Дали се забравя така лесно?

  • 3 337
  • 86
  •   1
Отговори
# 75
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Успех и леко и безболезнено раждане!!! Hug Praynig Hug
Ох, и мен това ме чака в много скоро време... Crazy

# 76
  • на североизток
  • Мнения: 285
Успокой се и си мисли позитивно!Всичко ще е наред!Аз също имах кошмарно първо раждане, но вече си мислим за второ дете и да ти кажа, вече съм забравила за болката!
Опитай си да не мислиш за това, въпреки че не е лесно, знама това!;
Стискам ти палци и леко раждане! Hug

# 77
  • Мнения: 3 334

Как да й обясня, че има такива жени, които имат висок праг на болка, че аз не съм от тях, че нервната система ми е разбита тотално и това още повече ме депресира, че в този момент ( на първото ми раждане) въобще не ме е интересувало нищо, освен да спре да ме боли...
Много, много ме е страх, вече не мога и да спя спокойно, мисля си, че пак ще се върне онзи кошмар.....
Ето вече 16 години не мога да забравя, все едно се е случило вчера.....

Аз съм на същото мнение, раждането не ми беше леко,с много мъки и системи,скачане по корема и абсолютно всякакви екстри.Не съм забравила,а и не вярвам да забравя някога.Аз също не разбирам някои хора с подобни изказвания.Буболина пожелавам ти леко раждане,или по скоро бързо раждане,че то болките си ги има /освен ако не решиш да е секцио или с епидурална/.Ще стискам палци,а страховете ще си ги имаш до последно /и дори да ти кажа спокойно не мисли/,то е ясно.Аз си ги имах още преди да родя,а незнам какво ще изпитвам ако раждам второ,може би няма и да се навия.

# 78
  • Мнения: 5 475
Буболина, не се тревожи Hug! Не е казано, че и този път ще е толкова ужасно. Независимо дали секцио или нормално, пожелавам ти най-лесното и безболезнено раждане!
Успех!

И от мен -така!  Peace
Стискам ти палци!  Hug

# 79
  • Мнения: 955
Буболина, здравей! Не се отдавай на страховити страхове!
Винаги съм си задавала и аз същите въпроси ... чудех се как така другите казват, че се забравя, а пък аз не мисля, че ще мога да забравя. И двата пъти раждах нормално, но тъй като втория път беше много скоро след първия щях да родя в предродилно - сама в 3 и 15 през нощта. Всички доктори и акушерки се бяха изпокрили по кабинетите и ако не бях почнала да крещя - щях да си родя самичка.
Аз също, като теб едва ли бих забравила ражданията, въпреки, че не са били толкова травматични като твоето първо.
Ще стискам палци всичко да е наред и ще бъде, ще видиш!
Ако нямаш търпение вече, купи си един литър джус от ананас и до няколко часа ще си на път за болницата, аз така направих един ден след термина. Не съм сигурна, че това е помогнало, но поне така си мисля, че съм го провокирала.
Прегръщам те, с теб съм, и като си дойдете в къщи се надявам да ни пуснеш темичка за това,  че този път не си се мъчила и нямаш много шевове  Hug  bouquet Hug

# 80
  • София
  • Мнения: 1 315
Аз също мисля, че след 16 годишна пауза, може спокойно да мине за стерилитет, и си е чист покател за секцио (ако го искаш). Аз също тръгнах за нормално, но в процеса на раждане се оказах секцио. Мисля, че е болката е по-продължителна,но по-търпима.
Но този доктор е за убиване, как може да се изкаже като на пазара.
Искай епидурална, знам че в Шейново не я отказват, тя ще те спаси, ако не успееш със секциото.
Леко и безпроблемно! Hug

# 81
  • Мнения: 385
Успех и леко раждане и от мен   bouquet!!!
Чудих се дали да пиша друго, да не взема да те наплаша, но аз раждах секцио и беше кошмар! Операцията мина чудесно, но след това 12 часа контракции, а не можеш да мръднеш (в началото дори и краката не можеш да си мърдаш). Нито настрани може да се легне, нито да се поизправиш. После се възтанових физически лесно, но психически ...  Дали само при мен е било така незнам, но и аз се бях отчаяла до толкова, че да искам да умра, че да се свърши. Все още съм твърдо решена да нямам други деца. А не мисля, че ми е нисък прага на болката. При проверките за разкритие и опитите да ми с е направи такова с ръка, почти не ме болеше.
Та това, че секциото е песен и "лесно раждане" ... не съм много съгласна. Всчко раждане си е индивидуално, пък било то секцио или нормално.
Още веднъж - леко раждане ти желая   bouquet

# 82
  • Мнения: 4 362
Раждала съм страшно трудно, с нечовешки болки ( почти никакво разкритие, изтекли води, силни и кратки контракции)

Аз също бях по същият начин,едно към едно,нямам разкритие,изтекли води,силни контракции,но моите страхове бяха ,че не правя разкритие и се страхувах за детето,после болки силни и така до сутринта,помня разбира се всичко,но ти не се страхувай мисли си само положително и как всичко ще мине успешно ,след раждането ще си починеш
Желая ти леко раждане 
Hug

# 83
  • Мнения: 1 465
Моето раждане също беше много тежко, с упойка, която много много не подейства, виках като ненормална, обаче сега ми е като много блед спомен и си мисля че се забравя. Друг е обаче въпросът, когали ще си спомня - като наближи друго раждане, евентуално ако даде господ. Praynig
Но пък не трябва да се тръгва към болницата с мисълта, че те чакат адски мъки. Това как е предразположен човек, предполагам е много важно.
Успех и леко раждане Peace

# 84
  • Мнения: 1 350
Напълно съм съгласна със Тess.И аз бих те посъветвала:пари на заем,уговорка със свестен лекар и епидурална упойка и в двата случая-нормално раждане или секцио(щото от пълната упойка едвам ме върнаха тук),независимо какво ще договориш.И аз преди 7години си платих и добре че го направих-просто си предчуствах.Сега пак ще си платя.И за мен това са най-добре похарчените пари,макар че роднините на мъжа ми ме изядоха за това-проста работа!!Но какво ми пука и какво са парите на фона на два човешки живота?!

# 85
  • Мнения: 8 769
Мисля, че всички ще родим тук с теб по още веднъж!
Стискам типалци и ти пожелавам много кураж! Не се стряскай предварително, паниката усилва още повече негативните емоции! Hug

# 86
  • Мнения: 373
Аз четох постингите на Тандори и темата за естественото обезболяване и прочие, само че според мен самовнушенията и позитивното мислене са все пак малко повърхностни неща (извинявай, ако звуча така скептично!). Не може да няма дълбоки причини за такъв ужас и страх, а и за такова болезнено раждане! Не казвам, че психиката не е важна - точно обратното, тя е в основата на всички неща! Има нещо вътре в нас, което ни мъчи, и то определя, по ней-неясен начин, разни неща, които ни се случват! Но е ужасно трудно човек да си повлияе сам! Не можеш да седнеш на удобен диван и да започнеш да дишаш "правилно" и да се успокоиш и да си кажеш - Ето, сега съм спокойна и не ме е страх, ще родя лесно! - или да си напълниш ваната, да си запалиш свещички и аромати и да се отпуснеш! Нашата психика е нещо много дълбоко и потайно за нас самите и понякога имаме нужда от помощ отвън! Буболина няма време да ходи на психоаналитик (аз и не знам доколко вярвам в това), аз също съм възмутена от реакцията на лекаря - много неприятно, направо неграмотно... Аз вярвам, че има една голяма Помощница при раждането, само че тук вече въпросът опира до това в чии ръце сме склонни да се оставим и доверим. Второто раждане може да е и по-лесно... Надявам се нещата да станат точно както трябва, по най-добрия начин! 

Общи условия

Активация на акаунт