Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 ян. 2019, 10:21 ч.

загуба на близък

  • 1 809
  • 18
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 530
Моите съболезнования !
Аз загубих майка си (най-близкият ми човек, приятел и най-голямата ми обич) на 17 години. Не помня 2-3 месеца след смъртта й. Бели петна. Нищо. Нула. Не съм пила хапчета, просто някакъв инстинкт за самосъхранение явно на организма.
Баба ми и дядо ми си заминаха година преди нея, погреба си родителите и си отиде. Смъртта дебнеше години наред, чудех се е кой ще е следващият? Беше ужасно, бях тийнейджър , а баща ми трябваше да се справи с мен или аз с него?
Не знам имаш ли деца или близък човек до теб, но според мен точно те биха ти били полезни, биха ти помогнали. Идеята ми е , че трябва да обичаш, ти имаш обич към баща си, която не можеш да изразиш физически и това те изяжда. Чувстваш се и гневна. Трябва да изразяваш емоциите си, излизай, пътувай, но показвай всяка една емоция - радост, тъга, гняв. Спортът, колкото и банално да звучи е нещо невероятно като лек за всяка мъка.
Но, ако наистина не се чувстваш добре, постъпи както са те посъветвали момичета - професионална помощ! Дано се справиш бързо ! Ще стане по-леко, обещавам.

# 16
  • Мнения: 25
Ще се справиш! Трудно е, но ще успееш.
Преди броени дни станаха 3 месеца от смъртта на мама. Толкова бях вглъбена в това да не мисля за смърт, че забравих...към обяд се сетих.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 2 555
На мен много ми помогнаха децата ми, просто ежедневието върви и не ти дава време да се обърнеш. Баща ми си отиде за 40 дни, три влизания в болница, всеки път аз бях с линейката, приемането, операциите, успокояването, и последният му прием, обаждането по телефона от болницата.. утре стават 2 години Sad Първите дни не спях, съпругът ми се прибра за погребението от чужбина, брат ми тъкмо беше заминал, 2 деца, куче и баба ми/майка на баща ми/ на 88 години, която беше още по-зле. Всичко мина през мен, бях като в мъгла, даже се чудя как съм шофирала тези дни.. По това време посещавах една група по психодрама, та там ми помогнаха да си изплача всичко, което събирах в себе си. Може би цяла година всеки ден се сещах какво е било преди това, сега втората вече ми е по-спокойно, липсва ми ужасно, особен като наближи датата..
Не се наложи да пия хапчета, но мисля че е точно защото бях претрупана с ангажименти.
Кураж мила!

# 18
  • Мнения: 9
На мен много ми помогнаха децата ми, просто ежедневието върви и не ти дава време да се обърнеш. Баща ми си отиде за 40 дни, три влизания в болница, всеки път аз бях с линейката, приемането, операциите, успокояването, и последният му прием, обаждането по телефона от болницата.. утре стават 2 години Sad Първите дни не спях, съпругът ми се прибра за погребението от чужбина, брат ми тъкмо беше заминал, 2 деца, куче и баба ми/майка на баща ми/ на 88 години, която беше още по-зле. Всичко мина през мен, бях като в мъгла, даже се чудя как съм шофирала тези дни.. По това време посещавах една група по психодрама, та там ми помогнаха да си изплача всичко, което събирах в себе си. Може би цяла година всеки ден се сещах какво е било преди това, сега втората вече ми е по-спокойно, липсва ми ужасно, особен като наближи датата..
Не се наложи да пия хапчета, но мисля че е точно защото бях претрупана с ангажименти.
Кураж мила!

Да, това инстинктивно го усещаш че колкото повече задачи имаш за вършене по-малко време имаш за негативни мисли...нямам деца, но задачи имам, особено сега , за целия китайски народ...Проблема е че всичко ми коства големи усилия,...нищо не ми се прави....

Общи условия

Активация на акаунт