Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Мнения: 10
Действително авторката дава противоречиви сведения.И аз не вярвам,че  дете принудено да работи от 14-16години,може да завърши в чужбина без подкрепа.Ако е пълнолетна,пътя е ясен-намиране на работа,прекъсване или ограничаване на връзките с отровния родител и посещения при психолог.Ако се чувства много зле да почне първо с психолога.
Напротив, прочети мненията и забележи, че почти всички нападат и обвиняват.Аз какво печеля ако лъжа, от тия дето не им се вярва само защото те не могат да направят това, което аз съм направила, нека ми кажат, че не мога да сетя защо ми е да лъжа и след като смятат така, защо въобще пишат коментари.Хора, търсих подкрепа, получих линч.То и онлайн подкрепа не отких, тия дето ме плюете и ме обвинявате, че лъжа, бихте ли ме посъветвали къде бих могла да потърся 1 блага дума.Ако ми кажете хайде ще ви платя, белким се почувствате по-добре.

# 31
  • Мнения: 852
Силвия, аз подкрепа се опитах да ти дам, но ти каза, че не си искала да чатиш, а да говориш. След като сама отказваш и малкото, което ти се предлага, не знам какво повече очакваш.

# 32
  • Мнения: 3 755
.Ако ми кажете хайде ще ви платя, белким се почувствате по-добре.

Мии...Явно си изтеглила късата клечка още с раждането си. hahaha
Ти -идеална и прекрасна.Целия свят,барабар с родната ти майка-гаден,противен и неспособен да те разбере.Свиквай.

п.п.Права си.На 16 годишна възраст,повечето от нас са били напълно неспособни да  издържат родители,че и да спестят доволно пари за учение в чужбина.Как се постига такъв "еволюционен прогрес",не искам и да знам.. Sunglasses
А за другото,не ни мисли..Пази си  кинтите за психиатър.Някой ден ще ти се наложи.

# 33
  • Мнения: 10
.Ако ми кажете хайде ще ви платя, белким се почувствате по-добре.

Мии...Явно си изтеглила късата клечка още с раждането си. hahaha
Ти -идеална и прекрасна.Целия свят,барабар с родната ти майка-гаден,противен и неспособен да те разбере.Свиквай.

п.п.Права си.На 16 годишна възраст,повечето от нас са били напълно неспособни да  издържат родители,че и да спестят доволно пари за учение в чужбина.Как се постига такъв "еволюционен прогрес",не искам и да знам.. Sunglasses
А за другото,не ни мисли..Пази си  кинтите за психиатър.Някой ден ще ти се наложи.
не на 16 са спестявам а до 20 да издържам и мен и майка ми.А заем да университет се взима лесно, но се изплаща с много труд и безсънни дни и нощи.Но това как съм се справила няма значение, аз исках подкрепа, нищо повече, толкова ли е скъпо това нещо?Нямам думи, ако човек умира на улицата, няма да му помогнете а ще ви е по интересно от какво умира, аман от хората.Вярно е, че е по ресно да си купиш файтон отколкото да чуеш блага дума.Засрамете се

# 34
  • Мнения: 10
[video][/video]
Силвия, аз подкрепа се опитах да ти дам, но ти каза, че не си искала да чатиш, а да говориш. След като сама отказваш и малкото, което ти се предлага, не знам какво повече очакваш.
Благодаря ти, отказах писане защото не е моят начин да комуникирам, но в случая нямам избор.Все пак Благодаря

# 35
  • София
  • Мнения: 10 987
Силв18, с това отношение не се учудвам, че нямаш приятели.

Замисли се....!

# 36
  • Мнения: 10
Силв18, с това отношение не се учудвам, че нямаш приятели.

Замисли се....!

Много добре съм се замислила и за да се стигне до тук явно прекалено дълго съм била приятел еднопосочно:).

# 37
  • София
  • Мнения: 10 987
Явно си наясно със себе си и отношенията си с другите. Какви съвети търсиш?

# 38
  • Мнения: 2 495
Силвия, аз съм дете отгледано от баба си, баща ми почти не ме е поглеждал, майка ми работеше в друг град, за да ме издържа. И с мъжка и с женска работа сме се оправяли три жени вкъщи и с всякакви проблеми. Детството ми не е било цвете, приятели са ме предавали и роднини и гаджета са ми забивали ножа в гърба. Но знаеш ли, винаги съм живяла с една максима- че никой в тоя живот бе ми е длъжен и че взели си има своята причина да действа по определен начин. Знам, че винаги е имало по някой предател, но и винаги е имало кой да ми подаде ръка, може и напълно непознат човек. Гледам на всички негативи,включително и на болестите като на изпитания и уроци, вярвам, че когато една малка врата се затваря пред мен, то е за да ми се отвори порта някъде другаде!
Някой не ме търси, не иска да общува с мен, отбягва ме...знаеш ли кой е първият въпрос, който си задавам- какво направих АЗ, за да се държи този човек така. Дали не бях груба, отхвърляща, дали не му досаждам или го дразня с нещо. Опитвам се да видя гредата в собственото си око, не само в това на другия. Учих, работих, вървях напред. Не съм се разкъсвана от гняв за това, че родителите ми са разведени, че баща ми е безотговорен, че майка ми е доста деспотична, че съм имала трудно детство. Това е минало, не мога да го променя, мога само да се абстрахирам от него и сама да си изградят собствен път и собствени критерии за нещата. А ако някога отново се почувствам сама, неразбрана и объркана, би ме трогнало предложение на напълно непозната потребителка, да си отдели от времвто, за да разговаря с мен на лични... Честно, изуми ме твоята реакция-чата не бил твоя начин...ами то какво очакваш, жената да ти позвъни на вратата и да ти държи ръката ли? Хората ти дават съвети, ти ги обиждаш с глупави изказвания, че ще им дадеш пари, за да са доволни! Как очакваш някой да иска да е близък с теб, с тези твои нелепи реакции?!


# 39
  • Мнения: 10
Силвия, аз съм дете отгледано от баба си, баща ми почти не ме е поглеждал, майка ми работеше в друг град, за да ме издържа. И с мъжка и с женска работа сме се оправяли три жени вкъщи и с всякакви проблеми. Детството ми не е било цвете, приятели са ме предавали и роднини и гаджета са ми забивали ножа в гърба. Но знаеш ли, винаги съм живяла с една максима- че никой в тоя живот бе ми е длъжен и че взели си има своята причина да действа по определен начин. Знам, че винаги е имало по някой предател, но и винаги е имало кой да ми подаде ръка, може и напълно непознат човек. Гледам на всички негативи,включително и на болестите като на изпитания и уроци, вярвам, че когато една малка врата се затваря пред мен, то е за да ми се отвори порта някъде другаде!
Някой не ме търси, не иска да общува с мен, отбягва ме...знаеш ли кой е първият въпрос, който си задавам- какво направих АЗ, за да се държи този човек така. Дали не бях груба, отхвърляща, дали не му досаждам или го дразня с нещо. Опитвам се да видя гредата в собственото си око, не само в това на другия. Учих, работих, вървях напред. Не съм се разкъсвана от гняв за това, че родителите ми са разведени, че баща ми е безотговорен, че майка ми е доста деспотична, че съм имала трудно детство. Това е минало, не мога да го променя, мога само да се абстрахирам от него и сама да си изградят собствен път и собствени критерии за нещата. А ако някога отново се почувствам сама, неразбрана и объркана, би ме трогнало предложение на напълно непозната потребителка, да си отдели от времвто, за да разговаря с мен на лични... Честно, изуми ме твоята реакция-чата не бил твоя начин...ами то какво очакваш, жената да ти позвъни на вратата и да ти държи ръката ли? Хората ти дават съвети, ти ги обиждаш с глупави изказвания, че ще им дадеш пари, за да са доволни! Как очакваш някой да иска да е близък с теб, с тези твои нелепи реакции?!



уважавам миналото ти и борбата, която си водила в живота и ти желая успех за напред.Благодарих съвсем учтиво на момичето и не мисля, че съм била груба с нея, просто чат не ми помага а исках някой да се свърже в скайп или друга медия за разговор, което се случи и съм благодарна за това.Чатове не са за мен и те ми помагат, но все пак благодарих на момичето, което имаше желание да помогне по неин си начин.А за това, че предложих пари на някои хубостници, на които им бише по-интесно ама как съм завършила и от къде съм взела пари отколкото как се чувствам им предложих да им дам малко пари, за да разберат, че това не е най-важното.По-важно е когато човек споделя обикновенно търси подкрепа а не укор или обвинения а най-малко е важно ама как бил постигнал това ама как било възможно.А също се ядосах и на хора, които ме обвиниха в лъжа, след трънливия път, който съм минала ми дойде прекрасно и това обвинение.В крайна сметка така и не разбрах, ако смяташ, че някой лъже защо ще си хабиш времето да пишеш коментар?Оползотвори си го като четеш друга тема и намери начин да бъдеш полезен на друг, който според теб не е лъжец.Тава е моята логика.

Общи условия

Активация на акаунт