- Публикувана: 6 дек. 2018, 21:34 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2018, 16:36 ч.
Провайдърът в съвременното общество
Синът на 13 така си играят на затапки.
Не всички жени си тръгват заради изневяра на половинката. И не защото са намерили друг. Умната жена си тръгва, когато усети, че не я оценяват, не я разбират, приемат я за даденост или се опитват да й налагат модели на поведение, които не й харесват. И това са малка част от причините. До момента мъж не ми е изневерявал /или не съм ги хващала, но не съм имала и подозрения/. Но не ме е и издържал де. Та съм си тръгвала, когато връзката се превърне в навик. Предпочитам сама, от колкото зле придружена. Но не съм била финансово зависима и мога да си го позволя. А не да правя компромиси със себе си.
Не можеш цял живот да си тръгваш и започваш отново, ако имаш и деца.
Все с някого трябва да можеш да се сработиш дотолкова, че да намериш смисъл да направиш компромис.
На дърти години да тичаш подир пеперуди, без да можеш да "свиеш гнездо" е тъжно и жалко за теб, а и за тези, за коит о отговаряш- създадени по твое собствено желание.
Ти ако не можеш, аз мога. Тъжни и жалки са компромисите, за да си "свила гнездо". И пак не внимаваш!
Не аз казах, че търча по "пеперудите". Моето мнение е, че не е задължително да се примиряваш, само и само да имаш мъж. Аз лично мога и без този персонаж в живота си. А децата ми са достатъчно разумни, за да гледат реално на нещата. Това, че са израснали без баща, не ги прави втора категория. Ти ако не можеш, аз мога.
Децата могат да приемат брак, в който родителите не са в бурни любовни отношения, стига да се държат прилично. Могат да приемат и развод, последван от отглеждане при самотен родител. Малко по-трудничко, но приемат (ако е свестен) заместник на напусналия родител. Но това, което не приемат, е върволица от "чичковци" през спалнята на мама.
Далеч не всяка жена е толкова гьонсурат и глупачка като някои мъже, че да афишира връзките си пред децата веднага и безцеремонно. Пак се пробутва идеята, че само и единствено длъжни на общите деца са жените и те трябва да се лишат от всичко, а не е така. Значи може татенцето да се развява с новите любови пред децата, да им ги навира нарочно, както често се случва, а мама - не може, тя право на личен живот няма. Освен това не децата са тези, които ще решават какво ще прави възрастният с живота си. Защото има достатъчно примери, в които единият, обикновено майката, е посветила целия си живот на тях и като отраснат и излязат от дома, не се и сещат, че има някъде някоя, която е оставила себе си на заден план и е живяла сама цял живот.
Да, дискретност е необходима. Поне докато не е сигурно, че това е ТОЙ.
Тук не става дума за разделение по полов признак. Децата се вкопчват емоционално в останалия с тях родител и се боят да не го изгубят, както вече са изгубили (да, на практика се получава точно това) единия. Познавам и двама мъже, които си отгледаха сами дъщерите - ами не можаха да завържат нищо сериозно заради ревност от страна да децата им.
Наистина, никой не казва мерси за направените жертви.
Абе както в повечето неща, трябва да се търси компромис и баланс.
Тук не става дума за разделение по полов признак. Децата се вкопчват емоционално в останалия с тях родител и се боят да не го изгубят, както вече са изгубили (да, на практика се получава точно това) единия. Познавам и двама мъже, които си отгледаха сами дъщерите - ами не можаха да завържат нищо сериозно заради ревност от страна да децата им.
Наистина, никой не казва мерси за направените жертви.
Абе както в повечето неща, трябва да се търси компромис и баланс.
Защо заби в другата крайност?
Жените от времето, в което майка ми се разведе, та до вашите майки, на пръсти се броят, да са останали сами и то, защото така са го решили- не заради вас.
Ако някоя се опитва да внушава вина на детето си, че и черешката на тортата- как му е посветила живота си, е за бой, ама качествен.
Жените от времето, в което майка ми се разведе, та до вашите майки, на пръсти се броят, да са останали сами и то, защото така са го решили- не заради вас.
Ако някоя се опитва да внушава вина на детето си, че и черешката на тортата- как му е посветила живота си, е за бой, ама качествен.
Да, дискретност е необходима. Поне докато не е сигурно, че това е ТОЙ.
Тук не става дума за разделение по полов признак. Децата се вкопчват емоционално в останалия с тях родител и се боят да не го изгубят, както вече са изгубили (да, на практика се получава точно това) единия. Познавам и двама мъже, които си отгледаха сами дъщерите - ами не можаха да завържат нищо сериозно заради ревност от страна да децата им.
Наистина, никой не казва мерси за направените жертви.
Абе както в повечето неща, трябва да се търси компромис и баланс.
Тук не става дума за разделение по полов признак. Децата се вкопчват емоционално в останалия с тях родител и се боят да не го изгубят, както вече са изгубили (да, на практика се получава точно това) единия. Познавам и двама мъже, които си отгледаха сами дъщерите - ами не можаха да завържат нищо сериозно заради ревност от страна да децата им.
Наистина, никой не казва мерси за направените жертви.
Абе както в повечето неща, трябва да се търси компромис и баланс.
Това със загубата на единия родител е отчайваща глупост, плод на мозъци, привикнали да живеят в зависимости. Не се ли замисляш, че голяма част от разривите в сенействата се дължат на големи разминавания във възгледите за отглеждане и възпитание. Децата често имат много силна емоционална връзка само с единия родител, дълго преди фактическата раздяла. В смисъла на близост и свободно общуване. Така че, не знам за какви загуби говориш, само и само пак да се драматизира около разделите.
Така че, не знам за какви загуби говориш, само и само пак да се драматизира около разделите.
Не съм го преживяла лично, но от наблюдения върху други, при които ситуацията не е била драстична, бих казала, че децата доста страдат. Поне до към 14-15-годишна възраст. След това вече се идентифицират психологически много повече със средата, отколкото със семейството си.
От позицията на преживяла - все тая, е да, а аз не съм крила от тях нищо, па изведнъж да им се стовари. Така много по-лесно приемат всяка друга промяна в живота ми. Но като цяло аз мисля по-различно и за възпитанието. Не съм критерий, защото пък - като наблюдател и участник в ситуации, виждам голяма трагедия. Затова и масово се чака да пораснат децата, че то дотогава можеш да си умреш, гърчейки се в семейната среда.
От позицията на преживяла - все тая, е да, а аз не съм крила от тях нищо, па изведнъж да им се стовари. Така много по-лесно приемат всяка друга промяна в живота ми. Но като цяло аз мисля по-различно и за възпитанието. Не съм критерий, защото пък - като наблюдател и участник в ситуации, виждам голяма трагедия. Затова и масово се чака да пораснат децата, че то дотогава можеш да си умреш, гърчейки се в семейната среда.
Не искам да съм лош пророк, обаче ми се струва, че формираш едни хора, неспособни на задълбочени отношения и трайни връзки. Но пък от твоя гледна точка може така е за предпочитане.