КЪРМЕНЕТО Е НАЙ НАЙ ДОБРОТО - ВРЕМЕ ЗА ХВАЛБИ И МОТИВАЦИЯ

Не тез чувства имах предвид, а усещането за успех. Малко са кърмещите, които ще отрекат, че са го изпитвали.

Не виждам защо в усилията си да го направим популярно, трябва да отричаме радостта от факта, а още по-малко да попарваме или крием тази радост .


Добре звучат тези думи, но няма и да е излишна една трезва преценка - толкова сме далеч от природата, че ни се налага  да се учим какво е да живееш с нея и да различиш истинските си инстинкти от придобитите "неприродни" такива. И да, тук и сега, в това време, без да са нужни тонове литература, все пак е нужна задоволителна доза четене. А чак после идва лесното, приятно и естествено .

Между другото определено имаме нужда от теми с  хвалби и радост от истинско естествено раждане. А една такава имаме точно в този форум : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.0;all

И тези,родили без упойка.
Не харесвам някоя майка,кърмила детето си 6 месеца да парадира с това и да ме гледат надменно,защото на мен ми се наложи да дохранвам(бебето наддаваше малко)."Явно кърмата ти е нехранителна" ми каза една от тях. Приех го много навътре,защото правя всичко възможно,за да кърмя и не съм се отказала.

Понякога тези майки не парадират, а чисто и просто са горди от това, което правят. Както ти изпитваш гордост, че въпреки трудностите, си се справила и съумяваш да кърмиш детето си, нали? Тази жена е казала нещо, което е невярно, но ти си го приела навътре и това е много естествено, защото е поставила под въпрос умението ти да си добра майка. Аз също бих се впрегнала на твое място. Но се опитай да се абстрахираш от глупостите, които те заобикалят и просто се радвай на това, което имаш - прекрасната връзка с детето ти. Тя е факт, без значение дали дохранваш или не.

Сори за оффа, не е по темата, ама ме напъна и си го казах.

Засягаш изключително важен момент, затова ще коментирам и аз, от по-различна гледна точка. Раждането е естествен процес - но в колко от случаите става естествено, в наше време и в нашата действителност? И колко подготовка - лична, като време, убеждение, мотивация и увереност отнема, за да можеш да направиш по най-естествения начин  най-естественото нещо за женското тяло?
И оттам стигаме до следващото - раждането в общия случай изобщо не се случва по естествен начин (има голяма разлика между вагинално раждане и естествено раждане) и това има сериозни отражения и върху майката, и върху бебето, и върху кърменето. Майката, която е дрогирана още по време на раждането, с литри интравенозни вливания, за да й поддържат кръвното и да се контрират страничните ефекти от упойката, е обект на всякакви манипулации, които могат да направят кърменето трудно - като започнеш от болките заради шевовете и стигнеш до сериозните случаи на едема заради вливанията, които могат да направят захапването на огромните подути до невъзможност гърди невъзможно за бебето за дни наред без намеса, която - да! - изисква специализирана информация, подготовка и знания, за да разбереш и преодолееш проблема. Бебето на свой ред е получило доза от упойките, достатъчна да го направи незаинтересовано към сученето. Да не говорим за факта, че се добира до гърдата на майката в най-добрия случай след 2ч, често -  след 3-4 дена, а понякога и много по-късно - във всеки от случаите момента, когато инстинктите му за засукване са били най-силни и е била най-голяма вероятността да засуче безпроблемно, са безнадеждно пропуснати. Междувременно обаче то е получило шишета, подсладена вода или АМ, храни се на режим, често не е с майка си, а бива носено в определено време. Тези неща правят кърменето не само далеч от естественото, а на практика създават всички възможни предпоставки за сериозни трудности - които често не закъсняват. Разбира се, всичко това е преодолимо, но... в най-обичайния случай изисква четене ако не на дебелите книги, то поне на форумската библиотека, мотивация, упоритост и нерядко жестока борба, за да направиш това, което е естествено. Не ща да говоря за тотално липсващата подкрепа и за трудностите по намиране на информация и ресурси.
Какво излиза - че майките успяват да раждат естествено и да кърмят не защото това е най-естественото, а защото са се преборили за правото си. Твърдо съм на мнение, че всяка майка, която успява при тези обстоятелства, има с какво да се гордее - и с пълно право, защото заслугата да го направи си е лично нейна. Аз лично  смятам факта, че кърмя успешно, за лично мое постижение - веднъж не успях, но положих усилия и го постигнах сега - със собствени сили, с доста проблеми в началото независимо от информацията, която бях събрала - и без помощ от никого (започнах да влизам във форума, когато дребната беше на 2 месеца, а в моето обкръжение нефорумски кърмачки няма). И това ме прави горда. Да, правя най-естественото нещо за детето си - по този въпрос няма две мнения. Но - това не значи, че винаги се удава естествено и без проблеми (броят на майките, които се отказват заради трудности още през първите седмици, е твърде показателен за това доколко естествено се получават нещата). Ей тук е тънката разлика И тук е поводът за гордост

Тц-тц-тц... пак няма човек какво да каже след теб 
Освен баналното   

Аз също все още кърмя детето си. Обаче не знам защо трябва това да е повод за хвалби и пр. Естествено е да кърмиш, ако имаш кърма. Също толкова естествено е да храниш с АМ, ако нямаш. Това е положението, нали? 

Хедра, усещам ли нотка на неодобрение към индуцираното раждане и секциото по принцип, или просто така ми се е сторило?!

Деси, явно отскоро си в този форум, иначе щеше да знаеш, че тук няма "няма"!   

Ей, душици, я по-спокойно... Нещо са се разбунили кърмаческите ви хормони Нали знаете - ние ви обичаме, обичайте се и вие
Всички знаем, че да се кърми в България е гордост, всъщност като чета последните постове на някои от чужбинските мами не само в България е така. Хайде поне тук да си се потупаме по раменцата и да се насърчим да продължаваме в същия дух.
Някои дори медали имат за кърмене - Зъхи
Просто за мен сега е напълно нормално и естествено това, което правя, но Бога ми, дори за педито ми е неестествено, че "още имам кърма" А за всички останали съм просто "късметлийка"! Нека си остане за хвалби таз темичка... всеки има нужда да покаже на самия себе си, черно на бяло, че е минал някакъв свой предел... било то месец, три, шест, година или дори 3 години 

Асето ме умилостиви  Инак друго щях да напиша.

Иначе не съм "мамета" и "едно мамче" 

А че кърмя, кърмя. И че толкова нормално приемам нещата, го дължа на това място, ТУК.

И благодаря на всички, за това, че кърмят!

Обаче като цяло темата е наивна и не мисля, че авторката и е очаквала толкова интимни и дълбоки постинги като този на Хедра      

И хич не смятам да се хваля с това. Пред кого да се хваля? Форумските дружки си знаят, лекарите ни знаят и не ми се кокорят отдавна; единият ме поощрява, другата не я питам. Пред кого да се хваля? Пред майките в градинките? Да си събират после зъбите в чашка? Много хора наистина се радват и реагират положително. Други се шокират. Нормално е. Така или иначе мотивация отвън не търся. Важното е отвътре да ти идва 

аз също кърмя - от скоро както се вижда от лентичката,проблемно ми е ,но не се отказвам.кърмя само от една гърда(поради здравословни причини),но въпреки това съм щастлива и насърчавам всички-това наистина е най-естественото нещо според мен за жената !

hedra, браво, много добре казано

Аз също за да кърмя преминах през доста трудности. Този форум беше мястото, което ми помогна и стимулира да го направя. Дори собствената ми майка не вярваше, че ще кърмя и ден. Тя лично не  е  била успяла.  При нас проблема и  с недобре оформените зърна, които съвсем се губят, когато слезе кърмата и прави захапването на новороденото и наистина отучено от родилния дом, бебе невъзможно.  Благодарение на всички вас, кърмя успешно вече почти  два месеца и се гордея с това.
За тези от вас които не са имали проблеми може да изглежда смешно, но за всички борили се с каквито и да е, свързано с кърменето, смятам че си заслужава да се похвалят. 

Аз вече отдавна не кърмя ... и всички щуротии и ужасии и проблеми, свързани с кърменето ми се случиха. И всички ужасии и проблеми и болести, свързани с неизключителното кърмене и грешното ранно захранване на бебето ми - СЕ СЛУЧИХА.

Затова съм и много надъхана, чак и мъжа си подлудих, като непрекъснато му пращам инфо оттук до офис компютъра му.

Тук ще похваля него - и той кърми веднъж Йони като беше на 3 1/2 месеца. Докато ми я носи за кърмене ... беше гол до кръста, така я обърна към себе си, а тя гладна ... така му засмука цицето, че той горкия  ей такива очи опули и ако не сте чували рееев на "усорийски тигър", е, аз чух и се попиках от смях. А той си търка цицето 2-3 часа, което стоя червено само от едно засмукване.

А той не можеше да повярва КАКВО ПРАВЯТ ЖЕНИТЕ ЗА БЕБЕТА СИ 

Той вече си е направо обучен консултант по кърмене  и като се разхождаме непрекъснато вижда кърмещите мами и си казва тихо на глас "браво". Дори наскоро след като му бях пуснала инфо за това колко естествено се приема кърменето навън в други страни, той го видя на практика. Едно скандинавско семейство с няколко дечурлига и голямо бебе /към 11 м./, та жената си седна на ръба на Варненския фонтан пред съда и си накърми бебето ей тъй на. Мъжът ми много се впечатли - видя на практика, теориите, които му пускам.

Аз неведнъж съм писала - каква по-добра промоция на кърменето от млади, хубави, интелигентни  и кърмещи майчета, които го правят толкова естествено - каква по-добра мотивация за следващите от подражението на някого, който им харесва.

И ХУБАВИТЕ, ЗДРАВОСЛОВНИТЕ НЕЩА ТРЯБВА ДА СЕ ХВАЛЯТ И ТО МНОГО !!!

 

Да повод е за хвалба -  заради смелостта и убедеността да направиш най-доброто за детето при все очудените и нешпдготвени физиономии. Браво на вас!
Аз лични не се гордея. Направила съм най-доброто според мен и по силите ми.
Но мисля, че открито и със задоволство и оценяване на майчината грижа и упорство /особено първите месеци/ трябва да се говори за кърменето на детето. И да се кърми без притеснение на открито. За да има все повече информирани и свободомислещи /естесвено-мислещи/ майки и повече Кърмачета сред бебетата.

Ох, колко сме го дъвкали това... Вижте една стара и позабравена тема, Геройство ли е кърменето; и статия писах с такова заглавие, стоя доста време на сайта на бг-мамма, но май я няма в библиотеката - подсещате ме и ще я пусна тук.

Не е в това въпросът. Ако момичето искаше да сподели и да се похвали - да си каже, ще я потупаме по рамото, не веднъж сме го правили. Първото ми изречение в предния ми пост е именно в този дух. Ако иска да се представи (защото явно за пръв път влиза) - има си тема за представяне, както Бу правилно я е ориентирала. Но няма нужда от излишен патос, нито да се броим за пореден път. За разлика от теми, в които се търси спешен съвет за кърменето, и в които никога не съм казвала "пусни търсачката" (обикновено отговарям по същество и след това чак насочвам към библиотеката), такъв тип теми е добре да се пускат след като поне малко си се ориентирала в обстановката - иначе дразнят. Към това са реакциите (и мисля не само моята и на Дона) - иначе, пак ще го кажа, браво на момичето за успешното справяне в първите и най-трудни месеци.


Зъхи, а в твоя въпрос усещам ли неодобрение към естественото и предпочитание към индуциране или секцио по желание?