"Еее, как може да нямате компютър вкъщи?!?"

Винаги ще съществува такъв проблем.За основни неща, които са от значение за развитието на детето ми-бих положила максимално усилия да ги осигуря.Да сбъдна мечта на детето си пак бих преобърнала света.На теория понякога материалните придобивки играят голяма роля, когато не сме успели да овладеем положението и детето да е наясно със ситуацията-това може да изиграе лоша шега по-натам.Значи, важно е за мне как на детето ще бъде поднесено всичко-и имането и нямането.Защото животът е кръговрат-днес имаш- утре нямаш.Ами и по наше време си имаше-като махнаха престилките-едни ходехме с дочени панталони, други с дънки Панака, трети с дънки Левис.Аз бях от тези с дочените панталони и доизносвах, но като гледам-това не ми се е отразило-значи съм била подготвена някак си. 

Ето точно върху това най-много се замислих...
Мечта, мечта, но все пак компютърът не е стока от първа необходимост... ОК, други имат... ами може, но ние нямаме, в момента нямаме възможност, има компютърни зали за тези, които нямат... Идват ми разни обяснения на акъла, но не знам дали бих била много убедителна.
Да се върна на темата за мечтите... добре, де мислих си обаче - не рискуваме ли да ги превърнем в малки презадоволени лигльовци "сбъдвайки мечтите им." В края на краищата не може всяко поискано нещо да се купува, а реално всяка една детска прищевка е мечта. Абе, сложна работа с две думи, златната среда е ясно, че е най-доброто положение и мноооооого разговори по всякакви такива теми.

Ами да, сложно е и е различно за всяко дете.Имам достатъчно познати около себе си, които са получили на тепсия всичко готово-образованието им е добро, бизнес в ръцете им е даден, материално са били винаги по подразбиране осигурени повече.Давано им е и си е личало това-както по дрехи, така и по вещи.Ами нормални и стойностни хора са.Значи-много, много зависи.Имам един друг случай-момче, което е нямало и което така се е озлобило вече от това нямане, че няма сили да се пребори с елементарни неща.Едни нямането ги мотивира, други ги смачква.Това е до характер, до възпитанеи.Компютърът е от първа необходимост поради времената , в които живеем.По-добре вкъщи-отколкото в някой клуб си мисля.Не само хладилника е вещ от първа необходимост в едно домакинство.

На този етап-детето ми е малко и нямам май ясна визия за нещата.Но съдейки по себе си-знам как съм се чувствала, когато съм нямала и никой не ми е обяснил нормално.За едно дете простичкото-нямаме пари-не е достатъчно обяснение защо то няма, а другите имат.Бих научила детето да доказва мечтите си обаче-ако получи нещо от нас/ материално/ като сбъдната мечта-да умее да го уважава.

Купувам на детето си неща, от които наистина има нужда и които отговарят на възрастта му. Например скоро купихме на голямото велосипед - голям. Сега иска GSM, но ще почака, можем да си го позволим, но съм преценила, че все още няма нужда, въпреки че 70-80% от децата от класа му имат.
Уча го да не обръща внимание на подигравки (освен това и очила носи, все още с удоволствие). Казвам му да отвръща на подигравки не с агресия и не с подобни такива, а нещо от рода на: "Ти говориш така, защото си невъзпитан. Говори си колкото искаш, не ми пука!" Повярвайте ми действа, но още не е свикнал да го прилага и в повечето случаи се прибира огорчен и сърдит.

Съгласна съм с теб, но за цитата по-горе малко се замислих.
Първо, компютърът може и да е вещ от първа необходимост, но това става на по-късен етап (16-17 години) когато вече е наложително детето да се научи да работи с компютър. До тогава е просто играчка и нищо повече.
И още нещо - това че вкъщи ще има компютър не изключва ходенето по клубове по никакъв начин. Сигурна съм, че детето ще продължи да ходи за час-два на ден в клуба.

Ще се научи-смятам подхода ти за правилен
Оставям на страна възможностите-и да нямам ще намеря начин да осигуря, ако видя, че въпросното нещо, което липсва е от значение-и за психиката и за друго.В случая-един компютър наистина е от значение за един младеж.13 години са достатъчни на детето вече да му е изградена представата за това колко са им възможностите в семейството.Майката се е справила, като е взела заем.Ето тук също има тънка граница-дали ще бъде натякван този заем-в смисъл, ако детето нещо прегреши да му бъде казано=ето, аз взех пари назаем, които незнам сега как ще връщам, само и само д ти осигуря, а ти...едикакво си./взимам примера само с компютъра, може да е за всяка друга вещ/

Възрастовата граница много пада-за всичко-в тази връзка-17 години за мен е късно за компютър и много зависи дали самото дете има желание .И да не забравяме-учението се започва от играта-той сега ще цъка игри до полуда, но покрай игрите ще научи много.Все пак по-голям контрол може да му бъде налаган, когато вкъщи има компютър.Аз самата не бих влезнала в клуб, ако си имам в стаята вкъщи/ но аз съм на 30 все пак /

Не знам дали е точно от първа необходимост, но смятам, че при наличие на финансова възможност е добра инвестиция в образованието на детето. GSM-ите не са.  Зависи и за какво се използва, разбира се. Ако ще е само за игри, тогава няма смисъл. Но ако детето проявява интерес да научи нещо, да потърси допълнителна информация в Интернет за теми, които го интересуват, тогава е доста ценна и незаменима вещ.

Да не забравяме все пак, че Бил Гейтс е бил на 12,  когато е написал първата си операционна система. Но пък то тогава не е имало игри, май  

Аз и в игрите не виждам лошо, защото пак смятам-от там се започва-нека да му е хубаво и интересно.Ще се поинтересува как е направена тази игра, за да я хакне накрая .Интернет е както опасна зона, така, ако е под контрол всичко е невероятно място за учене на много неща.И не на последно място-всичко зависи от това, как ще бъде поднесено това на детето.Ако му се забраняват игрите-то ще търси само това.Ако не се налага контрол-то ще прекалява на моменти.Много е тънка границата и за всяко дете е различна.

децата са доста, непреднамерено жестоки
и преди, и сега, хората още от детството си се обособяват на групички според социалното си положение
на децата им правят впечатление чуждите играчки, дрехи, кой е по-"отракан"
ние големите се съревноваваме също с материални придобивки, но по-големи
не може да се избегне според мен

За съжаление децата на тези години са доста чувствителни и подвластни на мнението на приятелите. За това и реакциите са им такива. Не знам в случая какъв съвет би могла да дадеш. Та аз гледам 4 годишната си дъщеря как ми казва, че еди кое си дете има нещо си и тя го иска, представям си като стане по-голяма. Има и един друг момент, че ако детето е "по-различно" от приятелите си, те започват да странят от него и да му се подиграват. Това си е криза на възрастта.

Няма лошо в игрите - и аз си играя , но не всяко дете ще поиска да разбере как е направена, или да я хакне. Брат ми е типичен пример за това. Но пък за него Интернет се оказа на моменти единственото място за изчерпателна информация по дадени въпроси - в семейство с родители физици и аз с ориентация към точните науки, той се пръкна историк 

А, естествено-да имаш компютър не значи да станеш втори Бил Гейтс!!!Това е вещ, която е много, много полезна за много други неща.
Когато няма интерес, а е само и единствено за игрите-тогава родителят е този, който ще прецени какъв да е достъпа и дали да има.Но на 17 тепърва да се учи да борави-ми късно ми се вижда....в смисъл-той компютъра си стана неразделна част от живота.На работа, в магазина-всичко е компютър!И едно е детето да с свикнало и да борави спокойно с елементарни неща/ не говоря за задълбочени познания/, друго е да гледа като теле в железница, както бях аз навремето/ че и продължавам да съм така /

В днешно време компютъра е ценен помощник за развитието на едно дете.
Бих направила каквото е по силите ми да му го купя, но не за да не му се подиграват или други такива глупости. А просто защото преценявам че това е полезна вещ за него и за семейството.
Така процедирам и в действителност в къщи имахме компютър преди да имаме нормален телевизор /имахме навремето един черно-бял, но той направо не се броеше а не го и пускахме/.
Според мен колкото и да е трудно трябва да обясняваме на децата си че материалните неща са преходни. Това че днес си с най-модерните дрешки и маратонки не е най-важното. Но виж това че мама и татко са те записали на курс по език или на курс по компютри е по-важно и по-ценно.
Аз поне така процедирам с големия ми син - е понякога може би не ме разбира съвсем, но се надявам че рано или късно ще схване. Имам чувството /може би защото е пораснал/ че вече се разбираме по-добре.

Струва ми се,че наистина в днешно време е недопустимо да изчакваме с този вид ограмотяване на децата.Още повече,че дори видео или DVD,или дори теливизор да искаш да ползваш е необходимо боравенето с  елементарни "електронни" понятия.И тук наистина вече става дума за вещ от първа необходимост-дори бих я поставила на равна позиция с хладилника или готварската печка,и преди кафе-машината,сокоизстисквачката и даже микровълновата печка.Компютърът беше лукс,до известна степен и по-скоро в България,преди 10 години.А в наше време въпросът опира и до съвместимост с околния свят,ако щете.Никой вече не пише документи на машина или на ръка,обмен на данни става преди всичко в Мрежата или на електронни носители и т.н.-това е ясно на всички ни.И едва ли желанието на един млад 17-годишен човек да се движи успешно по "магистралата на живота" трябва да се разглежда като каприз,"защото другите имат" или като една труднодостижима мечта.По-скоро сме длъжни да му осигурим,като родители,възможност за реална съпоставка с връстниците му.Според мен,ако едно дете има възможностите и средствата да се състезава наравно с други представители на своето поколение на базата на собствени постижения,то тогава резултатите от всяка надпревара ще му носят много повече удовлетворение отколкото нова маркова тениска например.В такъв случай компютърът е едно наистина необходимо средство,дори се осмелявам да твърдя-оръжие.
В училището,което ще посещава дъщеря ми наесен,изучават английски език от първи клас,като всяко дете си има работно място с компютър.Александра има компютър в стаята си,но досега никога не ми се е налагало да я контролирам,да я ограничавам или да се боря с някакъв вид пристрастяване.Мисля,че просто не й оставям достатъчно време и я тормозя с куп други дейности. Но ще видим като й включим Интернет-и без друго сега все гледа да се докопа до моя компютър.Та в този смисъл-бих й спестила скъпи дънки или някой безполезен аксесоар(не мислете,че нямаме залитания към Winks или Bratz),но оръдие за борба с конкуренцията няма да откажа никога!

Специално за компютър - да. И ние отскоро имаме вкъщи, но при положение, че не изкарвам чрез него пари се забави покупката му (виж в инструменти мъж ми има инвестирани два компютъра)
Но много често става дума за вещи, които не са нито чак толкова необходими, нито има кой знае каква полза от тях.
Пресен пример. Приятелчето на моя син има джип с акумулатор (ми никога няма да дам 250 лв за подобна глупост). Същото приятелче вчера минават покрай нас и син ми го вижда с мотор с акумулатор и почва да реве, че го иска. Аз като ги видях ей такива ги опулих
Едвам го успокоих....мъж ми само изкоментира, че по-нататък ще става по-страшно .....

Винаги ще има някой с по-хубави дрехи, с по-скъпо н'ам си какво...живот, кво да правиш важно е някак да се намери правилното обяснение и аз незнам как. Незнам дали например, ако му казваш на детето всеки път, когато поиска нещо по-скъпо, "Не сега, нямам пари", това в някаква степен няма да го смачка, незнам и дали ще разбере ако се впуснеш в обяснения защо пък не искаш да го купиш въпросното нещо, след като Гошко и Тошко имат... Сложен казус ми се вижда туй.
 У дома никога не сме имали много пари, не си споомням някой да ми е разяснявал какво и защо, но съм се тръшкала за вещи точно 2 пъти в живота си - единия път за едни флумастри(фулмастри, моля правописната полиция да не дреме, а да обясни как се пише) - бяха страшно много цветове , вносни някакви, чудна красота и втория път за един плюшен бръмбар. Е, сдобих се и с двете , защото явно нашите се втрещиха от пристъпите ми на "Искам".  През по-голямата част от живота ми обаче винаги съм се притеснявала да кажа, че имам нужда от нещо.
 За компютър ... ще го купя - имам, нямам пари - смятам, че той е изключително необходим, за друго... джип с акумулатор за 250 лв - Нивгаш
 Оф, какво написах и аз всъщност....

Много е погрешно мисленето, че компютъра е играчка до 16 г. Много!
Компютъра е нужна вещ от първа необходимст както книгите и учебниците.
И колко по-рано, толкова по - добре.
Аз се занимавам с компютри повече от десетилетие / и съм преподавала/
и пак смятам, че много късно имах досег за пръв път.
В компютърните зали наистина е само за игри. Вкъщи е друго нещо.

Една мааалка забележка.Примера е неудачен защото в единия случай се касае за една вещ - която е просто вещ и нищо повече - купчинка стъкло ,пластмаса и т.н.Можеш да му теглиш майната на този,който ти се подиграва.Във втория случай просто се засяга повече - защото може и всичките пари на света да не могат да помогнат.Лично аз съм се старала да уча децата си,че това което може да се купува с пари е необходимост,но не е толкова важно.Нещата,които не можеш да купиш са истинските ценности в живота.Спорили сме и даже в резултат на това тате показа колко струва един скъп телефон като го заби в стената и той се разлетя из целия апартамент.Репликата му беше :Е,и какво като струва толкова много пари,счупих го.Ще си без телефон. За мое учудване урока помогна въпреки,че бях бясна  телефона последен модел беше купен преди една-две седмици.Едвам се удържах да не му направя "педагогиката" на пух и прах.Но се оказа,че помага.Просто учете децата си да не робуват на вещите. 

Аз практикувам именно това-да не се робува на вещите.Но да се уважава трудът, чрез който сме се сдобили с тези вещи.

Сега една конфигурация на старо може да се намери доста евтино. Колко му трябва на едно дете?

В къщи винаги обсъждаме с големия ни син проблемите ни с парите. Тъй като (извинявам се че го хваля) се учи добре в училище и ми помага в къщи нямам друго оправдание да му отказвам когато пожелае нещо освен липсата на пари. Той винаги знае кога и какви пари ще вземем и какво можем да си позволим да купим. Когато поиска нещо и не можем да му го купим веднага му обясняваме че го заслужава и ни е мъчно че не може да го получи, но ще трябва да почака или да се откаже от него. Винаги ще има деца които имат повече от него и това винаги ще го дразни малко или много. Затова се опитвам да го накарам да разбере че не всички имат големи възможности а не да си мисли че нарочно не му купуваме и да се озлоби срещу нас и това да се отрази на отношенията ни или на учението.

Да, когато детето е голямо и ако картите са сложени на масата в семейството-не мисля че ще има проблем.Когато се поощрява и се прави всичко възможно-детето само оценява, определя си приоритетите, съобразява се със семейния бюджет.

Компютърът е едно от нещата , които не исках да си купя умишлено, но ни подариха Интересно е , води до определено пристрастяване , но ако нямаш някаква работа свързана с компютри го намирам за напълно излишен поне до към 15-16г.(моя го имам от 1 г.). Не виждам на един ученик за какво му е чак толкова необходим .(мое мнение)
А за подигравките на децата - винаги са го правили ,но сега са сменили обекта просто.

Компютърът прави детето ми конкурентно.Учи.Не е нужно да си програмист, за да седнеш пред него....

        На 16-17 не е необходимост,а пръв помощник почти във всичко,ако си се научил да работиш с него.Ако тепърва започваш просто живееш в друг век.На тази възраст трябва да си спец,на  ТИ с компютъра.                                                                                                                                                                                         А за играчката задайте си въпроса как се възпитават и растат децата - с ИГРАЧКИ и с игри.Вие жив тигър не му водите в къщи,но можете да му го покажете на компютъра такъв какъвто е в действителност.Само,че трябва да отделите внимание и време,да имате желание да помогнете на детето ,а не да го зарежете и да не му обръщате внимание и то да стои там с часове.Всяко нещо си има граници,но много често те струват не парите на родителите,а време .     И това детето попива не с нравоучение   и с четене на конско,а с наблюдение на такива взаимоотношения в семейството.

http://www.e-therapybg.com/article.php?ids=33

Копирам и съм съгласна на 100% с мнението, изразено по-долу.

Искам да споделя впечатленията си по темата "тийнейджър-компютър" от опита с моята дъщеря.
Работата ми от 10 години е свързана с компютрите и беше естествено желанието ми да си имам компютър в къщи. Постепенно успях да си "сглобя" за 6 месеца един 486/ДХ-2 който отначало беше дори с CGA монитор, т.е."зелено-черен". Дъщеря ми беше в "предучилищна" група и естествено играеше "Prince of Persia", зареждан отначало от дискета (защото нямах хард диск). Когато се снабдих с VGA монитор тя се учуди, че играта е цветна. Сега дъщеря ми е 13 годишна. През годините, отначало заинтересувана основно от игрите, постепенно се научи да рисува в Paint на Microsoft, научи се да пише в Word, а откакто купихме и принтер се зае да си прави обложки на дисковете с музика, които сама си записваше (използвайки Photoshop и Illustrator). В момента не се хваля с постиженията на дъщеря ми, а искам да ви обърна внимание върху заключението си, че ако детето има възможност да борави с компютър от ранна възраст (контролирано от родителите си), то когато стане на възраст да се интересува от нещо повече от игри, то вече ще се е наситило на заглавия и ще обогати и разшири интересите си.
Забелязах, че най-често въпросите, разглеждани във вашата рубрика се отнасят за случаи, при които родители се притесняват за децата си от пристрастяването им към компютъра. Предполагам, че е много вероятно тези проблеми с децата да се дължат на късното, според мен, приобщаване към света на компютрите и то във възрастта на "търсенето на нови идоли". За съжаление много често родителите не могат да отделят средства за компютър, притиснати от немотията. Личния ми опит показва, че тези пък, които могат, не могат да преценят дали ще е от полза за малкото или във вреда (просто, защото и те не са ползвали компютър). Често приятели се съветват с мен при решението си за закупуване на конфигурация и казват "ама да не е нещо много скъпо, просто някакъв скромен там, колкото децата да си играят". Това е често срещано заблуждение, те не знаят, че игровият компютър всъщност се доближава до "високия клас". Купуват нещо скромно и децата им отново киснат по залите, където са съвременните "яки" игри. Това се случва, защото родителите им са се решили да купят компютърa след много крънкане, увещаване и (оглеждане от рода "ама на Иван техните са му взели вече!"). Всъщност тогава вече е късно, защото детето е надъхано от залите, играе му се (в училище другите си споделят впечатления, сайтове и чатове, разменят CD-та с игри и музика), има нужда от контакти, иска и то да си "чати" като другите, защото това е мода, а и е забавно. Вярно, с годините интереса към игрите не спада, и аз играя винаги намеря ли време, но детето постепенно се насища, започва да подбира заглавия, а също така намира време и за търсене в INTERNET, слушане на музика, четене на "Хари Потър" ако щете.


Отговор от e- therapy.

Здравейте!
Първо бихме искали да Ви благодарим за вниманието към рубриката на е-therapybg.com. Вашето писмо показва задълбоченото познаване и вникване в актуалния проблем – взаимодействието между децата и компютрите. От своята позиция Вие сте предприели много правилна посока на действие спрямо детето Ви и сега “берете плодовете”. Вашата дъщеря закономерно е преминала през циклите на опознаването на PC и Интернет, а Вие с компетентноста си сте я поощрявали. Именно този взаимен интерес и насърчаване са били стимул, който е формирал у Вашето дете и правилна нагласа към компютърните технологии. Действително Вашите наблюдения изразяват много актуални тенденции, във връзка с “триъгълника” – дете компютър, родител. Има една максима – когато хората не познават и не разбират нещо, те го отричат. Това е основната база, която е източник на родителски страхове и резервираност по отношение на личното PC у дома. Действително в повечето случай се купува “нещо” по подобие на съседа или на приятелското дете и т.н. След това родителите започват със скрито притеснение да наблюдават колко време се заседява пред монитора детето, а в последствие по - явно да му правят забележки. Липсва взаимния интерес и разбиране, няма напътствия, които да насочат младия потребител към по - полезна информация, която да стимулира интересите и развитието на детето. Други родители, както казахте нямат финансова възможност да си позволят компютър у дома, а трети тотално отричат тази нужда поради липса на време и крайно дистанциране от тази тема. Всъщност реално, ако има правилен родителски подход и навременно приобщаване към този електронен свят, младите хора ще имат по- голям шанс да се развиват разнопосочно, да селектират интересите си и да се адаптират от рано към изискванията на модерния свят. И накрая, но не и на последно място приемете нашите поздравления за начина по който сте дали развитие на Вашето дете

---------------------------------------

Аз се занимавам с компютри, мъжът ми също - това ни е работата. Не си представям как ще забраня на детето си да се рови в интернет или да играе игри. Стефан сега е на 9 месеца, но съм му свалила детски песнички, филмчета и игри за след време. Само полза има от компютрите. Но детето се учи да борави с ПЦ и да знае къде е границата с помощта на семейството и заобикалящата го среда.

Ето друг пример: http://www.espa-bg.com/edu_discipline.htm
ЕСПА е едно от първите училища в България, въвело час по работа с компютър. Стремежът ни е възпитаниците на ЕСПА да израстнат динамични и модерно мислещи млади хора. Опитваме се да развием уменията им за пълноценно използване на бързо навлизащите информационни технологии.
Съвременното училище е немислимо без широкото поле от знания, които предоставя компютъра. От учебната 1997/1998 година в ЕСПА има модерно обзаведен кабинет с 12 работни места. Всяко дете в ЕСПА може да ползва неограничен интернет достъп, e-mail адрес, скенер, лазарен и цветен принтер. Училището разполага с авторски софтуерен продукт, създаден от екип специалисти.
           Още от I клас децата започват да навлизат в информационните технологии.
           От III клас към учебната програма се включва ателие по компютър за тези, които проявяват по-сериозен интерес (Web Design).
           От VIII клас Web Design-ът вече е като профилиращ предмет, благодарение на който децата откриват част от безброините възможности на информационната среда.
    *в часовете по информатика децата добиват умения за самостоятелна работа с компютър, както и навици за работа в мрежа;
    *компютърът играе важна роля в усвояването на чужди езици (софтуерни програми по чуждоезиково обучение);
    *компютърът улеснява и подобрява учебната работа по първо и второ равнище, както и часовете по самоподготовка;
    *децата имат възможност да усвоят практическото използване на Интернет ресурсите в часовете по енциклопедични знания;
    *ореспонденцията на Евроклуб ЕСПА с други евроклубове децата осъществяват по-лесно и по-бързо, благодарение на придобитете компютърни умения.
С навлизането на детето в информационните сфери то има възможност да разшири кръгозора си. Компютърната грамотност, която получават възпитаниците на ЕСПА, полага основите на бъдещите им успехи, към което се стреми и самото училище.

Да не изброявам и подкрепям сега с линкове тезата си, че немислимо детето да няма достъп до компютър и това трябва да стане чак на 16-17 г.

Да, компютърът е повече от задължителен, и то още от най-малките класове. Така, че компютър ще има у нас при всички случаи.  Съвсем отделен е въпроса дали ще е конфигурация за 3000 или за 50 лв на старо. Други вещи като телефон (конкретен модел), скъпа играчка и т.н. не бих купила, ако не смятам за нужно, независимо колко деца имат такава вещ. И бих обяснила на детето си точно защо не смятам за необходимо да я купувам - така че да е убедено в това и да не се засяга когато други му подмятат, че няма еди-какво си.

Немирница- това ми се въртеше и на мен в главата, ма пуста жега-не успях да седна надълго и широко да опиша възгледите си

Ние така едни мухи и буболечки гледахме цял час докато му писна.....време е за природо-научния музей (нали там бяха колекциите с пеперуди и разни насекоми)

Моят племенник преживя нещо подобно... Имаше период, когато бяха доста затруднени материално. Те никога не са били кой знае колко богати де ... но дружат с едно по-заможно семейство, по-то4но дружаха ... Тяхната дъщеря /с няколко дни по-малка/ постоянно говорела на Ники 4е "не бивал", защото игра4ките му не били кой знае какви, нямал най-новата игра, която се рекламира в момента, та даже книжките му били по-стари4ки, а най-лошо от вси4ко /според нея/ е 4е нямал ни мобилен телефон, ни компютър. Това запо4на на възраст около 5, а за компютри и мобилни телефони заговотила наскоро. Сега са в първи клас. Моят племенник в на4алото не се впрягал много, но на сестра ми й ставаше болно ... Полека-лека спряха да се събират толкова 4есто. Зет ми си намери хубава работа. Могат да си позволят доста неща, но пак я карат по-кротко де, а и Ники не е разглезено дете, задоволява се и с малко, но от сърце.
Наскоро купиха компютър, за да сме във връзка постоянно. Горд е с новата придобивка, но не е мрънкал и настоявал за това. Милото сладко мом4е на леля. Много го оби4ам!

   И на мен.Добре,че се намери някой да си прежали времето и да обясни на дълго и широко.

Такива намеци винаги ще има. Сега вече границата м/у населението в БГ е голяма. Имам много богати приятели, но слава богу до сега не съм чула реплика от рода на "как може да нямате..."
Иначе бих взела нещо на детето си, макар и да ми е трудно, но ако е в разумни граници. За сега исканията на Дияна не са големи, но пак има доста неща, които отказвам. Независимо колко "деца от градината" го имат.

Не изчетох всичко, но нека ти кажа нещо от моето детство, наистина тогава беше много по-различно...
Бяха на мода обръчите, всички деца си играеха с обръч, беше много весело. Но аз нямах, просто нямах. Макар да струваше 5 лв. Бях при баба ми и дядо ми, те милите с едни пикливи учителски заплати, какво по-напред да купят. Попитах ще ми купят ли, те казаха да, като вземем заплати. И не казах нищо повече, знаех, че ако имат, ще купят. Обаче ми беше много мъчно, че всички си играят, правят съчетания, пък аз само стоя и гледам.
Един ден се прибрах вкъщи и си поплаках, в този момент се прибра дядо ми и ме попита защо плача. Казах му, че ми е мъчно, че всички имат обръчи, пък аз не...
Тогава той извади последните си 5 лв и отидохме и ми купи милия. Но никога няма да забравя колко тъжно ми беше за това парче пластмаса. После с такава любов си го гледах, търках си го със спирт, да ми е чист, едва ли не като нещо скъпоценно.
Зарекла съм, че детето ми няма да бъде лишено от неща, които значат много за него. Няма да отивам в другата крайност, в никакъв случай, но да, ако нещо значи много за него, бих направила и невъзможното, за да го има.

Всички майки искаме най-доброто за децата си и да се постараем да не правим и повтаряме грешките на родителите ни.
Компютърното обучение на децата трябва да започне в най-крехка възраст с помощта на родителите.
Във форума "Моето бебе и аз" съм пуснала тема за обучението.

Каспър, аз мисля, че е жалко, че повечето съвременни деца няма да имат такива спомени. И аз много съм искала, жадувала, мечтала и съм била безкрайно щастлива, когато съм получавала. За съжаление с дъщеря ми не е така. Вярно е, че не страда, но и не изпитва тази радост най-после да получи и притежава бленуваната вещ, която повечето от нас са изпитвали. Опитвам се умишлено да не задоволявам всичките й желания, но явно и в мен се обаждат спомените .
Опитвам се да уча дъщеря ми, че не може да има всичко, което имат другите деца. Дори и да не е проблем за мен, не обичам да купувам нещо само защото и другите го имат. По-скоро опитвам да предложа алтернатива. Винаги и казвам, че има и много по-богати и много по-бедни от нас и, че трябва да е благодарна за това, което има.
А за компютъра на този етап смятам, че не се вписва в програмата на Цуца Рано или късно и на него ще му дойде времето, но няма да е скоро

Ком-ра няма алтернатива за сега
И няма много общо с игрите и забавленията тип-народна топка и въртене на обръч.
Тези игри пак ще присъстват в ежедневието на детето ми.Наскоро и купих ластик даже.
Но комп-ра е нещо съвсем различно.Това е като да ходиш на училище без химикалка-всички да пишат, а ти да се мъчиш да запомниш само...

Компютърното обучение трябва да започне от най-ранна възраст.
В днешно време децата си разменят игри, линкове за сайтове, филмчета, песнички. Това е толкова масово явление, както вдно време ние играехме на ластик, а момчетата на фунийки. Това са децата в 21 век.
Ако детето бъде ограничено по някакъв начин и не приеме компютъра вкъщи за даденост и ние, родителите не сядаме заедно с тях да играем, да разглеждаме сайтове, да си говорим и обменяме информация, да сме другар в очите им...след време те намират паралелен свят в компютъра и няма да можем да ги откъснем от ПЦто.
То ще обменя информация с децата, а ние отстрани ще гледаме неразбиращо какво става с нашето дете.
Това е като сексуалното възпитание - ненавременната комуникация носи последствията от наученото на улицата.
Ако детето няма достъп до ПЦ и още в 1 клас може да има проблем с адаптацията. Тогава ще е твърде късно за обучение, съседските деца ще са милион светлини години напред.
Говоря само и единствено от опита ми с деца, на които съм преподавала компютри.
Паралелно, ако родителите имат възможност е хубаво да запишат детето на език и спорт.
Не говорим за някакви супер родителски амбиции. Днес ходенето на езиков курс, компютър и на спорт са желателни за развитието на децата ни - децата на новото хилядолетие.

Е, няма пък. Няма скоро компютър. Нито една от приятелките й няма /или дори и да има не е споменавала пред нея/. Хал и хабер си няма що е то кАмпютър, а е на цели 5,5 г. Може да й провалям бъдещето, ама докато не видя, че наистина е наложително, няма. Съгласна съм, че за деца над 10 г. е необходимост, но за по-малките хич и не можете да ме убедите. Съгласна съм, че е голямо удобство за родителя и има известна полза /ако детето не се пристрасти/, но и без него може. На толкова места искам да я заведа, толкова неща мога да и покажа, а няма време. Само и комп. ми липсва.
И все пак, въпреки, че компът е много полезен и безспорно бъдещето е в него, той крие и някои опасности - пристрастяване, "отделяне" от реалния свят, запознанство с неподходящи хора, достъп до неподходяща информация. Да, знам, че това може да се контролира до известна степен, но аз предпочитам за сега да го караме по "бабешките" методи. пък след 5 г. ще му мислим

Ама ние не те убеждаваме да купиш
Просто си говорим.
Пристрастяването може да се получи от незадоволяване в адекватното време-тогава детето ще се опитва да си навакса.
Ако на мен ми спрат шоколада за 1 месец-на следващия ще изям двойно количество.

Не бе, Пенелопа, знам че не ме убеждавате Ама явно аз имам съмнения по въпроса, та си се навивам сама
А за шоколада аз не съм така - има ли в къщи, яла не яла преди това, винаги изяждам всичко налично

И сега още нещо-възрастта е дотолкова от значение, доколкото да не се случва наистина късно/15-16 години си е направо късно/За след 5 години вече може да се позамислим-поне с тръгването на учлище да го имат.
Моята не може да обхване с ръка мишката все още, но ще я подсигуря с малка такава, защото и давам да пипа.Всъщност като се замисля-никога не съм и забранявала да се доближава и да пипа/ имам много познати, които не дават на децата да пипат техниката вкъщи/

Момичета, четох всички и съм съгласна с вас. Благодаря за споделеното, гледната ми точка определено се промени леко след като ви четох.
     

За компютъра и аз съм на мнение, че си е необходима вещ. Тук в училищата си има часове по компютърно обучение. Учат ги да ползват Гугъл и софтуери за обработка на текст и картинки. Използват ги като помагало по различните предмети. Ето например по история преди няколко седмици какво са разглеждали, за мумиите. На мен самата ми беше интересно и научих много нови неща, а за децата е още по и така лесно запаметяват материала, под формата на игра. Отделно играем Yu-gi-oh!online. Пести от джобните си пари, за да поддържа абонамент там. Има приятели, които също играят тази игра и се уговарят в какъв час да се включат онлаин, за да играят заедно.
От друга страна обаче, това материално сравнение ни побърква. Непрекъснато децата гледат кой каква игра има, на кой какво са купили, къде е ходил на почивка и тем подобни. За съжаление моят син винаги е с впечатлението, че е ощетен  Сега по случай завършването на годината, с много зор убедих баща му да му направим подарък, два дни в Лондон с нощувка в 5 звезден хотел  Синът отдавна говореше, как му се искало да отседне в луксозен хотел. Казах му какво сме подготвили и неговата реакция беше "ей супер и закуска в леглото"  Отговорих, че закуска в леглото няма да има, защото това са допълнителни пари, а той отговаря, е как в скъпите хотели винаги имало басейни и закуската се поднася в леглото Е в този, въпреки многото звезди, защото е точно в сърцето на Лондон няма басейн и закуска в леглото няма да има. А баща му шокиран  пита ме кой му мъти мозъка на това дете. Определено не съм аз

И аз съм за компютрите. Моят син единият вече от 1 год. работи с компютър, знае как сам да го включи, как да разгледа снимки, да си пусне клипчета, дискове, как да влезе в интернет и от там да си намери детските филми или научнопопулярните(за животни), има си отделен акаунт на Уиндолса, влиза в сайта на дисни , където има страхотни игри с любимите му герои и дори вече се мъчи да казва като повтаря от игрите думи на английски. Знае също така как да си изключи компютъра усилвателя, да си нагласи звук.
Преди няколко дни стана в 6 сутринта(аз го чух, но толкова ми се спеше че не станах след него ), един час по-късно го заварвам седнал на компютъра пуснал си филмчето, което не можа да изгледа цялото предходната вечер, пуснал си усилвателя, със звука не много силно(и най-вече не буди останалата част от домакинството, защото му е скучно ). 
Та съм абсолютно съгласна:компютъра е вече една необходимост за семейството,като помага и на децата да развият нови умения.