Шубе - помагайте!

Олеее, това лекува ли се 
Пий едно за отскок или пък капки от мента, глог и валерян 
Стискам ти палци   

не е лек проблема, за който трябва да се намери решение за утре сутрин...

най-експресното решение е: да си зададеш въпроса "А какво е най-лошото, което може да се случи?" Обикновено не са страшни нещата.

иначе, в по - дълга перспектива, те съветвам да почетеш книги за НЛП (невро лингвистично програмиране) Отскоро ги има и на български. Там има техники за справяне с подобни ситуации. В случая, обаче времето е малко.
А, и още нещо - ние сме с теб

Изпий една чаша уиски и си готова

щом си  стеснителна няма как да ти кажа "хич да не ти пука..." въпреки че това е рецептата...
 аз в такива ситуации някак си успявам да си вляза в ролята супер нахакано и смело.Изкарвам невероятно поведение и адекватност,случвало се е да ме затапват със въпроси за които не съм се и сещала но пък винаги съм била подготвена много с темата си така че един изненадващ отговор не ми е бил проблем-някак си съм цар на обаянието и силата в такива моменти. После ако гледам запис или пък някой ми каже за нещо дето съм казала и колко "върха е било" нищо не помня .Просто е -все едно не съм аз .Аз съм човекът който знае всиччко и изнася презентацията-постарала съм се ,научила съм ,мога.Това е рецептата-хич да не ти пука

Да, и аз си мислех да му ударя едно малко.... в 7 сутринта. Проблемът е, че не нося дори на минимални количества твърд алкохол, а от виното зверски ми се доспива... Не знам какъв ще е ефекта. Имам някакво билково хапче, наречено "Невролакс"... Ще взема да го пробвам.  

Честно казано, най-лошото, което може да се случи (освен да отида фиркана на презентацията), е да се изложа пред шефа, който утре ще бъде с нас. Човекът проявява завиден толеранс и търпение, щото ме знае, че съм от работните, но не особено изявяващите се пчелички, но въпреки това, не престава да ми гласува доверие, въпреки, че вижда, че е малко вероятно да стана "по-отворена" на скромната възраст 30 години...
Иначе, ще поразровя за книги с препоръчаната тематика. Аз от два месеца ходя на speaking club, но уви, без особен резултат 
10х

Наздраве!!!!

Абсолютно точен подход. Само дето, мамка му, на мен много ми личи, че ми пука... Баси, трябваше да си намеря друга кариера, хич не ме бива за продавач на интелектуални продукти, и туй то! 

и така, след като шефа знае и търпи, значи няма страшно

пожелавам ти успех утре
просто да не ти пука
виж какво съветват специалистите по НЛП (казват му псукане на котви) - намисляш си някакъв момент от миналото, когато си се чувствала уверено или добре - т.е. така, както би искала да се чувстваш при презентацията. След това си го представяш с пълни подробности, изживяваш го наново. Докато се занимаваш с това "пускаш котва" - това е действие или изречение, което трябва да извършиш тогава, когато е необходимо (например стискане на пръсти, определена мелодия, но е желателно да използваш такъв, който най-много ти подхожда, т.е. ако си музикална с мелодията е по - добре)...
Упражняваш това няколко пъти (до утре нямаш много време, съжалявам)
и като дойде момента - задействаш ктовата - правиш действието или каквото там си си намислила. Би трябвало по този начин да постигнеш нужното състояние.
Съжалявам, ако звучи объркано, но нямам за повече време

Пожелавам ти успех каквото и да се случи - всъщност няма страшно

Кажи си: Мечка страх, мене не ... 
Аз на твое място - едно за отскок и съм пълен непукист ... но аз по принцип съм си такава, така че питието е само оправдание 

Това ще си го принт-на и утре ще го изчета докато психясвам преди срещата 

Това се преодолява най-вече с практика, но има и някои трикове .
Най-голямата аудитория, пред която съм говорила беше 1500 човека, но беше на български, никога обаче няма да забравя когато водих лекции на английски първия път пред 150 човека .
Съвет от мен- напиши си каквото ще говориш, прочети го няколко пъти. После извади най-важните моменти като опорни точки и си ги разпечатай с по-голям шрифт. Опитай се да говориш по тях без да се питваш да си "спомняш" целия текст от първата ти чернова.
Това е много важно! Опитваш ли се да си спомниш" как беше" ще объркаш нещо. По-добре опорни точки или изречения и по тях говориш в момента.
Другото нещо- точно преди да започнеш да говориш като погледнеш хората, пред които ще говориш чувството е, че аудиторията е просто огромна независимо дали са 5 или 500 човека . Представи си как биха изглеждали по бельо. Много помага .
Успех!

Мила Ефа, аз мога само да ти съчувствам.  Болезнено стеснителна съм, а се налага да се показвам и приказвам, какво да кажа -бера душа през цялото време. 
А на английски загубвам и ума, и дума. Абе, страшна работа...
Стискам палци!

И аз много се шашках едно време, но веднъж прабаба ми ми каза : Представи си, че говориш на стадо овце.  И тогава нещо в мен се пречупи. Излизайки да изнасям доклад или презентация поглеждам аудиторията и с най - нетърпящия възражени тон, започвам да чета или говоря на " овцете".
Има случаи в които ме притесняват с "затапващи" въпроси, но и за това намерих цаката : Повишавам тон и обикновено ги затапвам със " Нали знаете..............." А те нищо не могат да кажат, защото ще излезе, че не знаят
Успех

Един изпитан начин в такива случаи е да си представиш аудиторията по бельо - ще видиш, че има мигновен ефект върху притеснението ти. Ако успееш да не се разсмееш, презентацията ти ще е успешна.

Отпусни се и бъди естествена, постепенно притеснението ще отмине....но му позволи да се покаже.....не мисли  за това как да преодолееш стеснителността си, даже изобщо не мисли за това, не е важно...........  концентритрирай се само и единствено върху презентацията.Ако не спреш да се притесняваш, много важно, вероятно всеки го е изпитвал, ще те разберат хората.......Пожелавам ти успех   

същата съм и аз. не мога да ти помогна със съвет, защото самата аз не съм се справила с това. мога само да ти съчувствам.
иначе, идеята на арлина ми хареса... може пък и да работи това!
щях да забравя - и все пак, успех утре! дано се представиш по най-добрия начин, на който си способна 

Желая ти успех утре!

Ти знаеш за какво става въпрос, те - не. Убеди ги! Това е целта ти, просто ги убеди. Направи го наум няколко пъти. Представи си как някой те пита нещо, помисли как да му отговориш и му отговори. На ум. После пак.

Представи си, че си сред аудиторията и слушаш презентатор като тебе. Какво би му казала? Той добре ли се справя? Притеснява се? - А има ли от какво?

Разиграй ситуации на ум - но най-вече не изпускай основната нишка: "аз трябва да ги убедя, друга работа нямам (да се потя, да се чудя дали не съм забравила еди какво си и т.н.)"

Приеми, че аудиторията в този случай е едно стъпало под теб и има нужда от теб да ги "светнеш" по въпроса...


Когато карах курс за шофьори и казах, че ме е страх да не направя беля, инструкторът ми каза, че съм егоистична (?!) - "защото искам да се харесам на всички (и да не правя никога бели)"....

И аз едно време бях точно така- стеснителна и срамежлива по принцип, хеле пък да говоря пред по-голяма аудитория- направо забрави. Треперещ глас, изчервяване, пулса ми в гърлото, потни ръце -абе пълна програма  
Да, ама дойдох в Америка, където всеки говори, при това от високо по-високо, дори и когато няма какво да каже и плещи глупост след глупост и аз след като се наслушах близо една година как съм "толкова тихичка и срамежлива", ми стана ясно че така просто няма да може да продължава.
Още повече че и горе долу тогава започнах магистратура и трябваше два пъти седмично да се изправям пред 180-200 студенти и да им говоря по два часа- още си спомням ужаса на първия път и как ми подвикваха "Не се чува"  

Ами малко по малко се отпуснах и сега ела ме виж- сигурно може и да изглеждам прекалено самоуверена и гръмогласна, особено в сравнение с какво бях навремето.  

Просто се отпусни и ти, бъди подготвена в/у това, за което ще говориш и не се притеснявай- всички сме хора и никой не е безгрешен, а те щом са се изправили да те слушат значи имаш какво да им кажеш и какво да научат от теб.

И един малък, малко странничък трик, който бях прочела отдавна в една книга- но искам да ти кажа, че работи безотказно.
Като се изправиш там където ще говориш, насочи вниманието си към един човек в залата или стаята, който особено много те смущава и...си го представи как е седнал на тоалетната със свалени гащи аха да ходи по голяма нужда.  
След един такъв образ в съзнанието ти просто няма начин да го вземеш въпросния човек толкова сериозно...а също и цялата аудитория. 

Успех и не се притеснявай!

Брой до 10или20 (както ти харесва) , поеми си дълбоко въздух, и действай Наистина помага.

Няма време да четеш книгата "Как да говорим добре",но това да си представиш хората по бельо помага.Преди време на оперативки,много се стягах пред шефа си /авторитарен тип/,та тогава мой приятел ме посъветва да си го представя като малко пишкащо момченце-от тия табелки,старите ,за тоалетни.Мноого ми помогна с този съвет.Само се насмей до утре
Стискам палци!Ще успееш!

Много обичам да чета афоризми.Имаше един от сорта на-"ако се притеснявате от шефа си ,не спирайте да си го представяте по  долни гащи докато  говорите с него"
Ако намираш за ок-приложи го.Тъкмо ще кажеш после дали работи 

Глътка уиски на екс, брой до 30, поеми дълбоко въздух, спомни си нещо хубаво и просто се отпусни.
Пожелавам ти успех

Разбирам те напълно! Изпадам в същия ужас...сънувам кошмари, препотявам се, вие ми се свят от притеснение..абе ПАНИКА. В общи линии моите трикове са - старая се да не ми трепери гласа (максимално), казавам шеговито още от самото начало, че може да постгна известни трели, но да не се шашкат хората и после избягвам да гледам някой определен - наблюдавам стените. Като свърши всичко се чувствам толкова облекчена, че мога само да се хиля бляжено-глуповато и си викам - еййй, не беше толкоз трудно, следващия път няма да се панирам. Но следващия път пак. Лошото е, че и аз съм избрала журналистиката и освен, че не ме бива по говоренето, мразя да гледам и новини. Затуй съм се ориентирала добросъвестно към печата 

Упсех! И най-важното е, че все пак ще мине!

И аз си представям притесняващите ме по безгащи или на тоалетната, или друго от сорта Работи, повярвай ми, до толкова, че чак понякога ми иде да се разхиля......

Всички сме хора и на всички акитата ни миришат, колкото и да се надуват някои

Ефа, ето още една идейка, ако не си си легнала вече...

Утре като видиш аудиторията си представи, че публиката - това сме ние. Даже ако искаш си набележи някои и си ги именувай. Тази е pandora, тази Umbra, ей-онази там в дъното е...(гледай в дъното - те са винаги далече и винаги вършат някаква друга работа вместо да слушат).

Та така. Все едно публиката е форумската.

А при мъжете какво ще препоръчате?  Знаете ли аз ако си представя една аудитория от 150 жени по бельо какво ще ми стане?  Бълен блокаж!  Да не говорим, че изобщо ще забравя за какво съм там...

Поне ще спреш да се притесняваш - нали това е целта. 

Май се сещам за едно предаване преодолей страха си,като се изправиш очи в очи с него И на мен ми се е случвало и като мине си казвам,  толкова притеснение,нерви и за какво /не било страшно.......А ти ще се справиш,а и казват като излезеш на сцена да не гледаш публиката,защото може да се разсейваш
Желая ти успех и пиши как е минало 

--------------------------------------------------------------------------------

А при мъжете какво ще препоръчате?  Знаете ли аз ако си представя една аудитория от 150 жени по бельо какво ще ми стане?  Бълен блокаж!  Да не говорим, че изобщо ще забравя за какво съм там...




Представи си ги бременни в 8-9 месец или с бебе на ръцете, което кърмят.Веднага ще се успокоиш и всичко ще е наред.

Наздраве и кажи как мина днес .. справи ли се 

Аз пък понякога искам да съм по- смирена и стеснителна и срамежлива, ама пусто - не ми се отдава това ... 

Не се успокоявам...  Напротив, започвам да си мисля, че съм извратен!

Голи баби, голи баби   

 

При мен и алкохолът не помага. Всеки път получавам сърцебиене, устата ми пресъхва, гласът ми трепери ... Личи ми от 100 км, че съм се сдухал тотално.

Как се преживява ли ? Мисля, че времето помага най-добре. Колкото повече презентации имаш, толкова повече се претръпва. Така поне ми казват хора, които са преподаватели.

Ако си повярваш и леко се надуеш, защото знаеш матерята много добре, а останалите хал хабер си нямат, тогава ще ти е по-лесно.

Трудното е да почнеш А и надали ще имаш лошо настроена аудитория   Дори напротив!!! Усмихвай се, търси контакт с очите, дори си харесай един двама от публиката и им говори само на тях!
И както казва пере-то, практиката помага
Успех от мен!!!

Алкохол не те съветвам... Че представянето ти зависи и от външния израз тоже А и дъх на спирт наранина...

Съветите на Тандори са най-близо до истината.
Добавям само на бегом, че е хубаво
- да идеш по-рано, да огледаш залата, да си избереш най-удобната за тебе позиция, да видиш, дали седнала, права или как ще презентираш;
- да си подготвиш "пищови" на формат А5;
- да огледаш техниката, та евентуални допълнителни гафове да не те стресират;
- една химикалка в ръка помага, ако не знаеш къде да си дяваш ръцете по време на презито или ако си много нервна и се потят;
- никаква дъвка;
- научи си презито добре, репетирай пред огледало, после разкажи на някой доверен човек (аз обикновено хващам мъжа ми за слушател);
- а като застанеш пред публика, избери си един-двама души от залата за опора и се обръщай към тях, докато говориш.
Има и други трикове, ама за един ден не става работата. Упражнение пред публика му е майката. Ей, затова харесвам западните университети, скъсваш се от презентации. За разлика от българските (или поне нявга, когато аз учех в СУ), където ти се чува гласецът само по изпитите.
Успех! И кажи как е минало.

и аз чакам да каже как е минало, но моя съвет е :мисли си,че всеки човек, който е пред теб и той прави грешки, притеснява се и т.н. да ти кажа чесно при мен си мина с времето, преди се притеснявах за най- малкото, сега вече не ми пука 

Сега разбирам защо на някои им се повръща при сценична треска.