Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте, дъщеря ми е на 10 г. и половина и от известно време споделя свои мисли, които я притесняват. Постоянно ме пита дали е нормално (да мисли по този начин), а аз нито съм сигурна дали е нормално, нито знам как точно е правилно да отговоря. Сега ще се опит да разкажа за како става дума. Надявам се да успея!

Първата история, която ми разказа беше преди няколко месеца и каза, че се е случила още в детската градина. Тогава била гадже с едно момченце, което обаче било гадже и с нейната приятелка и на нея (на дъщеря ми) й било много неприятно. По време на обедния сън тя започнала да се "върти" (разбирайте, да се самозадоволява) и си мислела, как те двамата вечерят, а тя им сервира обута с памперс (знаем, че на тези години, да си по памперс пред другите е много излагащо, все едно си "бебе"). Очевидно поставя себе си в ситуация, която определено е унизителна.
Сега от известно време има подобни включвания, казва, че когато си помисли за нещо срамно (последното, което сподели беше, че прочела за семейство, което било богато, но атомна бомба разрушила къщата им и те станали много бедни и хората им се присмивали) й се допишквало (това чувство си мисля, че може да е провокирано от сексуална възбуда) и сякаш нещо я карало да поиска от нейната приятелка да си играят на това (да преиграят случката), т.е. отново да постави себе си в случка, в която да се почувства унижена.
От известно време ми споделя и мисли от сорта, че си представя как едно момченце, което я харесва я целува и дори, че си го представя гол, докато той се преоблича след тренировка.
Мисля си, че първите мисли, свързани със самоунижението са вид мазохизъм, но не знам как трябва да се подходи в ситуацията. Как да я успокоя и как изобщо, трябва да реагирам, какво да й обясня? Трябва ли да я заведа на психолог или сексолог...Моля за някаква насока, как трябва да действам.
Относно второто, си мисля, че може би вече е нормално за подобни мисли, но пак не съм сигурна.

Ох, много шантав стана разказа и наистина не мога да повярвам, че ми споделя такива неща, аз пред моята майка дори думата "секс" не смеех да спомена!:)

 

# 1
  • София
  • Мнения: 508
Здравейте! Очевидно сте успели да изградите достатъчно добра емоционална връзка с дъщеря си през годините и тя се чувства спокойна да ви сподели това, което истистински я вълнува. Това е чудесно, тъй като така Вие ще можете да знаете какво се случва с нея и да реагирате своевременно.
Това, което наблюдавате при дъщеря си във времето, е естествен процес, през който минават всички подрастващи. Една от основните причини е, че всички хора сме сексуални същества от самото ни раждане. Проявяването на сексуалността в отделните периоди от развитието на детето е различна. Най-синтезирано казано, детето започва да има интерес към собственото си тяло, към тялото на другия още в първите години от своето раждане. Независимо дали детето е момиче или момче, то проявява любопитство, което може да се изрази в изследване на собственото тяло, в игри с връстниците, които много честно включват те да разглеждат половите си органи едни на други. Бъдете спокойна, тъй като със сигурност детето не разбира секса, сексуалнста възбуда и мастурбацията така, както ние възрастните. Причината е, че детстката психика е незряла и не функционира като нашата. Всички процеси на самоизследване, наблюдение/сравнение с другия/другите, прояви на любопитство са белег за това, че дъщеря Ви минава по добър начин през обичайните процеси на порастването. Това, което можете да правите Вие - е да разговаряте с нея по всички въпроси, свързани със секса, любовта между мъжа и жената, да й обясните какво означава двама души да са “гаджета” и т.н.
Интересът на дъщеря Ви към другия пол би следвало да става още по-интензивен, тъй като възрастта й се доближава все повече до юношеството. В този смисъл тези теми ще стават все по-актуални.
Разказът Ви засяга и други значими аспекти, за които е необходимо да познавам повече Вашата семейна история, както и контекста, в който се развиват. Една от темите, които ми правят силно впечатление, е - темата за унижението. Това е съществена и деликатна тема. Помислете дали е възможно това да е обща тема за цялото Ви семейство, за Вас самата или за някой друг значим.  Но със сигурност има смисъл да сте чувствителна към подобен тип фини процеси от вътрешния свят на дъщеря Ви.
От написаното личи, че Вие сте силно ангажиран родител, така че това ще Ви е от полза да родителствате на дъщеря си по пътя на нейното порастване, което не означава, че няма да се колебаете и да имате още много въпроси. Това е така, защото дъщеря Ви навлиза в една предизвикателна възраст и това ще наложи необходимостта от промяна на Вашите поведение и реакции спрямо нея. Голяма част от родителите в трудните етапи търсят подкрепата на специалист. Поздравявам Ви за смелостта да търсите отговори на важните въпроси, които родителстването неизменно поставя.

Общи условия

Активация на акаунт