Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 ян. 2019, 12:49 ч.

Искам да се разделим

  • 9 493
  • 257
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 919
Ти пък как реши, че на жените не им е досадно да гледат деца?
Викаш, на вас мъжете ви е досадно.

Леле, страшни екземпляри се включват мъжки из темите напоследък.

# 46
  • Мнения: 24 369
Kазвам ви, някой мамин син е превел текстовете на Roosh V на български и някой се е начел:)

# 47
  • Мнения: 12 136
Скрит текст:
отглеждането на децата, което наистина е трудно, но аз бях някак готова и дори и уморена ми харесва да се грижа за тях. Тук имаме голямо разминаване..

В същност това е нормално.
Мъжете не сме устоени да ни харесва тая работа с децата.
Скрит текст:
Имам доста приятели с деца от които само двама твърдят, че им харесва да се занимават с децата си.
За повечето от нас това е скучно и досадно задължение.
Скрит текст:
На мен лично да си играя с някоя котка ми е в пъти по-интересно и забавно от колкото с малко дете.  Просто приеми, че е такъв и се опитай да си спасите брака в името на децата.

Иначе, вие говорили ли сте преди да имате деца, кой каква роля ще има в тяхното отглеждане ?

Ще дам пример с мойте родители, които когато се роди сестра ми ( 8 г по-малка от мен ) седнаха и си начертаха план и си разпределиха ролите до 18г ѝ възраст. Въпросния план естесвено са наложи да се адаптира, но като цяло си го изпълниха хората. Ако не сте водили такъв разговор, седнете и го проведете.
Че те децата не са задължително....нито има закон дали човек да има или не, дете.Защо ги правите, след като са ви противни и досадни?
Ааа, така си осигурявате безплатния секс с мама....
Дано схващаш колко противно звучиш.
И дано авторката не те чете....

# 48
  • София
  • Мнения: 3 836
На твое място бих предприела по-радикални действия, след като си намеря работа. В момента не си в позиция да тропнеш по масата и лесно може да те изманипулира и да ти извие ръцете.
Започни работа, намери квартира и едва след прави промени. Не знам дали давам добър съвет, но аз съм по-прикрита и не обявявам изцяло намеренията си. Бих прекратила и плащането на разходи от собствени пари. Вероятността да гледаш децата самостоятелно е висока, в най-добрия случай получиш стандартната издръжка от 100-тина лева.
Съпругът ти не ми изглежда диалогичен тип, нито някой, с който да седнеш и разумно да се разбереш. При това положение бих си плела кошницата, а после щях да го уведомя за решението си.

# 49
  • Мнения: 6 878
Някои мъжки коментари ме довеждат до мисълта, че на мъжа мъж му трябва. Със същия аршин да му дават и връщат. Мъжки. Отвсякъде.
Не жена, не деца, а мъж.

# 50
  • София
  • Мнения: 1 414
Приятно или не, децата са и на двамата родители и двамата имат задължения към тях. И ролите не се разписват и разпределят след раждането, а изначало следва всеки нормален индивид, независимо от пола, да е наясно, че не е задължително да има деца. Ако не му се отглеждат и не му се харчат пари за тях, купува презервативи и всичко е ОК. Реши ли да бъде родител, поема не само плюсовете, но и минусите.
То и на мен ми е по-забавно да се занимавам с кучетата, ама гледам поне да не мрънкам, когато трябва да си обгрижвам децата.

# 51
  • Мнения: 186
Чудно ми е какво ще постигнеш с един развод, освен да си пооправиш нараненото его. Разходите по децата растат правопропорционално с тяхното порастване, а как ще им осигуриш сама разходите по тяхното образование? Каква ще е тази свобода, съвсем сама, с две деца и непрестанна грижа да осигуряваш всичко по тях? Човекът ми изглежда на такъв, който ще се "погрижи" да плаща минимална издръжка, а ти ще трябва да си биеш главата сама с всичко останало. Това е България, тук разведените мъже плащат една мижава издръжка и с това се приключва тяхната грижа по децата. Ти искаш да го освободиш от всички задължения ли? Ако съм на теб си намирам вечерна работа, през деня си гледам аз децата, вечерта той. Или наемате бавачка. Като пораснат децата, ще станат по-самостоятелни, но разходите по тяхното отглеждане стават доста. Мир вкъщи, любов навън е рецептата за щастлив брак. Peace

# 52
  • София
  • Мнения: 16 060
Всъщност, авторката писа, че организира общи занимания, с които сближава баща и деца, и те са доволни, и наистина се чувстват близки.
Като прибавим и успеха с активното домакинстване, реално тя е постигнала едно силно "очовечаване" на мъжа си, но с цената на абсолютното изстиване към него.

Бих казала, жалко- след всичкия напън и успехи, да се постави в ролята на самотна майка с породени в невръстна възраст и без покрив над главата.

# 53
  • София
  • Мнения: 306
И аз не разбирам мъжете, които постоянно мрънкат от жените, децата, брака и т.н.  В крайна сметка е въпрос на личен избор - останете си сами, наливайте се, не се занимавайте с досадни жени и дечурлиги. Ама, не ви стиска, щото и самотата е отговорност, даже и по-голяма, защото няма да имате оправдания и виновни...

# 54
  • Мнения: 17 433
Николина, а ако поискаш и съдът присъди да ползваш жилището с децата, това не би ли те устроило? Както са писали тук - това е възможно, докато децата са непълнолетни.
Или пък ако си намериш работа, с която да се издържаш, то издръжката, която ще ти плаща бащата на децата, не би ли ти стигнала за квартира и консумативи? Не знам какви са наемите в града, в който живееш.
Твоите родителите биха ли ти помогнали финансово? С тях говорила ли си?
А ако си намериш работа в твоя град, би ти било още по-лесно. Смяната на ДГ на малки деца не е нищо фатално. В твоя град ли са родителите ти? Ако са там, могат да ти помагат и с гледането на децата чисто физически, стига да искат.

отглеждането на децата, което наистина е трудно, но аз бях някак готова и дори и уморена ми харесва да се грижа за тях. Тук имаме голямо разминаване..
В същност това е нормално. Мъжете не сме устоени да ни харесва тая работа с децата. Имам доста приятели с деца от които само двама твърдят, че им харесва да се занимават с децата си. За повечето от нас това е скучно и досадно задължение. На мен лично да си играя с някоя котка ми е в пъти по-интересно и забавно от колкото с малко дете.  Просто приеми, че е такъв и се опитай да си спасите брака в името на децата.

Как кой е устроен е без значение. Всеки има задължения по отглеждането и издръжката на децата си.

# 55
  • Насред хаоса
  • Мнения: 3 347
Чудно ми е какво ще постигнеш с един развод, освен да си пооправиш нараненото его. Разходите по децата растат правопропорционално с тяхното порастване, а как ще им осигуриш сама разходите по тяхното образование? Каква ще е тази свобода, съвсем сама, с две деца и непрестанна грижа да осигуряваш всичко по тях? Човекът ми изглежда на такъв, който ще се "погрижи" да плаща минимална издръжка, а ти ще трябва да си биеш главата сама с всичко останало. Това е България, тук разведените мъже плащат една мижава издръжка и с това се приключва тяхната грижа по децата. Ти искаш да го освободиш от всички задължения ли?
Тя не е мъж, за да търси реванш за наранено его. Липсва й много повече от това и го е описала достатъчно добре. На мене ми е чудно как все се намират хора, които при всякакви ситуации съветват да се жертва някой в името на семейството и да му било по-лесно уж. То затова и виреят такива като този с неадекватните изказвания по-напред. А не вземат под внимание, че такива отношения носят още негативни натрупвания, които с времето ескалират и накрая избухват изключително грозно, силно и всеки губи човешкото в себе си. Достатъчно силна е, щом толкова години е имала нерви и сили да се справя сама с всичко. Ще се справи и сега.
Що се отнася до издръжката - добър адвокат чудеса прави. Моя приятелка съди така бившия си, който изобщо не щеше да плаща и минималната, и го осъди, та сега плаща като поп, и то двойно, иначе го чака затвор. Щот се взе за големия тарикат и мъжкар.
Като прибавим и успеха с активното домакинстване, реално тя е постигнала едно силно "очовечаване" на мъжа си, но с цената на абсолютното изстиване към него.


Защо се учудваш? Нормално. Да очовечаваш дете е едно, а зрял мъж, който е създал семейство - съвсем друго. И е разбираемо такива битки да доведат до умора и нежелание за съжителство. Това реално не е постижение, а постоянно хабене на време и нерви за нещо, което други е трябвало да свършат преди години - родителите му.

# 56
  • Мнения: 37 534
Nikolina1517, седни и му кажи всички тези неща, спокойно, без да повишаваш тон. Обясни му как се чувстваш и как искаш да се чувстваш. Планирайте тръгването ти на работа, а щом децата боледуват, разберете се да се редувате за болничен. След работа си разпределете задълженията по децата и дома, за да може всеки да има и време за почивка.
Ако е склонен да опита, пробвайте, вече от резултата зависи дали и твоето отношение към него ще се промени, съответно и неговото към теб. И да не се получи, поне ще знаеш, че сте опитали всичко. А и тогава вече имаш доход и възможност за самостоятелност, а щом имате и сигурен покрив на главата, това е голям +.
Но ако откаже, тогава вече не знам. Да живееш всеки ден, чувствайки се смачкана, не знам какъв живот е.
В същност това е нормално. Мъжете не сме устоени да ни харесва тая работа с децата. Имам доста приятели с деца от които само двама твърдят, че им харесва да се занимават с децата си. За повечето от нас това е скучно и досадно задължение...
То пък щото ние умираме да чистим повръщано и насрано пред алтернативата да си седим на чистичко в офиса с гримчето, парфюмчето и перфектни ноктета.
Я не се връзвай на глупости кой как бил устроен, измислици на мързеливи мъже, които се чудят как да оправдаят собствената си безотговорност. Най-лесното е да натовариш магарето до теб, за да извлече на гръб трудното, а ти само да се биеш в гърдите, че си глава на семейството, демек, подпираш облака да не падне.
Но мина вече това време.

Проблемът е във възпитанието, ако от малки са им обяснявали, че това е женска работа и е срамно да я вършат мъжете, разбира се, че никой няма да посмее да каже, че му е кеф да си гледа детето. Не и хора, които имат комплекси.

Като не искате деца, не правете.

Всъщност имаш ли деца? Под "дете" собствено ли имаш предвид или по принцип дете? За 40 г. нито веднъж не ми се е случило да ми се доиграе с нечие дете, котка или куче. Съвсем други са ми интересите. Но като решихме, че искаме дете, си поехме задълженията, и те въобще не се изчерпват с хвърляне на едни банкноти. Това не е кукла, че да си играеш с него, когато ти е интересно, правиш каквото трябва.
Ако искаш да се занимаваш само с неща, които обичаш - кукуваш си сам и нямаш ангажименти.

Последна редакция: ср, 09 яну 2019, 17:08 от Не се сърди, човече

# 57
  • Мнения: 1 056
Това "Ако се разведе навреме, може да си намери друг, добър мъж" ми звучи като "Ако търкате билетчетата на нашата лотария, може да спечелите голямата награда" Simple Smile

# 58
  • Мнения: 17 433
Какъв друг мъж бе хора, на жената въобще не й е до това сега. А после - времето ще покаже. Не живеем в Средновековието, все пак.

# 59
  • Мнения: 37 534
Напротив, всичките ми приятели, които се разведоха, с изключение на една единствена двойка, от която единият е сам засега, си намериха партньор по вкуса. Просто вече си научиха урока, че не трябва да правят компромиси още от самото начало и да вярват, че децата или заставането на челна стойка ще направи партньора им отговорен човек.
Като забележи, не конкретизирам пол.

Последна редакция: ср, 09 яну 2019, 17:14 от Не се сърди, човече

Общи условия

Активация на акаунт