Здравейте. Ако има самотни майки, въпроса ми е към Вас, но първо малко да разясня случая. Имам си мъж, но той не е с всичкия си. Не искам да споделям подробности какво му е, защо ще имам дете от такъв човек и т.н. Накратко - не мога вече да разчитам на него за нищо и целия ми живот е съсипан, но ще се опитам да се държа, защото има 2-3ма човека, които държат на мен, най-вече заради бебчето, което ще е на бял свят съвсем скоро. Та да премина към въпроса отправен към самотните майки (ако има такива) - като настъпи момента за раждане как стигнахте до родилното? Като Ви изписаха кой дойде да ви прибере? Също така искам съвет. До вчера с мъжа ми бяхме заедно, изглеждаше че се справяме добре, че сме щастливи и че се обичаме, как да обясня на майка си например, че вече няма да е така и че 2-3 седмици преди раждането съм станала самотна майка.
- Публикувана: 22 ноем. 2018, 20:24 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2018, 09:55 ч.
Сама след раждането
И моя никакъв го нямаше. Не се тревожи, като дойде моментът за раждането нашите ме закараха. После за изписването пак те ме взеха. Емоцията и притеснението ще са ти толкова големи, че изобщо няма да ти дойде на ум, кой точно ще те кара.
Смятам, че в твоя случай твоя човек ще дойде и на изписването. Но много добре си помисли от тук насетне действията ти спрямо него . Дали ще се съберете, какво да очакваш от него и ще запишеш ли детето на негово име. Защото от там на татък ще има големи последствия за теб и за детето, премисли си много сериозно нещата.
Смятам, че в твоя случай твоя човек ще дойде и на изписването. Но много добре си помисли от тук насетне действията ти спрямо него . Дали ще се съберете, какво да очакваш от него и ще запишеш ли детето на негово име. Защото от там на татък ще има големи последствия за теб и за детето, премисли си много сериозно нещата.
Много ми става мъчно, като си представя подобна ситуация😢Ако се познавахме с удоволствие бих била до теб и преди и след изписването, но до колкото разбирам ти все пак не си сама и се радвам за това .
Както казват по-горе най-вероятно от емоцията и преживяването ще си мислиш главно за бебо и на момента няма да го мислиш толкова.
След това вече може би ще ти е криво, но пък предполагам, че ще запълниш празнината с бебо и няма да ти е толкова мъчно.
За майка ти, говори с нея, разкажи ѝ всичко и не си го дръж в себе си
Успех ти пожелавам и много сили!
Както казват по-горе най-вероятно от емоцията и преживяването ще си мислиш главно за бебо и на момента няма да го мислиш толкова.
След това вече може би ще ти е криво, но пък предполагам, че ще запълниш празнината с бебо и няма да ти е толкова мъчно.
За майка ти, говори с нея, разкажи ѝ всичко и не си го дръж в себе си
Успех ти пожелавам и много сили!
И най-вече се абстрахирай от емоциите и помисли за положението от към документалната страна. Ако мъжа ти е шизофреник или има друга диагноза се погрижи да имаш копие поне от документите. Аки няма диагноза сигнализирай в социалните или не знам я коя институция, че има нужда от лечение. Помни луд човек е опасен за теб и детето.
Благодаря Ви за съветите и подкрепата. Проблема е хазартната му зависимост, заради която изгуби работата си, която след мен е най-значителното нещо в живота му и той осъзнава това. На думи ме обича, щастлив е че ме има, че ще имаме дете, осъзнава че без мен и без работа по-добре да не е жив. Попринцип всичко е прекрасно, разбираме се чудесно и ни е много хубаво заедно, но влезе ли в казиното - край. Нищо няма значение по време на престоя му там, за това казвам че не е с всичкия си, защото не е нормално с ходенето в казиното да проваля бъдещето ни и да затруднява съществуването ни. Не искам да съм с такъв човек, на който да нямам доверие за 2 стотинки, но никога не съм била сама без мъж, а без мъж и със бебе - просто не знам. Друг е въпроса че аз много го обичам, защото има невероятен потенциал да бъде перфектния мъж, но тази зависимост...много ми е объркано, направо даже ме е страх 
Взела си правилното решение. Сестрата на мъжа ми е пристрастена, все е в казиното. Ми...оставиха я трима мъже, децата й също стоят настрани от нея, тя е просто като болест нелечима. Завлече всеки, който успя. Осъждана е на пробация. Отиде наследствения апартамент на свекърите и съответно и ние изгубихме. Ще те завлече на дъното, ако стоиш с него. Ще се справиш, майка ти дано е до теб, докато можеш да се оправяш сама.
На първо място кажи на родителите си истината и подготви преместването си при тях ( ако смяташ да живееш с тях ) преди да родиш. Вероятно ще е шок, но ще мине. Всеки нормален родител би измъкнал детето си и внучето си от твоята ситуация. Махнеш ли този проблем от главата си другото за което питаш ще се нареди от самосебе си. Била съм самотен родител в даден момент от живота си. Отложих го с около 7 години и го отчитам като грешка. Безотговорността е нелечима болест. А когато е в комбинация с порок нещата са самоубийствени за всички участници. Не подлагай на това детето си.
На много от нас не им се е получило от първият път, но живота дава право на поправителен. Така, че колкото и черно да ти се вижда в момента - няма да е завинаги.
и още нещо - пиши на модератор да премести темата ти в раздела на самотните родители.
На много от нас не им се е получило от първият път, но живота дава право на поправителен. Така, че колкото и черно да ти се вижда в момента - няма да е завинаги.
и още нещо - пиши на модератор да премести темата ти в раздела на самотните родители.
На мен ми се вижда изключително нелепо написаното. Първо, не е редно да отправяш въпрос към истински самотните майки, чиито деца наистина са изоставени от бащите си. Да се причисляваш към тях е дори нагло.
Изключителна наглост е да се определяш като самотна майка, спрямо мъжът ти. Той отказва ли да бъде баща? Ако иска да е в живота на детето, а ти искаш да се разделите - ти не си самотна майка, а си майка, разделена с бащата на детето си. Той е БАЩА. Това, че ти раждаш детето, не значи, че имаш повече права.
Зависимостите са лошо нещо. Всеки ги има под една или друга форма. Единият вариант е да му помогнеш да я пребори. Другия вариант е да го напуснеш. Какъв баща ще бъде той, ще покаже времето и се отнася до отношения дете-родител. Има лоши съпрузи и добри бащи. Коя си ти да определяш, че си самотна майка, защото ТИ искаш да напуснеш мъжа си?!? Той не си е оставил детето.
И не ти се извинявам. Има много такива като теб. Ако той иска да присъства на раждането, не си ти съдника.
Изключителна наглост е да се определяш като самотна майка, спрямо мъжът ти. Той отказва ли да бъде баща? Ако иска да е в живота на детето, а ти искаш да се разделите - ти не си самотна майка, а си майка, разделена с бащата на детето си. Той е БАЩА. Това, че ти раждаш детето, не значи, че имаш повече права.
Зависимостите са лошо нещо. Всеки ги има под една или друга форма. Единият вариант е да му помогнеш да я пребори. Другия вариант е да го напуснеш. Какъв баща ще бъде той, ще покаже времето и се отнася до отношения дете-родител. Има лоши съпрузи и добри бащи. Коя си ти да определяш, че си самотна майка, защото ТИ искаш да напуснеш мъжа си?!? Той не си е оставил детето.
И не ти се извинявам. Има много такива като теб. Ако той иска да присъства на раждането, не си ти съдника.
На мен ми се вижда изключително нелепо написаното. Първо, не е редно да отправяш въпрос към истински самотните майки, чиито деца наистина са изоставени от бащите си. Да се причисляваш към тях е дори нагло.
Изключителна наглост е да се определяш като самотна майка, спрямо мъжът ти. Той отказва ли да бъде баща? Ако иска да е в живота на детето, а ти искаш да се разделите - ти не си самотна майка, а си майка, разделена с бащата на детето си. Той е БАЩА. Това, че ти раждаш детето, не значи, че имаш повече права.
Зависимостите са лошо нещо. Всеки ги има под една или друга форма. Единият вариант е да му помогнеш да я пребори. Другия вариант е да го напуснеш. Какъв баща ще бъде той, ще покаже времето и се отнася до отношения дете-родител. Има лоши съпрузи и добри бащи. Коя си ти да определяш, че си самотна майка, защото ТИ искаш да напуснеш мъжа си?!? Той не си е оставил детето.
И не ти се извинявам. Има много такива като теб. Ако той иска да присъства на раждането, не си ти съдника.
Изключителна наглост е да се определяш като самотна майка, спрямо мъжът ти. Той отказва ли да бъде баща? Ако иска да е в живота на детето, а ти искаш да се разделите - ти не си самотна майка, а си майка, разделена с бащата на детето си. Той е БАЩА. Това, че ти раждаш детето, не значи, че имаш повече права.
Зависимостите са лошо нещо. Всеки ги има под една или друга форма. Единият вариант е да му помогнеш да я пребори. Другия вариант е да го напуснеш. Какъв баща ще бъде той, ще покаже времето и се отнася до отношения дете-родител. Има лоши съпрузи и добри бащи. Коя си ти да определяш, че си самотна майка, защото ТИ искаш да напуснеш мъжа си?!? Той не си е оставил детето.
И не ти се извинявам. Има много такива като теб. Ако той иска да присъства на раждането, не си ти съдника.
Здрасти, няма за какво да ми се извиняваш, твоя работа си е начина по който възприемаш моят проблем.
На първо място, не се причислявам към самотните майки, та на мен бебето все още ми е в корема и дори не може да се каже, че съм майка. Отправям въпроса си към самотните майки, тъй като предполагам, че те най-добре знаят какво е да те предаде мъжа ти в периода в който трябва да е до теб. Второ, моля да не ми се караш, искам да споделя, да потърся съвет и подкрепа, не намирам това за "изключително нагло". Не е редно така да коментираш грубо ситуацията ми без да си пряко запозната. Този филм с лошите съпрузи и добрите бащи какво общо има с моя случай? Пък и аз не казвам, че искам да го оставя, а че не искам да съм с такъв човек на когото не мога да имам доверие. Няма да ти се обяснявам повече, за да не ти се вижда нелепо написаното от мен, трябва да изживееш това, което аз преживявам в момента, разбира се - не ти го пожелавам.
Ny Je, мъжът ти може да иска да е хеликоптер - но това, което в действителност е, е най-обикновен наркоман. Взела си правилното решение, оставяйки го - и за себе си, и за детето си. Той има нужда от майка, не от бебе.
Според мен без него ще ти е трудно, но ще се справиш някак си, а с него ще ти е два пъти по- трудно, ако останеш, защото реално той с тази хазартна зависимост няма да поставя твойте и на детето нуждите като приоритет и с такъв човек се предполага, че вместо да ти помага, ти ще трябва да мислиш и за него и за детето си.
И не ти се извинявам. Има много такива като теб. Ако той иска да присъства на раждането, не си ти съдника.
Естествено, че тя е съдника, това да не е обществено-културно мероприятие със свободен вход, та да присъства, който си реши? Що за абсурдно твърдение?
Тайра не пиши, на базата на нулевия си опит в раждането и отглеждане на деца. Това, което мислиш и това, което е, са съвсем отделни неща.
Родител отглеждащ детето си сам, е самотен родител, без значение как и защо са се разделили. Соц определението за "самотна майка", давано само при баща неизвестен, не е актуално отдавна.