От утре - на ясла? Как да й помогна днес и сега?

От утре тръгва и моят син, пробно за 1 час на ден. Казаха ми да е с много леки дрешки и сандалки за в стаята, да му подсигуря леки дрешки за смяна и ако е с памперси - да има достатъчно.
Не са ми казвали за вода, но ще му оставя едно шише.
За притесненията си по-добре да не пиша...
Бих искала максимално да му спестя стреса, но доколко ще успея - ще видим. Децата в нашата група са огромен брой!!! В една гореща стая... Да не казвам какво се чува отвътре...
Искам детето да си играе с други деца, да лудува на воля, да има разнообразие. Дали ще му хареса, обаче... не знам.

Памперси, вода, минимум 1 кат дрешки за смяна (цял кат - като почнеш от чорапите и свършиш с блузките, а не само долнища - децата се оливат много качествено), задължително любима играчка, одеалце или нещо от сорта (независимо че няма да спи - има нужда от нещо за комфорт), биба ако ползвате още и каквото друго детето поиска да си носи.
Супер е, че имате възможност за такова пробно тръгване и за кратко време - ние ще сме на ясли от есента, но такива екстри при нас няма - в нашата градина все още няма яслена група (есента я откриват), а сега излязоха в ремонт Така че дребната ще трябва да свиква ударно - но поне ще е само до обяд, имам възможност да си я взимам и мисля докато е на ясли да е само полудневно, пък ще видим.

Да ти кажа по-скоро психозата ще те обземе теб, а та детето няма как ще пореве. Ти трябва да си спокойна пред него и то да вижда, че не е страшно. А и това което се сещам, че раздялата трябва да бъде възможно по кратка.
Аз си спомням на щерката първия ден. Обикалях около яслата и я чувах как се дере от рев. На другата сутрин пратих баща и да я заведе, незнаех дали ще издържа на нещо подобно отново. Е сега естествено ходи с кеф даже и "чао" не ни казва.

Успех със сигурно ще се справите.

И ние сме в това положение -от утре на ясла- за 2 часа първоначално.
Много ми е криво, как ще издържа, като я оставям да не ревна незнам.

Ей това най ме тревожи...
При нас проблема е, че когато се появи непознат, тя замръзва-ни дума, ни нищо, само в мен седи, а сега там само сред такива/ непознати/ попада, че и мама я няма ....
Много ми е нервно

Когато я записвах ми връчиха лист с нещата, който трябва да занеса:
5 лигавчета
1 неголяма хавлия
пижама/макар, че нетрябва в началото/
резервни дрешки-горни/ според сезона/ + потник и гащички
чорапки
пантофи
памперси, ако ползва
 за вода не са ми казвали, но и аз мисля да занеса, за всеки случай

Еми, рекапитулацията от нашия първи ден е рев през цялото време. Като го питам какво прави там, ми казва "Бягам до вратата и плача за мама". Психологическата ни подготовка отиде на кино.

Привет и от мен - от мокрия, дъждовен и локвен Пловдив!


Та така, ето и какво се случи!

В 8.30 изкъпани, с изгладени дрешки  пригладени косички двете с Кали зачакахме пред вратата на директорката. Благополучно в 8.45 вече бяхме вътре, и след обясненията, след като Калина показа колко е любознателна и разрови всичко в кабинета, въпреки опитите ми да я спра, без да надигам глас и да се карам ), ни изпратиха в 3 група, където били най-добрите госпожи  
Та, с въпросните госпожи се разбрахме да си я взема след час, учудиха се , че ходи!!!!
и аз със свито сърце се изнизах надолу по стълбите! Калина съвсем не се дърпаше към мен, хвана си госпожата за ръчичка и си влезна в стаята, сякаш това е най-естественото нещо на земята Колкото и да се опитвах да доловя истеричен плач и неистов рев - нищо не чух и да ме бяхте видели отнякъде с какво охлювска крачка се заприбирах към вкъщи
Единственото, за което си мислех е, ама то, аз докато се прибера, и ей на - отивам да си я взема! Тя ще си поиграе малко и ще си я взема! ето - още 15 минутки! и т.н......................
На път за яслата направо тичах, ама това е друг въпрос така съм крачела, че чак на д...то отзад имам кални пръски Предадоха ми я с усмивка, Калина беше удивително спокойна, даже на вратата се почуди да дойде ли при мен или да си влезе навътре пак
Имаше една малка сълзичка на едното оченце! На въпроса ми дали и плакала, ми казаха, аа, не, само че много пищи и крещи  Накачулили я били децата да й се радват, понеже била бебе, и тя се разпищяла като я съборили на земята Което все пак е добре - някаква защитна реакция ще да е май
И така, взехме си кухнята, прибрахме си и от вратата - в леглото!!!
Моята малка ученичка е събрала нови емоции и се е уморила милата!

Ами, това е, момичета! 
Боли ме - миглите чак, връхчетата на пръстите, ама това е положението!
Моля се само да е здрава и да запази енергията и любознателността си, да си остане такава любвеобилна и усмихната!

Споко! Винаги майките са по-претеснени... Казали са ти вече какво да занесеш, а и във всяка ясла е различно. Беба тръгна на 11 месеца и вече почти 3 месеца е на ясла. В началото много помогна кошницата за кола . Тя е много дребничка и още "се хваща" в нея . Първата седмица беше до обяд, но после нямаше как, защото детегледачката напусна и нямаше кой да я взема....Ама тя си свикна супер бързо. Трудно заспиваше първите дни и затова оставях кошницата. Спеше в нея, но това беше съвсем в началото....После се научи на всичко-на гърне, да спи и яде...даже проходи там-съвсем сама, без онзи период, в който трябваше да я държим за ръка. Напълня и изобщо много и е хубаво там! Сутрин като види яслата и полудява, а вечер не иска да тръгва....все с рев си я вземам И слава богу още не се е разболявала. Дано е така и в бъдеще
  Ами така е при нас....Пиша ти, за да те успокоя...Не винаги яслата е ужасно нещо. Засега аз съм изключително доволна! Пожелавам ви успех и дано и при вас е така леко началото...

Видях, че  си писала и ти в това време И беба я накачулваха така децата. Даже им забраниха да я целуват в устата....И сега само по ръчичката могат Ама то е съвсем добронамерено. Вече ги обича много. Те и викат "бебе", а тя казва бебе на всички, включително и на мен-като нещо много хубаво

Да се отчета и аз .
Ние в 9 бяхме в яслата. Свеки дойде с нас и докато аз оправям документите, тя завела Яна в групата, заедно с една от сестрите. Миличкото ми, като видяло другите деца на гърнета, поискала и тя. Когато привърших с бумагите и отидох да я видя, тя седеше послушно на гърнето и оглеждаше обстановката. Сестрата използва момента и ни подкани бързичко да изчезваме, за да не удължаваме раздялата. Каза, че така е по-добре и ние тръгнахме. Няма да ви описвам как се чувствах, като се прибрах в нас и едва дочаках да стане 11,15 ч. да тръгна, да си я прибирам. Отивам там и една леля ми се скара, че съм идвала по-рано, а обяда не бил готов. Питам как е Яна , тя каза че била добре, не плакала /малко си отдъхнах/ и си играела с децата. "Ето чуй"-ми вика "никой не плаче, всички си играят спокойно" . След малко ми я доведаха и тя ми вика "Мамо, въте има ного гачки", аз я питам хареса ли ти- "Даа", утре ще дойдеш ли пак -"Даа". Ох, малко се поуспокоих, дано и занапред да е така, да е спокойна както днес .
Като се прибрахме в нас си хапна /като по пътя все ми викаше, че е гладна , това за нея е необичайно/ и заспа.
Това е от нас, дано и при другите е минала леко първата раздяла с мама.

Браво, Кари и Съкровищница! Радвам се искрено за вашите дечица и дано и занапред така да вървят! Явно вие сте по-притеснени от тях  Ех, да можех и аз да поема всичко върху себе си, а той да не реве така... Беше целият потен, подут и трепереше, с прегракнал малко глас като го взех... Може да е до дете, а може и аз нещо да съм сбъркала.
Най-много ви пожелавам да са здрави и все усмихнати, тогава ще сте сигурни, че са в добри ръце и всичко е както трябва!