дори и на няколкото капките кърма, които имах въпреки добрата стимулация, която направих за повече кърма. От цялата тази история, аз останах с усещането, че нямам право да се наричам майка, защото нито успях да родя по естествен начин, нито да храня детето си с кърма - тоест всичко, което отличава една истинска майка. Някой имал ли е подобно усещане и как сте се справили с това чувство? Sob

# 1
  • Мнения: 2 170
Здравейте! Родих на 16 август тази година едно обичано и  чакано бебе. Проблемът е, че още в самото начало, раждането не тръгна нормално. Контракциите, които цял ден бяха слаби - изчезнаха, разкритието стигна само до 4 сантиметра и дори и след две банки окситоцин, просто  не мръдна и на сантиметър повече, което наклони везните детето  ми да се роди със спешно секцио. След секциото имах кърма, но не беше достатъчна, а след като се прибрах от болницата тя просто изчезна. Малко по-късно, разбрах че имам задържана плацентарна частица, която се изчисти от самосебе си с цикъла ми (така каза лекарката ми), но това окончателно сложи край дори и на няколкото капките кърма, които имах въпреки добрата стимулация, която направих за повече кърма. От цялата тази история, аз останах с усещането, че нямам право да се наричам майка, защото нито успях да родя по естествен начин, нито да храня детето си с кърма - тоест всичко, което отличава една истинска майка. Някой имал ли е подобно усещане и как сте се справили с това чувство? Sob
Оо ...... мила , въобще не се обвинявай. Аз по медицински причини родих със секцио .
Кърменето и начинът на раждане въобще не са белег дали и каква майка си. Това , което те отличава е , че обичаш детето си повече от всичко и си направила всичко възможно , за да му осигуриш най-доброто.
Няма място да се самообвиняваш. Така , че с гордост се наричай Майка!

# 2
  • Варна
  • Мнения: 25 199
Това са пълни глупости и направо не мога да повярвам, че някой наистина ги мисли. Стегни се, имаш бебе и то има нужда от теб. Каква си му, ако не майка?

# 3
  • Мнения: 9 567
Да бъдеш майка не започва и не завършва с естествено раждане и кърмене. Иначе 99% от циганките щяха да са перфектните майки.
Не губи време, енергия и сили в самообвиняване. Давай на детето си време, внимание, топлина и обич. Научи го да е позитивен човек, вярващ в себе си и уважаващ околните. Покажи му света, пътувай и създавай спомени и житейски опит. Създай му потребност да чете, да се развива и т.н

# 4
  • The Big Apple
  • Мнения: 23 519
Да не си в следродилна депресия?
Изкорени тези мисли от главата си, звучат налудничаво и не мога да повярвам, че някой ще си помисли подобен тип глупости. Ти си майката на това дете и така и ще бъде винаги, по твоята логика всички раждащи нормално децата си и след това изоставящи ги на произвола също са майки ли?
И двете ми раждания бяха със секцио, не съм кърмила, не съм майка ли, напротив, чувствам се 1000 % такава.

# 5
  • Мнения: 11 656
А сега де! Хубава работа. Значи според теб аз и другите като мен дето дори не сме износили и родили дете, да не говорим за кърмене не сме майки? Ти поне си дала живота му, а вэв вените му тече твоя кръв. Майка не значи само да дадеш живот, а и да отгледаш човек след това. Майка значи да обичаш, да закриляше, да се тревожиш, да се радваш на всяка малка крачка, да те боли всяко обелено коляно, да ти заседнат сълзите в гърлото на тържеството в детската градина и на първия учебен ден в училище...

# 6
  • Мнения: 38 947
Или си промит мозък  или имаш следродилна депресия.

# 7
  • Мнения: 2 181
Да не би някой от обкръжението да ти вменява вина по някакъв начин?Перфектната майка, свекърва, баба?
Сигурно са ти насадили модел за "майка" и сега не се вписваш в тоя модел...Гледай си бебчето и не мисли глупости.

# 8
  • София
  • Мнения: 7 976
Според мен нещата отиват на следродилна депресия и горещо те съветвам да се срещнеш със специалист. Ако можеше да се прочетеш отстрани, щеше да разбереш колко безумно звучиш. Пробвай с психолог като за начало, не е хубаво да чакаш да ти мине, защото може да се задълбочи.

# 9
  • Мнения: 39
Малее, момичета, благодаря ви! Имах нужда да чуя, че се лигавя! Сега като ви чета си давам сметка какви глупости си мисля всъщност, но май наистина май се мъча да спазвам някакъв наложен модел "майка". Иначе да, имаше някакво очакване от мен да мога да си кърмя детето от страна на свекървата и от тази на баща ми (вие да видите). Просто много неща, които се считат за естествени не ми се случиха, а се очакваха от мен и това породи подбни чувства.

# 10
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 6 021
Ама какво значи майка ти, свекървата или който и да е било да очаква да родиш естествено или да кърмиш?! То не зависи от нас кога и как ще родим, природа... Много жени желаят да родят децата си нормално, но това не се случва, заради медицински причини, но това съвсем не ги прави лоши майки.
Както и недостига или спирането на кърма, не може да направи една жена лоша майка. Съвсем други са факторите, правещи някои жени лоши майки и тези определено не са от тях.
Майка си, ако обичаш и закриляш детето си, възпитаваш го и му даваш нужното, за да расте добър и разумен човек.
Горе главата!

Последна редакция: нд, 18 ное 2018, 19:48 от despicable

# 11
  • София
  • Мнения: 2 505
Значи, ей такива много загрижени роднини просто не осъзнават какво могат да причинят на младата майка с глупостите си! Очаквали били от нея да роди естествено и да кърми. Сякаш това са неща, които зависят изцяло от теб. Много се ядосвам като прочета такива мнения. Баща ти като държи толкова на кърмене, нека той да кърми бебето. А сега сериозно- най-важното е ти и бебето да сте здрави. Ако ти си добре, детенцето също ще е добре, така че се погрижи за себе си също. Важно е да се чувстваш добре не само физически, но и психически. Затова и аз като другите момичета ще те посъветвам- забрави за всякакви очаквания и предварителни нагласи, съсредоточи се върху малкото слънчице и всичките хубави емоции, които носи в живота ти.

# 12
  • София
  • Мнения: 27 988
Значи, ей такива много загрижени роднини просто не осъзнават какво могат да причинят на младата майка с глупостите си! Очаквали били от нея да роди естествено и да кърми. Сякаш това са неща, които зависят изцяло от теб. Много се ядосвам като прочета такива мнения. Баща ти като държи толкова на кърмене, нека той да кърми бебето. А сега сериозно- най-важното е ти и бебето да сте здрави. Ако ти си добре, детенцето също ще е добре, така че се погрижи за себе си също. Важно е да се чувстваш добре не само физически, но и психически. Затова и аз като другите момичета ще те посъветвам- забрави за всякакви очаквания и предварителни нагласи, съсредоточи се върху малкото слънчице и всичките хубави емоции, които носи в живота ти.
Мда, вредата от добрите намерения нагледно.

# 13
  • Мнения: 4 660
Баш такова чувство нямам, но ми се искаше да родя нормално. При мен след секциото кърмата не тръгна, но нали има АМ какво пък толкова.

# 14
  • Мнения: 2 170
Ако слушах и се връзвах на всички обиди на свекърва ми до сега трябваше да съм съсипана. То не бях лоша майка, не бях дебела, после много слаба, седяла съм на финансите на мъжа ми и всякакви такива неща. Едва 4 дни след секциото , на изписването на малката , свекървата си отвори устата и каза-“ Ауу ма ти още приличаш на бременна, цял живот ли мислиш да си така отпусната” . За справка бях влезнала да раждам около 67 кг , на изписването бях 54. После ми мърмореше , че съм родила 21 дни преди термин, еми какво да направя изтекоха ми водите и имах контракции преди насрочената дата за секцио. На какви ли глупости не се наслушах от нейна страна.

За щастие късметът беше на наша страна и ни се отдаде възможност да сме достатъчно далеч от нея, на 2000+ км и сега съм на спокойствие. Не, че и пречи да мърмори по скайп , но все пак не както преди. Радвам се , че ми се наложи да я търпя само 2,3 месеца.

Общи условия

Активация на акаунт