Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 25
Здравейте,
За пръв път процедирам по този начин - да търся решение на проблем във форум, но уви, изглежда не мога да се справя сам, това е едно от най-трудните неща, с които ме е срещал живота. Не намирам начина да излезна от тази пропаст, просто с всеки ден падам повече и повече, нека ви разкажа :
- На първо време, аз съм 22 годишен “младеж” (пиша го в кавички, защото ще се убедите в следващите редове, че се чувствам като 40 годишен самотник, смешно - но факт). Преди година се запознах с жената представите ми, абсолютно пълното олицетворение на най-смелите ми мечти като външност, неземна красота, като характер - твърда, взискателна и моногамна с един огромен проблем обаче - студена и некомуникативна. Себе си бих определил като чувствителен, моногамен и наивен и избухлив. Тя е с 5 години по-голяма от мен. Започнахме връзка, която се развиваше много бързо, на първия месец се обичахме, а на втория месец живеехме заедно, споделяхме едно легло и една чиния, бяхме неразделни, по всичко личеше, че има любов. До тук всичко е добре, като изключим факта, че някак не можех да проумея, как жена като нея е с човек като мен (имам ниска самооценка спрямо това, което е тя) , изпитвах странна несигурност от този човек, страх да не ме остави, защото усещах колко лудо влюбен съм... Досъщ като мен тя се притесняваше, че един ден, когато аз стана на 25, а тя на 30, аз ще реша, че ми се живее и ще я оставя. Бях преубеден в себе си, че това няма да стане и бързах да го докажа, исках така или иначе бързо развиващата се връзка да се развие още по-бързо, започнах да мисля за семейство с дадената жена, търсех начини да подсигуря финансова и морална подкрепа, тормозех се вътрешно, защото все го мислех и все нещо подбягваше от плановете ми. Тя ме подкрепяше и често си говорехме по тази тема, нейните думи винаги са били (спокойно, всичко ще се нареди с времето, не става от веднъж)... В добрите си периоди, заработвах една много прилична сума, но все нещо изникваше и част от сумата отиваше не там, където исках . Работех в заведение на мой близък приятел, в дискотека, отново с него, баща ми има бизнес, отбивах се при него понякога, тъй като графика ми в заведението не беше натоварен, около 3 дни седмично, през останалото време се с снимах в БГ продукция. От работата ми в заведението имаше известна ревност от нейна страна, в дискотеката също, но винаги съм се стремял да споделям всяка една моя крачка, снимам, показвам, за да е една идея по-спокойна, за да знае, че мисля за нея. Относно снимките ревността беше доста повече, но с времето започнах да се отдръпвам от колегите ми актьори, имах претенции спрямо сцени с близък допир до жена... Оценяваше се, но не знам до колко. С времето преустанових дейност в дискотеката, а след нея и в заведението, скарах се с приятелите си, тъй като обвиняваха нея, за това, че си тръгвам... Проблемите започнаха да настъпват от 3тия месец, а те бяха главно, заради това, че според нея, не съм могъл да се изразявам правилно, страшни караници и доста често вмъкваше думата “раздял” по време на конфликта, след което аз се моле и молех, а нещата се нормализираха. След час - два викове, настъпваше мир и отново това същото неземно щастие. Проблема беше, че на всеки 4-5 дни се карахме, а аз се обяснявах. След известно време, караниците започнаха да стават все по-лоши, аз й натяквах за нейното минало, тя обиждаше и се заричаше, че няма да ме погледне (обичах я до такава степен, че се изяждах отвътре, че преди мен е имало други хора, колкото и детско да е). Страховете ми ставаха по-големи след всяка караница, защото усещах, че тя може да си отиде. Започнах да ставам много подозрителен и досаден. Мрънках, че ме прегръща или целува много рядко, аз изпитвах нереалната нужда тялото й да бъда плътно до моето, мрънкането започна да става все по-често, в интимен план беше почти същото, имайки предвид преди месец тя умираше за мен. Искам да вмъкна, че тя говореше много силни неща свързани с любовта и обичта ни, но не ги показваше достатъчно, караше ме да се чувствам виновен за всяка караница, често когато й кажех, че не ми показва обичта си, отговора беше “ако не те обичах нямаше да ти простя това, онова, третото, петото, стотното, това не съм го правила за никой друг”. Където и да отидохме се карахме, защото страдах от някаква липса на женската нежност и привързаност. Започнах да с узлобявам срещу нея, в караниците имаше агресия, когато дойде момента, в който бяхме на събитие, на което бях подпийнал, получих въпроса “Какво ти има” и съответния отговор : -  Погледни другите двойки, не можеш ли да ми обърнеш малко внимание... При което чух “Я си **и майката мрънкало такова, писна ми да слушам тия неща”, взе си чантата и си тръгна. Аз след нея, отидох в тях, около 30 минути се извинявах, докато слушах обиди и изречения от сорта на “ТОВА Е КРАЯ” което тя знаеше колко ме побърква... Е убедих я, върнахме се и седнахме на масата сред хората отново, почувствах се тъпо и осъзнах, че не трябва да мрънкам за такива неща, а да бъда малко по-твърд и колкото и силна да е обичта ми към нея да се стегна и да се държа мъжката, защото честно казано след всичките ми молби да не се разделяме, загубих достойнството си и се превърнах в човек, който не познавах до тогава... Та - седяхме на масата, исках да поговоря с нея, в продължение на 10 минути повтарях едно и също “успокой се, хайде да си поговорим, не искам да се караме, моля те”, докато чувах “ти повече никога няма да ме видиш, обещавам ти”... Под въздействието на доброто количество алкохол в кръвта ми, нервите ми кипнаха и направих най-грозното нещо, което съм правил... Хванах я за врата и я попитах до кога ще ме прави на маймуна, тя ме помоли да я пусна, след задаването на същия въпрос още веднъж я пуснах, тя си взе нещата и си тръгна, обадих й се по телефона, наговорих куп глупости, използвах неща, които ми е споделяла за нейна стара “връзка” срещу нея и още куп други неща, за които съжалявям, но си давам обяснение, защо съм го направил. На следващия ден някак нещата се нормализираха и макар и странно ние продължихме... Мина се около седмица, когато тя започна да се отдръпва и да говори, че иска да се разделим. Не го приех и просто се опитвах да оправя нещата, извинения, молби, всичко, което можех да направя. Тя ме молеше да я оставя, а аз не можех, виждах пред очите си страх, който живее в мен 1 година - тя да си тръгне. В продължение на 3 месеца не успях да в оставя да си отдъхне, за да се разбере, дали ще й липсвам... Виждахме се рядко, аз се обаждах и пишех нон стоп, обяснения, драми, много сълзи, подтъпквах достойнството си и правех жалки и нелепи неща, неприсъщи за един мъж (момче), от не чувах безброй обиди, които обаче не ме отказаха и се борех, мъчех, но за съжаление не я оставих. Качваше се си снимки по социалните мрежи, дискотеки, 3 дни в Банско... Ревността ми излезна от граници, при всяко обаждане питах дали има друг човек, какво става... Съмнявах се много, тормозех я с нон стоп с обаждания по телефона които достигаха до 40-50 ден, когато не вдигаше, ходене на работното й място, смс-и ... До днес, когато я попитах “Интересуваш ли се от други мъже, поглеждала ли си нечий профил” при което чух - “Да, гледам, аз съм свободна жена. Не виждам бъдещето си с теб, малък си не мога да получа мъжка подкрепа от теб, разкарай се от живота ми”, докато аз нямам очи да погледна друга жена, което ме уби и съсипа, страховете ми ме настигнаха... В продължение на 3 месеца се съсипвам и моля на всяка сила да ми я върне, изпитвам нереална липса, обичам я повече от себе си... Не можех да спра да я търся, защото знаех, че спра ли, повече няма да чуя гласа й. Родителите ми говорят много, приятелите ми, които не пропъдих от живота си, заради тази връзка също. Не слушам никой ,  нямам силите и психиката да продължа напред, имайки предвид, че тя прави смели крачки напред. За 3те месеца съм отслабнал с около 8 килограма, гони ме безсъние и всекидневна тревога и напрежение... Не знам по какъв начин да се справя с това нещо, как да го преборя... Мисля, че никога повече няма да имам толкова красива жена до себе си, с характер и мнение по въпроса. Мисля, че ще остана сам завинаги, защото не виждам как ще обикна отново... Тя хвърля цялата вина върху мен, а аз умирам вътрешно, когато се замисля, че изгубих жената, която искам да бъде с мен до последния ми дъх... Искам болката да спре, искам си самочувствието, достойнството и силата, която имах преди... Преодолял съм още 2 дълги връзки с един ден болки в корема, един ден без апетит и до там... Но от тук, път напред не виждам, не знам как да продължа напред, при мисълта, че нея вече я няма, а един ден, друг човек ще създаде с нея всичко, за което се стараех и борех аз.

П.С
Спестих доста неща. Като цяло наблягам на това, с което съм сбъркал аз, защото честно казано обвинявам единствено себе си...

Последна редакция: чт, 10 яну 2019, 15:26 от Denney

# 1
  • Мнения: 24 411
Уф, какъв неприятен сополанко, че и агресивен. Де казарма, де...

# 2
  • София
  • Мнения: 3 842
Стигнах до цитата и не мога да се насиля да дочета:
Цитат
Проблемите започнаха да настъпват от 3тия месец, а те бяха главно, заради това, че според нея, не съм могъл да се изразявам правилно, страшни караници и доста често в тях, тя слагаше край, след което аз се молех, нещата се нормализираха след час - два викове, след това същото неземно щастие - но проблема беше, че на всеки 4-5 дни се карахме, а аз се обяснявах.
Иначе да, изразяването ти куца, то бива многословие, ама...
А накратко по казуса: не сте един за друг, били сте заедно 3 месеца, не се е получило, край.

# 3
  • Мнения: 24 411
Как няма да избяга, то всяка жена ще избяга, ако някакъв неуравновесен батка хване да я души от любов. То твоето е зловещо и патологично.

# 4
  • Мнения: 622
Не си виновен само ти.
Ако наистина искаш да те уважва се стегни,иначе  че няма да се върне няма, и по-добре!
Няма да се върне, защото не си я оставил да усети липсата ти.На тези години... спокойно, има живот колко и невъзможно да ти се вижда сега и ти пожелавам да обичаш друга така и тя да те обича.
Станалото е вече станало, прецакали сте нещата, нищо не се е случило за няколко си месеца връзка.
Щом толкова я обичаш не бъди егоист, пусни я щом сам виждаш, че е по - щастлива така.
Колкото и досаждаш, толкова по - лошо!

# 5
  • Мнения: 728
Последната част за периода след раздялата ми напомня толкова много за бившия ми приятел, че чак тръпки ме побиха. И той така ме преследваше, ревеше и прочие....само мога да ти кажа, че това е тормоз.

Щом сте се разделили остави жената да си живее живота, стига си я преследвал. След като прочетох как си се държал с нея въпреки, че твърдиш, че я обичаш направо не ми се мисли как щеше да се държиш след няколко години, когато страстта утихне....и не, алкохола не е извинение за това, че си я стиснал за гърлото!

Голям човек си, а се държиш като треснат от хормони келеш. Приеми, че не се е получило, поближи рани, поучи се от грешките си и продължи с живота си. Цялото това мрънкане и реване грам не подхожда на човек на твоите години.Разбирам да беше 15 годишно хлапе ама вече си го минал този период. Надявам се поне за в бъдеще да си вземеш някакъв урок от тази връзка, а не да продължиш да се държиш по същия начин.  

# 6
  • Мнения: 24 411
На мен лично това ми стои като някаква грозна, неприемлива уайт траш история. Може да са уайт траш с малко пари, ама като съзнание са си пропадняци. То драми, то алкохоли, избухване - махленска му работа. Надявам се участниците в драмата малко да се самоанализират, вразумят, че така наистина не се живее. С такива любови и прекипяване...как се живее изобщо нормално?

# 7
  • Мнения: 25
Не се гордея от това, което съм направил и напълно приемам вашите критики. Описвам най-лошото тук, именно заради това... В мен живее надежда, която не знам кога умре....

# 8
  • Мнения: 9 666
Няма да ти хареса това, което ще ти кажа, но го приеми, защото мога да съм ти майка и съм виждала повече неща.

1. Ти си незрял и неуравновесен и жената ти го е казала.
2. Тя е стабилен характер с ясна визия за нещата. Има нужда от мъж до себе си, не от момче.

Такава комбинация няма как да оцелее във времето. Това със сватбата и децата е било абсолютна глупост и тя ясно го е виждала. Позабавлявала се е, но е разбрала бързо, че сериозна връзка няма как да имате. И си я изплашил до смърт. Няма да се върне.

Много си емоционален и ти липсва контрол. Това е, върху което трябва да работиш. Спортуваш ли?
Приличаш на романтична тийнейджърка, само че с мускули и тегло на мъж - което те прави опасен.

Предполагам, че си хубав младеж. Ще имаш много други връзки. Ако и в тях подхождаш по същия начин, рискуваш да убиеш любимата в изблик на гняв някой път. Е, после ще съжаляваш, разбира се.

Това, което наистина ти трябва, не е тази жена. Трябват ти сериозни цели - свястна професия и дисциплина. Вместо да си губиш времето по дискотеки и филми, почни да учиш нещо практично. Така хем ще ти се разсее вниманието, хем ще има какво да правиш, след като престанеш да се котираш като хубаво момченце. Ще бъдеш достоен партньор на жена като тази, която си е отишла от тебе. В момента просто няма какво да предложиш на такова ниво. И спортувай - това ще ти изразходи излишната нервна енергия.

Задължително спри да пиеш. Пиянството ти е опасно. Ще те вкара в беля.

# 9
  • Мнения: 24 411
Впрочем на емоционално прекипял и нестабилен нормалният човек може да му се види леден и недостъпен. А един мъж да иска гушкане, галене и внимание, извинявай, ама си е повърня отвсякъде. Особено пък да му четкаш егото. Мъжът трябва да си помпа егото с постижения навън, едва тогава жената може да го погледа с възхита едни 15-ина минути.

А на 22 е точно хормонална буря, което е очаквано. По-интелигентните ги избива на поезия. Обаче в комбинация с пиене и агресия - това те превръща в човешки отпадък.

# 10
  • Мнения: 25
Изключително точен и изчерпателен отговор! Благодаря Ви. Демотивиран съм да спортувам и не съм го правил отдавна, но мисля най-после да се завърна... Осъзнавам, че не съм достатъчно порастнал и избухлив, за което се разкайвам и винаги ще бъде така. Остави ме най-добрия ми приятел и жената, за която умирах... Вече искам, или не - урок си имам и го научих...

Повярвайте, осъзнавам какви грешки съм допуснал, виждам какъв смешник съм бил... Просто не знам по какъв начин да забравя, искам болката да си отиде...

Последна редакция: чт, 10 яну 2019, 18:18 от bubanka

# 11
  • София
  • Мнения: 3 842
Запиши се в кръжок по драматично изкуство, та да си канализираш енергията е нещо по-креативно.
А на следващата гледай да не ѝ налиташ, че може да не е сговорчива и да се наложи да пишеш обяснения в полицията.

# 12
  • Мнения: 9 666
Повярвайте, осъзнавам какви грешки съм допуснал, виждам какъв смешник съм бил... Просто не знам по какъв начин да забравя, искам болката да си отиде...

Мъжете се справят с болките по различен начин от жените. Ние искаме всичко да разнищим, да обсъдим, да поплачем на нечие рамо. Мъжете обикновено си намират някакво занимание да ги разсейва.
Най-лошият избор е да се напиеш и да се сбиеш. Или само да се напиеш - и така с месеци и години. От един момент пиеш, за да забравиш...какво? Че пиеш.
Доста по-добра опция е да се изтощаваш до изнемога с някакъв спорт. Хем излизат дяволите и възстановяваш контрола, хем ставаш по-красив. При тебе има и сериозна доза агресивност за обуздаване. Много по-добре е да я изразходваш в залата, отколкото върху хората.
А истински умните мъже се впускат в преследване на работни задачи и така тушират проблемите. И същевременно набират самочувствие. Стават по-уравновесени. По-качествени. По-харесвани от стойностните жени.

Според мен се изразяваш доста грамотно, не си някой пълен простак. Имаш потенциал да се развиеш.

Мислил ли си с каква професия би искал да се занимаваш?
Това с дискотеката и филма е меко казано несериозно.
Начертай си план за бъдещето с конкретните стъпки и започни да работиш по въпроса. Жените харесват мъже на действието с ясни цели, не дърдорковци и въздухари.

# 13
  • Мнения: 2 923
На мен ми изглежда Автора изключително лабилен, търсещ да се вкопчи в някого, нещо и трескаво търси постоянни доказателства за това, че е обичан.

Не е грешка, това е емоционално състояние, което води до подобно поведение – агресивност, свръхвъзбуда, трескавост и преследване на другия. Бих посъветвала да потърсите специалист за осъзнаване и овладяване на това състояние. Вие сте изключително емоционално незрял и имате нужда да се научите да контролирате и разбирате емоциите си. А това сам, като ви чета, се съмнявам да можете да направите.

Споменахте, че и най-добрият приятел сте отблъснали, което е красноречиво, че имате проблем с отношения с други хора. Не търсете жената и не влизайте в нови отношения, а се опитайте да се успокоите и да се самоанализирате. Опитайте промяна в начина на живот, навици, работа. Така ще се научите да изпитвате и овладявате различни ситуации и емоции.

Имате проблем с контрола на чувства, както и компенсаторен механизъм за обсебване на другия, което говори за някаква травма от нещо преживяно.

# 14
  • Мнения: 1 409
Честно казано като имам свободно време влизам да чета разни подобни на тази теми. Много интересно ми става.
Момче на 22 се хваща с жена 5 години по-голяма. Той няма стабилна работа, няма идея за семейство. И се случва най-очакваното, тя го зарязва. И той, понеже е на 22 и всъщност е момче, а не мъж, в което не влагам нищо отрицателно като смисъл, започва да й реве на главата.
Просто ми е интересно, зарязвали ли са те?
Когато един човек не иска да бъде с теб, няма какво да направиш. Занимай си главата с други неща, изчакай, времето ще свърши останалото. Колкото и да ти е криво, насила хубост не става, ако ли пък става, до време е. Просто порасни и си хвани момиче около твоята възраст, че тези разлики в годините понякога усложняват нещата, и трябва да си малко по емоционално стабилен, за да изградиш отношения.

Общи условия

Активация на акаунт