Боже колко ми е тежко

Виктория, ще издържиш, мила. И не само на летището, но и след това. Не толкова заради себе си и заради Майчето си, колкото заради малкото Ти съкровище Елли, то никъде няма да ходи, остава завинаги до Теб.  И ако мама Вики плаче, и бебка ще усети и ще й бъде нервно и некомфортно. Така че погледни до себе си мъничето, целуни и прегърни Мама, и й пожелай лек полет. Живота продължава, дори и когато мама си е в БГ!

Милички ,толкова много ви благодаря на всичките,толкова съм трогната от вашите постинги въпреки че пак си поплаках докато ги четях страшно много ми помогнахте,дори не можете да си представите.
Вчера след раздялата бях толкова тъжна че не можех да спра да плача,
чувствах се почти все едно никога вече няма да се видим ,все още ми е страшно тежко но знам че с всеки изминал ден ще ми става все по леко.Миличката Елла търси баба си с поглед когато влезнахме в стаята и днес и даже се беше усмихнала като приближавахме стаята и,много ми стана тъжно защото знам че баба вече и липсва .Днес къщата е една такава ужасно тъжна и празна .
kalinka i zvezdichka... вчера ви прочетох постинга тъкмо преди да тръгнеме и се оптвах да направя точно каквото ме съветвате
friki...да правихме си планове да доиде пак ,защото аз може би скоро няма да ходя и въпреки това е тежко,да с маика ми сме страшно близки,съжалявам че и ти се разделила наскоро с толкова скъп човек.
mcdiroc...точно това се случи вчера,просто беше убииствено чувство и като  видях как прегърна бебка и се разплака безутешно ,и аз си поплаках вчера на воля и наи вече си отпуснах душата когато маичето се изгуби от погледа ми,казах на таткото да не ми обръща внимание и че имам нужда от това,тои така се беше притеснил с цялата тази ситуациа защото мрази аз да плача,ама няма как природата си знае работата ,затова са ни дадени сълзите
burka...благодаря за комплимента за дъщеричката и твоето бебче е голям бонбон,да ще си говорим много по телефона ,това са ми плановете
twins mama...Това е наи хубавия начин за раздяла и аз го предпочитам ,маика ми прави така когато аз си ходиа в БГ,само че тука няма как защото татито ни е америkано а летището е на 1час път и не става някак си да ходят двамата като не могат да се разберат,браво че маичето ти идва всяка година и ние така сме решили да се виждаме поне 1 път в годината,тя и маика е от младичките -на 56 години е и не работи но си имам татко в БГ и естетствено и тои има нужда от нея,много егоистично е да искам тя да го зареже и да доиде да живэ при мен.
Да вярно е че на маичето със сигурност и е по тежко на душата,а аз компания си нямам защото не познавам други мами тука,тези които познавам работиат целодневно,затова и ще ми е по тежко
tandoori...  вярно е права си ,щастливка съм че тя успя да доиде за толкова време,дано да се видите скоро с вашата баба
G&J...точно така се чувствам днес,не пипам нещата на маика и чершафите и няма да и сменя докато не ми улекне малко
amei...синчето ти има страхотни очи,обожавам сини/светли очи
smily 5q...сигурна съм че и маика ще се чувства така като и чуе гласчето,страхотно е че маика ти е сварила раждането ти
 алиса...  точно така ,сега се опитвам да се самодисциплинирам ,трудничко ще ми е де,маика  ми помагаше много с малката  и ме разглези доста
zori gb...много съжалявам че се случило такова нещастие в може би наи прекрасния момент от живота ти ,дори и не искам да си представиа какво ти е било
sladoled... поне това е утехата на твоята маика ,при нас е кофти че и брат ме е тука със семеиството си ,така че в БГ родителите ми си нямат друга занимавка
kalida...вярно  е и затова се опитвах/м да не плача пред бебка,вчера като подсмърчах пред нея тя ме гледаше много очудено

Исках да ви питам нещо друго,записала съм маика на камерата за да и я пускам на бебка от време на време за да не я забрави напълно а и снимки ще и показвам редовно,мислите ли че това ще помогне,не ми се иска бебка като я види следващият път  да заплаче като все едно е чужд човек

Вики не се безпокой,бебка няма да забрави майка ти. Те много усеЩат малките 4ове4ета. Моята мама както по_горе бях написала седя тук само до 20тия ден на мале4ка и после я видя отново когато беШе ве4е на около 8_9 месеца. Не заплака ,когато майка я гуШна,гледаШе я много съсредото4ено сякаШ ровеШе в 4екмеджето със спомени,но този момент отмина много бързо и после не искаШе да се отделя от нея.   
Така,4е не се притеснявай:показвай и снимки,пускай и клиповете ,на които си записала майка ти,говори и,давай и телефона да 4ува гласа на баба си.  Сигурна съм,4е няма да я забрави.   

И при мен беше така.Моята майка беше дошла за да ми помогне при раждането на бебо и си тръгна той като беше на 2 седмици.Много тежко ми беше без нея,още повеЧе ,Че не се бяхме виждали 2 години.Но сега пък си говорим всеки ден по компютъра и сме си купили камери за да се виждаме.Добре,Че ги има тези комуникации....... Но наистина малките ЧовеЧета много разбират и не забравят.Малкия като и Чуе гласа на компютъра и запоЧва да се смее.   Когато ти се обади давай и слушалката на бебЧо и ще видиш как ще се заслуша.Аз също карах по едно време моята майка да дойде при мен и да остави баща ми сам в България,но после реших,Че постъпвам погрешно и съжалих

ееееееее, стига де, като че ли се разделяте во веки веков....следващият път ще бъде още по хубаво

Бях пуснала тема-баба на внуци в чужбина-сега темата май е същата,само че за дъщерите... И аз бях за 1 месец в Италия за раждането на внучката,а там е и по-големия ми внук,който растна 8 години до мене и цялагодина неги бях виждала.Нямях търпение да пристигна  и после изведнъж реших кога да тръгна обратно,да избягна броенето на дните.Наканила съм се да ходя на есен пак,но  не искам и да се навивам отсега,че имам  и възрастен самотен баща,а в края на годинатачакам и друго внуче в София,а каката е само на 1,5.Милички важното е да сте вие добре,тогава и ние ще сме,макар че е много тъжно понякога...Поплаквайте си и пак гледайте напред!ИМмам една приказка-когато ви е най-трудно,брадата да ви сочи луната!

mcdirock ,Aira25...    толкова се зарадвах като ми казвате че бебка няма да забрави маика ,не можете да си представите,бебка е толкова влюбена в нея че ако тази любов се изпари току така няма да е честно,аз ще направя всичко възможно това да не се случи,да и по телефона ще ги оставиам да си "говорят"

Арвенправа си следващият път ще е по хубаво ,знам че хленча много ама нали съм си такава една..много се привързвам и трудно понасям разделите,незнам дали има и други като мене и може и да прозвучи много смешно но аз дори отроних 2 сълзи когато си продадох колата която карах 5 години ,еми какво да направя имах все хубави спомени с нея

krasitrud...Стана ми много хубаво като го прочетох това въпреки че маика ми го е казвала поне 100 пъти,просто не бях сигурна че това е така,но след като и други баби го казват значи е така

Виктория, тази любов никога няма да се изпари така лесно. А дори и Елла да позабрави баба, любовта която се чувства в погледа и в гласа на един човек никога няма да излъже сърчицето на бебка. Дечицата усещат инстинктивно кои ги обича искрено и кои е само с повърхносни чувства. Така че гледай ведро пред себе си и се радвай на малкото си злато до теб.

КрасиТруд, благодаря за хубавите думи! Дано и майчето ми така да възприема нещата!  А аз доста добре помня твоята темичка, доста мнения събра. Живот и здраве желая на бащата Ти!

...ох, защо ли четох ...толкова мЪчно ми стана за моята майчица 

Нямам сили да пиша по тази тема ... Майка ми не е виждала внука си по4ти три години. Последния път той беше на 10 месеца и на летището само го гушкаше и повтаряше:"Кога пак ще те видя?" За първи път го видя 6-месе4ен.
Искате ли да ви споделя нещо? Страх ме е да си ида отново в БГ, то е и трудно де, а и доста скъпо и т.н. НО понякога се страхувам сама от себе си... Мисля си 4е ако още веднъж преживея поредната раздяла... няма да тръгна изобщо от там, пък каквото ще да става!!!  

И на мен 
А ти си попла4и и се успокой, з ада не тревожиш беб4о. Моя поне е на детска градина

 maika...точно така се чувствам и аз ,страх ме е от раздялата ,всеки път когато си ходя или родителите ми идват на гости ,изпитвам панически страх от момента в които трябва да се разделиме,още като си купувам билет почвам да мисля за това-ужасно е че си провалям пътуванията с такива мисли ,но какво да направя,тежко преживявам разделите и явно затова е така.
Все още мине не мине ми потичат сълзите за маика ,по цял ден споделяхме и гледахме заедно как Елла расте ,сега ми е много трудно че няма с кого да споделя всеки един звук и движение с което тя ме изумява - татито ни  работи човека и не може да е непрекъснат свидетел на неиния прогрес.Оххх кога ли ще отмине това чувство на празнота ....
(((прегръдки))) на вас които ви е мъчно за вашите маичета

Абсолютно същото беше и при мен.

При някои хора никога не отминава това чувство...Единственото ми успокоение е,че има "заминаване" без "завръщане" и се надявам, тези раздели да са в далечното бъдеще...Аз се опитвам да запълня тази празнота с повече разговори по телефона или в нета...Не е същото...