- Публикувана: 21 юни 2006, 00:33 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2006, 23:57 ч.
Изневяра - а после?
Не съм го хващала в изневяраи се надявам това никога да не стане.
Не бих могла да кажа как ще постъпя ако се случи
Не бих могла да кажа как ще постъпя ако се случи
Аз явно съм дебелокожа...
Един месец след, като започнахме връзката си е имало такъв инцидент, на мен ми каза доста след това. Стана ми малко криво, но махнах с ръка, защото близостта ни беше много голяма и връзката силна, независимо от различията ни.
След време съм ознавала за разговори, които са ме наранявали, но съм осъзнавала, че и аз имам вина за тях - той да търси чуждо разбиране, тъй като не го е получавал дълго време от мен.
Аз съм му изневерявала, той ми е простил.
Та...зависи от какво естество са нещата, до каква степен е силата на чувствата, ако ги има.
Но в едно съм сигурна - ако той иска да бъде с друга жена - ще ми каже.
Не се натоварвам с мисли за изневери. Вярвам му, че ме обича, че иска да бъде с мен и да сме семейство. Това ми е достатъчно.
Понякога се присещам и ми докривява, но нищо повече - казала съм мнението си и той знае, кое ме е наранило и т.н.
Един месец след, като започнахме връзката си е имало такъв инцидент, на мен ми каза доста след това. Стана ми малко криво, но махнах с ръка, защото близостта ни беше много голяма и връзката силна, независимо от различията ни.
След време съм ознавала за разговори, които са ме наранявали, но съм осъзнавала, че и аз имам вина за тях - той да търси чуждо разбиране, тъй като не го е получавал дълго време от мен.
Аз съм му изневерявала, той ми е простил.
Та...зависи от какво естество са нещата, до каква степен е силата на чувствата, ако ги има.
Но в едно съм сигурна - ако той иска да бъде с друга жена - ще ми каже.
Не се натоварвам с мисли за изневери. Вярвам му, че ме обича, че иска да бъде с мен и да сме семейство. Това ми е достатъчно.
Понякога се присещам и ми докривява, но нищо повече - казала съм мнението си и той знае, кое ме е наранило и т.н.
Много боли в първия момент си в шок и мразиш доброжелателката, която ти е казала. Отричаш пред себеси пред всички че е вярно. Започваш вътрешно да го оправдаваш, казваш си че е нормално, търсиш сили да проведеш разговора. Мислиш, че ще се справиш. Мълчиш, мълчиш, не знаеш как да започнеш. Минава една нощ.... повече не се издържа и разбираш, че не можеш да го преодолееш, знаеш, че оттук на сетне всеки път ще се чудиш защо закъснява, болката в корема ще се появява ..... и си събираш нещата и пак страдаш. Времето лекува наистина, но хубавото беше, че нямахме дете, а бяхбе от двойките които живееха на семейни начала. След време разбираш, че изневерява и на следващата .... вглеждаш се в себе си и разбираш, че вече в корема вътре не боли и ти си си останала истинската без заблуждения и ненужни компромиси.
Не съм го хващала и се надявам да не се случи.
Много боли в първия момент си в шок и мразиш доброжелателката, която ти е казала. Отричаш пред себеси пред всички че е вярно. Започваш вътрешно да го оправдаваш, казваш си че е нормално, търсиш сили да проведеш разговора. Мислиш, че ще се справиш. Мълчиш, мълчиш, не знаеш как да започнеш. Минава една нощ.... повече не се издържа и разбираш, че не можеш да го преодолееш, знаеш, че оттук на сетне всеки път ще се чудиш защо закъснява, болката в корема ще се появява ..... и си събираш нещата и пак страдаш. Времето лекува наистина, но хубавото беше, че нямахме дете, а бяхбе от двойките които живееха на семейни начала. След време разбираш, че изневерява и на следващата .... вглеждаш се в себе си и разбираш, че вече в корема вътре не боли и ти си си останала истинската без заблуждения и ненужни компромиси.
Много точно, добре си казала какво изпитва човек при такива тинитири-минтири зад гърба и то не когато еднократно ами си е цяла връзка. Само че ние имахме деца. Та мойта опция е останах заради тях. Иначе не бих му дала втори шанс. Може би защото не беше голямата ми любов. А на другата си отмъстих, като не и го дадох. И отмъщението беше сладко като и четох емаилите където го вика и чака, а той не идва (тя живее далеч) и даже не се обажда. А и когато казах на майка и че той ми го е казал, но съвсем не защото иска развод. Но и другото е отмъщение - да подариш на някоя такъв. Само че тя имаше и користни намерения, така че доста загуби. Но все пак без деца - прав му път на такъв. Голям компромис е да не го изгониш.
Иначе аз и сега не съм ревнива и той има всякакви свободи вкл. и да ни напусне.
Брех че голям процент щастливки
, но аз вярвам че има верни мъже както и жени. 
. След това може би ще съжелявам, но човек реагира инстинктивно. 
Не съм се сблъсквала с изневяра. Такива неща не могат да се коментират предварително, но дано и не ми се наложи.