Здравейте, имам проблем относно моето отношение към семейството ми. Доста често си позволявам да се отговарям на нашите, повишавам тон и да се държа грубо. Всеки път си казвам, че ще се променя. Но всеки опит-неуспешен. Моля някой от вас да ми даде съвет относно тази ситуация. Предварително благодаря!
- Публикувана: 4 дек. 2018, 20:28 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2018, 17:46 ч.
Как да спра да се държа агресивно с родителите си?
Така правят голяма част от тийнейджърите, не че е оправдание де. На колко години си?
Ами не съвсем. При властен родител/и , които искат да се наложат или да е на тяхната в почти всичко , такова държане има и при по големи.
Допусни ги до теб (или поне този, с когото си по-близка), запознай ги с приятели, отидете на кафе или в парка. С други думи излезте леко от типичните досега релси на отношенията родители-дете и ще започнеш да гледаш на тях с други очи.
Аз имах много проблеми с мама, води ме на психолог, говорихме много и промяна нямаше докато аз не започнах да гледам по различен начин.
Аз имах много проблеми с мама, води ме на психолог, говорихме много и промяна нямаше докато аз не започнах да гледам по различен начин.
В никакъв случай не се променяй! Тъкмо на родителите ти няма да им е мъчно за теб, когато си тръгнеш някой ден. Вместо да плачат от мъка, ще танцуват от радост и облекчение. 
Даже още повече им викай, крещи и псувай! Пък току виж им дошъл акъла и най-накрая те изгонят, или поне те набият, като се осъзнаят, какво са създали. И когато те изгонят без 2 лева, в някоя баба на село, тогава може и да ти спадне адреналина - от чистия въздух и мотиката, те имат такъв ефект.
В никакъв случай не се променяй! Тъкмо на родителите ти няма да им е мъчно за теб, когато си тръгнеш някой ден. Вместо да плачат от мъка, ще танцуват от радост и облекчение.
Точно!
Елементарно е. Просто спри да се държиш агресивно. Когато усетиш, че стресиращ, извини им се и се успокой. Изясни си причините, които те карат да агресираш. Те ли те провокират или просто те тресе хормона? Не може просто ей така да се държиш агресивно, за всичко си има причина, разясни повече проблема, ако искаш да получиш адекватно съдействие
Моята прекрасна агресия към майка ми доведе до шут в задника на 14 и оправяй се. Ами инат съм да ти кажа работех ама хич не ми беше лесно, но пък калява характера перфектно и спираш да демонстрираш агресия към хората, които ти дават да ядеш. Е на мен ми трябваха 6 години да го осъзная, но пък си имам златни сестри, те прасето в калта не си оставят.
Като те раздразнят - пълен игнор, те да си викат и да се нервят, оставаш да минава покрай ушите ти и толкова.
И след 5 години ще я видим на някой пилон, гола, отмъщаваща на мама и тати.
Родителите обикновено са прави за много от нещата, които съветват и правят. Вместо да агресираш срещу тях, пробвай да ги послушаш и разбереш. Така след десетина години, като ти дойде акъла, ще си им благодарна.
Аз лично съм благодарна за много от нещата, които са ми били забранени в тийн годините.
Ако си на 27 наистина, не си малка и не би следвало да те тресат хормони, освен ако не си бременна. Не знам дали родителите ти те провокират с нещо, единственото, което бих могла да ти дам като някакъв вид съвет и метод да си контролираш нервните изблици, е всеки път, когато се почувстваш раздразнена от нещо по- дребно или по- сериозно, да се замисляш за всички онези неособено положителни неща, които се е налагало те да преживяват с теб и да проявяват търпение и обич въпреки всичко. Ако щеш мисли за безсънните нощи на майка ти, за навярно стотиците ти бели, за всички елементарни неща, за които е трябвало да имат търпението да те научат и възпитат, за всички тревоги и грижи, които им създаваш и се замисли заслужават ли тези хора такова отношение. Ако щеш замисли се, колко би съжалила някой ден за всички груби думи, когато ще е късно да се извиняваш или да бъдеш мила и добра.
Честно казано, житейски случаи разни, така че не можете да съдите по себе си.
Мога да ви посоча пример от спомените на Валя Балканска, където майка й я била видяла без забрадка и я накарала да сложи, като я заплашила, че следващия път ще й я забие с пирон на главата.
Едва ли авторката чак за такива неща се кара с родителите, но пък и темите са пълни с роднински / родителски взаимоотношения, от които да ти се изправи косата, докъде могат да стигнат хората.
Моето мнение е, че гневът е да наказваш себе си за грешките на другите, така че по-добре е човек да е перде, отколкото да се самоагресира. По-добре да игнорира, отколкото да отговаря и да се впуска в скандали.
Мога да ви посоча пример от спомените на Валя Балканска, където майка й я била видяла без забрадка и я накарала да сложи, като я заплашила, че следващия път ще й я забие с пирон на главата.
Едва ли авторката чак за такива неща се кара с родителите, но пък и темите са пълни с роднински / родителски взаимоотношения, от които да ти се изправи косата, докъде могат да стигнат хората.
Моето мнение е, че гневът е да наказваш себе си за грешките на другите, така че по-добре е човек да е перде, отколкото да се самоагресира. По-добре да игнорира, отколкото да отговаря и да се впуска в скандали.