Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1 513
Още в първите дни на 2019г. гръмна случая с бедстващия турист на Витоша, а вчера още един човек загина в Стара планина. Това само доказва колко е ниска културата на туристите и как подценяването на планината завършва много често трагично. Темата е за полезни материали относно правилата за поведение в Планината.
Правилата за туристически групи важат и за индивидуалните туристи.
Тези материали се използват благодарение на http://store1.data.bg/donkey/index.htm

Българските планини


Тактика на придвижване на туристически групи

При всеки поход желателно е водачът да обявява часа на тръгване и задачите на всеки преход. Той изработва тактиката на прехода, като я следва с оглед на конкретните условия:

    • Непосредствена подготовка преди тръгване
    • Оформяне на колоната
    • Начин на придвижване
    • Темпо на придвижване
    • Почивки
    • Места за хранене
    • Други

Непосредствената подготовка преди тръгване най-често се извършва рано сутринта. Тогава водачът:

    • Преброява участниците в прехода;
    • Проверява здравословното им състояние – при неблагоприятно състояние се вземат съответни мерки и решение, какво да се прави;
    • Дава последни указания за прехода – продължителност, форма на терена, почивка за обяд и т.н..

Подреждането на колоната се извършва от водача по негово осмотрение, но в практиката се е наложила форма, която в общи линии е оптимална за всякакви терени:

    • Най-отпред върви водачът – никой от участниците в прехода няма право да избързва пред него;
    • Двама-трима по-силни мъже – това правило важи изключително за преходи в зимни условия, когато се налага да се прави (да се бие) пъртина;
    • Най-слабо подготвените в групата участници – лицата, които поради физическа не равностойност, временно неразположение или др. не съумяват да поддържат темпото на групата, вървят непосредствено след водача и определят темпото на цялата група;
    • Жените и децата
    • Мъжете
    • Спасител на групата - никой от участниците в прехода няма право да изостава след него. Спасителят върви след изоставащите, като поддържа постоянна връзка (визуална, звукова и др.) с водача. При необходимост (наложителна почивка, опасност от разкъсване на колоната) той спира придвижването на цялата група за да не се изгуби компактността й.

Начинът на придвижване ще бъде разгледан по-долу.

Движението става с равномерно темпо, което се определя от водача, съобразно възможностите на най-слабо подготвените участници. Желателно е, в началото на прехода, темпото на придвижване да е по-слабо за да могат да се приспособят към натоварвенето дихателната и сърдечно-съдовата системи. Това правило важи и за първите минути от тръгването след направена почивка. При спиране – темпото постепенно намалява.

Много често, при движение с група, по-неопитните туристи, все още не изградили своя индивидуална туристическа походка не съобразяват крачката си с тази на групата. Придвиждат се с пъргавина, на пристъпи, неритмично и донякъде своенравно. Но това често е по-уморително от последователната групова стъпка, защото изисква повече усилие за преодоляване на инерцията на групата и стръмнините.

Скоростта на придвижване зависи наклона на терена, от метеорологичните условия, както и от самите туристи. При равен терен средната скорост на трениран пешеходец е около 4-5 км/ч.

Почивките служат за възстановяване на силите, за урегулиране на дишането и др.

    • Първа почивка – прави се в рамките на десетина минути от тръгването и служи за прогонване на раниците и събличане на излишното облекло. Обикновено по-неопитните туристи тръгват твърде навлечени и бързо се изпотяват. Водачът следва да даде почивката преди дрехите да бъдат запотени, когато по себе си усети, че тялото му започне да загрява.
    • Последващи почивки –почивки до десетина минутни, които се правят приблизително на 50 минути ходене. Това не е абсолютно правило, дадените времена зависят от атмосферните условия и сложността на терена.
    • Едноминутни почивки – целта им е да се урегулира дишането, да се успокои пулса и да се поотпуснат пренатоварените мускулни групи. Правят се предимно при преодоляване на много стръмни участъци. При тези почивки раниците не се свалят, не се пуши и не се сяда. Туристите могат да се наведат в кръста, за да отпочинат гърба и раменете.
    • Обедни почивки – по-продължителни почивки, които зависят от графика на придвижване и от метеорологичните условия. През зимата вместо една продължителна почивка, могат да се направят няколко по-кратки почивки за хранене (хранене “на крак” с предварително подготвени сандвичи). Това правило може да се прилага и през лятото при по-продължителни преходи или при изоставане от графика на придвижване. При летни преходи е препоръчително обедната почивка да се направи в най-горещите часове на деня.

Място на хранене - мястото и часът на хранене предварително се планират и обявяват от водача. Обикновено се търси източник на вода, ветрозащитено място и хубава гледка.

Сутрин е добре да се тръгва след закуска. При по-продължителни дневни преходи часът за закуска може да се измести до три часа след тръгването.

Продължителността на прехода е около 7-8 часа. Сутрин се тръгва рано, препоръката е основната част на прехода да бъде преодоляна до обяд. През зимата е желателно дневният преход да завършва до 15 часа.

Групата може да преодолее 25-30 и повече километра на ден. При големи денивелации това разстояние намалява. Известно е, че за един час с раница, в планината се преодоляват при изкачване около 300 м, а при слизане около 500 м денивелация.
Начини на придвижване на групата

Начините на придвижване се определят от водача, съобразно релефа:

    • Колона по един – най-удобен за придвижване по тесни пътеки. Участниците се движат на няколко метра един от друг като не допускат разкъсване на колоната. При този начин на придвижване всеки преминава от там, откъдето е минал водача. При зимни походи придвижването в колона по един е задължително, като се стъпва в стъпката на предостоящия. Значението на това е запазване на енергията.
    • Придвижване в пакет (на група) – при широки пътища, била или поляни. Водачът трябва да има предвид, че при този начин на придвижване, туристите често се унасят в разговор и са склонни към изоставане.
    • Верига – при неблагоприятни климатични условия, най-често свързани със силно намалена видимост при необходимост да се открият маркировъчни знаци, хижа и др. Туристите се подреждат в редица по един на видимо разстояние един от друг и се движат напред с бавно темпо до откриване на целта. Необходимо е всеки да поддържа постоянна връзка със съседите си. В края се прави преброяване на туристите.

Водачът може да преброява хората и по време на движение като започне от “едно”, а всеки следващ в колоната казва поредното число докато се стигне до края. Последният от колоната (т.е. спасителят) отново казва “едно” и процедурата се повтаря в обратен ред към началото. По този начин и водачът, и спасителят ще се информират за числеността на групата. Този начин може да се ползва и за предаване на съобщения.

Желателно е водачът да е запознат със забележителностите и географските обекти за да поддържа и отговаря на интереса на групата.

Техника на придвижване по различен терен

Всеки турист си изработва своя най-подходяща индивидуална походка при която изразходва минимално количество сили. Това става с практиката. Не бива да се усеща недостиг на въздух или да се стига до прекомерно учестяване на дишането. Вдишва се на две, а се издиша на три крачки, но тази норма е индивидуална. Някои туристи неправилно спират дишането си, когато се изкачват, други пеят или викат. Тези действия смущават дишането, което допълнително е затруднено и от разредения планински въздух.

Движението с раница предизвиква естествено привеждане стойката на тялото. Така се постига снижаване на центъра на тежестта. Краката пружинират в колянната става, като по този начин раницата се движи в една относително постоянна права линия и не се тресе.

Темпото на придвижване е равномерно, без внезапни спирания или ускорявания. Водачът трябва да има предвид също, че както прекалено бързото, така и прекалено бавното темпо водят до ненавременна умора.

Желателно е двата крака да бъдат възможно най-малко напрегнати. Кракът във въздуха при пристъпване да е с опуснат прасец за да почива мускула.

При равен терен се прави т.нар “претъркалваща стъпка” – първо се поставя петата, после ходилото се “претъркалва” до пръстите.

Изкачването става като кракът стъпва на цяло стъпало. Изкачването не бива да става на пръсти, защото се претоварват прасците и може да се стигне до схващане.

Слизането също става като се стъпва на цяло стъпало. Особено важно тук е да се стъпва внимателно със засилена грижа към коленете, които са най-слабото звено. Много често туристите поставят на коленете си специално закупени пристягащи наколенки.

При изкачване или при слизане по склонове с по-голям наклон обикновено се практикува придвижване по серпентини (зиг-заг).

Важно е да се оглежда терена и да се избират най-безопасните места за стъпване.

Тревисти (хлъзгави) склонове

Не бива да се подценява сухата или мократа трева, която може да доведе до подхлъзване. Свободно лежащите под тревата камъни също са опасни, защото са неустойчиви и лесно могат да се изтъркалят.

    • При изкачване – стъпва се с цяло стъпало за да не се губи опора и за да се увеличи сцеплението между обувката и склона. Когато склонът има по-голям наклон се ползва т.нар “елховидна” стъпка – пръстите се разполагат малко по-външно от обичайната стойка и се пристъпва с вътрешната част на подметката. Стремежът е да обувката заканти добре.
    • При траверсиране – горният крак сочи посоката на движение като закантва с външната част на ходилото, а по-долу разположения крак се извърта, така че пръстите косо да сочат долината. Ледокопът или пикелът могат да се ползват като допълнителна опорна точка над горния крак.

Каменни реки и сипеи

    • Каменни реки – остатъчен материал от хаотично натрупване на скални блокове. Тук придвижването е затруднено, защото темпото е неравномерно. Освен това се изисква завишено вничание – някои от блоковете са неустойчиви. Изисква се и добро чувство на равновесие. Изкачването по каменни реки се предпочита пред слизането, защото при изкачване първо се поставя опорната точка – крака, който опитва устойчивостта на каменния блок, а после върху него се прехвърля центъра на тежестта. При слизане тези действия се извършват едновременно и туристът лесно може да стъпи на нестабилен блок.
    • Сипеи – каменни отломки. Необходимо е внимателно придвижване. По-лесно и безопасно е преминаването през стари сипеи. Движение по и под свободно разположени скални блокове се избягва, защото съществува опасност от голямо срутване.
    При постоянно течащи сипеи преминаването става експедитивно, в най-тясната част на сипея, като туристите са близо един до друг и се стремят да спират камъните, които са започнали да се търкалят. При падане на камък, който не може да бъде спрян се вика силно и отчетливо “КАМЪК”, за да се предупредят останалите туристи, които са в близост до сипея.
    Слизането по сипеи става по-бързо, но е по-опасно и не се препоръчва.
    При движение по серпентини по пътя на камъните не бива да има туристи един под друг.

Реки

Практикува се, когато няма друг път или брод. Преминаването става във възможно най-плиткото и спокойно място на реката. Основните начини на преминаване са два:

    • Първият от групата, който преминава (прегазва) реката е осигурен с въже. От другия край на реката той задържа (или завързва) въжето така, че да направи парапет над нея и по този начин да осигури преминаването и на следващите. Последният в групата преминава реката както първия – осигурен от отсрещния бряг. При преминаване по прехвърлено над реката дърво се спазва същото правило.
    • Трима души се захващат един за друг, във верига, като средният е с гръб към отсрещния бряг (така се постига по-голяма устойчивост). Тримата вървят перпендикулярно на течението.

Заледени и заснежени склонове

Водачът трябва да има предвид, че разликата в часовете на придвижване в летни и зимни условия е голяма. Зимните преходи, по принцип, са по-бавни от летните. Даденото в пътеводителите време на придвижване обикновено е за летни преходи. Водачът следва да съобрази графика с броя и подготвеността на групата за зимни условия.

Трудността и спецификата на придвижването през зимата зависи от наклона на склона, от вида и дебелината на снежната покривка.

Снежната покривка бива няколко вида:

    • Дълбок сняг – след обилен снеговалеж с малки температурни колебания кристалчетата не се променят;
    • Сух втвърден сняг – силно набит от вятъра сняг;
    • Плътен фирн – грубозърнест сняг с обледенена повърхностен слой. Образува се при частично разтопяване на повърхността;
    • Обледенена повърхност – обилно топящият се през деня сняг, който замръзва през нощта;
    • Ледник – ледници има в по-северните географски ширини.

Движението в зимни условия, особено при дебела снежна покривка, се извършва с особено внимание за пестене на силите. Ходи се с отмерена равномерна крачка, в колона по един, като всеки участник стъпва в следите на предностоящия.

При движение по равен терен със силно фирнована снежна покривка не се прави претъркалваща стъпка, а се стъпва внимателно с цяло стъпало. Стремежът е да се избегне затъването на крака като не се пропуква фирна.

При изкачване по дебела снежна покривка кракът може да се поставя леко сгънат в коляното за да се намали затъването. При по-твърд сняг или фирн, когато съществува опасност от подхлъзване, се правят (бият) стъпки - с няколко махови удара от колянната става носовата част на обувката се забива в снега.

При слизане се върви с прави, несвити колене. При по-твърд сняг или фирн се правят стъпки с пета. При слизане по много стръмни склонове с рохкав сняг движението става с лице към склона и поне три опорни точки: крака + пикел, крака + щеки или крака + ръце.

Когато повърхността е прекалено твърда и “биенето“ на стъпки не е възможно се ползват котки и пикели.

Траверсирането на стръмни участъци става, като тялото спрямо склона е разположено странично. Стъпва се като се закантва с външната част на по-горе разположената обувка и с вътрешната част – на обувката, разположена по-долу. Стъпката с крака, който се намира към склона, се прави приблизително 10 см. по-високо от стъпката, направена с другия крак. Стръмните участъци, подобно на техниката на изкачване, се траверсират с лице към склона, а при нужда се бият стъпки или пикелът се забива в снега.

Желателно е, относно зимните преходи, да се имат предвид следните практически съвети и констатации:

    • Натрупаният сняг по билата е по-малко, особено по неразлятите била. Вятърът го е навял в долините и деретата на преспи често над два метра.
    • Има маршрути, които през зимата се преминават по-лесно – снегът запълва дупките и неприятните камъни по терена и прави пътеката относително равна.
    • При ясно лунно време снегът отразява добре светлината. Движението преди изгрев е по-лесно, защото снегът е твърд и не се затъва толкова много.
    • През мъгла и/или нощта човек винаги е склонен да преувеличава изминатото разстояние. Взирането в тъмната и бяла мъгла е уморително и несъзнателно се прибавя към общата умора от ходенето.

Нощем, особено при мъгла най слабо вижда водачът – той може да сбърка мъжделеещата се на стотина метра хижа с камък на няколко крачки от него. Причината е, че в мъгла чувството за перспектива намалява. Вървящите след водача мащабират пейзажа и отделните му елементи с фигурата на водача и са в състояние да го насочват. Практическият съвет е водачът да пусне човек пред себе си. Така ще се намали змиевидното придвижване на групата.

Последна редакция: вт, 08 яну 2019, 10:22 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 1 513

В тази лекция става въпрос за прилагането на подходящи животоподдържащи дейности и мероприятия за предотвратяване на усложнения, получени при травми, свързани с произшествия при практикуване на пешеходен туризъм, на място от други участници в пешеходната проява, както и за транспортирането на пострадалия до най-близко намиращия се медицински пункт или населено място.

Необходимо е да се има предвид, че обикновено инцидентите не се предвиждат и плануват. В повечето случаи дори изненадват със своята внезапност. Често това е причина за стрес, тотално объркване и паника точно в тези, които биха могли да дадат първата помощ. Показателни са случаи като този: при ПТП, при което има пострадало лице със силен кръвоизлив, непострадалото лице, в паниката си, да опитва на всяка цена да се свърже с КАТ, вместо да помогне или най-малкото да търси Бърза помощ.

За да се избегне това, е необходимо да се добре да се запомни поредицата от действия, които се следват при злополука. Това може да доведе до подтискане на паниката и да спести ценно време.

Ръководната схема, посочена тук, преставлява алгоритъм от неотложните мерки, подредени по важност, който е валиден при всякакви ситуации.

Ръководна схема - поведение при злополука


изнасяне на пострадалия от зоната на непосредствена опасност

оценка на съзнанието – при липса на съзнание, но с несмутено собствено дишане, пострадалият се поставя в стабилно странично положение. Дали пострадалият е в съзнание се проверява чрез установяване на словесен контакт – задават се въпроси за името му, възрастта, адреса и т.н.

при опасност за живота – извършва се комбинирано съживяване:

при спряло дишане – прави се изкуствено дишане. Дишането се установявя чрез:

    установяване на активни движения на гръдния кош;
    поставяне на лента хартия, конец в близост до устата или носа за да се установи махаловидното движение следствие на издишан въздух;
    изпотяване на огледало или стъкло при издишане. Издишаният въздух е по влажен и с по-висока температура от атмосферния

при спряла сърдечна дейност – извършва се сърдечен масаж. Сърдечната дейност се установява чрез:

    прислушване на сърцето като се постави ухо върху грудната кост на пострадалия;
    напипване на пулс – с пръсти се търсят пулсациите на шийната или бедрената артерия.

при шок – пострадалият се поставя в положение за шок

при кръвоизлив
– повдигане на кървящата част на тялото и спиране на кръвоизлива

травми – в зависимост от това дали е запазена или е нарушена епителната покривка на тялото (кожа или лигавица) те биват контузии или рани. Първа помощ се прави в следния ред:

    глава
    гръбнак
    гърди
    корем
    таз
    крайници

транспортиране на пострадалия след възстановяване и стабилизиране.

Опасни за живота състояния и бързи мерки

Пълното отсъствие на дишане и сърдечна дейност не дават основание да се счита, че борбата за живот е безсмислена. Това състояние се нарича “клинична смърт” и е преходно между живота и смъртта. То продължава 5-6 минути.

Основен признак на жизненост е зеничната реакция – при приближаване на източник на светлина към окото зеницата се свива, а при намаляване на светлината – се увеличава. Същата реакция се наблюдава, когато с клепач се отваря и затваря окото.

Мъртвият човек има бледа кожа. Тя е студена поради спадане на телесната температура и изравняването й с температурата на околната среда. Появяват се послетрупни петна, които се дължат на стичането на кръвта към най-ниско разположените части на трупа и последващо вкочанясване

Припадък

    Представлява:

Непродължителна загуба на съзнанието, съпроводено с изчезване на чувствителността, отслабване на сърдечната и дихателната дейност.

    Причини:

Дължи се на нарушаване кръвоснабдяването на мозъка. Чести причини са внезапната уплаха, травма, преумора, вълнение, голяма кръвозагуба, остра болка и др.

    Признаци:

Липсва словесен контакт; липсват реакции на дразнене; кожата побледнява; крайниците изстиват; пулсът едва се напипва; дишането става повърхностно; намалява или липсва рефлекс (корнеален, зеничен, гълтачен).

    Мерки:

Освобождаване на дихателните пътища; поставяне в хоризонтално положение с ниско разположена глава; напръскване със студена вода по лицето; при спряло дишане и сърцебиене се прави изкуствено дишане и сърдечен масаж.

При подобряване на състоянието пострадалият се поставя в стабилно странично положение, а именно:

    долният крак се изпъва по посока на тялото
    долната ръка се изпъва напред, перпендикулярно на посоката на тялото
    горният крак се свива в таза и коляното
    горната ръка се поставя с китка под долната буза

    Да се избягва:

Даване на течност

Колапс

    Представлява:

Състояние, при което кръвното налягане вназапно спада и в резултат на това намалява протокът на кръв към сърцето. В този случай съзнанието може и да не се загуби.

    Причини:

Кръвотечение, счупвания, силна болка.

    Признаци:

Бледа кожа, рядко повърхностно дишане, кожата се покрива със студена пот, зениците се разширяват.

    Мерки:

Поставяне на пострадалия в хоризонтално положение и премахване на причината която го предизвиква.

Шок

    Представлява:

Най-тежко общо състояние на организма. Свързано е с намаляване на функциите на всички важни за живота органи; състояние на рязка слабост и общо подтискане функциите на организма, причинено от нарушаване дейността на централната нервна система, сърдечно-съдовата дейност и нарушаване дейността на дихателната система. Понякога се развива веднага след травмата, а понякога известно време след нея – ранен и късен шок.

    Признаци:

Спадане на кръвното налягане; спадане на телесната температура; бледосив цвят на лицето; бледа, влажно-студена кожа; сиво-син цвят на устните; ускорен, но слаб едва опипващ се пулс; повърхностно и учестено дишане; намалена чувствителност. Съзнанието може да е запазено, но пострадалият е отпуснат и отговаря мудно; има неспокойно и страхливо или безучастно поведение.

    Мерки:

Да се изключат прчините за шока (кръвоизлив, болка); поставяне в положение за шок (хоризонтално по гръб със сгънати в тазобедрените стави и в коленете долни крайници, като под коленете се поставя подложка); запазване на топлината (без никакво прекомерно затопляне); окуражаване; подкрепяне с чай или кафе, щадящо оказване на първа помощ; транспортиране без сътресения

    Да се избягват:

Давенето на алкохол; прекомерното затопляне; грубо транспортиране

Спряло дишане

    Признаци:

Липсва дишане; липсва шум от дишане.

    Мерки:

    Пострадалият се поставя легнал по гръб, а оказващият помощта застава от едната му страна.
    Почистват се дихателните пътища от секрети, съсиреци, избити зъби и др.
    При безсъзнание, поради намален или липсващ мускулен тонус, езикът често пада назад към гълтача – “гълтане на езика”. Това се явява една от най-честите причини за задушаване на пострадалите. За да се предотврати гълтането на езика, той може да се прободе с безопасна игла и да се фиксира към дрехите.
    Главата на пострадалия се поставя максимално извита назад, като под плешките се поставя сгъната дреха, а долната челюст се поддържа и избутва в посока отдолу напред.
    Изкуствено дишане с издишан въздух уста в уста (или уста в нос) при затворени съответни отвори, с интензивност 12-15 пъти в минута (на всеки пет минути едно вдишване). Издишването става самостоятелно.

    Да се избягва:

Забавяне на помощта. Необходимо е да се помни, че човек изпада в клинична смърт при спряло дишане само след три минути.

Спряла сърдечна дейност

    Признаци:

Липса на съзнание; спряло дишане; липса на пулс; смъртна бледост.

    Мерки:

    Пострадалият се поставя легнал по гръб върху твърда подложка, а оказващият помощта застава от едната му страна.
    Прави се сърдечен масаж като оказващият помощта поставя дланите си прекръстосани една върху друга в областта на долната трета от гръдната кост и енергично с тласъчни движения осъществява натиск върху нея, така че тя да хлътне към гръбначния стълб с 3-4 см. Интензивността на тласъците е 60 пъти в минута.

Комбиниран сърдечен масаж и изкуствено дишане:

    един човек - изкуствено дишане/сърдечен масаж – 1/5 пъти
    двама души - изкуствено дишане/сърдечен масаж – 2/15 пъти

Изкуственото дишане и сърдечният масаж се правят до тогава, докато се възстановят жизнено необходимите функции или настъпят сигурните белези на смъртта

    Да се избягва:

Забавяне на помощта

Кръвоизлив

    Признаци:

    външен - силно външно кръвотечение;
    вътрешен - бледи устни; прозяване

Това, което следва да се определи е дали кръвотечението е артериално или венозно. Артериално е, когато кръвта е светло червена на цвят и излиза на тласъци, т.е. когато “блика”, съответно – венозно, когато тече бавно, без прекъсване и е тъмно червена на цвят.

При кръвоизлив се наблюдават и признаци на шок.

    Мерки:

Наранената част на тялото се държи по-високо от ненаранените; Прави се кръвоспираща превръзка в зависимост от местоположението на раната:

    върху торса - притискащата превръзка върху раната, представлява марлен тампон, върху който се поставя топка памук и компрес, като целта е да не се наруши кръвната циркулация.
    върху крайник - пристягане в близост до раната на артерията между нея и сърцето.

Върху превързаното място се поставя бележка с часа на кръвоспиране, като на нея се отбелязват и последващите й освобождавания.

Превръзката върху крайник не се държи пристегната повече от 1 - 1:30 часа. Необходимо е да се освободи за известно време, за да се ороси крайника.

    Да се избягват:

Забавяне оказването на помощта. При загуба на една трета от общото количество кръв настъпва опасност за живота на пострадалия, а при една втора – настъпва смърт.

    Транспортиране:

Пострадалият се поставя в легнало положение, в пълен покой и наклонено към главата тяло, а крайниците се повдигат, като под тях се поставят подложки.

Травма на мозъка и черепа

    Признаци:

Цицина; рана; вдлъбнатина (сигурен признак за фрактура); разкриване на мозъка; кръвотечение от носа и ушите; повръщане; амнезия; мускулни спазми

    Мерки:

Пострадалият се поставя в странично положение с повдигната горна част на тялото; прави се плътна превръзка на главата.

    Транспортиране:

Бърз пасивен транспорт в хоризонтално положение. За предотвратяване на допълнително сътресение на главата, е необходимо под нея да се поставят дрехи или други меки подложки.

Травма на гръбначния стълб

    Признаци:

Болка; изменение на формата на шията или торса; парализа на крайници.

    Мерки:

Грижливо преместване без прегъване и усукване; поставяне върху твърда основа; при нараняване на шийните прешлени те се обездвижват странично, напр. с навити дрехи.

    Транспортиране:

Транспортира се върху твърда носилка, а при невъзможност да се осигури такава – по корем. Преместването трябва да става много внимателно, без да се огъва и усуква тялото.

Травма на гърдите

    Признаци:

Болка при натиск; стържещ звук при дишане; намалено движение при дишане; кървава кашлица

    Мерки:

Поставяне в странично положение върху здравата страна; при външно нараняване се прави и херметическа превръзка.

    Да се избягват:

Консумация на храна или напитки.

    Транспортиране:

Транспортират се в странично, седнало или полуседнало положение.

Травма на корема

    Признаци:

Болки в корема; отвор в корема; напрежение на коремните мускули при вътрешни наранявания; възможен шок при евентуален вътрешен кръвоизлив

    Мерки:

Слаба превръзка; положение при шок; транспорт

    Да се избягват:

Консумация на храна или напитки.

Травма на таза

    Признаци:

Болка; кръв в урината

    Мерки:

Странично подпиране на таза

    Транспортиране:

Хоризонтално по гръб със сгънати в тазобедрените стави и в коленете долни крайници, като под коленете се поставя подложка.

Травма на крайниците

    Мерки:

Поставяне в покой; поставяне на високо; шиниране – необходимо е да се обездвижат двете съседни стави; фиксиране за здрава част на тялото.

    Да се избягват:

Наместване на стави или на счупените кости.

    Фрактури - признаци:

Подвижност на ненормално място; триене на костите при движение; неестествено положение на крайниците

    Изкълчвания - признаци:

Ненормална форма на ставите; пружиниращ блокаж на на ставите

    Натъртвания и навяхвания - признаци:

Болка на мястото; оток; ограничени движения

    Транспортиране:

При травми на долните крайници се транспортират в легнало, а при горни – може да са в седнало или полуседнало положение.
Нещастни случаи в планината

Измръзване

    Причини

Студ, влага, вятър; липса на движение; изтощение; лоша адаптация към височина; алкохол или медикаменти; неподходящо облекло; нецелесъобразен бивак; наранявания, загуба на кръв.

    Признаци

Треперене; пробождаща болка от студ; восъчна бледост на кожата.

    Мерки

Пострадалият да се държи буден; да се предпази от студ и вятър; мокрите дрехи да се сменят; постепенно затопляне; внимателен масаж със суха вълнена дреха (не със сняг) за да се предизвика затопляне; дават се горещи подсладени напитки.

    Да се избягва

    Сърдечния масаж! Сърдечен масаж се прави само при сигурно спиране на сърдечната дейност.
    Даването на алкохол (увеличава кръвоносните съдове, води до топлоотделяне и охлаждане); алкохол на открито ; никотин;
    Прекалено стегнатата превръзка – затруднява оросяването на крайниците.
    Не бива да се масажира със сняг, защото допълнително изстудява кожата, а ледените кристали я нараняват;
    Не е желателно затоплянето да става рязко, защото води до гангрена (запушване на кръвоносен съд на крайник); да се избягват активните и пасивни движения – същества опасност от смесване на топлата кръв в торса със студената в крайниците.

Топлинен удар

    Причини

Горещина; висока влага; липса на вятър; запарващи дрехи; усилена мускулна дейност

    Признаци

Замъгляване на съзнанието; неадекватни психични реакции; повишена температура; изменение на цвета на кожата: първо зачервяване, а в последствие пепеляво-сив цвят.

    Мерки

Осигуряване на сянка; разсъбличане; свеж въздух; студени напитки; студени обтривки

Слънчево изгаряне

    Причини

Увеличеното ултравиолетово лъчение на големите височини; отразяване при сняг; излъчване при дифузна светлина (мъгла); непредпазена кожа

    Признаци

    Зачервена кожа – изгаряне І степен
    Образуване на мехури – изгаряне ІІ степен
    Тръпки, висока температура

    Мерки

Студени и влажни компреси, които да се сменят често; мехурите да не се пукат

Слънчев удар

    Причини

Прекомерно излагане на силното слънчево греене на главата и тила. Увеличават се кръвоносните съдове в мозъка и притискат мозъчни центрове.

    Признаци

Главоболие;световъртеж; гадене; вдървеност на вратните мускули

    Мерки

Осигуряване на сянка; повдигане на горната част на тялото; поставяне на изстудени компреси на главата; даване на студени напитки

    Да се избягва

Даването на алкохол

Снежна слепота

    Причини

Силно ултравиолетово лъчение; липса на средство за предпазване

    Признаци

Чувство за чуждо тяло в очите; болки в очите; зачервяване на очите; сълзене и гърчове на клепачите

    Мерки

Поставяне на слънчеви очила със странични предпазители; тъмнина

Сърдечен удар

    Причини

Съществуващи сърдечни заболявания; непривикналост към продължителни натоварвания; намаляване на кислорода с увеличаване на надморската височина

    Признаци

Силна, стягаща болка в гърдите, често и в лявата ръка; затруднено дишане; шоково състояние

    Мерки

Полуседнало положение; пълен телесен покой; успокоителни; бърз пасивен транспорт

Ухапване от змия

    Признаци

Болки и оток; световъртеж; гадене; ускорен пулс; шок

    Мерки

Поставяне в покой на съответната част на тялото; притискаща превръзка над раната от ухапването; кафе или чай за по-добро кръвообращение; бърз пасивен транспорт

Отравяне

    Признаци

Силна присвиваща болка в стомаха; гадене; разтройство; отпадналост

    Мерки

Предизвикване на повръщане; промивка на стомаха с много вода и повторно повръщане; приемане на медицински въглен

Затрупване от лавина

    Мерки

След изравянето – изчистване на устата и носа от влезлия сняг; изкуствено дишане и сърдечен масаж; приемане на възбуждащи средства.

Мълния

    Признаци

Безсъзнание; парализа на дишането; изгаряния в мястото на проникването; често спира дишането, а не сърцебиенето

    Мерки

Изкуствено дишане; при спряло сърцебиене се практикува силен удар в гърдите в областта над диафрагмата (т.е. над слънчевия сплит), за да се осъществи сърдечен импулс.

 
Транспортиране на пострадал

Транспортирането трябва да стане по такъв начин, че да не причини допълнителни травми. При носенето трябва да се запази хоризонталното или полуседнало положение на пострадалия. Главата трябва да бъде напред за да има възможност за наблюдаване на състоянието му.

Необходимо е да има повече издържливи хора за да се сменят. За да не се тръска пострадалия те трябва да се движат в крак или в срещуположни крака, съответно когато вървят един пред друг или един до друг.

Импровизирана носилка

Отсичат се четири клона – два по 2,5 м и два по 80 см и се оформя правоъгълник. Между тях се оплита въже за да се получи мрежа.

Ако липсва въже на коловете се надяват ръкавите на анораци.

Пострадалият се завързва за носилката, за да не падне при носене по склона.

Носачески колан

От колана се правят два кръга. Поставя се на по-високо място, удобно за вдигане на пострадалия. Той поставя крака си в средата на колана,а носачът провира ръцете си през кръговете и повдига на гръб пострадалия като раница.

Ако няма колан се използва въже по същият начин. Да се вземат мерки срещу убиване и протриване.

Столче

Всеки от спасителите обхваща с лявата си ръка дясната си гривнена област, а с дясната си ръка – лявата гривнена област на колегата. Върху столчето сяда пострадалият и се залавя за раменете (вратовете) на пренасящите. Столчето може да бъде и сложно – с повече спасители. Изисква се голямо напрежение и сила. Използва се при къси разстояния.

Влачка

През зимата, при стръмни склонове се отсичат 1-2 клона, пострадалият седи на тях и се влачи.

Извод : в планината не се ходи сам. Необходими са минимум трима души.

Последна редакция: вт, 08 яну 2019, 10:29 от Редактор*

# 2
  • Мнения: 1 513
Понятия

Атмосфера

Атмосферата е - газообразната обвивка на Земята. Основните й слоеве (сфери) са:

• Тропосфера – най-ниският слой; съставя почти ѕ от атмосферата. Съдържа почти всички водни пари.

• Стратосфера – съдържа пичти целия озон.

• Йоносфера – поглъща ултравиолетовото лъчение и отразява радиовълните.

Метеорология

Наука за явленията в атмосферата.

Време

Състоянието на атмосферата в даден момент и район.

Синоптика

Проявите на времето и методите за неговото предсказване.

 
Метеорологични елементи:

Облаци

Ниски облаци – до 2500 м.н.в.

    • Слоести – еднородни, плътни, сивомлечни облаци, приличащи на висока мъгла. През тях луната може да се вижда като ярък венец.
    • Слоесто-купести – облачна покривка от големи вълма облаци, покриващи цялото небе. От високата планина се виждат като развълнувано море.
    • Слоесто-дъждовни – тъмносив безформен слой, ниско под който се наблюдават по-тъмни участъци.

Средни облаци – между 2500 – 6000 м.н.в. мого са разнообразни по външен вид. Слънцето слабо преминава през тях или почти не може да премине. По принцип средните облаци са белег за наближаващ студен фронт.

    • Високо-купести – бели или сиви плоски вълма, подредени в редове. Много са характерни т. нар. лещовидни облаци.
    • Високо-слоести – сравнително еднородно нишковидно було, което закрива цялото небе. Прилича на синкава пелена. През нея, като през матово стъкло е възможно да прозират слънцето и луната.

Високи облаци – над 6000 м.н.в. съдържат ледени кристали. Имат вид на тънки прозрачни бели воали. През тях може да прозира небето.

    • Перести – бели, прозрачни, с нишковидна структура облаци
    • Пересто-купести – памучно бели тънки облачета, обикновено в малки количества, подредени в групи или редове
    • Пересто-слоести – тънко було, силно прозрачни. Придават на небето леко бял отенък.

Облаци с вертикално развитие – основата им лежи в слоя на ниските, а горния им край - в слоя на средните или високите. Представляват отделни, изолирани плътни маси с матова, сива или бяла окраска.

    • Купести – съдържат водни капки и са разположени под ниските, а горната им част достига не повече от 3000м. Основата им е почти хоризонтална
    • Купесто-дъждовни – имат огромна маса, силно изразено вертикално развитие, наподобяват планини и кули. Основата им е в слоя на ниските и е хоризонтална и тъмна. Горната им част е в слоя на високите. Те съдържат всички агрегатни състояния на водата и затова са неустойчиви - водят неминуемо до валеж и почти сигурно до гръмотевични бури.

Температура на въздуха

Определя се от излъчената от земната повърхност топлина

Атмосферно налягане

Нормалното налягане е 760 мм живачен стълб. Повишаването на налягането е показател за подобряване на времето, обратно – при неговото понижаване.

Факторите, от които зависи величината на налягането са следните:

    • надморската височина – приблизително на 12 м денивелация налягането се понижава с 1 мм
    • разреден въздух
    • температура

Валежи

    • дъжд
    • сняг
    • суграшица – кръгли снежни топчета с диаметър 2-5 мм. Пада при температура 0°С.
    • градушка – парчета лед с различни размери. Най-често има суграшено зърно и върху него следват няколко матови и прозрачни слоеве.
    • роса - конденз на водни пари по земната повърхност при температура над 0°С.
    • слана – конденз на водни пари по земната повърхност и тяхното замръзване при температура под 0°С.
    • скреж – рохкав снегообразен налеп при студено и мъгливо време.
    • мъгла - силно помътняване на въздуха,поради натрупване на капчици и/или ледени кристали при кондез на водни пари в приземните слоеве. Мъглите се образуват по два начина:
    ­ при изстиване на приземния въздух
    ­ при нахлуване на топъл фронт

Вятър

Движение на въздуха по хоризонтал в следствие на неравномерно затопляне на тропосферния въздух при неговото разчленяване на отделни въздушни маси.

Характеристики на вятъра са неговата посока и скорост. Посоката е откъдето идва вятъра. Скоростта се измерва в метри за секунда. Има различни класификации на вятъра в зависимост от скоростта. Например:

    • слаб – 3-7 м/с
    • силен – 7-10 м/с
    • много силен – 11-15 м/с
    • силнабуря – 15-21 м/с
    • жестока буря 21-29 м/с
    • ураган – над 29 м/с

В планината се характерни два вида вятър:

фьон – топъл, сух, обикновено силен и поривист вятър. През зимата предизвиква топенето на снеговете, през пролетта предизвиква преждевременно развитие на растителността, а през лятото - нейното прегаряне. Често се появява на пролет, на север от планините. Обикновенно духа от горе на долу.

бора – студен и влажен местен вятър. Прехвърля се през невисоки продълговати планински прегради (хребети). Студената маса се задържа зад препятствието и когато се увеличи мощта й студеният въздух се спуска бурно със скорост 20-30, понякога с 60 м/с. В България се проявява най-често през зимата при дълги планински хребети.

Циклони

Циклоните са система от ветрове, които се образуват в област, където атмосферното налягане се понижава от периферията към центъра. Въздухът започва да се движи от периферията към центъра. Поради въртенето на Земята, в северното полукълбо ветровете са с посока обратна на часовата стрелка.

Всеки циклон има две части – северна и южна. Вятърът от север е по-студен, защото се движи от по-студени, към по-топли области. За вятърът от юг правилото важи в обратна посока.

На мястото, където се срещат студените и топли маси се образува въздушен фронт. Той бива два вида:

    топъл – там където топлия и лек въздух настига студения и запачва да се издига над него. Поради възходящото хлъзгане се създават условия за образуване на слоесто-дъждовни облаци.
    студен – студеният въздух се среща с топлия. Като по-плътен и тежък се промушва под него и го изтласква във височина. Създават се условия за купесто-дъждовни облаци.

Между топлия и студения фронт на циклона се намира неговата топла част. Поради по-голямата плътност на студения въздух, студеният фронт се движи по-бързо от топлия, стеснява топлата част на циклона и като настигне топлия фронт циклонът замира.

Явления, свързани с метеорологичните елементи

Хало – окръжност около слънцето или луната. Образува се при наличие на високи, а под тях средни или ниски облаци. Високите облаци съдържат кристализирани водни пари. Те пречупват светлината и тя се “прожектира” върху по-долния слой облаци. Възможно е разлагане на светлината, като вътрешната част е ярко очертана и има червен цвят, а външната е в зелен цвят.

Венци – синкаво-бял кръг на жълт фон с червена периферия

Глория – сянка върху облак

Дъга – оптично явление, което се наблюдава на фона на падащ дъжд, в посока противоположна на посоката на слънчевото лъчение, ако слънцето е близо до хоризонта. Вечер дъгата е на изток – вечерна дъга, сутрин дъгата е на запад – сутрешна дъга. Сутрешната дъга е показател, че съществува тенденция времето да се влоши.

Лъжливи слънца – отражение на слънцето в кристалите на облака. Среща се рядко, необходимо е облакът да е съставен от 6-ъгълни ледени кристали.

Мълния – представлява високоволтов разряд на натрупан във височина електрически заряд, който преодолява съпротивлението на въздуха.

Електрическият заряд може да достигне няколко десетки милиона волта напрежение, а силата на тока стотици ампери. м/у два облака. Електрическият стълб преминава със скорост около една трета от скоростта на светлината.

Мълниите биват:

    • Хоризонтални – които протичат между два облака, заредени с противоположни електрически заряди;
    • Вертикални – когато протичат от положително или отрицателно зареден облак към Земята.

Протичането на мълнията (светкавицата) протича с характерен звук (гръмотевица), който се дължи на ударното разширение на въздуха в следствие на високата температура и рязкото му свиване след това.

Приблизителото разстояние от точката на стоене до мястото на падането на мълнията може да се определи по дистанцията във времето между светкавицата и гръмотевицата, като се има предвид, че скоростта на звука при 20°С е приблизително 340 м/с.

Белег за потенциална гръмотевична буря е наличието на купести и купесто дъждовни облаци.

# 3
  • Мнения: 1 513
Пълната версия http://store1.data.bg/donkey/info_mar.htm
Маркировки

 

Основни видове маркировки

• Указателно табло - обикновено го има в изходния пункт, дава указания за местността, маршрута и времето за придвижване;

....................

• Указателни табели - на жълт или бял фон;окачват се главно на изходния пункт или на кръстопът

• Лятна (лентова) - слага се на трайни места (скали, камъни, дървета). Представлява квадрат - 10х10 см с три хоризонтални цветни ивици; средната ивица е основния ориентиращ цвят- червен, син, зелен, жълт (изключително рядко и кафяв). Страничните два са бели (или жълти, какъвто е бил по-стария стандарт). Те показват, че маркировката е туристическа и служат за привличане на вниманието на туристите. Червената маркировка е главно билна. С нея са обозначени международните маршрути Е3, Е4, Е8. Когато се налага използването на няколко основни цвята на едно място, всеки един от тях се огражда с бял цвят.

.................. ..................

Черната маркировка не е туристическа. Изключително редки са случаите, когато тя се ползва за туристическо маркиране на пътеки – например такъв е маршрутът: з.”Синаница” – Мозговица – х.Каменица – Солището – х.Пирин.

• Зимна маркировка – колони (пилони, жалони) – тръби 1,5/2”, боядисани на жълти и черни ивици, широки около 20 см. Поставят се на открити и разляти части на планините и при излизане от гора на открита местност. По важното е, че се поставят на места, през които минават зимни пътеки (където липсва или намалена лавинна опасност. Понякога през лятото е по-добре да се върви по зимната маркировка, въпреки, че е по-тежък пътя, особено през мъгла – по-добре се вижда.

• Азимутна маркировка – най-добрата маркировка, но не навсякъде я има

където

21 - е номер на предния пилон

22 - номер на пилона

23 - номер на следващия пилон

210* - азимут между 21 и 21

34* - азимут между 22 и 23

95 - разстоянието между 21 и 22

105 - разстоянието между 22 и 23

 

Допълнителна туристическа маркировка

Малки квадратни жълти табели с червен надпис Е3 Е4 Е8 (по международните маршрути) и стрелка

Стрелки указващи посоката:

Пирамидки - натрупани камъни от овчари и туристи за ориентиране в лошо време. Целта им е да насочат вниманието към нещо по-трудно забележимо (рекичка, пътека, граница).

Предупредителни табели за лавини:

.................................

 

Правила относно туристическата маркировка:

Маркировката служи като потвърждение предположението на водача, а не го води.

Маркировката се поставя по такъв начин, че да се вижда еднакво добре от двете страни на движение (или се поставят две маркировки);

По принцип се маркират най-късите възможни пътища, минаващи през безопасни, хубави и забележителни места;

Минава се от страната на маркировката. Когато има маркировки на две дървета се минава между тях;

Ако се загуби маркировка по непознат път, правилото е – връщане на последната, забелязана маркировка и търсене в радиус на следващата. Да не се продължава напред по предполагаем път – това често коства часове объркване.

При необходимост клоните на дърветата, които закриват меркировъчния знак, се окастрят.

 

Нетуристически маркировки:

Граница на защитена природна територия - двуцветна бяло червена ивица, над която върху бял фон е изписано с червени букви съкращението, посочващо вида на защитената територия.

Р резерват;

ЗМ защитена местност;

НП национален парк

ИМ историческо място

ПЗ природна забележителност

Буферната зона на резерватите се отбелязва с червено;

Граници в горския фонд – съгласно ППЗГ. Чрез тези граници, гората се дели на горски участъци. Над всяка маркировка, с черни букви се изписва номер, който обозначава горския терен. Обикновено се поставят два или три знака от различни страни на дадено дърво - за всеки отделен съседен парцел.

• Тригранична точка между отдели в горския фонд. Представлява два кръга – бял и вписан в него по-малък – черен т.нар. “око”.

• Граница между два отдела. Представялява двуцветна ивица, разделена по хоризонтал, като горния цвят е бял, а долния – черен.

• Граница между два подотдела. Представлява едноцветна бяла ивица.

..................................
Семенна база – Представлява растителна популация от “породисти” екземпляри, предназначени за размножавне. Границата й се отбелязва с жълта ивица и с надпис СБ в жълт цвят. Използва се и кръст отново в жълт цвят.

...........................

Частни гори – собственост на физически или юридически лица – маркират се с две трайни ивици с широчина 3 см. и на разстояние една от друга също 3 см. Над маркировката с бяла боя е изписан кадастралния номер на гората. Цветовете са:

• Жълт - собственост на общини;

• Червен - собственост на религиозни организации;

• Бял - собственост на физически лица, училища, читалища и други.

Топография

Карта и мащаб

Карта – умалено изображение на плоскостта на дадена земна повърхност.

Видове карти:

• географски

• топографски: геоложки, сеизмоложки, селскостопански, горски, туристически и др.

Мащаб – степента, с която са намалени линиите на картата спрямо хоризонталните проекции на съотвестващите им линии от местността

Видове мащаб:

• числен – във вид на дроб 1:100 0001 1:55 000

• линеен – графично изобразяване на числен мащаб

Условни знаци

Това са изобразените на карта местни предмети. Те са четири вида:

• мащабни (контурни) – изобразяват се мащабно и техните размери могат да се измерят по картата – нива, лозе, гора.

• немащабни (точкови) – изобразяват се с фигура (дърво, клон, пещера)

• полумащабни (линейни) – изобразяват мащабно само дължината – шосе, река

• пояснителни – дават допълнителна характеристика на местните предмети

Изобразяване на релефа на местността

Изобразяване на хоризонтали - въображаемите гранични линии, получени от мисленото сечение на релефа на местността с хоризонтални секущи равнини, отстоящи на еднакво разстояние една от друга, обикновено през 50 метра. Следователно хоризонталите са умалени в мащаба на картата хоризонтални проекции на линията, която съединява всички точки на картата с еднаква надморска височина. Изводите, които туристът би могъл да направи са:

­ колкото повече хоризонтали има изобразени на картата, толкова храбетът е по-висок;

­ Колкото по-близо са хоризонталите един спрямо друг, толкова склонът е по-стръмен;

­ Дължината на склона е по-голяма от хоризонталната му проекция.

Координатна мрежа на туристическите карти

­ Дирекционен ъгъл – ъгълът, измерен по посока на часовата стрелка от 0-360є между северното направление на координатната мрежа и направлението на точката т.е. ъгълът между ординатата от координатната мрежа на картата и направлението на точката, която сме избрали;

­ Истински (географски) азимут - ъгълът, измерен по посока на часовата стрелка от 0-360є между истинския (географския) меридиан и направлението на точката

­ Магнитен азимут – ъгълът, измерен по посока на часовниковата стрелка от 0° до 360° между северното направление на магнитния меридиан и направлението на определената точка т.е. ъгълът между магнитния меридиан и направлението на точката, която сме избрали.

­ Сближение на меридиана – ординатите от координатната мрежа са успоредни, докато меридианите се събират в полюса, т.е образуват помежду си известни ъгли.

­ Магнитно отклонение – ъгълът, който се заключава мeжду магнитния и истинския меридиан.

­ Поправка на направлението – ъгълът, който се заключава между вертикалните линии на координатната мрежа и магнитния меридиан. Големината на поправката зависи от това на сближението на меридианите и на магнитното отклонение.

Определяне на магнитния азимут с бусула по обект или направление от местността

Магнитният азимут се отчита като бусулата се приближи до окото, мушката й се насочи към желания обект или направление от местността. Кутийката на бусулата се завърта, така че северът от разграфения й кръг да съвпадне със севера, посочен от магнитната стрелка.

Определяне на направлението на местността по зададен магнитен азимут

Кутийката на бусолата се завърта за да се постави зададеният азимут. След това, определящият направлението на местността се върти на място, докато северната стрелка съвпадне с северния край на кутийката на бусолата

Движение по азимут

От картата, от азимутна таблица или от кроки се снема азимутът върху бусолата и после се върви чрез “желониране”. Това става, след като първият от групата тръгва в оказаната посока, направляван от групата, след което остава на място, докато групата се придвижи до него

Счита се, че при този начин на предивиждане, възможната грешка е в рамките на 1-3є. Когато се наближи мястото, ориентирът се търси в кръг с радиус равен на една десета от изминатото разстояние.

Ориентиране по карта

Картата се поставя в хоризонтално положение, по такъв начин, че всички линии, направления и най-вече характерни ориентири от нея да съвпаднат с тези на местността. Може да се ползва бусола или компас за ориентиране на картата по посоката север-юг (осеверяване на картата).

Следва сравняване на местността.

Определяне точката на стоене върху картата

Картата се ориентира с помощта на бусолата. Прочертават се мислените направление от три характерни ориентира към нас. Там където те се пресичат е приблизителната точка на стоене на ориентиращия се. Ако не се пресичат в една точка, а се образува триъгълник, точката на стоене е в неговата среда.

Движение по азимут с препятствия

Тук става въпрос за препятствия, които не могат да се преминат направо (блато, урви, езера).

Избира се характерен ориентир от отсрещната страна, който да съвпадне с посоката на движение. Препятствието се заобикаля и се отива до избрания ориентир, след което се продължава в първоначалната посока.

Ако не е възможно да се набележи характерен ориентир, защото такъв липсва или няма подходяща видимост, препятствието се заобикаля се по начин показан на схемата:

Движение по азимут т.А до т.Б с препятствие блато.

В посочения пример движението е по азимут 2400. От ръба на блатото т.А1 се продължава в ляво под някакъв ъгъл - например 900. Новият азимут става 2400 – 900 = 1500. Отчита се разстоянието S от т.А1 до т.А2, от която е възможно да се продължи в първоначалната посока т.е. отново по азимут 2400. Достига се до т.А3, от която се продължава в нова посока – азимутът става 2400 + 900 = 3300. От т.А3 се изминава растоянието S и се стига т.А4, от която отново се продължава по азимут 2400.

Този пример е изключително опростен и препятствия с подобни лесни геометрични фигури са по-скоро изключение. Обикновено движението по азимут с препятствия е трудно и сложно за несвикнали и нетренирали това туристи.
Ориентиране

Ориентиране посоките на света в непозната местност:

Направление: север – юг:

­ изходите на джамиите - ЮГ

­ годишните кръгове на пъновете са по-развити (по широки) - ЮГ

­ кората на дърветата е по-груба - СЕВЕР

­ на боровете кората е по-светла - ЮГ

­ иглолисните дървета имат повече смола - СЕВЕР

­ мравуняците са разположени до самотни дървета - ЮГ и по-полегат е склона им - ЮГ

­ в края на август зрелият слънчоглед гледа - ЮГ

­ повече сняг се задържа по склонове - СЕВЕР

­ мъхът по дърветата и скалите е разположен - СЕВЕР

­ по обед слънцето - ЮГ

­ полярната звезда - СЕВЕР

Направление: изток – запад

­ олтарите на православните църкви гледат - ИЗТОК

­ надгробните плочи на християните гледат - ЗАПАД

­ слънцето изгрява – ИЗТОК, а залязва – ЗАПАД (всеки час слънцето се движи с 15є)

 

Други начини за определяне на посоката

­ с часовник – часовата стрелка се насочва към слънцето. Ъглополовящата сочи посоката СЕВЕР-ЮГ.

­ по фазите на Луната:

В 18:00 часа Луната:

• изгрява от ИЗТОК при пълнолуние

• е на ЮГ в първа четвърт

В 24:00 часа Луната:

• изгрява от ИЗТОК в последна четвърт

• е на ЮГ при пълнолуние

• залязва на ЗАПАД в първа четвърт

В 06:00 часа Луната:

• е на ЮГ в последна четвърт

• залязва на ЗАПАД при пълнолуние

 

- първа четвърт

- последна четвърт

- пълнолуние

# 4
  • Мнения: 1 513
Храна

Храненето по време на туристическите походи има важно значение за запазване силите на организма. Прехранването, недохранването, неправилното хранене или храненето с непълноценна храна са причина за преразход на енергия и бърза умора. Правилното съотношение между качеството и количеството на приеманата храна е от съществено значение за обмяната на веществата, а оттам и за физическия комфорт на туриста.

Приемането на храна има две основни задачи:

    • Енергийна – храната е главен източник на енергия за организма. Това става с белтъците, мазнините и въглехидратите.
    • Пластична – храната доставя материал за изграждане на тъканите и органите. Градивен материал доставят само белтъците.

Основни хранителни съставки

Белтъци

Белтъците са най-важна съставна част на всички тъкани и органи. Те са градивните единици на организма. Белтъците могат да имат животински или растителен произход, като по-добре се усвояват животинските. В дневната дажба, според натоварването, трябва да се включват 1,5 – 2 гр. белтъци за всеки килограм човешко тегло.

Белтъците се съдържат в месото, яйцата, рибата, черния дроб, сирене, бобовите и соевите растения.

Въглехидрати

Въглехидратите са основен енергиен източник. Те са три вида:

    • Монозахариди – глюкоза и фруктоза
    • Дизахариди – захароза (обикновена захар)
    • Полизахариди – нишесте, скорбяла.

Докато захарозата и особено полизахаридите предварително се смилат под въздействието на стомашните сокове, монозахаридите се приемат направо в кръвта. Това свойство на монозахаридите ги прави особено ценни за продължителни походи, при които чрез тях организмът бързо възстановява енергийните си загуби.

Монозахридите се съдържат в плодовете: фруктоза има във всички плодове, а глюкоза – само в гроздето. Концентрирана смес на монозахариди представлява пчелният мед.

Дизахарида захароза се съдържа във всички сладкарски изделия.

Полизахариди има в хляба, макаронените изделия, нишестето, картофите и други.

Мазнини


Мазнините също са източник на енергия, но тя се усвоява по-трудно и бавно от тази на въглехидратите и обикновено неизползваните мазнини се натрупват като резервен запас от енергия.

Мазнините имат животински или растителен произход, като по-добре се усвояват животинските.

Мазнини, в по-големи количества, има в свинското месо, мас и сланина, в колбасите, сиренето, ядките и др.

Витамини

Витамините не са източник на енергия, но регулират нормалното протичане на жизнените процеси в организма. Обикновено нужните количества се набавят с храната, но при засилена двигателна дейност се засилва и обмяната на веществата и така се увеличава необходимостта от витамини. По-важните витамини са следните:

    • А – влияе върху зрението, кожата, лигавицата и костите. Намира се в морковите, бананите, жълтъка, в жълто-червени плодове и заленчуци
    • В1 – влияе върху обмяната на въглехидратите, мозъка и сърцето. Намира се в черния дроб, жълтъка, бобовите растения.
    • В3 (РР) - влияе върху кожата, централната нервна система, костния мозък. Намира се в бирената мая, черния дроб, гъбите, грахама.
    • В6 - влияе върху обмяната на белтъците. Намира се в черния дроб, месото, ядките, рибата, зърнените храни.
    • С - влияе върху възстановителните и окислителните процеси и имунната система. Намира се в шипките, лимоните, кивито, лютите чушки.

Минерални соли

Организмът приема необходимите за съществуването си микро и макро елементи под формата на минерални соли. Микро и макро елементите са регулатори на химичните реакции и спомагат синтеза на витамините.

Калият и магнезият са необходими за мускулите; фосфорът е свързан с енергията; натрият и хлорът – с работата на нервната тъкан; желязото – с кръвта и т.н.

Както витамините така и минералните соли могат да се приемат от организма освен с храната и под формата на таблетки тип “мулти-витамини”.

Вода

Тя е съставна част на всички тъкани и органи. Почти всички процеси в организма протичат във водна среда. Счита се, че за едно денонощие са необходими до 2 литра вода. Поемането на по-големи количества вода затормозява сърцето и бъбреците и натоварва стомаха и червата, което оказва влияние върху мобилността на туриста. Освен това се предизвиква обилно потене и така се изразходват повече минерални соли.

Баластни вещества

Те не се усвояват от организма, но подпомагат храносмилателната дейност. Такива са целулозата, съединителната тъкан – например люспи от чушки, семки от домати.

Изисквания по отношение на храната

Изисквания по отношение състава на храната

Активното движение в планината, чистият въздух, който улеснява окислителните процеси, различната надморска височина (и свързаният с това по-разреден въздух) и усилията на тялото да се адаптира към новите условия предполагат по-стриктният подбор към храната. За да е в състояние организмът по-ефективно да посреща своите физиологични и енергийни нужди, храната като основен източник на вещества следва да отговаря на следните условия:

    • Висока калоричност – храната трябва да отговаря на енергийните нужди на организма;
    • Лесна усвоимост – храни, които са трудно усвоими от организма не бива да намират широко място в хранителния режим
    • Качествена пълноценност:

­ Продължителното натоварване предполага засиленото приемане на въглехидрати, тъй като те компенсират най-бързо енергийните загуби;

­ Движението на мускулатурата изисква достатъчно кличество белтъци, като основен неин градивен елемент;

­ Съдържанието на мазнини се увеличава при зимните походи, тъй като разходът на топлина тогава е по-голям;

­ С повишаване на натоварването се повишава и количеството на приеманите с храната или под формата на таблетки витамини;

­ Поради обилното потоотделяне организмът губи необходимите му микро и макро елементи, които също могат да се набавят под формата на таблетки.

За подбора на храната значение има и степента на подготовка на туриста: по-добре подготвените следва да консумират висококалорична храна, богата на витамини и соли, с лек превес на въглехидратите, за да се изработи качеството издържливост; по-слабо подготвените се нуждаят от повече белтъци, които увеличават масата и силата на мускулите.

Изисквания към храната като цяло

Като се има предвид, че обикновено храната се носи на гръб от туриста, е желателно тя да бъде малка по обем и маса, но да е висококалорична и качествена. При подбора се следи и за нейната трайност, тъй като най-често, при туристически походи, въпросът за съхранението на хранителни продукти, подлежащи на бързо разваляне, не е разрешен.

Следователно набавянето на най-подходящите провизии е един от първостепенните въпроси в предварителната организация на похода.

Храната е необходимо да бъде лесна и бърза за приготвяне - най-често поради липсата на достатъчно подходящи условия и време. Желателно е да се ползват готови храни или полуфабрикати.

Тук е посочен примерен списък от подходящи храни:

Консерви, сухи супи, бульони, маргарин, сухи колбаси, сладка, мед, лютеница, пастет, сухари, хляб, сирене, кашкавал, маслини, топено сирене, макаронени изделия, бисквити, вафли, солети, шоколад, бонбони, подправки, чай, кафе, какао, сокчета и т.н.

Едно изключение при подреждането на раницата е възможно - препоръката за поставянето на багажа в полиетиленови торбички по отношение на храната не следва да се спазва последователно и безрезервно. Храните се съхраняват по-добре, когато се държат в хартиени опаковъчни пликове, защото така не се спарват и развалят.

Хранене

Дневно разпределение на храната

При пешеходния туризъм е невъзможно поемането на големи количества храна, затова се налага по-често хранене. При постоянно движение храненето може да става по четири пъти на ден. Това правило важи особено за зимните походи, при които възможностите за продължително спиране са ограничени. Допустимо е да се премине към много по-често хранене – 5 или 6 пъти на ден. Често се практикува “хранене на крак” при десетина минутни почивки с предварително подготвени сандвичи.

Разпределението на храната при хранене четири пъти на ден може да бъде:

    • Закуска – 30% от общата храна
    • Втора закуска – 10% от общата храна
    • Обяд – 25% от общата храна
    • Вечеря – 35% от общата храна

Сериозно внимание следва да се обърне на сутрешната закуска, защото основното натоварване при преходи обикновено е до обяд. В случай, че се тръгва много рано и не е възможно да се поеме достатъчното количество храна, се налага да се направи втора закуска.

От съществено значение по време на преходите е водно-солевия режим. Обилното пиене на течности затруднява работата на сърцето и бъбреците, предизвиква обилно потоотделяне, при което количеството на редица ценни соли намалява. Затова е необходимо при движение да не се прекалява с консумирането на вода. Вода не се пие толкова поради появилата се жажда, колкото поради обстоятелството, че гърлото постоянно засъхва. За препоръчване е в такива случаи да се приема нещо, при което се получава обилно слюноотделяне – лимонов сок или кисели бонбони.

Разпределение на храната по дни

При по-продължителни преходи, когато е необходимо запасяване с провизии за няколко дни, се умножава броя на съответните дни по количеството храна при дневното й разпределение. Добре е да се предвиди и известно презапасяване, в случай на принудително оставане в планината (например поради влошаване на времето).

При храненето се спазва принципът, че първо се изяжда нетрайното, а после – тежкото.

Хигиена

Хигиената се разглежда в два аспекта лична хигиена и хигиена на околната среда.

Лична хигиена

    • Хигиена на обличане – облекло -леко-при движение, топло време, липса на вятър; при почивка хоратa да се обличат
    • Хигиена на движение
    • Хигиена на тялото:

­ Кърпи за еднократна употреба – преди хранене при невъзможност за измиване под течаща вода

­ Дъвки – при невъзможност да се изчеткат зъбите

    • Други:

­ Ацетизал (Аспирин) - при физическо натоварване на нетрениран турист в мускулите се натрупва млечна киселина и се получава характерно неразположение известно като “мускулна треска”. Ацетизал се приема веднага след края на натоварването, за да намали или ограничи натрупването на млечна киселина.

­ Употреба на алкохол – при поглъщане на малки количества алкохол се разширяват кръвоносните съдове, което води до повишино излъчване на топлина, после те се свиват и по този начин се затруднява оросяването на крайниците и мозъка и се стига до преохлаждане на организма.

­ Естествените нужди – излизането в планината и свързаните с това физическо натоварване, емоционалните изживявания и промяната на хранителния режим се явяват стресова ситуация за организма. Признак на стресова ситуация е появата на запек. Той изчезва при адаптирането на организма и е възможно да се появи отново по-късно поради прекомерната консумация на сухи храни. Необходимо е редовно удовлетворяване на нуждите и консумиране на по-слабителни храни.

Хигиена на околната среда

В планината няма кошчета и организирано сметоизвозване. В определен момент отпадъците се превръщат в съществен проблем и за самите хижи. Затова всеки турист е нужно да съхрани собствените си отпъдъци с неестествен произход и да ги изхвърли в най-близкото населено място при слизане.

Желателно е намерените по пътя отпадъци, паднали случайно или оставени от недобросъвестни туристи също да се събират и изхвърлят.

Трябва да се внимава с паленето на огън – той да се обезопасява, а накрая добре да се изгася.

В планината не е разрешено, а в повечето случаи дори е забранено нанасянето на щети на флората и фауната. Много голяма е вероятността, при късане на цветя или билки от неспециалисти, да се увреди някой защитен вид или ендимит. Същото се отнася и за лова и риболова.

Пълна версия с таблица за храните http://store1.data.bg/donkey/info_food.htm

Последна редакция: вт, 08 яну 2019, 10:33 от Редактор*

# 5
  • Мнения: 1 513

Разграничение между опасност и природна даденост

Много хора под опасности неправилно разбират съществуващите дадености. Мотивират се с примери за измръзнали, изгубени, убити от лавини, от животни, травми при падане и.т.н. Но инциденти са възможни и в града: падане на леден къс от покрив, подхлъзване, ПТП, ухапване от кучета, удар от електрически ток и.т.н. Хората не ги възприемат като опасности, защото са свикнали с тях и машинално ги избягват. Аналогията, която би могла да бъде направена е – няма съществено значение и принципна разлика от това дали ще се откъсне лавина или ще падне ледена висулка от покрива. Има значение, когато и в двата случая на пътя им има човек. Тоест не са опасни природните дадености сами по себе си. Опасно е несъобразяването с тях.

Следователно, според нас, опасността е несъобразяване с природните дадености, при което се създава предпоставка за инцидент.

Условия за предпазване от нещастия

    Да се познават добре опасностите (по принцип)
    Да се създаде рефлекс (умения) за своевременно откриване на непосредствените опасности
    Самодисциплина и дисциплина на групата - в група дисциплината се постига по-лесно от самодисциплината, тъй като самоконтролът неусетно се изгубва и несвойствено се прехвърля на водача.
    Пълноценен самоконтрол и хладнокръвие пред непосредствената опасност или при инцидент (никаква непредпазливост и паника)

Класификация на опасностите

    Според времето

        Предварително обусловени
        Непосредствени

    Според характера

        Обективни

            ­ Климат
            ­ Релеф

        Субективни

Видове опасности

    Предварително обусловени субективни предпоставки

    неправилен избор и недостатъчно проучване на маршрута, както и недооценяване на неговите трудности.
    нецелесъобразен подбор и разпределение на екипировкато, съоръженията и хранителните продукти
    недостатъчно компетентно и авторитетно ръководство или липса на ръководство
    неправилен подбор и комплектовене на групата

Неправилно разбиране на туристическата дейност:

    самостоятелно излизане в планината
    механично пренасяне на опита от малките планини в големите
    необоснован стремеж към бързо предвижване по маршрута
    неизпробване предварително на здравината на съоръженията и екипировката

Наличие на отрицателни психични състояния:

    небрежност - недооценяване на опасностите
    самонадеяност - надценяване на собствените сили
    неувереност в собствените сили
    недоверие в останалите участници в проявата
    накърнено честолюбие
    отрицателни емоции, свързани с предишен неуспех
    страх

Недостатъчна подготовка – физическа, психическа и морална

Недостатъчна аклиматизация

Предварително обусловени обективни предпоставки

    влошено здраволовно състояние
    повредена маркировка

Непосредствени субективни предпоставки

    нарушаване режима на организма (хранителен, воден, топлинен)
    употреба на алкохол
    неорганизираност на туристите
    липса на находчивост и съобразителност
    невнимание и подценяване на опасностите

Неадекватни емоционални състояния:

    афект – липса на съзнателен контрол; импулсивна реакция
    въодушевление – при постигането на дадена цел, последващата трудност може да се недооцени.
    апатия – безразличие, неясна мисъл, сънливост. Получава се при обезводняване, измръзване и/или преумора. Репликата “оставам тук, после ще ви настигна” е сигурен показател за апатично състояние. Желателно е поне пет минути да се стои и да не се мисли за проблема, за да се възвърне самообладанието.
    Паника – както по-горе посоченото
    Преумора – необходимо е внимателно да се наблюдават участниците за признаци на умора и раздразнение

Непосредствените обективни предпоставки

Метеорологични условия

    ниски температури – предпоставка за измръзване. Особено уязвими са откритите части на тялото. Допълнително утежняваща предпоставка за измръзване е комбинацията със силен вятър, валеж от дъжд или суграшица. Необходими са сухи, топли дрехи. Не бива да се спира за дълги почивки при неблагоприятно и студено време.
    атмосферно налягане – води до главоболие при рязка смяна на височините. Повишава се кръвното налягане. Необходима е аклиматизация.
    слънчева радиация – въздухът в планината е с по-малка плътност, което води до по-силно UV лъчение. Засиленото UV лъчение е предпоставка за:
    Увреждане на очите – особено при снежна покривка – тя отразява 90% от слънчевата светлина. Необходими са слънчеви очила с UV защита, за да се предпазят очите от снежна слепота.
    Изгаряния – възможно е да се стигне до I и II степен изгаряния. Откритите части да се мажат с UV кремове или да се прикриват.
    Херпесни заболявания – болезнено подуване, образуване на мехурчета и коричка. Необходимо е, като профилактика, предпазен крем на устните, а като мярка – мазане с мехлем за регенериране на лигавицата.
    мъгла и тъмнина – намалява се видимостта, създава се грешна представа за големината на предметите, за тяхното местонахождение и форми. Понякога мъглата започва на 30-40 см от земята и би могло да се легне на повърхността, за да се добие ориентация.

Дезориентираният човек се движи в кръг. Причината е разликата в дължината на крачките му.

Препоръка: по възможност да се стои в хижата. По-добре е да се ходи по билата, защото там мъглата спорадично се разкъсва под влияние на вятъра, а и по-добре се забелязват билните маркировки.

валежи:

    дъжд – намалява се видимостта и тонуса на групата. Желателно е при силни валежи да се избягват деретата.
    сняг – намалява се видимостта, мокрят се дрехите, затруднява се движението, налага се да се прави се партина, което води до по-бърза умора.
    мълнии – необходимо е групата веднага да се свали по-ниско от билото, да се махнат всички метални предмети, да се махнат и раниците. Групата трябва да се разпръсне, да стои далеч от дървета. Желателно е да се лежи.

Ако съществува опасност от мълнии (облаци с вертикално развитие в напреднал стадий) най-добре е да не се тръгва от хижата.

    вятър – води до по-бързо охлаждане на организма. В комбинация с ниска температура действа и демотивиращо на туристите. През нощта е възможно да се загуби правилната посока.

Опасен е при ходене по тесни била – особено при внезапни пориви.

    комбинация от фактори – при насрещен заслепяващ вятър снежният склон се слива с мъглата и е възможно да се направи грешна крачка. Често се върви по ръбове и стъпването в снежна козирка е възможно. При силно затруднена видимост и подобна опасност склонът се опитва с ледокоп или щеки.

Теренни форми

    преспи – опасност от подхлъзване; опасност от прекалено дълбока пъртина, по която преминаването е почти невъзможно.

Пресичат се във възможно най-тясното място. Необходимо е да се притежава средство за самозадържане или самоосигуряване. Необходимо е да се направи парапет. Ако по стръмния склон обръщането на 180° и връщането обратно е трудно, най-добре да се продължи право нагоре, като се ползват и ръцете.

    каменопади – предизвикват се от силен вятър, порои, изветряване на скалите и земетресения. При пресичане на сипеи и морени има опасност от възникване на каменопади. Те са особено опасни в часовете около обяд, както и в дъждовно и мъгливо време. Абсолютно забранено е хвърлянето на камъни.
    снежни козирки – възможно е при ходенето по тях да се пропадне и да се образува лавина.
    лавини
    пресичане на замръзнали реки и езера

Търси се плитко място със здрави камъни; прави се парапет

    движение по снежен мост – то става с приплъзване, като предварително се оглежда и преценява издържливостта на моста. Тежестта се разпределя върху по-голяма площ като е възможно да се стъпва на четири крака.

Други

Опасности от животни. По принцип животните избягват хората.

Най-голяма опасност са змиите. В България се срещат три отрови змии – пепелянка – среща се в по-ниските области, усойница – среща се в гористи места и аспида – среща се рядко, главно в южната част на българските Родопи. Желателно е да се ходи с дълги панталони или с калци и да се внимава. Но не е невъзможно разсеян турист да настъпи заспала змия.

Опасно са и случайните срещи с мечки, с мечки-стръвници, майки-глигани, зайчета-байчета и други, но вероятността е твърде малка.
Лавини

Класификация

по начина на откъсване:

    откъсване от една точка и постепенно разширяване (при пръхкав сняг)
    откъсване от широк лом – снежна дъска

по количеството откъснат от склона сняг:

    цялата снежна покривка на склона
    един или повече пластове сняг

по вида на движението им:

    по въздуха – прашни лавини
    по земята – всички останали

по характера на пътя, по който се свличат:

    склонови лавини – по плосък и гладък склон
    улейни лавини - по характерени земни форми

по влажността на снега:

    прашни лавини – при пресен сняг и студено време. Снежинките имат правилна кристална форма, между тях няма добро сцепление и плътността на лавината е малка, както и процентът вода в нея. Тези лавини не предизвикват големи травми и наранявания, но е голяма вероятността от задушаване. Снегът на ситен прах запълва дробовете и се стопява от човешката топлина, като човек се задушава или удавя. Това са най-бързите и опасни лавини. Преди самата лавина удря въздушната вълна
    сухи лавини – при снежни бури и претоварване на снежната база. Снегът съдържа около 20% вода. Създава се дисбаланс на масата сняг. Лавината се свлича във вид на капка. Колкото е по-стъмен и гол склона, толкова е по-голяма вероятността от падане на лавина.
    мокри лавини – при затопляне на времето, при проливни дъждове, намокряне на земната база През деня повърхността на снега се топи, а после фирнова. Няма добро сцепление със земята или с фирна на по-долния снежен пласт и лавината пада. Най-голяма е вероятността за това в обедните и следобедни часове на топли зимни дни.

Обикновено се свличат във вид на снежна дъска.

Преминаване през лавинарник:

    Сигурен признак, че съществува лавина е козирката. Задължително е през зимата да се ходи по зимните пътеки.
    Да се избягва движението по стръмни снежни склонове и улеи в обедните и късните часове на деня при горещо време.
    Лавинарникът да се заобиколи отгоре;
    Ако не е възможно да се заобиколи, лавиноопасното място се преминава през най-тясното възможно място;
    В опасния участък трябва да има само един човек. Останалите туристи стоят на безопасно разстояние и следят преминаващия. Ако падне лавина те трябва да установят мястото, където потърпевшият е бил обхванат от лавината и мястото, където е бил забелязан за последно.
    Около тялото се завързва лавиноспасителен шнур.
    Раницата се освобождава от двата ремъка и да се държи само на едното рамо с готовност да бъде захвърлена. Пикелът също се освобождава от примката за ръка.
    Преминаването става с големи крачки, като всеки следващ стъпва в следите на предходния. Целта е да не се пресече лавината.
    Желателно е да се ослушваме за пукане на леда.
    Не бива да се вдига шум.

При попадане в лавина

    Когато снегът започне да пада и не може да се избяга, попадналият в лавината трябва да се освободи от всички неща, които носи (раница, пикел, щеки) и да се опита да се задържи на повърхността. Ако лавината е прашна още при удара на въздушната вълна е желателно да се прикрие главата във вътрешността на якето, за де се предпазят от запушване със сняг носа и устата.
    След спиране на движението на снега, пострадалият е нужно да установи положението, в което се намира. Там където снегът свети е повърхността. Освен това може да се плюе, за да се установи посоките горе и долу.
    Ако пострадалият е близо до повърхността – желателно е да издълбае отвор за дишане. Ако такъв не може да се направи, необходимо е да се запази хладнокръвие и да се успокои дишането, с цел пестене на кислород.

Лавиноспасителна акция

    При попадане на лице в лавина трабва да се действа експедитивно. Веднага, посредством радиовръзка или мобилен телефон се сигнализира ПСС.
    Забиват се два маркировъчни знака (пикел, щека, колче, клон) на мястото, където лавината е обхванала потърпевшия и на мястото, където той е видян за последен път. Целта е да се небележи вероятното направление.
    Търси се лавиноспасителния шнур и ако той бъде забелязан, започва се да се копае в снега, докато се изкопаят и двата му края.
    Ако лавиноспасителния шнур липсва или потърпевшият не е намерен, завързан за него, незабавно се започва сондиране със сонди (тънки дълги приблизително два метра пръчки с тъп връх) от края на лавината по посока на падането, през около 70 см. по линията на правата, образувана от двата забити маркировъчни знака. Спасителите се нареждат в редица и сондират групаво по общ сигнал. Сондира се докато се усети потърпевшия, след което се изкопава и при нужда се прави първа помощ.

Внимание: падането на лавина не означава, че не може да се откъсне друга по същия маршрут!

# 6
  • Мнения: 1 513

Видове местност

    • Според характера на релефа:

­ равнинна – склоновете са силно полегати и не превишават 2-3° наклон. Разликите във височините са в рамките 20-30 м.н.в. Има два вида равнини:

        ­ низини – до 200 м.н.в..
        ­ високи полета – над 200 м.н.в.

­ хълмиста – има отчетлива разлика в релефа между 200 и 500 м.н.в.; заоблени и омекотени форми и е с малък наклон

­ полупланински земи (полщ) – от 500 до 1000 м.н.в.
­ планинска - над 1000 м.н.в. Притежава голямо разнообразие на релефа. Представлява система от равнини, хълмове и наклони, които образуват планинска верига. Оформят се ясно изразени хребети, разделени от дълбоки долини.

    • Според височината

­ ниски – до 800 м.н.в.

­ средни – до 1500 м.н.в.
­ високи – над 1500 м.н.в.

    • Според видимостта

­ открита местност – отчасти или напълно е лишена от неравности; ориентирането в ясно време е лесно.
­ закрита местност – релефът е много разчупен (гори, камъни и др.)

    • Според проходимостта

­ пресечена – рязко изразени форми. В зависимост от броя и големината на предметите може да бъде слабо, средно и силно пресечена.

­ непресечена – сравнително равнинна и не създава проблеми при преминаване

    • Според характера на почвата

­ гориста

­ блатиста

­ пустинно-степна

­ карстова

­ други
Елементи на местността

 

Релефът представлява съвкупност от вертикално и хоризонтално разчленение на земната повърхност. Той има следните форми:

­ първи порядък – континенти и океани

­ втори порядък – долини, котловини, депресии, плата, ридове и др.

­ трети порядък (елементарни форми) – склон, било, тераса, водослив

В зависимост от това, дали земните форми са над или под земната повърхност, те биват възвишения или вдлъбнатини.

        Възвишения

Форми, разположени над земната повърхност. Напречният им разрез има формата на буквата “L”

• могила – възвишение между 20 и 50 м.н.в.

• хълм (рът, бърдо) – полегато възвишение между 200-500 м.н.в.

• тепе – използва се като синоним на могила, връх и хълм)

• масив (планина/и, хребет, рид) – ясно очертана, линейно простираща се форма на релефа, ограничена от противоположно наклонени склонове.

• плато – висока слаборазчлена плоска равнина със стръмни склонове

• било – връхна част на възвишенията на релефа в областта на пресичането на срещуположнити им склонове. Билата, в зависимост от формата си биват:

• гърбица - заоблено било

• гребен (конче) - заострени скалисти била

• вододел – линията, която разделя водите на два съседни водни басейна; минава по билото.

• склон (скат, у рва) – полегата форма на земната повърхност, преход от билните линии към местния денудационен базис

• тераса – плоска повърхнина по планински или долинни склонове

• връх (чал, тепи) - издигната и обособена част от билото на планина.

• чука (чукар) – каменист връх

• канара (зъбер) – гола, стръмна изострена скала, равнозначно на чука

• седловина (седло, порта, преслап) – късо понижение на планинското било, обикновено най-ниската част между два върха

• проход – път, който пресича планински хребет през седловина

• превал (порта) – точката на пресичане на седловината с прохода, съответно - най-ниската част на седловината и най-високата част на прохода.
• улей – вдлъбнатата част от склона, разположена напречно; през зимата се натрупват преспи и често падат лавини

    Вдлъбнатини

Форми, разположени под земната повърхност. Напречният им разрез има формата на буквата “V”

• ровина – линейна ерозионна форма, начален стадий на ерозионните форми.

• дери (дол) – линейна форма в земната повърхност, по която тече постоянен или временен воден поток. Междинна форма между ровина и долина.

• долина – продълговата вдлъбната форма с ясно изразено дъно, водослив и обикновено терасирани склонове.
• водослив (легло, корито, ру сло, талвег) – линията, в която се събират водите от два срещуположни склона;

• долинно дъно – линията, от която вдлъбнатината започва да се издига;

• каньон (дефиле) – тясна и дълбоко всечена долина със стръмни и отвесни склонове; често терасовидна; образува се под действието на вертикална ерозия (Гранд каньон.и Русенски Лом);

• клисура (пролом, ждрело) – дълбоко врязана форма на релефа със стръмни или отвесни скалисти склонове, разположена между две равнини или котловини;

• котловина – продължение на релефа, затворено почти от всички страни с планински възвишения;

• пропаст – голяма открита дълбочина под стръмен или отвесен склон;

• ледникови форми:

    ­ циркуси (котли, казани) – вдлъбната форма, във вид на огромно кресло или амфитеатър с единствен отвор към долината, откъдето са изтичали ледниците. Към отворената част на циркуса обикновено има скалист праг, който го отделя от коритната ледникова долина. Често този скалист праг е припокрит от немного висок моренен вал. Много хижи са изградени върху циркусни прагове – Безбог, Тевно езеро, Мусала, Грънчар, Рибни езера и др.

    ­ коритни ледникови долини – имат широко заоблено или плоско дъно, над което се издигат стръмни, гористи, често скалисти склонове. По коритното дъно е възможно да тече планинска река, която е изработила ново, съвсем слабо врязано тясно речно легло. Образували са се когато ледниците се спуснали от циркуса в посока на речната долина, като са заемали почти цялата ширина на тази долина и са отнасяли и тикали пред себе си отломени скални материали – морени.

    ­ морени – каменно-песъчливи насипи, които представляват отломъчен материал, съставен от грамадни,безразборно отложени, скални блокове, дребен чакъл, груб пясък и фини глини. Скалните блокове са добре огладени и са с различна големина. Пространството между тях е запълнено с пясъци и глина. При движението си надолу ледниците пренасяли падналите в тях или откъртените от тях скални материали от склоновете.

        Местни предмети

• С естествен произход - гори, езера,блата

• С човешки произход – язовири, пътища, градове.

# 7
  • Мнения: 1 513


В пешеходната туристическа практика се налага изполэването на екипировка, по-различна от тази, присъща на всекидневието – дрехите и съоръженията за планинарство са съобразени с особеностите на климата и разнообразния релеф във високата планина.

    Общи правила

Изискване за екипировката и съоръженията: удобни и леки, здрави и надеждни, непромокаеми и топлозадържащи.

Основен багаж: Да се приготви всичко полезно, да се вземе най-необходимото.

Допълнителен багаж: Първо: ако има сили, второ: ако има място.

Маса на раницата: Да съответства на възможностите на туриста. При продължителни преходи е непрепоръчително да надвишава 27 кг за мъжете и 18 – за жените. Нормата е индивидуална.

Дрехите: желателно е да са от естествени материали – кожа, памук, вълна. Това е особено необходимо за тези дрехи, които имат контакт с кожата на туриста.

Трикотажните дрехи не са ветроупорни – турист и с повече от един пуловер може да изпитва студ, ако е подложен на силен вятър. Желателно е връхните дрехи да са от плат. Още по-добре е платът да е промазан, за да е устойчив на влага и дъжд.

Забележка: буквите З и Н по-долу указват съответно задължителната или необходима екипировка за зимни и за преходи свързане с бивакуване.

    екипировка

    Индивидуална екипировка

     
    Облекло за прехода

• обувки – удобни, с твърда подметка, над глезените, кожени, водонепромокаеми; (резервни връзки!)

• бельо – памук, вълна (от естествени материали, за да попиват потта и да не дразнят кожата)

• чорапи памучни - слагат се под вълнените за да попиват потта

• чорапи вълнени - носят се и през лятото - уплътняват крака в обувката; намаляват подбиването на ходилата; ако кракът е мокър запазват топлината;

• пуловери – по-добре два тънки, отколкото един дебел

• поло, или риза

• ветроупорно яке, анорак – не трикотажно яке желателно е да има гугла

• ветроупорен панталон или гащеризон - не трикотажен, а от плат

• калци (гетри, гамаши, калцуни) З – през зимата не допускат влизането на сняг в обувките при газене в пъртина; през лятото предпазват от клекове, ухапвания от змии и от кал

• шал, шапка, ръкавици – задължително и през зимата, и през лятото

• дебело яке

• дъждобран

    Облекло за хижата

• обувки – маратонки, чехли или резервните туристически обувки (ако са чисти). В повечето уважаващи себе си хижи е недопустимо влизането в спалните помещения с обувките от прехода.

• дрехи за хижата

    Съоръжения за планинарство

• раница – 60 + 15, 75 + 15 и др. литра. Обемът зависи от продължителността и целите на похода, както и от възможностите на туриста

• фенерче З Н

• шише за вода Н – по добре е пластмасово, а не стъклено

• нож Н – здрав, неръждаем туристически нож

• слънчеви очила З – в планината ултравиолетовото лъчене е по-силно поради по-разредения въздух. През зимата снегът допълнително отразява до 75 % от светлината и е възможно да се стигне до снежна слепота или дермални изгаряния.

• дъждобран за раница – в планината е по-важно багажът да е сух отколкото самия турист. В магазините се продават подобни дъждобрани, но може и да се импровизира, като се среже голяма полиетиленова торба от едната страна и с дъното нагоре се нахлузи върху раницата

    Други

• документи,

• пари

• конец и игли, тел Н – необходими са при проблем с раницата – разпаряне или счупване на катарама

• личен медицински пакет – медицински материали, необходими на всеки – марля, бинт, аспирин, аналгин, парацетамол, валидол или антистенокардин, алергозан, витамин С, мултивитамини, както и специфични медикаменти за индивидуалните заболявания на туриста.

• личен тоалетен пакет – в т.ч.: вазелин за устни, крем за лице

• прибори, храна Н

• въженце (тънко и дълго) З Н

• запалка и кибрит, свещи З Н

Групова

• официални документи на групата - маршрутен лист, декларация за инструктаж, групов билет, застраховка “Живот”, планинска и здравна застраховка

• компас, карта, пътеводител

• медицинска чанта – кислородна вода, спирт, антибиотик (на таблетки), ластичен бинт, турникет, активен въглен, алка залцер

• разписание на БДЖ

• бинокъл

• обща храна

• стари вестници, сух спирт З Н – за разпалване на огън

• радиостанция или мобилен телефон

• висотомер

Специфична

• Въжета З – основно и допълнително (прусик)

• пикели З

• щеки З

• котки З

• карабинери З

• лавинен шнур З

• снегоходки З

Възможна допълнителна

• джапанки

• спален чувал Н

• будилник

• стелка (шалте) Н

• малка раница – за разходки около хижата и т.н.

• безопасни игли

• пиратки (срещу кучета)

• радио

• резервни батерии и крушки

• газов котлон, примус Н

• газова лампа Н

• перилен препарат (тип веро) + гъбичка за миене Н

• мокри кърпички Н

• палатка Н (+ полиетилен за еднослойните палатки)

• фотоапарат, лента

• съд за храна, канче Н
Подреждане на раницата

Добре подредената раница прави тежестта по-незабележима, повишава настроението и способността за вървене на туриста. Комфортът при ходене е пропорционален на тежестта и удобството на раницата.

Много е важно да не се допуска безпорядък, а да се знае във всеки един момент коя вещ къде се намира. По този начин, при нужда, няма да се налага да се изсипва цялата раница.

Всичко се поставя в полиетиленови торбички. Правилото е – туристът може да е измокрен до кости, но багажът трябва да е сух.

Дрехите и плоските предмети се слагат откъм гърба

Предметите, които няма да са спешни се поставят на дъното, а нужните (ръкавици, очила, шапка, яке, дъждобран,сандвичи) се поставят отгоре или в джобовете.

Предметите с остри ръбове се поставят така, че да не пробият раницата, да не повредят други вещи или да убиват на гърба.

Тежките предмети се поставят възможно по-нависоко и по-близо до гърба

Обемистите предмети (палатка, спален чувал, стелки) могат да се закрепят извън раницата, но закрепването трябва да е надеждно, за да не паднат, да не се люлеят или тракат.

Вещи, които могат да се смачкат (маргарин), да се повредят (хляб) или да повредят другите (сирене) се поставят най-отгоре и се пакетират поотделно.

Върху раницата да не се намятат небрежно дрехи и предмети, защото лесно могат да се изгубят – особено през гора и храсти.

Преди тръгване раницата да се провери по ръбовете, шевовете и ремъците дали не е скъсана, разпрана и да се зашие.

Да се прогонят ремъците, след като раницата се напълни добре. Стегнати ремъци спират кръвообръщението, а отпуснатите – поставят раницата много ниско и неустойчиво на гърба, което е предпоставка за претриване и болки в кръста.

Когато се постави раницата, да се обърне внимание дали има нещо, което макар и слабо убива на гърба. Ако това е така, е необходимо раницата да се пренареди, защото за няколкочасов преход, ще предизвика изключителен дискомфорт, дори болка.
Грижи и изисквания към обувките

• При закупуване на туристически обувки е необходимо да се следи те да бъдат от естествена кожа; да обхващат глезена; езикът да е захванат изцяло за корпуса на обувката; дупките за връзки да имат метален обков; грайферите да са добре изразени и токът да е минимален.

• Зимните обувки да бъдат с твърда, неогъваща се подметка за по-добро закантване и поставяне на котки.

• Да се предвижда обувките да са с по-голям номер заради вълнените чорапи, с които ще се носят.

• След проявата обувките веднага да се почистват.

• При съхранение да се подпълнят с хартия и да се намажат с неосолено масло, като рициново или вазелин.

• Всеки сезон да се дезинфекцират със спирт.

• Никога да не се тръгва на поход от по-висока степен на трудност с нови и неизпробвани поне няколко дни обувки.


# 8
  • Мнения: 1 513

Правила за безопасност при организиране на бивак

 
Организацията на бивака да започне по светло при вземане на мерки от студ, вятър, пожар и др.
Мястото на бивака да е безопасно - да не е в основата на улей, ронливи скали, край заснежен склон или сипей, както и в близост до разливащи се реки или дерета, защото при силен валеж те могат да се наводят. Съществуват случаи, при които за половин час водосливът се напълва два-три метра.За предпочитане е да се бивакува покрай източник на вода - за пиене и за хигиенни нужди.Бивакът да не се отклонява прекалено много от пътя. Ако се отклонява - да се остави знак (напр. дреха), който да указва посоката.През зимата е желателно да не се бивакува, но ако това въпреки всичко се налага – да не се заспива.

Организация на бивака

Предварително планиран бивак

При хубаво време може да се спи на открито без палатки. В повечето случаи обаче за предварително планираните биваци се подготвят и носят бивачни съоръжения – палатки, спални чували и стелки (шалтета). Ако палатките нямат двойно покритие е добре да се предвидят полиетилени, които да се завържат в четирите края за рейките им – защита срещу роса и дъжд.

Необходимо е мястото да бъде равно, като предварително се изчисти от камъни, тревни туфи и други. Ако няма друга възможност, палатката се разполага така, че да се пренощува с краката към нанадолнището.

Препоръчително е да се запали огън. За целта се изкопава дупка в земята и около нея се натрупват камъни, за да не се разпилява жарта от вятъра. Мястото на огъня трябва да бъде разположено така, че димът да не влиза в палатките.Около палатките може да се разпъне въже, за да не минават през бивака животни.

Принудителни биваци
Правят се при внезапно влошаване на времето.

Палатка при полеви условия

В земята се забиват два кола, като в горната им част се закрепя въже или трети кол, за да се получи “П”-образно скеле. След това от двете страни се натрупват клони и се оформя полева палатка. Отгоре се покрива с полиетилен, който се закрепва здраво в четирите края.

Навес
Както и по-горе се прави “П”-образно скеле, но клоните се натрупват от подветрената страна. Навесът по форма наподобява футболна врата. Основната цел на полевата палатка и на навеса е защита от вятъра.

Зимни биваци
Зимни биваци могат и предварително да се планират, но само при подходяща зимна екипировка – зимна палатка и зимен спален чувал. Повечето зимни биваци обаче са принудителни и съответно такава екипировка не се носи. Основната опасност за туристите в подобни ситуации е измръзването. Практикува се обикаляне в кръг, например около запален огън.

Снежна хижа – дълбаят се надолу в снега снежни блокове и се трупат отстрани като стена до такава височина, че да може седнал човек да бъде покрит изцяло. Отгоре се слагат ски, клони и други, покрива се с полиетилен и се насипва сняг. От вътрешната страна стените трябва да бъдат гладки, за да се стича водата.
Снежна пещера – прави се на склон с голямо снегонатрупване. Проверява се дебелината на снега и ако тя е достатъчна се започва дълбаене. Изкопава се отвор с приблизителни размери 40 х 40 см. След това започва разширяване настрани и нагоре, като се цели куполообразна форма. Големината зависи от броя на хората, който не бива да превишава 4-5 души. В противен случай има опасност пещерата да се срути. Входът се затваря с раница или със снежен блок. В тавана се пробива дупка за проветряване. Копае се с лопатка, алуминиева кутия и всичко друго подходящо за целта.

Иглу – снегът трябва да бъде сбит. Прави се кръг с диаметър три метра, около който се подреждат снежни блокове. Първите три реда се подреждат право нагоре, а другите по-навътре за постепенно затваряне на иглуто. Вътрешните стени се изглаждат. От повишената температура снегът по стените омеква, а при отваряне на иглуто хваща ледена кора. Входът се прокопава под нивото на пода и от снежни блокове се построява малко предверие.
Тези биваци се правят бавно. Необходимо е много търпение, защото всички имат желание да влязат първи.

Най-важно е кога ще се вземе решението за бивакуване и правене на бивак. Не бива да става прекалено късно и тъмно.
Счита се, че най-удачния вариант при зимните принудителни биваци е да се изкопае дупка, защото тя се прави най-бързо, а най-големия враг на туриста е вятъра.

При всички положения при зимните принудителни биваци не бива да се заспива
При бивак

Обувките – ако са мокри се натъпкват със стари вестници, окачват се на най-високото възможно място, защото там е най-топло. Обувките не бива да пренощуват на открито, защото няма да изсъхнат, ще са студени и твърди;

Мокрите чорапи – може да се направи съгряващ компрес – мокрият чорап се поставя между две сухи дрехи, хавлия или подобен сух плат и се притиска добре (или се усуква). Простира се на най-високото място;

При липса на спален чувал краката се пъхат в раницата;

Хубаво е преди лягане да се вземе топла течност, защото поддържа температурата на тялото по-дълго време.


# 9
  • Мнения: 1 513
Ето и къде може да се види списъка с планински водачи в България.Всеки от тях може да бъде нает , което е много по безопасно отколкото да се рискува в планината по непознат маршрут. http://ntr.tourism.government.bg/
Планинска спасителна служба

При нещастен случай Дежурни телефони

Единен европейски номер за спешни повиквания – 112

1470 (за всички мобилни оператори)
02 963 2000 – Централен Денонощен Пост на ПСС

за справки или съвети
1471 (за всички мобилни оператори)
https://www.pss-bg.bg/

# 10
  • Мнения: 2 123
Какъв е смисълът на тази идиотска тема - голият ненормалник е чел всякакви теории (само че си е избрал налудничава), а загиналият в Калофер според статиите е бил опитен планинар.  Както казват полските тикви "Давят се най-добрите плувци".

# 11
  • Мнения: 22 743
За мен е полезна
Благодаря

# 12
  • София
  • Мнения: 1 408
За мен темата е полезна и много интересна.
Благодаря за труда на автора!
Ние обичаме планината и сме опитни планинари, но сме имали едно преживяване, което можеше да ни струва скъпо, заради недооценяване на климатичните особености на мястото, въпреки прогнозите за хубаво и непроменливо време.
Допълнителна информация никога не е излишна.

"Голият ненормалник" е познат на мои близки и по техни думи има достатъчно опит. И не е бил неподготвен при това изкачване. Нещастия се случват и на най-подготвените. Явно обича екстремните ситуации. Част от компанията му тези дни, доколкото знам, са катерили Стара планина (в момента изключих за кой връх става дума).

# 13
  • Мнения: 384
Panayotu ,
аз не съм търсач на силни усещания, но много неща са ми полезни, а всички останали - достатъчно интересни. Благодаря за труда за селектиране, а също така и за съветите, които лично съм получавала в други теми по интересуващи ме въпроси!

# 14
  • София
  • Мнения: 2 637
Прочетох доста подробно първата част за злополуките и не ми стана ясно защо при ухапване от змия трябва да се засилва кръвообращението с чай и кафе. Не би ли следвало да е точно обратното, за да се предотврати разнасянето на отровата?

Общи условия

Активация на акаунт