Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 ноем. 2018, 23:58 ч.

Детето ми се стахува...

  • 3 781
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 069
Дъщеря ми е на 5 и от много скоро започна да изпитва панически стах от това да остане сама в една стая или коридор, или дори сама в леглото си.

Опитахме да я разпитам от къде, какво и защо я е страх, но така и не получихме смислен отговор.

Даже се задълбочава ..
Ако я убедя да заспи сама в леглото си, а аз да остана при нея да друго легло в същата стая и например стана да отида до тоалетната, се събужда автоматично и идва с мен.

Докато се къпя стои седнала на тоалетната и ми настоява да махна пердето, за да ме вижда.

Зная че децата през тази възраст имат подобни страхове, но не си го представях толкова сериозно, нито съм го чувала при други познати деца...

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 18 270
Психолог.Заведете я за консултация.

# 2
  • Мнения: 9 471
В добрия случай - просто ще го израсте. Племенника ми имаше точно около тази възраст нещо подобно - явно е сънувал, или въображението му е нарисувало нещо и все си мислеше, че някакво черно нещо ще дойде - така и не разбраха животно ли, какво има предвид. Откара така месеци. Като постепенно намаляше страха от това черно нещо и си изчезна от самосебе си.

Но ако има притеснителни симптоми освен желанието за компания, или ако продължава много дълго и се утежнява, най-добре специалист.

Може да си направите "игри" да я убедиш, че дори и да е сама, когато повика някой, ще дойде веднага и ще я "спаси" от каквото се страхува. Да и вземеш камбанка, звънче, свирка, защото предмета дава физическо изражение на сигурността.

Предупреждавай я всеки път, че излизаш от стаята за малко и даже я кани да идва с тебе, би трябвало сама да почне да ти отказва след известно време, ако всичко е наред.

# 3
  • Мнения: 1 818
Като ходи на детска градина там има ли подобни страхове?

По принцип имат такива периоди децата, това звучи по-сериозно от обикновения страх от тъмното, но ми се струва в рамките на нормалното като цяло.

Чели ли сте някакви по-шантави приказки, гледала ли е нещо по-нетипично около момента, когато за пръв път сте забелязали страха? Как се разбира с другите деца в детската? Някакви други промени в поведението? Най-вероятно е фаза, но сигурно можете да повлияете да е по-кратка.

Аз бих се опитал да не се поддавам на обсесията, която я тресе в момента. Примерно нашата, която обаче е 2 години по-малка, има от време на време нежелание да се загаси лампата. Съпругата ми реши, че е стандартните страхове от тъмното и ѝ носи някаква настолна лампа. Аз смятам, че просто не иска да спи (тя има голяма съпротива да спи, ляга много късно, но иска още по-късно). Смених програмата за приспиване и вместо "четене на приказки" аз разказвам (измислям на момента), вече дори си имаме програма. Уловката е, че разказвам само на тъмно. Откакто го правим не е имало мрънкане, че не иска тъмно, освен веднъж, когато исках много бързо да минем към разказването на приказки без необходимите табиети преди това.

Не съм сигурен дали психологът ще може да помогне с нещо, но пробвайте, то психологът лекарства няма право да изписва, не виждам как може да навреди освен да загуби време и да вземе пари, но това не е драма някаква. Ако проблемът наистина се задълбочи - детски психиатър е истинското решение, дори само за да отхвърли някакви по-тежки хипотези.

Пробвайте различни стратегии, също говорете с нея и се опитайте да разберете от какво я е страх. Ако играете ролеви игри с плюшки или кукли, пробвайте чрез тях да проведете разговор (примерно куклата, плюшката която управлявате да се страхува да остане сама, но да го преодолее или нещо подобно).

Стискам палци да се окаже нещо кратко Simple Smile

# 4
  • Мнения: 1 069
Да, дъщеря ми ходи на предучилищна и съвсем ясно историята за каквото и да е, от което я е страх идва от там.

Тя ни каза за някаква история, която са им разказвали, но когато я попитаме каква е историята и какво точно я кара да я е страх, не е в състояние да ни обясни.
И много се съмнявам да им четат Стивън Кинг...

Ще говоря с учителката им след около десетина дена, когато ще съм отпуска. През седмицата не я виждам (нито мъжа ми)...

Но е много по-сложно да я убедя в едно или друго от колкото по-малко дете.
Вярно, че на тази възраст , 5г,децата имат повече капацитет да разкажат какво им е, но и въображението им е много по-богато.

После, аз като дете ужасно много се страхувах от тъмното. Имах причина, която мога да обясня с пълни детайли и днес, но да кажем, че по мое детство опцията детски психолог е била повече от смешна.

Дано все пак не е толкова сериозно и премине с времето, но не отписвам да я заведа на специялист... дори и само за мое успокоение или за да ми даде съвет как да постъпвам в различните ситуации...

Благодаря за отговорите и подкрепата ви, момичета!

Последна редакция: сб, 24 ное 2018, 17:01 от Eli..........

# 5
  • Мнения: 9 471
Ели, някои детски приказки и филмчета са много по-докосващи и травмиращи от Стивън Кинг. Simple Smile
Аз едно време, седмица се възстановявах от Цар Лъв. Дано да е силна малката и да тушира емоциите и страха.

# 6
  • Мнения: 1 069
Ели, някои детски приказки и филмчета са много по-докосващи и травмиращи от Стивън Кинг. Simple Smile
Аз едно време, седмица се възстановявах от Цар Лъв. Дано да е силна малката и да тушира емоциите и страха.

Да, и аз страдах много с Царя лъв, когато умира Муфаса.
Дъщеря ми го е гледала поне 30 пъти от както беше на 2г., но с възрастта се появиха свякакви страхове, за които не подозирахме...
На 2 г можеше спокойно да преплува 4-5метра сама, от една година не мога да я отлепя от стената на басейна.

Сега съм почнала някаква моя терапия, за да я накарам да прави неща сама поне през деня, например да ми донесе нещо открая на коридора сама, докато аз чакам в противоположния край или да отиде до тоалетната сама с отворена врата, докато аз съм в стаята пред съответната тоалетна.
За сега се получава, ако ме вижда, c много уговорки.

И въпреки малки победи, доста отчайват стъпки назад. Вчера се напишка на дивана, защото я било страх да отиде до тоалетната сама, която е на 1,5 метър от където бях аз готвейки...но нямам визуален контакт .

Последна редакция: сб, 24 ное 2018, 17:44 от Eli..........

# 7
  • Мнения: 9 471
Дай и телефон, уоки токи, бебефон и я пусни да се разхожда из жилището докато си говорите?

И те растат, какво да се прави, започват да усещат страх, да стават предпазливи осъзнато, не инстинктивно, изчезва момента, когато са били бебета и падали смело от леглото ..

# 8
  • Мнения: 1 069
Дай и телефон, уоки токи, бебефон и я пусни да се разхожда из жилището докато си говорите?

И те растат, какво да се прави, започват да усещат страх, да стават предпазливи осъзнато, не инстинктивно, изчезва момента, когато са били бебета и падали смело от леглото ..

А, добра идея, благодаря...
Извинявай за грешките в предишния ми пост. Върнах се да ги пооправя.. Wink

# 9
  • Мнения: 3 407
На тази възраст на дъщеря ми, всичко страшно се опитвах да го направя смешно... Например "чудовище, което се движи ей там", питах "какъв цвят е? има ли зъби? рошаво ли е" и то с най-спокойния си тон (не "няма нищо такова", "въобразяваш си", а вярвах, че тя вижда това което "вижда") и ѝ предлагах с някое движение или щракване с пръсти или звук да го превърнем в нещо друго... Например на рошаво чудовище му сплитахме плитки и то ставаше смешно... а другите чудовища наоколо се заливаха от смях и това страшното се скриваше... Кафявото ставаше на шоколадово и другите го гонеха да си отскубнат малко шоколадова козинка... Или на вещиците им "боядисвахме" метлите и изпопадваха от смях... или им ги превръщахме в захарен памук... Важното беше "страшката" да стане "смешка". Имахме вечери в които заспиваше повече от час след като е легнала, но на всяко повикване отивах при нея за да я изслушам... и със следващата идея и така, но излизах всеки път след като сме решили проблема, за да заспи сама. Таткото нямаше нерви и в началото ми проваляше опитите с "Няма такова нещо, заспивай!", докато тя не влетя една вечер в хола кискайки се да му разкаже, как тази вечер дошло само едно чудовище и тя го изгонила, като го променила в нещо си...
Цялата "драма" беше за 2-3 месеца на 5-5,5 години.
Винаги държа в контактите в коридора детски ЛЕД лампи, колкото човек винаги да вижда къде ходи нощем... а и "пазят страх" Wink

И по-късно сме имали страхливи периоди (някой в училище разказал ужасна история в стил хорър, момченцата обичат да плашат а те да се правят на смели). Дори беше по-драматично, но някак по-бързо минават Hands V

# 10
  • София
  • Мнения: 2 045
Нямаш ли връзка с някой от другите родители в групата на детето, за да се опиташ чрез него да разбереш какво  е това, което са им разказвали в ДГ? 10дни до отпуска са много време в подобна ситуация - може да е обикновен етап, който ще отмине (и дано да е така), но докато продължава този етап детето се измъчва от страховете си.

Хрумва ми и една вероятност: Да не се страхува, че мама ще отиде някъде без нея и няма да се върне?

Опитвала ли си с цел да разбереш какво точно е това, което я плаши да й задаваш въпроси от рода на: Например докато сте в банята и ти се къпеш, а тя стои там, за да не е сама да я попиташ има ли нещо извън банята, от което я е страх и какво е това нещо. Да го вербализира. Дали е някакво същество? Виждала ли го е? Чувала ли е какви звуци издава? Нещо конкретно ли я плаши, или само при мисълта, че ще е сама смята, че непременно нещо лошо ще й се случи?
Разбира се всички тези въпроси да ги зададеш по начин, по който твоето дете ще ги разбере и би могло да отговори на тях.

И моята дъщеря е на 5 години в момента. От време на време й се появяват страхове, които до момента не е имала и в повечето ситуации тя самата ги свързва с нещо конкретно, което е видяла или чула. Това ме улеснява, защото по този начин лесно успявам да й помогна с преодоляване на страха, тъй като знам от какво точно е породен. Понякога обикновено обясняване помага, друг път прибягвам до някакви игри и фантазии, подобни на описаните от  peneva_a. Има периоди, в които доста дълго се плаши от нещо, а в други случаи за един ден отшумява.

# 11
  • Мнения: 1 069
Нямаш ли връзка с някой от другите родители в групата на детето, за да се опиташ чрез него да разбереш какво  е това, което са им разказвали в ДГ? 10дни до отпуска са много време в подобна ситуация - може да е обикновен етап, който ще отмине (и дано да е така), но докато продължава този етап детето се измъчва от страховете си.

Хрумва ми и една вероятност: Да не се страхува, че мама ще отиде някъде без нея и няма да се върне?

Опитвала ли си с цел да разбереш какво точно е това, което я плаши да й задаваш въпроси от рода на: Например докато сте в банята и ти се къпеш, а тя стои там, за да не е сама да я попиташ има ли нещо извън банята, от което я е страх и какво е това нещо. Да го вербализира. Дали е някакво същество? Виждала ли го е? Чувала ли е какви звуци издава? Нещо конкретно ли я плаши, или само при мисълта, че ще е сама смята, че непременно нещо лошо ще й се случи?
Разбира се всички тези въпроси да ги зададеш по начин, по който твоето дете ще ги разбере и би могло да отговори на тях.

И моята дъщеря е на 5 години в момента. От време на време й се появяват страхове, които до момента не е имала и в повечето ситуации тя самата ги свързва с нещо конкретно, което е видяла или чула. Това ме улеснява, защото по този начин лесно успявам да й помогна с преодоляване на страха, тъй като знам от какво точно е породен. Понякога обикновено обясняване помага, друг път прибягвам до някакви игри и фантазии, подобни на описаните от  peneva_a. Има периоди, в които доста дълго се плаши от нещо, а в други случаи за един ден отшумява.



Остават още 3-4дена. Едва ли нещо ще се промени до тогава. През седмицата нямам връзка с ДГ на дъщеря ми и родителите почти не ги виждам освен по рожденните дни.

Дано да премине скоро и да не се задълбочава.
Дано успея да я убедя ла рационализира страха си, по детски...

# 12
  • Мнения: 5 036
Eli.., нямаш ли телефоните на госпожите?
Аз бих се обадила и по телефона да питам.

Децата наистина са много впечатлителни и се плашат от най-различни неща.
Моята навремето се беше уплашила от вещицата във филмчето за Снежанка и не искаше никъде да ходи сама.

Към момента  е на 10 години и все още светва всички лампи в коридора, когато иска да отиде до другата стая.
Иначе вече остава и сама вкъщи без да се оплаква.


# 13
  • Мнения: 830
Синът ми е на 5 години и имаше това лято такъв период. Аз много се бях притеснила. Беше по времето, когато трябваше да ходи в друга ДГ, защото неговата почиваше... Буквално денят му минаваше в тревоги за какво ли не ...  Трябваше постоянно да го успокоявам, че нещо си няма да се случи ...Давах му известно време детски сироп Седивитакс. Мисля че му се отразяваше добре.
Започнах да давам и Омега 3 след това за укрепване на нервната система и успокоение.
 Напълно те разбирам колко ужасно се чувстваш. Аз все още съм нащрек да не се разтревожи нещо и незнам как да процедирам с него...

# 14
  • Мнения: 630
За да махнеш пердето, иска навсякъде с теб...
Възможно е да е гледала някакъв страшен фЛим, някой нещо да я е наплашил или нещо реално да ѝ се е случило 🤔Дано откриете проблема, че тези случки от детството, вредят на живота за напред.

Общи условия

Активация на акаунт