Оф и аз питам това. Защо аз мога да го направя, а на него му е толкова трудно.
- Публикувана: 6 юли 2006, 09:35 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2006, 12:13 ч.
За зависимостта от родителите....
Ами какво прави дава пълен отчет къде ходи, какво прави, кога ще се прибере.Когато решим да правим нещо задължително се прави консултация с баща му, звъни се в къщи по всяко време и ако може постоянно ще виси в къщи , /поне с това се преборих/.
Зная че зависи само от него, но пък е мъж почти на 38 , докога ..............
Зная че зависи само от него, но пък е мъж почти на 38 , докога ..............
Ами какво прави дава пълен отчет къде ходи, какво прави, кога ще се прибере.Когато решим да правим нещо задължително се прави консултация с баща му, звъни се в къщи по всяко време и ако може постоянно ще виси в къщи , /поне с това се преборих/.
Зная че зависи само от него, но пък е мъж почти на 38 , докога ..............
Зная че зависи само от него, но пък е мъж почти на 38 , докога ..............
Това зависи само и само от мъжа ти... какво и да правиш, той ако не иска да прекъсне тази зависимост...няма да успееш! 
И аз съм на това мнение!
Ако не го е осъзнал преди да се съберете сега ще е много трудно да го промениш. Аз също не бих търпяла мамини синчета, ние може би защото сме на далеч и нямаме такъв проблем, но ако си бяхме в БГ и ми ги въртеше тези номера нямаше да си търпя. Желая ти успех, ще ти бъде трудно да го убедиш в това което искаш.
при нас съм оставила да си го освестява животът и има напредък! преди като направи пари или някакъв проект и трябва да се финансира, виждат материално и хоп- дай ми назаем или трябва да се направи това, онова, болна съм, ще ме оперират!като каже нещо, 4е сме предвидили да си купим или заминем някъде и по4ва контрата за да им е в техен интерес! ама полеки4ка се светна за приоритетите си! още ще се нау4и, ама и много сме наблизко , та да си имам търпението!
.... ами така ще е винаги, е има някакъв шанс да се оправи, ама той е хипотетичен.
Аз знам за един такъв дето даже не се ожени (е това не езадължително де, можеше само да живеят заедно) и не се грижи за детето си пък е прехвърлил 30те ... е при теб е по-добър вариант все пак сте заедно.
Аз знам за един такъв дето даже не се ожени (е това не езадължително де, можеше само да живеят заедно) и не се грижи за детето си пък е прехвърлил 30те ... е при теб е по-добър вариант все пак сте заедно.
О, щом на тия години се отчита 
, май мисията е невъзможна :thinkin
абсолютно съм съгласна! Гадна работа!
, май мисията е невъзможна :thinkin абсолютно съм съгласна! Гадна работа!
аз такъв проблем нямам и може да не е адекватно това което ще кажа .. ама защо вместо да пита6 нас не го попита6 него .. ли4но . седнете един ден и му задай въпроса . някак си това ми прили4а на липса на доверие и уважение . извинявай но просто си мисля 4е мъжа ти те подценява .. това е въпрос на възпитание - зна4и трябва да го " превъзпиташ" .. попитай го директо защо прави така и кажи 4е се 4уства6 на втори план - обясни му 4е това не ти харесва . все пак си 4овека с които е избрал да живее и има деца . 4овека които би трябвало винаги да е до теб . кажи му 4е не 4уства6 това да е така и 4е ти е писнало . незнам ..аз винаги съм била откровена с мъжа ми и никога съм нямала задръжки да му кажа нещо . имали сме спорове и спорове но знам 4е съм на първо място и знам 4е винаги бих имала подкрепата му .
При нас проблема с отчета започна отпреди 5 години но сега вече е нетърпим.......то историята е следната... преди 5 години се роди първото ни дете и свекър ми се обиди че не сме го кръстили с неговото име..не искаше да види внука си и естествено мъжа ми отиде да се извинява..........ей богу не разбрах какво му е наговорил ,но мъжа ми се прибираше с насълзени очи, явно му е набил в главата такова чувство за вина, че все още не може да се отърси и след това , когато се помириха започна всичко. Незнам болно ми е и се опитвам да не обръщам внимание , но не става...........колко пъти съм набирала телефона на свекър ми да му кажа "две сладки думи"........ , но немога ...сигурно ще стане още по-лошо...
На тези години е много трудно да се промени човек. Явно така са свикнали и не проумяват, че отношенията между тях са ненормални и мисля, че е невъзможно да ги промениш. Не се карай със свекър си, със сигурност ще стане още по-лошо, особено при положение, че има такова силно влияние върху мъжа ти - рискуваш да успее да го настрои срещу теб. Говори само с мъжа си, не се карай с родителите му, те няма да те разберат, дори се съмнявам че ще те изслушат.
При нас проблема с отчета започна отпреди 5 години но сега вече е нетърпим.......то историята е следната... преди 5 години се роди първото ни дете и свекър ми се обиди че не сме го кръстили с неговото име..не искаше да види внука си и естествено мъжа ми отиде да се извинява..........ей богу не разбрах какво му е наговорил ,но мъжа ми се прибираше с насълзени очи, явно му е набил в главата такова чувство за вина, че все още не може да се отърси и след това , когато се помириха започна всичко. Незнам болно ми е и се опитвам да не обръщам внимание , но не става...........колко пъти съм набирала телефона на свекър ми да му кажа "две сладки думи"........ , но немога ...сигурно ще стане още по-лошо...