Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 6 ян. 2019, 18:32 ч.

Присъдата единствено дете

  • 5 245
  • 74
  •   1
Отговори
  • Мнения: 513
Здравейте!

Аз съм единственото дете на родителите си и това все повече започва да ми тежи. Винаги са ми изглеждали абсурдни "печалбите" от това да си нямаш нито брат, нито сестра, които някои хора класифицират като "повече внимание, повече подаръци" и прочие. Родителите ми вече са възрастни, родили са ме на 40години, а аз съм в двадесетте. Те също са единствени деца и съответно това ме лишава и от братовчеди.. Всички мои приятели имат сестри/братя и това винаги се усеща, особено по празниците. Винаги съм искала да не съм самичка, а да имам брат или сестра. Страхувам се и от факта, че когато майка и татко си отидат, аз ще остана съвсем сама - едно е да имат брат или сестра, с които да сте близки, друго е чисто сам. Имам близки приятелки, с които често се шегуваме, че сме като сестри, но всички добре знаем, че това съвсем не е същото. Често пъти за жалост някои приятелства приключват поради различия, препирни и прочие, докато когато имаш кръвна връзка с някого, това просто ви задължава да сте в добри отношения и дори да се карате, пак сами се сближавате, защото имате кръвна връзка.. Знам, че доста братя и сестри се карат и отдалечават завинаги, но сякаш това са единици, на които така им се е стекъл животът, докато повечето си държат на близката семейна връзка на всяка цена, не е ли така?

Моля ви от сърце, споделете вашето мнение и личен опит по въпроса, те ще ми бъдат много полезни и важни, защото се чувствам сама, тъжна и някак празна.. 😢

Последна редакция: нд, 06 яну 2019, 18:45 от barabanche

# 1
  • Мнения: 1 396
Дори да имаш брат/сестра не се знае дали ще сте в тези отношения, които си представяш. Такива неща виждам пред себе си, че се замислям дали да имам второ дете.

# 2
  • Мнения: 23 840
кръвната връзка не задължава никого да бъде с друг в добри отношения
братовчеди имаш ли?

# 3
  • София
  • Мнения: 12 946
Скрит текст:
Здравейте!

Аз съм единственото дете на родителите си и това все повече започва да ми тежи. Винаги са ми изглеждали абсурдни "печалбите" от това да си нямаш нито брат, нито сестра, които някои хора класифицират като "повече внимание, повече подаръци" и прочие. Родителите ми вече са възрастни, родили са ме на 40години, а аз съм в двадесетте. Те също са единствени деца и съответно това ме лишава и от братовчеди.. Всички мои приятели имат сестри/братя и това винаги се усеща, особено по празниците. Винаги съм искала да не съм самичка, а да имам брат или сестра. Страхувам се и от факта, че когато майка и татко си отидат, аз ще остана съвсем сама - едно е да имат брат или сестра, с които да сте близки, друго е чисто самичък. Имам приятелки, с които често се шегуваме, че сме като сестри, но всички добре знаем, че това съвсем не е същото. Често пъти за жалост приятелствата приключват поради различия, препирни и прочие, докато когато имаш кръвна връзка с някого, това просто ви задължава да сте в добри отношения и дори да се карате, пак сами се сближавате, защото имате кръвна връзка.. Знам, че доста братя и сестри се карат и отдалечават завинаги, но сякаш това са единици, на които така им се е стекъл животът, докато повечето си държат на близката семейна връзка на всяка цена, не е ли така?

Моля ви от сърце, споделете вашето мнение и личен опит по въпроса, те ще ми бъдат много полезни и важни, защото се чувствам сама, тъжна и някак празна.. 😢
Близката кръвна връзка въобще не те задължава да си близък с някого. Аз, например, никога не съм била близка с брат ми. Обаче имам двама изключителни близки приятели още от детските си години.
Освен това ми се струва, че си търсиш повод да обвиняваш за нещо родителите си. Ако ти не можеш да подбереш и поддържаш приятелства, вината за това не е на родителите ти, а твоя.

# 4
  • Мнения: 20 336
Аз съм едно дете. Майка ми е едно дете. Баща ми е едно дете. Така че и братовчеди нямам много-много. Какво да ти кажа? Израснала съм по този начин и за мен това е съвсем нормално. Имам обаче две деца и това ми е също абсолютно нормално. В крайна сметка, роднините не можем да си изберем, но приятелите можем. Наблегни на това. Така или иначе, не можеш да промениш факта, че си единствено дете.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 13 677
Болднатото не е вярно.

# 6
  • Мнения: 206
Това не можеш да го промениш, евентуално можеш да решиш за себе си да имаш повече деца, когато му дойде времето. Познавам супер много хора, които не се разбират със сестрите/ братята си.

# 7
  • Мнения: 1 335
Няма как да съжаляваш за нещо, което реално никога не си имала и няма да разбереш какво е. Кръвните роднини не винаги са близки, даже напротив. Единият ми първи братовчед не съм виждала и чувала от години. С другият братовчед общуваме предимно по фейса - формалните поздрави по празниците. На тях не бих разчитала в случай на житейска криза. Просто не сме близки. Сестра и брат имам също... какво да кажа - всеки си е на къщата, всеки с неговите проблеми. Със сестра ми сме по близки, но тя пък живеем на 200 км една от друга и няма как да си помагаме в ежедневието.
Така, че не страдай за нещо, което няма как да знаеш какво би било. Единственото, което можеш да направиш е да имаш повече от едно дете,но не смятам,че това би запълнило твоята празнота от факта,че си сама.

# 8
  • Мнения: 5 976
Развивай се, омъжи се, роди три деца  и готово.Така направиха едни сами деца.Не са ревали че са сами.

# 9
  • Мнения: 852
Голяма част от хората с братя и сестри, които познавам, реално не са в добри отношения помежду си. Включително майка ми с нейните сестри, баба ми с нейните братя... Аз нямам братя и сестри, имам братовчеди, но и с тях не сме близки. Може би биха ми помогнали ако съм в беда, но като цяло не мисля, че бих им потърсила помощта. Не разбирам защо страдаш за нещо, което не можеш да промениш.

# 10
  • Мнения: 9 156
Аз пък имам добри примери за братя и сестри в добри отношения. Баща ми имаше трима братя, вече са само двама, и си се подкрепят много в живота. Дядо ми са били 5 братя и 1 сестра, голяма рода, подкрепяха се много, още има връзки между братовчедите, вече за нас и нашите деца са се поразпаднали. Майка ми има сестра и също са в добри отношения. Аз имам сестра и ми е най-голямата радост да се съберем, живее в чужбина и се виждаме 1-2 пъти в годината. Така че не са само лоши примерите, има и хубави.
Та, да, за мен е хубаво да имаш брат/сестра, но ако нямаш не е краят на света. И никой няма вина, родителите са взели своето решение или може би са нямали възможност, не можеш да ги виниш за това. Приятелите също могат да бъдат силна подкрепа, освен това, близките и добри приятели, ако човек има такива, са именно "семейството", което сами си избираме, дори да няма братя и сестри.

Не е повод за житейска криза, нито за тъга, това са неща, които не са под Ваш контрол и да ги мислите, няма как да ги решите.
Ако имате такова желание, създайте свое семейство, с 2, с 3 деца, колкото искате, колкото дойдат, да сте живи и здрави, ще Ви се изпълни празнотата, според мен.
(Прозвучах като някаква баба накрая, ама това е искреното ми мнение).

Последна редакция: нд, 06 яну 2019, 19:19 от Бона

# 11
  • Мнения: 969
Хубаво е човек да има брат/сестра, с които да се подкрепят и поддържат, но като няма, е безсмислено да се вторачва. Аз съм едно дете, бившият ми съпруг не си е проговарял с брат си от години, детето ми също ще е без братя и сестри. Роднинската връзка невинаги остава силна. Като имаш твое семейство и приятели, тези неща намаляват като значение.

# 12
  • Мнения: 1 335
Да, разбира се,че има задружни фамилии, които се подкрепят и си помагат във всякакви моменти. Но само по себе си наличието на братя и сестри не гарантира сплотеност.

# 13
  • Стара Загора
  • Мнения: 253
Недей да съжаляваш за нещо, което никога не си имала. Аз съм много близка с брат си. Но от всички познати само ние сме в такива отношения. Баща ми има две сестри и един брат. Е, както могат да се карат кръвни роднини, май никой друг не може. Нямат очи да се видят. Кръвната връзка не обрича на добри отношения. Имам и братовчеди, повечето от които са из други страни. Нито се виждаме, нито се чуваме, а като деца бяхме близки. Аз не съжалявам за това.

# 14
  • Мнения: 1 350
Няма никаква гаранция, че братя и сестри ще са близки помежду си. Зависи от родители, възпитание и още куп неща.

Щом това ти тежи, роди си две - три деца за да може те да имат това което на теб ти липсва.

Общи условия

Активация на акаунт