Не харесвам приятелите на детето си. Тогава???

 bejbi, aз една година не успях да се дистанцирам, защото всеки път като опитвах, тя идваше да ми плаче,  около седмица се държеше нормално, аз решавах, че се е освестила, но скоро пак се започваха старите номера. От сегашния си опит и години мога да си обясня поведението и, тогава ми беше трудно. Тя майка и беше за убиване....бащата на Мони беше починал лятото между 2-ри и 3-ти клас, а тя от септември още се разкарваше с един чичко с мерцедес, виждала съм ги да се целуват в колата, отначао мислех че това е баща и, месец по-късно разбрах, че не е...може би затова не я зарязах, беше ми жал за нея.  Майка и като че ли затова я глезеше толкова,да няма време да се огледа какво става. Но факта е, че това дете си беше енергиен вампир за мен, цялата година докато бяхме "най-добри приятелки" бях като болна. Майка ми също я съжаляваше и ме окуражаваше да дружас нея, може би не е усетила каква е ситуацията. Ако имах подкрепа от нея може би щях да се преборя някак.

Ох, Наталия много се влияе от мен. Тя в очите ме гледа. Не знам защо така. Ако аз нещо се фръцна и се обидя, тя просто не е на себе си. Ако съм тъжна или ядосана, тя само ме наобикаля и я виждам как сърчицето й страда. Вчера си забих една ножица в ръката. Нищо сериозно, имах работа, потече кръв, позабърсах я, продължих си моите си неща. То горкото сякаш тази кръв от сърцето му капеше. Взе разни къпри, лепенки, салфетки, хукна след мен да ми оказва първа помощ. В интерес на истината само ми се пречкаше и ми идеше просто да я напъдя. Но знам, че ако го направя ще се схлупи и цяла вечер ще плаче и страда. Каквото й кажа, за нея е от изключително значение. А сега е толкова щастлива с новите си приятелки. Ако аз й кажа, че не ги харесвам, това така ще я сломи, ще я нараня. Аз съм много студена и трудно човек стига до мен. Затова и навремето майка ми като ми е говорила не съм се влагала много-много. Но моята дъщеря не е такова човече. Не искам да я наранявам. Още повече, че баща й счита, че определено преигравам.

Направо съм в шах с пешката.  Но така като чета страхотно се изкушавам да й кажа леко и полеко.

Може би ще е добре да не говориш пряко за приятелките, които не одобряваш, а за постъпките им, които смяташ, че не са редни.

Посланието в изречението на Иса на мен ми звучи така:
"От позицията на опита си преценявам, че постъпките на дедето Х са едикакви си, но изборът на приятелите ти е в твоите ръце и ти ще вземеш решение дали и как ще поддържаш връзка с това дете."
Това послание е ясно и кара детето, към което е отправено да се почувства голямо и отговорно да взима решения.

Смятам, че "леко-полекото" казване, фръцването и обиждането са неясни за децата. Практически така те не успяват да разберат истинското послание на своите родители и се объркват.
Също така по този начин получават недобър пример за изразяване на чувствата.

О, аз не се "фръцвам" заради това точно. Имах предвид, че като съм ядосана, огорчена или просто нещо имам да преглътна, моят начин е да се отдръпна, да остана малко сама, да ми мине. Няма значение кое го е предизвикал - децата, работата, нещо друго /децата много рядко успяват де/... Не обичам да ме закачат тогава. Нито да ми съчустват, нито да ме успокояват, нито да ми се обясняват. Тя усеща вече тези ми настроения. И понеже не смее да ме закача в такива моменти я виждам как се тревожи, навърта се и е неспокойна.

За приятелките й досега копче не съм й казала. Много ми се искаше да успея да си замълча. Но се чудех правилно ли е. Твоето предложение ми допада. Мдаааа. Добра формула е и смятам да се възползвам.

аз също съм от властните майки и моя като го знам какъв е наивен, та как няма да се намеся....е , не мога да се стърпя нямам против никое дете с което играе, стига да не се нарушават правилата най-ме ядосва(сина ми), когато се сдуши с некой и се лигави яко,  а въобще не ми обръща внимание какво говоря, дори напротив ...прави нарочно   и тогава в прав текст му казвам, че не ми е приятно да играе с това дете, защото ........и му обяснявам.а също така и имаше едно момче, което като се видят и започваше да го бие(другото бие мойто), моето не играе с него, но онова идва, намесва се в играта им и започва.......без никакво предизвикателство от страна на сина ми........няма как да го избягва въпросното дете и аз в крайна сметка провокирах сина да му отвръща така де, няма да стои и да гледа  

dara, кажи на щерката как се чувстваш. Сподели какво поведение е неприемливо за теб и това, че други деца го имат не означава, че тя трябва да постъпва като тях. Аз този метод ползвам. Ако синът ми каже, мамо той ми е приятел, отговарям, добре дружете, веселете се, но моля те не постъпвай като него. Не ми е приятно моите деца да правят така.
За неканените гости в къщи те разбирам напълно и при нас е подобна ситуацията. Синът ми обаче винаги иска позволение някое дете да дойде, а детето седи и чака пред вратата отговора Аз често отказвам, особенно ако времето е хубаво навън. Предпочитам да тичат и викат в двора или на поляната. Отказа е съпроводен с обяснение, че съм уморена и искам да си почина или че имам работа и не желая да ми се пречкат из краката.
Shoni, моят имаше подобен проблем. Едно момче, с което бяха приятели в началото, непрекъснато се намесваше в игрите му, дразнеше го и накрая стигаха до бой  В чудо се бях видяла какво да правя. При нас отшумя с времето. Намесиха се много случайни фактори, които според мен повлияха. В този случай съм като в задънена улица 

Дара, не си обърнала внимание - моята дъщеря също е почти на 8. Точно за това и аз съм малко в шах с пешката
Аз в общи линии подхождам по описания от Деметра начин, но не винаги се получава. Независимо, че и обяснявам, че едикия си постъпка на дете х не ми допада и тя се съгласявам с мен, продължава да дружи с въпросното дете и продължава да копира глупостите му Това не винаги се случва разбира се, но когато стане нещо таков имам чувството, че не ми оставя друг тизбор, освен повече да не я пускам да играе със съответното дете:(

Лулуто, моите деца не са стигнали този етап все още - най-големият е на 5 (без няколко дни  ) Така като гледам обаче вълненията ви ми приличат на повечето "периодни" родителски вълнения  Имам предвид, че в родителската ни "кариера" непрекъсанто възникват най-различни нови и тревожни в някаква степен моменти, дори и да сме минали вече по този път с първото дете, камо ли, ако не сме.
Честно казано аз си мисля, че това е нормално. Нормални са, както периодите, така и вълненията, когато децата растат в една здравословна семейна среда.

Именно за това най-важно от всичко ми се струва да съсредоточаваме усилията си в това домашната среда да е здравословна и личният пример да е на едно прилично ниво. Просто това е нещо, което е в нашите ръце и е по силите ни. Ясно е, че не можем да направим така, че околната среда да ни е по вкуса винаги. Не можем да имаме такъв контрол и върху хората, с които общуваме дори. Рискуваме прекалено много, ако вярваме, че това е родителската ни цел.

Но вярвам, че можем да показваме нашия начин на децата си - как да се държим с другите възпитано, по какви начини можем да изразяваме чувствата, какви са нашите ценности и пр., като съблюдаваме обаче основните правила за поведение в обществото. Така хем можем да изразим своята индивидуалност в домашната среда, върху която имаме контрол, хем да даваме пример за това, че съществуват граници и правила в обществото, които трябва да се спазват.

Сигурна съм, че като се представяме прилично добре по този "предмет", останалото се нарежда от само себе си. Това е така, защото децата ни имат нужда от нас, за да пораснат. Независимо през какви периоди преминават, независимо от хората, с които общуват дори, те винаги ще се "връщат" и ще се приземяват обратно на нашата си домашна планета, стига тя да е здравословна и да им носи стабилност и вътрешно удовлетворение. Те просто няма да имат нужда да задълбочават тези неприятни за нас моменти и ще се ограничават с "периоди".

И така, докато пораснат и станат готови да направят своята домашна планета.   

Demetra, поклон! Едни от най-истинско верните думи, които съм чела и много пъти съм си мислела подобни неща предвид всичко, което чета във форума...Много добре си го облякла това в думи и мога да го потвърдя и с опита си на едно пораснало дете готово да направи своята домашна планета.
За теб,      

Мисля,че докато са малки,приятелите на нашите деца не им оказват толкова голямо влияние.Но както казват хората"Малки деца -малки проблеми,големи деца - големи проблеми."Дъщеря ми от малка има приятелка,в която е направо "влюбена".Не ограничавам контактите и с нея,но определено изказвам неодобрение спрямо поведението на това момиче.Разбирам ,че и то е нечие дете,но родителите и имат меко казано странни идеи за възпитанието и.Един вид - трябва да опита от всичко,"и ние сме правили така" и тем подобни.Когато бяха по-малки,въпросното момиче просто се изказваше негативно(с гадни думи по-точно)за абсолютно всички -деца ,учители,без значение.Още от първи клас наричаше "мръхли" учителките в училището.При оплаквания на учители,родителите вдигаха рамене.Децата вече са 13- годишни.Приятелката на дъщеря ми е по-нагла от всякога,въпреки че аз продължавам да съм учтива с нея.Звъни в скайпа и настоява дори в 12 през нощта да събудя Стилияна,за да "и кажела "нещо.Аз не разрешавам на детето си да обикаля навсякъде и след определен час.Онази непрекъснато я атакува, да ме убеждава за това и онова.Искам да подчертая,че ние сме в добри отношения с дъщеря ми.Винаги обяснявам постъпките си.Когато говорим за определени черти в характера на другото момиче,тя се съгласява,даже сякаш и става неудобно,обаче направо не може без нея.В момента отново са двете.Дали не трябваше категорично да прекратя тази връзка много по-рано?Не зная.Обаче въпросната приятелка вече пуши,осъществява връзки в чата.Може сега всичко да е "на майтап",но след две години?Навремето имах подобно "приятелство".Съжалявах я,но я приемах,защото беше от проблемно семейство.Майка ми беше много против,но не успя да ме отдели,докато въпросното момиче не се пропи и аз сама се отдръпнах.Обаче с кого наистина да контактува дъщеря ми,ако реша да я ограничавам,като аз наистина виждам съществени проблеми и в останалите и приятелки.Едната вече има 239 абоната в скайп листата си - това е 13 годишно момиче,което звъни на всички потърси ли я.Друга нейна съученичка говори предимно за смърт и самоубийство.Останалите са непрекъснато по улиците,понеже родителите работят по на една -две работи и нямат никакъв контрол.Не съм цербер,просто до сега не работя на пълен работен ден,през по-голямата част съм в къщи и съм наясно с нещата около съученичките и.

Дара,а защо не опитваш вече да споделяш с нея това,което ти тежи?...Като с малко приятелче,което никога няма да те осъди,а само ще те утеши.Не вярвам да я натовариш и нея чак толкова.Зависи,как и представиш нещата...Но ако имаш примерно проблем с колеги и споделиш с нея,кое те е огорчило,това също е вид поучаване за детето.Съвсем неволно то разбира,че мама също има проблеми,страда,не знае,как да постъпи в дадена ситуация,как да се отнесе към даден човек.И после,когато стигнеш до разрешение на проблема и обясниш на детето с думи прости,то със сигурност ще поеме нещо и от твоя опит.Зная,лесно е така отстрани...Но отсега мога да ти кажа,че щом дъщеря ти е толкова чувствителна,доста ще изстрада по пътя си,без значение колко я пазиш или щадиш...Това май е за отделна тема и не съвсем...