Публикувана: 15 дек. 2018, 14:49 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2019, 16:56 ч.

Кой момент бихте искали да изживеете отново?

4 096
31
1

15 дек. 2018, 14:49 ч.

Мнения: 16

Ето и една по различна тема.

Стоя,обгърната в мекото одеало,до камината,разглеждайки старите албуми и се връщам назад потапяйки се в старите спомени,които оставиха една вечна следа в сърцето ми... Heart

От първите ми стъпки..,до детските щуротии,първата любов..нощните преживявания,училищните неволи, „творческия период” ясно отразен в шарените коси и странните „звездни” прически и тенденции.От екскурзиите,до дома и обратно.В налудничевите и забавни моменти,които са спирали дъха ни..от смях.Както и шантавите идеи на приятели довели до уникални последствия и сцени сякаш извадени от „Последния ергенски запой” Хаха Grinning

Но най-траен може би остана този за първата любов.И как се бяхме изгубили в търсене на едно градче,и колко милеехме един за друг,въпреки отношенията ни в стил „Том и Джери”

Сладостта от устните му,прекараните нощи под звездното небе.

Всеки има едни такива мигове,които е съхранил дълбоко в себе си,на едно специално кътче и би искал да се върне към тях отново.
Тааа кой е вашия такъв момент?😊

# 1 15 дек. 2018, 15:08 ч.

Мнения: X

Преди 15 години грубо е момента.Аз съм на 15 години и се прибирам от училище.Криво ми е за една оценка,мисля си какво наказание ме чака и мрънкане.Някъде октомври месец е.Всичко друго ми е наред,живота,семейството,нормалните проблеми за всеки тийн.Вечерта не я помня,помня че майка ми не ми се скара,даже не се трогна.Брат ми беше на работа и се прибра късно.Нормална,спокойна,обикновена,щастлива вечер.Последната такава в следващите 10 години и повече.Доста често се връщам и си спомням облекчението,че ми се е разминало и спокойствието след това и безгрижието цяла вечер да си четеш книга и никой да не те търси и товари с нищо.На другият ден майка ми влезе за първата си операция от рак,дотогава нищо не ни казваше за изследванията и през какво преминава.Това беше деня в който пораснах и станах зрял и разум човек,не егоиста и претенцията които бях преди това.Връщам се тогава и бих искала да го изживея отново,защото ме промени и ми показа истински важните неща в живота.Романтични и умилителни моменти съм имала след това,но нищо не може да се сравни с този шок и момента в който осъзнаваш,че смъртта е тук и няма да си тръгне сама,колкото и да се опитваш да я пребориш.

# 2 15 дек. 2018, 15:14 ч.

Мнения: 10 691

Не се обръщам назад.Миналото си остава минало и не посягам към него. Някой ден може би, но не и сега. Белезите останали от раните по душата напомнят много по-добре от снимки, кое какво е било.На някой неща съм сложил кръст и те няма как нито да се възродят нито да се припомнят, независимо от хората, взаимоотношенията и това, че са осъзнали нещо в последствие с годините. Път назад няма, няма смисъл от спомени за нещо което не е донесло щастие. Болката е изстрадана и трудностите са преживяни някак си.Всичко това остава назад. Ние сме тук и сега. Миналото си е минало и няма смисъл да бъде изравяно - нито ще го променим, нито то нас. Такива сме, каквито ни е направил настоящия момент. Помня това което трябва. Дишам,живея и гледам напред.

# 3 15 дек. 2018, 15:17 ч.

Мнения: 16

Всеки в живота си е имал един превратен момент,който е обърнал живота му на 180°.Най-важното е да съхраним себе си и да не се поддаваме на болката да ни дърпа надолу..Да се стремим да бъдем по добри,по силни и по човечни.Хубаво е,че дори този тъмен спомен не е угасил светлия спомен за най-значимата жена на света-майката!

# 4 15 дек. 2018, 15:21 ч.

Мнения: 46 508

Няма такъв. Не ми е интересно да минавам нещо по 2 пъти. Дори любима книга не мога да прочета втори път.

# 5 15 дек. 2018, 15:46 ч.

Мнения: 19 836

Не бих искала да изживявам нищо пак.
Всеки момент е имал точното време, място, причина, цел да се случи и трябва да си остане единствен.
Не съм склонна да се връщам в миналото. Дори забравям много неща, които са ми се случили преди 5-6 години. Аз съм човек на настоящето и близкото бъдеще. Всеки нов миг може да донесе нещо неизживяно, ново чувство, ново преживяване. Така животът ми е по-интересен, да знам, че утре ме чака нещо ново, неизвестно. Simple Smile

# 6 15 дек. 2018, 17:09 ч.

Варна
Мнения: 36 597

Има един момент, буквално едни 5-6 минути, може би преди десетина години. Никога няма да го забравя. За бившо гадже става дума, който ми причини много нерви заради тъпи предразсъдъци. И погледа в очите му, когато му "натрих носа" и му показах какво е да си от другата страна.

# 7 15 дек. 2018, 18:45 ч.

Мнения: 12 473

Имала съм безброй прекрасни моменти и обичам всеки един от тях..
Най-прясно и еуфорично ми е обаче от една нощ преди 3 дни. Преживях и изпитах нещо, което не ми се беше случвало до сега и беше изключително..
Силно се надявам съвсем скоро да се повтори.. Heart Eyes

# 8 15 дек. 2018, 18:47 ч.

Мнения: 3 732

Два такива момента имам - една смърт и една раздяла. По друг начин бих се държала с тях тогава ...

Но може би е добре, че не съществува машина на времето. Така е било писано, така е трябвало да стане ...

# 9 15 дек. 2018, 21:36 ч.

Мнения: 4 411

Бих останала още малко при баба, а не да бързам да си тръгна. Бих искала да мога да й кажа, че я обичам и тя да ме чуе. Защото съм сигурна, че последната ни среща не я помни и не знае колко останах.
Бих изживяла още един път сватбата си. Със същия мъж, със същите гости и по същия начин. Беше много хубаво.

# 10 16 дек. 2018, 10:36 ч.

Мнения: 3 788

Цитат на: HighSpeed в сб, 15 дек 2018, 17:09

И аз имам същия момент в живота си. И пак бих го преживяла, само за да му забия пак шамара, който още си спомня години по-късно. Smiling Imp

# 11 17 дек. 2018, 12:20 ч.

Мнения: 14 415

Моментът на първото истинско влюбване и взаимност!Беше точно преди тридесет години,но се повтаря и до днес!

# 12 17 дек. 2018, 15:54 ч.

София
Мнения: 7 886

Когато родих сина ми. Страхотна болка и в един момент нищо не ме болеше.
Чист егоизъм, но това няма как да забравя.

# 13 17 дек. 2018, 18:43 ч.

София/Севлиево
Мнения: 11 014

Определено искам да променя раждането на синът ми и вместо да се ражда полу-жив по естествен начин да е секцио и сега да няма проблемите,които има, а покрай него и ние с баща му.Не че не сме щастливи,но ако всичко с детето ни беше наред нещата щяха да са наистина чудесни.Няма по-голяма болка от това да гледаш как детето ти страда и да се измъчваш от съмнения , че ти имаш вина(макар и недоказана) за това.Остава ми надеждата, че навлизайки в пубертета нещата ще се оправят...

# 14 18 дек. 2018, 17:22 ч.

Мнения: 4 018

Аз не бих желала да се връщам към миналото и не изпитвам носталгия. Живея за настоящето и бъдещето и гледам напред. Освен това през детските ми и ученически години съм имала доста моменти на стрес и напрежение, и да си призная честно, изобщо не ми липсват.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

Фауната около нас

Причина:

Причина: