Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • Мнения: 1 409
Не, реване на главата са обажданията по 73847392 пъти. Крайните изказвания на потребителите са ми също изключително интересни, показват голям спектър на характери и психологически потенциал.

# 46
  • Мнения: 25
Честно казано като имам свободно време влизам да чета разни подобни на тази теми. Много интересно ми става.
Момче на 22 се хваща с жена 5 години по-голяма. Той няма стабилна работа, няма идея за семейство. И се случва най-очакваното, тя го зарязва. И той, понеже е на 22 и всъщност е момче, а не мъж, в което не влагам нищо отрицателно като смисъл, започва да й реве на главата.
Просто ми е интересно, зарязвали ли са те?
Когато един човек не иска да бъде с теб, няма какво да направиш. Занимай си главата с други неща, изчакай, времето ще свърши останалото. Колкото и да ти е криво, насила хубост не става, ако ли пък става, до време е. Просто порасни и си хвани момиче около твоята възраст, че тези разлики в годините понякога усложняват нещата, и трябва да си малко по емоционално стабилен, за да изградиш отношения.
Стискането за врата не е реване на плавата!
Момчето има голям потенциал и със сигурност ще го дават по телевизията!
врата, не е гушата, няма как да си позволя да застраша живота на човек, вие ме вкарахте в затвора, за това, че съм откровен и се срамувам от постъпката си!

# 47
  • Мнения: 25
 Именно заради това прибегнах до това действие - да пиша в този форум. Исках да чуя мнението на безпристрастни хора, за да мога осъзная напълно постъпките си и да сложа край на надеждите си! Разни хора - разни идеали, радвам се, че са обективни с мен. Ако ви бях разказал, какво съм дал за тази връзка, за това как се грижех за това момиче, за това как загърбих приятелите си и отношенията си с много хора щях да ви замажа очите и хуления да не съм аз. Тя е безкомпромисен човек, който държи всичко да е по конец и няма място за грешки, не е свикнала да боли, да се бориш, да е трудно за осъществяване и да не спираш, просто се носи по течението и чака, докато аз се боря и правя всичко по силите си, за да получа това, което искам. Повярвайте, аз знаех с какво се захващам и оценявах ситуацията, борех се както и с каквото мога, за да се напаснем напълно, изкорених си много навици, поех по друга пътека в живота си много рязко. Докато аз мечтаех да закупя жилище, в което да сме една крачка напред, тя мислеше за коси, пластични операции, брутално суетна. Рядко показваше, че е готова да направи невъзможното за да се установим като независима двойка, учех се и исках да възмажея, да съм нейната закрила, спокойствие и утеха, единствено в нея млслех всеки ден, когато не виждах, че тя споделя мислите ми се питах как и защо се случва така. Изпитвах несподелена любов, което ме мъчеше адски много, защото тя е изключително труден човек в нея живеят 18 годишно момиче и 35 годишна жена едновременно и не знаех кога на каква вълна е. Да хленчех за ласките й, защото когато беше лудо влюбена не спираше да го прави, когато се сърдеше и искаше да се разделим не го правеше, в мен имаше съмнение, че щом рядко се случва, може да я губя! Родителите ми я определят като типа хора, които мълчат и не знаеш какво ти мислят, защото тя мълчеше наистина много и съм вадил думите й с ченгел от устата за да разрешим даден проблем, ако не успявах да го направя тя се държеше с мен дръпнато и безразлично - помислете как ще се чувствате вие ако сте толкова влюбени, а отсреща получавате мълчание и студено държание, когато във вас всичко крещи “прегърни я и не я пускай?! Около мен имаше хора с голяма популярност, които си мислеха, че са недосагаеми и всички жени и мъже ги искат, хора от 22 до 30 годишни, те се възползваха от това нещо и повтаряха “един път се живее”, докато, когато аз започнах да се сдобивам с голям брой от хора, които ме разпознават, прилично количество жени, които ме търсят - аз просто се оттеглих от всичко, за да има спокойствие тя, за да разбере, че друга жена няма как да погледна и за секунда, за да бъде спокойна и уверена, за да вярва на думите ми и да споделя мечтите ми, а тя все намираше за какво да се разсърди, все нещо криво правех и не съм го направил по нейния начин, въпреки, че резултата накрая е същия.

Последна редакция: пт, 11 яну 2019, 00:11 от Denney

# 48
  • Мнения: 4 884
Аз никакъв срам и осъзнаване не виждам в "тя ме подтикна".

Уж много оправна била, после пък не била свикнала да се оправя и се носела по течението...

Абе лиготии.

# 49
  • София
  • Мнения: 9 766
..гарнирани с логорея.

# 50
  • Мнения: 25
Аз никакъв срам и осъзнаване не виждам в "тя ме подтикна".
Уж много оправна била, после пък не била свикнала да се оправя и се носела по течението...

Абе лиготии.
Извинявай, къде съм написал, че е оправна?

# 51
  • Мнения: 9 644
Дени, заключвай я вече тая тема. По-смислени мнения няма да има, най-много да отнесеш опакото. Разбра какви са проблемите, действай и това е.

# 52
  • Мнения: 7 242
Тъй като до някъде се разпознах в тази жена ( без частта пластични операции, екстейшъни, безкрайна суета, .... ) мога да ти кажа, че поведението ти спрямо нея е било сбъркано още в началото. Такива хора не обичат лепкави, лигави и захаросани партньори, които се стремят очеизвадно да угодят загубвайки, загърбвайки, забравяйки себе си. Това сервилно поведение много скоро става досадно и отблъсква. Да искаш от някой непрекъснато да обяснява и демонстрира любовта си е ужасно. Не че е невъзможно два толкова различни типа да се напаснат, но е нужно много време и желание и от двете страни. Ясно е, че при жената в тази драма го е нямало. Приеми го, направи си изводите от това което се е случило и не повтаряй същите грешки със следващата.

# 53
  • Мнения: 631
Врат или шия - все тази. Ти пред хората така се държиш???
Борело се бил, за какво се бориш? То първите месеци ако сте така,какво остава за после.
Чудя се какво ли си е мислила докато е мълчала.

# 54
  • Мнения: 245
Хубост на сила не става. Това си е жива агония и желание да те съжаляват. Никой не трябва да се тъпче там където не е желан . Пий една студена вода и продължи напред. Ама никога не допускай да бъдеш охлюв и да се молиш да те обичат . Това отвращава много жени.

# 55
  • Мнения: 44
Мачът е свирен още в началото, когато си осъзнавал (забележи), че не сте на едно ниво. Основната ти грешка е (освен, че си посмял да тръгниш с физическа агресия към нея), че не си си дал сметка, че при такива различия на "нивата", можеш да я "използваш" само за трамплин и мотивация за израстване, и шансовете за успешна връзка са ниски. Защото ако имаш реална самооценка, няма как да се почувстваш толкова безсилен, че чак да агресираш. Агресорите обикновено са хора, които самочувствието им е по-високо от вътрешната им себеоценка (или обратното, ключовото е дисбалансът между двете). Тази разлика създава вътрешна борба и се пораждат негативни чувства, които ги числиш, че са провокирани от нея, ама не... твои са си.

# 56
  • Мнения: 429
На мен ми стана мъчно за това момче.
Когато си само на 22, дори да виждаш, че нямате нищо общо си казваш - няма начин да няма начин, и е много трудно да си дадеш ясна сметка с кого имаш някакъв шанс и за кой е безсмислено да се бориш.

Приеми станалото като част от живота и ценен опит, през който всички сме минали. Мечтай и се бори за нещата, които си искал заради нея, но ги направи за себе си. А когато ги постигнеш, един ден ще ги споделиш с момичето, което ще срещнеш и този опит сега ще ти помогне да разпознаеш като твое.

# 57
  • Мнения: 570
Дано малко да си се успокоил от анализа и оценката, която си получил тук. Истината е, че и ти и жената, сте млади, емоционални по своему и сте допуснали да сте раздалечите. Недей допуска у теб да се настани трайно чувство за вина. Така си сметнал, така си постъпил в миналото. Просто ти трябва време хда улегнеш, и психически и емоционално. Живей и имай трезва оценка за самия теб. Пази своето достойнство и уважавай жената до теб, а такава ще се появи! По-горе ти беше написано, че мерило за успеха на мъжа са неговите постижения! Така че, успявай, учи нови неща и прогресирай.
Спри да търсиш бившата си приятелка. Мислено й благодари за уроците, които си получил и продължи напред. Успех!

# 58
  • Мнения: 631
На мен ми стана мъчно за това момче.
Когато си само на 22, дори да виждаш, че нямате нищо общо си казваш - няма начин да няма начин, и е много трудно да си дадеш ясна сметка с кого имаш някакъв шанс и за кой е безсмислено да се бориш.

Приеми станалото като част от живота и ценен опит, през който всички сме минали. Мечтай и се бори за нещата, които си искал заради нея, но ги направи за себе си. А когато ги постигнеш, един ден ще ги споделиш с момичето, което ще срещнеш и този опит сега ще ти помогне да разпознаеш като твое.
Ах, каква мъка! Ако ти стискат твоето дете за врата дали щеше да ти е тъй мъчно?

# 59
  • Мнения: 429
Ах, каква мъка! Ако ти стискат твоето дете за врата дали щеше да ти е тъй мъчно?

Мен ме е стискало бивше гадже за врата, г-д като бяхме на същата възраст - пишлемета. Бяхме доста хора и на маса. И в момента, в който го направи получи същото от един негов доста по-мускулест приятел. Сега този човек първият е лекар, от тези, които наистина помагат на хората. Той и тогава си беше добряк - не знам какво му стана в онзи момент.
Мисълта ми е, че всеки изживява някакви грешки на растежа и моменти, от които се срамува. И щом вече се е случило важното е да се осъзнаеш и никога повече да не правиш така.
Разбира се, че съм съгласна с теб, че никой не бива да постъпва така. Авторът ми се струва, че също разбра кое е мъжко и кое не.

Общи условия

Активация на акаунт