Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 71
Независимо каква е работата ви,професията  ви ,това с което се занимавате.Как се развихте,какво предприехте,какви решения взехте,какви бяха качествата които ви помогнаха,уменията които ви помогнаха,хората които ви помогнаха,курсовете които записахте?
Интуицията ли ви водеше по пътя или добре обмислени решения?
Споделете своя опит.

Последна редакция: сб, 05 яну 2019, 10:03 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 4 628
И аз искам да знам.

# 2
  • Мнения: 7 337
Успехът според мен е умението да грабнеш появилата се възможност. Образно казано да захапеш докато се разхвърчи перушина, кацналата на рамото ти синя птичка на щастието.  Mr. Green

# 3
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 1 621
Планиране, и използване на отворили се възможности. Понякога се получаваше, понякога не, започвах от начало няколко пъти... Пътя към успеха (личен, професионален, всякакъв) не е права с ясни обозначения Wink

Иначе: още от гимназията фокуса беше на бъдещата ми професия, не трябва да се изпуска целта (дългосрочна или краткосрочна) от поглед, ако ще се учи препоръчвам изкарването на утвърдени програми (които ти дават титла, не само листче хартия), и наличието на ментор дава много тласък.

Последна редакция: нд, 09 дек 2018, 01:53 от InaV

# 4
  • София
  • Мнения: 2 637
При мен беше така: уча това за което ме бива и ми е интересно; добър съвет от родител за допълнителна специалност, свързана с основната. Започнах работа по въпросната допълнителна специалност в момента, в който се отвори възможност. С течение на времето там нещата се влошиха откъм обстановка и почнах да търся друга работа. Моментът добре го бях преценила, защото бях по майчинство и имах достатъчно време за преориентиране. Намерих си по-добра работа по основната специалност и доптлнително си търся нещо на хонорар по втората.

# 5
  • Мнения: 961
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

# 6
  • Мнения: 71
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

Може да споделиш какво е образованието ти.Може някой  да те насочи и да ти помогне ако може.

# 7
  • Мнения: 961
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

Може да споделиш какво е образованието ти.Може някой  да те насочи и да ти помогне ако може.
С филологическо образование съм.

# 8
  • Мнения: 35
И аз съм с филологическо образование, но далеч от подобна работа.
Знаех, че искам да работя в търговията. Това търсех и кандидатствах с месеци по обяви, обаче, нали нямам опит и никой не ми се и обади за интервю.
В последствие приятелка ми съдейства да стана търговски представител във фирмата, в която работи. Първи урок - отказвай съдействие за работа, освен ако не е належащо..
Беше ужасно, - много шофиране, много зор, 400лв заплата. Няколко месеца издържах. Тъкмо реших да напусна и вече с актуализираното CV кандидатствах по няколко обяви от международни, доста популярни фирми. Е, обадиха ми се и от двете. Избрах и започнах работа вече 1г. 6мес. И да сменя фирмата, искам отново да съм търговски представител.. Поне за момента. Simple Smile
Редакция: На 25г съм.

# 9
  • Мнения: 91
Е как 400 лв заплата...сигурно е имало бонуси за постигнати резултати. Осигурявали са те на минимална работна заплата и другото са ти го давали като бонус.

# 10
  • Мнения: 961
400 лв. заплата е нищо. Това не е нормална сума за издръжката дори на един човек. Това е мизерия меко казано.

# 11
  • Мнения: 35
Бях на % от оборота. Имаше и някакви бонуси, но продуктите помня, че бях в ценови клас далеч от северозапада и беше мноого тегаво. Накрая на месеца взимах толкова. 400 до 450. После се оказа, че и други шмекерии са направили, ама нали бях неопитна и не знаех къде се намирам. Например в трудовата ми книжка пише съвсем друга позиция, която дори не знам какво означава. Помня, че само мрънках да ми пратят най-накрая договора ми, щото ме пуснаха да си работя ей-така. Без дори да са сигурни, че имам книжка. В един момент се зачудих как изобщо карам кола пълна със стока за хиляди левове, без никакъв документ, че съм служител. Тъпо от моя страна да се занимавам с такива хора, но бях невежа :d. А и вече бях готова да работя за без пари, за да натрупам пустия опит и някой да ме вземе насериозно.

# 12
  • Мнения: 9
Много труд, следване на амбициите, които са ми коствали доста безсънни нощи, вяра, упоритост и изключване на опция за отказване и предаване.

# 13
  • София
  • Мнения: 701
При мен така се стече животът, че учих едно, а в годините работих 3 коренно различни професии.
Сега, CV - то ми изглежда зле! Никой не търси пенкелер. Имам си добре платена работа, но не я понасям и съм на кръстопът и в чудене кое да развивам или да се преквалифицирам...отново. Само заплащането не ме удовлетворява в един момент. Притеснявам се обаче, че минах 40 г. и това също се оказва от значение при кандидатстване за работа. Ако можех да се върна назад, щях да избера едно поприще, което да надграждам.

# 14
  • Мнения: 71
При мен така се стече животът, че учих едно, а в годините работих 3 коренно различни професии.
Сега, CV - то ми изглежда зле! Никой не търси пенкелер. Имам си добре платена работа, но не я понасям и съм на кръстопът и в чудене кое да развивам или да се преквалифицирам...отново. Само заплащането не ме удовлетворява в един момент. Притеснявам се обаче, че минах 40 г. и това също се оказва от значение при кандидатстване за работа. Ако можех да се върна назад, щях да избера едно поприще, което да надграждам.

Проблемът е , че с времето приоритетите се променят.В един момент е била важна заплатата,в друг работното време.Затова сега заплата не ви удовлетворява,други неща са ви важни.А освен това самите ние се променяме като хора,личности...и изборите които правим са различни.Така че не се обвинявайте.

Общи условия

Активация на акаунт