Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 6 ян. 2019, 18:32 ч.

Присъдата единствено дете

  • 5 185
  • 74
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 3 836
Не откривам драма във факти, които не мога да променя.

# 31
  • Мнения: 91
Никога не ми е тежало, че нямам братя или сестри. Свидетел съм на невероятни дразги и омраза между братя и сестри, каквито между приятели едва ли биха могли да съществуват. Имам силна връзка с най-близките ми приятели и те са ми напълно достатъчни и знам, че винаги, когато имам нужда от тях, ще са до мен, както и обратното.

# 32
  • Мнения: 245
Ще напиша от личен опит. Единствено дете съм и майка ми ме отгледа сама, татко почина рано. Винаги съм си мислила, че щеше да бъде хубаво да имам брат или сестра. Но пък не ми тежи чак толкова. Не съм била глезена, напротив.
Съпругът ми има сестра с която от години не си говорят. Много пъти ми е споделял, че се е чувствал цял живот пренебрегнат от родителите си. И се питам защо тези хора правят по две деца след като насочват цялото си внимание към едното, а другото се спасява само. Отделен е въпроса, че в известен смисъл правят услуга на детето си, защото то бързо започва да се справя в живота. Другото  е все в тежест на някой, тъй като е свикнало да лежи на гърбовете на другите.

# 33
  • Мнения: X
Не се притеснявай предварително какво би се случило ако нещо си, при положение, че нищо не можеш да промениш. Аз съм в била в ситуацията на реализираните твои страхове - без братя и сестри, без майка и баща, мобилизирала съм се и съм се оправила без патерици.
Мисли за своето си семейство. За това, което ти ще създадеш. Там е по-важно нещата да са ОК.

# 34
  • Мнения: 24 860
Присъда? Айде глупости.
Присъда е неизлечима болест, присъда е да загубиш някой близък.

# 35
  • Мнения: 5 647
Хм, в моето семейство нещата стоят така.
По линия на баща ми родът е сплотен, след като се скарат, се сдобряват и си продължават връзката. Там хората са общителни, не злопаметни, имат много приятели. Т.е. доброто разбирателство между хората в рода е свързано и с добро разбирателство с външни хора.
От родата на майка ми обратното - скарани помежду си, но майка ми освен с тях, е скарана и с приятелките си, т.е. вече няма такива. Саможива си е като човек. Няма род, няма приятелства.
Наистина, отношенията между  братя и сестри учат на толерантност, търпимост, компромиси, опрощение, което прехвърляш върху отношенията с приятелите си. Но можеш да го изградиш и без да имаш братя и сестри, стига да си усетила, че ти е слабо място и трябва да работиш върху това.

# 36
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 6 147
Изобщо не е задължително като са роднини да се разбират. Нагледала съм се на роднински циркове. Ние с брат ми сме много близки, но от това, което виждам около мен, по- скоро сме изключение. Излязат ли ситуации с пари и имоти, томахавките се отравят и стой та гледай.

# 37
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 806
И аз съм едно дете. Имам много братовчеди, но не се чуваме от години. Само за една братовчедка ми е мъчно, че не се виждаме.
Моите момичета често се дърлят, но се подкрепят и обичат по някакъв странен начин. Не  са близки, не си споделят почти нищо.

# 38
  • София
  • Мнения: 18 581
Аз съм единствено дете и никога не съм страдала от този факт. Но аз съм си егоист и не обичам да деля - и чувства и материално, така че е разбираемо.

# 39
  • Мнения: 2 508
За мен пък е присъда също. Имам прекрасни братя и сестри, и когато бях само с едно дете нямах търпение да дойде и второто, защото знаех колко е хубаво да не си сам. Освен това синът ми непрекъснато мрънкаше за брат/сестра. Сега когато родителите ни са стари и болни, поделяме грижите за тях. Не поравно, но поделяме. Аз сама нямаше да се справя нито физически, нито психически.

# 40
  • Мнения: 1 632
Нямам брат или сестра ,но не ми е тежало . Имам страхотни приятелки , което кампенсира доста.
Гледай по-добре какво ИМАШ ,а не какво нямаш, най-малкото няма какво дя промениш.

# 41
  • Мнения: 37 534
... Сега когато родителите ни са стари и болни, поделяме грижите за тях. Не поравно, но поделяме. Аз сама нямаше да се справя нито физически, нито психически.
Имам няколко възрастни хора пред мен, част от децата им са в чужбина, други в друг град и професиите или други причини им не позволяват да ги вземат при тях. Плащат на човек, който се грижи за тях. Те самите не са се виждали от години...
Така че говориш за частен случай, не нещо, което е масово, нито зависи от броя на децата.

# 42
  • BG
  • Мнения: 428
Аз вече оценявам, че съм сама след множество панаири, които съм гледала между роднини и братя и сестри, както и между двама братя и две сестри. И наличието на н-брой деца не гарантира, че няма да останеш сам накрая както го е казала Не се сърди човече.

# 43
  • Мнения: 3 572
Да си единствено дете не е лесно. Целият ресурс е съсредоточен върху теб, но също така и всички очаквания и амбиции са свързани единствено и само с теб. И нямаш право на грешка, за да не разочароваш родителите си, които са вложили всичко в теб. Това е тежък товар за детските рамене.
Не е задължително единственото дете да се чувства зле от този факт или самотно, но да, някои хора се чувстваме така.

# 44
  • Мнения: 176
Аз съм едно дете, родителите ми са разделени. С майка ми съм като най-добра приятелка, обичам я повече от всичко (заедно с бебчето което очаквам и мм). С баща ми не поддържам никаква комуникация от близо 9 години и изобщо не ми тежи. Майка ми има сестра, която е омъжена, но няма деца, та а съм една на мама, баба, леля чичо. На баща ми страната не ги слагам изобщо, въпреки, че и за тях съм една баща ми има и брат, който дори никога не се е женил.
Тежало ми е, че някой ден ще съм сама. Вече от година съм семейна и единственото, което ми тежи е, че живея в съседна държава, майка ми идва всеки месец при нас, нооо...все пак е сама. Това много ми тежи и за в бъдеще плановете ни са тя да дойде при нас.
За бъдещето не знам какво ще правя с толкова роднини, на които искрено искам да съм от полза и наблизо...
Мила авторке, многото/малкото роднини не са гаранция за добри отношения! Да си само дете не е лесно, но смятам, че ще намерите сили. Често хора не от семейството стават дори по-близки от “близките”
Успех!

Общи условия

Активация на акаунт