Наистина ли огласявате блока със скандали?
В какво се изразява тормоза?
В какво се изразява тормоза?
- Публикувана: 30 ноем. 2018, 21:44 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2022, 15:55 ч.
Да се разделим ли?
Не бързай с раздялата според мен. Периода е труден и за двамата. Не мисли, че само на теб ти в трудно, защото си заета основно с детето. Познато ми е усещането и настроението , което описваш. Това предизвиква и скандалите - напрежението в мъжа лесно се проявява точно защото е налице в този период и за двама ви. Друг е въпроса защо след като сте се сдобили с дар на любовта , сте изнервени , вместо да сте щастливи. Мисля , че затова трябва да отделите повече мисъл- детето има нужда от любов и вие сте отговорни за това. Практичен съвет единствено мога да дам- посещавайте продължително семейна терапия. От веднъж няма да стане. При психолога не можете да стигнете до скандал и има шанс да се чуете един друг.
Има един лаф, че появата на дете заздравява стабилната връзка (брак) и скапва окончателно нестабилната. От личните ми наблюдения в реала, това е вярно.
Семейната терапия е добър вариант, можете да пробвате. Говорете един с друг, изслушвайте се - много двойки си дрънкат, но никой никого не чува. Пробвай да овладееш гнева си - от опит знам, че е трудно, аз самата имам унищожителен гняв и трудно се овладявам, но поне работя по въпроса. Ако си викате нонстоп, това става фон, обичайно състояние, един вид навик - а това предполага и по-трудно излизане от този кръг, човек не къса лесно с навиците си.
Семейната терапия е добър вариант, можете да пробвате. Говорете един с друг, изслушвайте се - много двойки си дрънкат, но никой никого не чува. Пробвай да овладееш гнева си - от опит знам, че е трудно, аз самата имам унищожителен гняв и трудно се овладявам, но поне работя по въпроса. Ако си викате нонстоп, това става фон, обичайно състояние, един вид навик - а това предполага и по-трудно излизане от този кръг, човек не къса лесно с навиците си.
Не знам дали би било подходящо, но ще разгледам ситуацията като дете на разведени родители. Бях много малка, но с годините осъзнах, че съм разбирала всичко(скандали,сцени и т.н.) и това ми е оставило някаква следа. Най-голямата грешка, според мен е "Нека останем заедно заради детето", защото това коства наистина много и на вас и на детето след време. Ако смяташ ,че си направила всичко възможно и си вложила всичките си усилия, а от страна на таткото не получаваш нищо...Събери сили и продължи по пътя си.
... става въпрос за изначална липса на доверие в този човек, в добрината, мъжеството и достойнството му. Аз не му вярвам, прави само тези неща, които са изгодни за него,не се съобразява с мен, слуша повече майка си и зачита мнението на роднините си, отколкото моето.
Това което споделяш е основния проблем. За да има връзка, трябва да има доверие, а ти казваш,че не му вярваш. Трудни отношения за продължителна връзка.
. Връзката никога не трябва да се приема за даденост, а като едно цвете,за което ако не се грижиш редовно и правилно ще повехне и виновни ще са двамата, никога няма едностранна вина.
Пожелавам Ви успех и възрастта на детето не е проблема, проблема е другаде.
Пожелавам Ви успех и възрастта на детето не е проблема, проблема е другаде.
Добре казано.
По-малко мерене на егото и повече упоритост в намирането на общи цели,щото връзката е като каруца,която и двамата трябва да теглят в една посока.
Но ако единия тегли на ляво ,а другия на дясно,каруцата ще боксува.
Масово двойките са в режим на някакъв антагонизъм и борба за надмощие,кой ще е каруцарят,но истината е,че и двамата трябва теглят каруцата и за да се случи това успешно,трябва да има консеснус относно цел,посока и скорост на движение.
п.п.Оставете меренето на егото за по-късния етап,когато каруцата е стигнала там където сте определили,а децата ви вече са слезли от нея.
Повече от 2 г. търпях подобно нещо и все си казвах, че нещата ще се оправят и всичко ще се нареди. Е нищо не се оправи! Много се наранихме, нагрубихме и накрая аз сложих край на всичката тази "агония".
Аз се чувствам щастлива, спокойна и детето също. Продължавам напред колкото и да ми е трудно на моменти.
Аз се чувствам щастлива, спокойна и детето също. Продължавам напред колкото и да ми е трудно на моменти.
Прави ми впечатление, че се дават често съвети 'седнете и се изяснете'.
Жените го приемат като да седнат, да си изплачат обидата и да не поискат нищо съществено, нито да предложат нещо съществено, някои пък се опитват да изкомандорят мъжа.
Заливате го с голям обем смес от обвинения, сълзи, сополи и очаквания - това е грешка. Мъжкият мозък не работи така. Нито ще асимилира качествено, нито ще предприеме изведнъж 30 дейности, които досега е оставял изцяло на вас. За сметка на това ще се покажете в този изясняващ (това е иронично) разговор като истерични контрол фрийкове, което е обратното на изясняването.
Няма ли да ви е по-простичко и ефикасно да действате по метода задача - невъзможност - оттегляне - молба? Пр. : таймерът на фурната писука, че е готов - не мога сега да я погледна - с бебето съм - моля, спри фурната и извади яденето яърху подложка. Това е ясна и точна задача, казано е какво да се направи и как. Задължително кротко и без викове и натяквания.
Съвършено безсмислено е да спирате сами фурната 20 пъти седмично и след това да сядате да се изяснявате колко ви е наранило, че той, видиш ли, не се сетил сам... Това не са конкретни неща, а общи мрънкачески приказки, които, повторени няколко десетки пъти, стават банални и досадни - и мъжът просто ви изключва звука.
Няма да помогне и изведнъж да спрете да вършите всичко - причината е, че ще се покажете като истерички. Ефектът ще е от нула до отрицателен.
Жилището е негово или на свекърите? Делите ли дома с тях? Минавало ли ви е през ума, че мамин златен слуша мама за бебета и домакинство, защото е мъж, а мама е жена и 'по-добре ги разбира тия работи'? Например, вие търсите ли кулинарни съвети от майка си, въпреки че умеете да готвите? Е, сега си представете мъж, който не знае с кой бутон на печката кой котлон да стартира, и който има мама за авторитет в сферата - напълно разбираемо.
Стиснете зъби и се опитайте бавно и с наистина леко и постепенно увеличаване на участието да го 'работите'. Не е нужно много време, за 2-3 месеца максимум ще видите дали е от 'ставащо' тесто и ще си влезе в релси, или е обикновен мързеланчо. След това си направете план как да процедирате и в двата случая.
Жените го приемат като да седнат, да си изплачат обидата и да не поискат нищо съществено, нито да предложат нещо съществено, някои пък се опитват да изкомандорят мъжа.
Заливате го с голям обем смес от обвинения, сълзи, сополи и очаквания - това е грешка. Мъжкият мозък не работи така. Нито ще асимилира качествено, нито ще предприеме изведнъж 30 дейности, които досега е оставял изцяло на вас. За сметка на това ще се покажете в този изясняващ (това е иронично) разговор като истерични контрол фрийкове, което е обратното на изясняването.
Няма ли да ви е по-простичко и ефикасно да действате по метода задача - невъзможност - оттегляне - молба? Пр. : таймерът на фурната писука, че е готов - не мога сега да я погледна - с бебето съм - моля, спри фурната и извади яденето яърху подложка. Това е ясна и точна задача, казано е какво да се направи и как. Задължително кротко и без викове и натяквания.
Съвършено безсмислено е да спирате сами фурната 20 пъти седмично и след това да сядате да се изяснявате колко ви е наранило, че той, видиш ли, не се сетил сам... Това не са конкретни неща, а общи мрънкачески приказки, които, повторени няколко десетки пъти, стават банални и досадни - и мъжът просто ви изключва звука.
Няма да помогне и изведнъж да спрете да вършите всичко - причината е, че ще се покажете като истерички. Ефектът ще е от нула до отрицателен.
Жилището е негово или на свекърите? Делите ли дома с тях? Минавало ли ви е през ума, че мамин златен слуша мама за бебета и домакинство, защото е мъж, а мама е жена и 'по-добре ги разбира тия работи'? Например, вие търсите ли кулинарни съвети от майка си, въпреки че умеете да готвите? Е, сега си представете мъж, който не знае с кой бутон на печката кой котлон да стартира, и който има мама за авторитет в сферата - напълно разбираемо.
Стиснете зъби и се опитайте бавно и с наистина леко и постепенно увеличаване на участието да го 'работите'. Не е нужно много време, за 2-3 месеца максимум ще видите дали е от 'ставащо' тесто и ще си влезе в релси, или е обикновен мързеланчо. След това си направете план как да процедирате и в двата случая.
Основния проблем, който виждам аз е намесата на родителите му в живота на семейството. Това руши семейства и не случайно при сключкване на брак се казва, че вече имаш ново семейство, което е на първо място преди майка ти и баща ти. Но много мамини синчета така и не успяват да го постигнат никога това, не се и опитват и не считат за необходимо. Жени, които са свободолюбиви и със силен характер, самоуверени и знаят какво искат, от своя страна не позволяват някой да им дерижира живота и това, води до отвращение от маминото синче и до раздели... Лошото е, че дълго време може да се луташ, докато осъзнаеш, че по-добре няма как да стане и не зависят от теб нещата, за да го има семейството. Дано случая не е такъв.
От доста време се чудя дали да пиша, но имам нужда да споделя това, което ме плаши и затова реших да разкажа, с надеждата някой, който е бил в подобно на моето положение, да помогне.
Заедно сме с мъжа ми от доста време, но в последните години никак не се разбираме. Винаги сме имали скандали, ту по моя, ту по негова вина, но напоследък нещата все повече ескалират. Всъщност, след появата на бебето аз се чувствам все по-отчаяна в отношенията си с него... много се караме, вкл. пред детето...аз мисля, че той не ми помага достатъчно, но всеки път, когато говорим на тази тема или завършваме с викове или уж се разбираме, но след няколко дена е пак същото...всъщност нещата са много по-сложни, защото въпросът, който аз вече си задавам, е дали изобщо имам чувства към този човек...истината е, че съм толкова разочарована, че не мисля, че вече го обичам. Не мога да обясня вдичкинсички причини, поради които се чувствам така, много е дълго, не само с гледането на детето е свързано, става въпрос за изначална липса на доверие в този човек, в добрината, мъжеството и достойнството му. Аз не му вярвам, прави само тези неща, които са изгодни за него,не се съобразява с мен, слуша повече майка си и зачита мнението на роднините си, отколкото моето. Имам проблеми и с неговото семейство, много се напрягам в тяхно присъствие, много ме дразнят, защото постоянно се заяждат с мен. Подозирам, че той също не ме обича, и сме заедно заради това, че сме свикнали и ни е страх да останем сами. Още повече аз се страхувам и заради това, че жилището е негово, и ще трябва да остана сама с бебето, да търся квартири и да ми е трудно да се издържам...Чувствам се ужасно. Уж и на психолог ходихме, но и това не помогна. Говорихме много за това какво искаме, хиляди пъти му обясних от какво имам нужда и колко ужасно много ме наранява, но ето сега стана поредния скандал, от който се чувствам отвратително. А той просто ще седне да си пие и утре или ще реши, че нищо не е,станало, или пък ще се цупи и той, защото вече веднъж той искаше да се разделим.
Та...има ли въобще надежда, или няма да я бъде тази връзка?
Заедно сме с мъжа ми от доста време, но в последните години никак не се разбираме. Винаги сме имали скандали, ту по моя, ту по негова вина, но напоследък нещата все повече ескалират. Всъщност, след появата на бебето аз се чувствам все по-отчаяна в отношенията си с него... много се караме, вкл. пред детето...аз мисля, че той не ми помага достатъчно, но всеки път, когато говорим на тази тема или завършваме с викове или уж се разбираме, но след няколко дена е пак същото...всъщност нещата са много по-сложни, защото въпросът, който аз вече си задавам, е дали изобщо имам чувства към този човек...истината е, че съм толкова разочарована, че не мисля, че вече го обичам. Не мога да обясня вдичкинсички причини, поради които се чувствам така, много е дълго, не само с гледането на детето е свързано, става въпрос за изначална липса на доверие в този човек, в добрината, мъжеството и достойнството му. Аз не му вярвам, прави само тези неща, които са изгодни за него,не се съобразява с мен, слуша повече майка си и зачита мнението на роднините си, отколкото моето. Имам проблеми и с неговото семейство, много се напрягам в тяхно присъствие, много ме дразнят, защото постоянно се заяждат с мен. Подозирам, че той също не ме обича, и сме заедно заради това, че сме свикнали и ни е страх да останем сами. Още повече аз се страхувам и заради това, че жилището е негово, и ще трябва да остана сама с бебето, да търся квартири и да ми е трудно да се издържам...Чувствам се ужасно. Уж и на психолог ходихме, но и това не помогна. Говорихме много за това какво искаме, хиляди пъти му обясних от какво имам нужда и колко ужасно много ме наранява, но ето сега стана поредния скандал, от който се чувствам отвратително. А той просто ще седне да си пие и утре или ще реши, че нищо не е,станало, или пък ще се цупи и той, защото вече веднъж той искаше да се разделим.
Та...има ли въобще надежда, или няма да я бъде тази връзка?
Бих искала да попитам дамата какво се е случило след тези 3 4 години
Не бих допуснала моят партньор в живота ми да търси и вдига постоянно скандали. Веднага бих го разкарала. Живея в такава среда, в която всеки ден се карат родителите ми и ми вдигат и на мене скандали. Съсипват ми психиката. Такава среда е съсипваща за един човек. Затова не бих допуснала някой друг да ми съсипва психиката. Искам спокойствие и мир да живея, дори да остана сама.