Страхувате ли се?

  • 1 257
  • 25
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Sofia
  • Мнения: 823
Здравейте мами,
Не знам как точно да опиша страховете си.Понякога си мисля,че се превръща в параноя.Изпитвам страх от това да не се случи нещо с детето ми.Нямам определена причина за това.Може би тези страхове се подсилват от всички лоши неща,които се случват около нас.От времето в което живеем и от това в колко лоши се превръщат хората около нас.Знам,че ако е писано лошото ще се случи и че е безмислено да живея тормозейки се излишно,но въпреки всичко тези страхове не ме напускат.Като сме заедно с дъщеря ми си казвам"Колко много те обичам и колко много се страхувам да не те изгубя".Това,не ме кара да и вгорчавам живота и да и забранявам повече неща с цел да я предпазя,но вътрешно много се тормозя.От друга страна тези ми помисли ме карат да се наслаждавам на всяка минута прекарана с нея,макар,че не винаги го оценям.Вие мислите ли си понякога такива неща или аз превъртам.

# 1
  • Мнения: 1 753
Разбира се, че се страхувам. Но честно казано предпочитам да отпъждам тези мисли веднага щом се зародят в съзнанието. защото иначе и мен ще ме подгони параноята. Те хората са си го казали "Дано не ти се случва това, за което се страхува майка ти!"

Не се тормози - няма полза от страха...  Peace

# 2
  • Мнения: 5 713
Страхувам се, но гледам да не се пускам в мисли, ина4е ще полудея.

# 3
  • Мнения: 7 263
Гледам да отпъждам тези мисли!
Не си луда - нормално е може би, но внимавай наистина да не станат параноя ooooh!

# 4
  • Мнения: 1 006
Страх ме и то доста............страх ме, че хора, изпитващи или /и изпитвали злоба и завист към мен ще се опитат да ми навредят, като наранят детето ми
 Sad
 Confusedот този ми страх не мога да се спася, опитвам се просто да не мисля Praynig
Дано Бог и Вселената бдят над невинните душици и ги пазят от всяко зло!

# 5
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
И аз много се страхувам за детето си........а нощем спя на тръни.........все си мисля, че ще стане някое природно бедствие и аз спейки няма да мога да го спася......През деня не ме е страх от хората, защото ние не се разделяме изобщо........за сега

# 6
  • Мнения: 5 622

 РАзбира се, че ме е страх. И то от напълно реални неща, които за сега все още са далечни до някъде, но знам, че един ден, ще са по-близо от всякога и косата ми настръхва. За това се стремя да осигуря здрава семейна среда на детето си за да го предпазя до колкото мога от тези неща (говоря за лоши приятели, наркотици и прочие).

Относно страховете да не му се случи нещо...също ги имам, но гледам да мисля позитивно и да не си налагам такива мрачни мисли.

Господ да пази децата ни!  Hug

# 7
  • Linz
  • Мнения: 11 619
"Дано не ти се случва това, за което се страхува майка ти!"

# 8
  • Мнения: 46 403
Няма майка, която да не го изпитва. И с времето се засилва  Confused

# 9
  • София
  • Мнения: 7 097
Светлана, това все едно аз съм го писала...Моментът, в който трябва да се върна на работа наближава и мисълта, че от този момент друг ще е до детето ми и после ще ми разказва какво е правило през деня, нещо ново в развитието му, страшно ме натъжава. Толкова сме привързани една към друга, че сякаш ще откъснат част от мен  Cry И като знам как ще се притеснявам и как ще я мисля...

# 10
  • София
  • Мнения: 39 674
Страх ме е, разбира се. Гледам да не мисля за лоши неша. И винаги си спомням приказката на баба ми "да не те стига това, което ти мисли майка ти".

# 11
  • Мнения: 694
Здравейте мами,
Не знам как точно да опиша страховете си.Понякога си мисля,че се превръща в параноя.Изпитвам страх от това да не се случи нещо с детето ми.Нямам определена причина за това.Може би тези страхове се подсилват от всички лоши неща,които се случват около нас.От времето в което живеем и от това в колко лоши се превръщат хората около нас.Знам,че ако е писано лошото ще се случи и че е безмислено да живея тормозейки се излишно,но въпреки всичко тези страхове не ме напускат.Като сме заедно с дъщеря ми си казвам"Колко много те обичам и колко много се страхувам да не те изгубя".Това,не ме кара да и вгорчавам живота и да и забранявам повече неща с цел да я предпазя,но вътрешно много се тормозя.От друга страна тези ми помисли ме карат да се наслаждавам на всяка минута прекарана с нея,макар,че не винаги го оценям.Вие мислите ли си понякога такива неща или аз превъртам.

До болка ми е познато това чувство. А да не ти казвам какво ми е на душата когато ги оставям на някоя от бабите да ги гледа. Ако можех през половин час щях да звъня по телефона. Мислех, че като се появи второто дете нещата ще се нормализират, но не е така сега двойна болката която изпитвам.
Може би не трябва да се вглъбяваме, но.....

# 12
  • Мнения: 4 629
Да страхувам се. Повече като, че ли какво ще стане, когото аз не съм край него. Но си повтарям, че правя всичко възможно да го науча да се грижи за себе си и да бъде добър човек. И, че каквото и да се случи той ще може да се справи и без мен, а ако не може аз ще бъда насреща, за да му помогна  Peace

# 13
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Няма майка, която да не го изпитва. И с времето се засилва  Confused

# 14
  • Мнения: 3 740
Да, но не формулирам ирационалните си страхове дори наум, за да не им придавам реалност. А за реалните опасности се опитвам да вземам предпазни мерки в рамките на здравия разум.

# 15
  • Мнения: 27
Да и аз се страхувам и съм убедена, че с времето ще се страхувам повече.Все пак Александра е само на 3г и повечето от времето си прекарвам с нея, а работата ми е на 5 мин от вкъщи където се гледат с детегледачката.Не излиза никъде без нас, не от страх, а по стечение на обстоятелствата. Всичко това ще се промени, като се приберем в Бг, опасности колкото искаш. Внимавам обаче да не се вманиячавам, не си позволявам да мисля в тази посока, защото смятам, че човек трябва да съсредоточава мисълта върху хубавите неща, да се зарежда положително и така да зарежда и хората около себе си, за да се случват хубави неща Grinning 
Да са ни живи и здрави слънчовците Praynig

# 16
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Страхувам се, но гледам да не се предавам на тези мисли, а да се наслаждавам на миговете с тях. Хората са казали: Малки деца - малки дертове, големи деца - големи дертове.
Колкото повече растат, толкова повече се страхувам. Страхът преминава от такъв за чисто физическото им оцеляване и комфорт до паника буквално, при мисълта за средата, в която биха могли да попаднат.

# 17
  • София
  • Мнения: 1 352
Безкрайно добре те разбирам. Чуствам се абсолютно по същия начин, само че по 2. Опитвам се да го превъзмогна и да се отърся от тези страхове, но за сега не успявам. Мисля си, че цял живот ще ме съпътстват.

# 18
  • Мнения: 4 621
И аз много се страхувам и си мисля, че винаги ще е така Rolling Eyes Е,гледам да пропъждам тези мисли от главата ми и да се убеждавам, че всичко ще е наред и няма да се случват лоши неща Praynig

# 19
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Много ме е страх, чак ми минават страшни картини през съзнанието и ми призлява. А не искам да мисля за такива неща, понеже донякъде вярвам, че мислите се материализират, но не мога да се спра. Примерно откак сме в тоя апартамент - 7 етаж, като погледна към терасата, ми се схващат краката, понеже ми идват на ум само падания... fingerscrossed

# 20
  • Мнения: 5 647
Страхувам се, разбира се, но гледам да не прекалявам, защото иначе ще се побъркам.

# 21
Децата променят живота ни на 360 градуса и вече на първо място са те-напълно те разбирам как се чувстваш,защото и при мен е така.Опитвам се което зависи от мен да го правя,а другото лошото дано да ни заобикаля.Знам ,че не всичко зависи от мен -такъв е живота той ще порасне да е жив и здрав и аз няма да мога да бъда неотлъчно до него и да го пазя.Желая всички деца да са живи и здрави и им пожелавам БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО.И нека да се наслъждаваме на майчинството-това са миговете,които няма да се повторят.

# 22
  • Мнения: 8 917
Всички го изпитваме Rolling Eyes Старая се да не допускам подобни мисли до главата си...Господ да пази дечицата ни Praynig Hug

# 23
  • Мнения: 373
И аз се страхувам! Не смятам, че си луда! Това е част от това да бъдеш родител, според мен! И от съзряването, също! Даваме си сметка, че не сме всемогъщи и колко е крехък животът ни! Ако влезеш по време на литургия в църква, ще чуеш, че молитвите са Бог да ни пази от това, от онова, от всякакви неща, които могат да ни се случат! А те се случват. Аз лично повече се страхувам от болести или злополуки, от колкото лоши хора, а още по-малко природни бедствия, но и тези страхове са нормални, когато виждаш как хората се променят около теб (или когато си мисля за онази майка, която трябвало по време на цунамито миналата година да се откаже от едно от децата си, защото не можела да ги удържи - в такива моменти си плача... Но не параноясвам, ами се моля.)

# 24
  • Мнения: 645
Страх ме е! Няма две мнения по въпроса. Но имам една приятелка която я е страх много повече от мен и много често ми се налага да я успокоявам и така сама се успокоявам. Ние сме много често заедно и все едната трябва да е по -безстрашна Crazy А когато не сме заедно и малкия е на ясла си представям че там си играе, пее и е заедно с любимата си (влюбели сме Mr. Green) и определено му е по забавно от колкото смен.

# 25
  • Мнения: 8 505
Пъдя подобни мисли още на "входа".Но въпреки това понякога успява на ми се насади.

Общи условия

Активация на акаунт