Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
термина ми беше на 28.01 но на 21.01 (бабин ден)се събудих със кървенв и се наложи да ме закараха в болницата още в 9 часа прегледаха ме и ми казаха че няма скоро да раждам .настаниха ме в предродилното стана обяд усетих че ми истичат водите .излезнах от стаята и казах на първата срещната сестра а тя ми вика отиваи лягаи рано ти е има време е аз отидох ама започнаха едни напъни усещах как излазаше, волю неволю трагнах пак да търся някои вървях в коредора с разкрачени крака като пате и виках РАЖДАМммм тогава като настана една суматоха не можаха да ме качат на магарето родих в движение.в родилното раждаше още една жена попитаха ни как ще ги кръстим тя вика Иванчо а аз Мария 
доктора като взе да се смее и вика ооо тя Мария за какво бързала толкова да не изпусне Иванчо 
Седна тя и взе да си чете нещо. Мисля си на акъла ела ти да спиш при тези болки.Ама както и да е млъкнах и не посмях да се обадя. Към 1 часа през нощта пристига още едно момиче, че като започна да вика, да вие....На мен ми премине контракция, тя се развика, мен пак ме заболи като я слушах, полудях.... 
Дойде време качих се на магарето и не смея да гъкна. Цепнаха ме, че така трябвало ми казаха. Аз им викам правете каквото щете само да свършва. И накрая в 7 и 15 се роди едно малко червено момиченце, колежката по болка, 15 мин след мен роди момченце. Един лекар ме разраждаше, в другата смяна ме шиха. Въпреки, че ми вързаха краката замалко да му отнеса главата на лекаря дето ме ши.
,че като настана една паника щото небях очаквала две седмици по рано да родя и течели тече тази вода а мьжами айде сега бьрзо взема багажа и да трьгваме аз обаче чакай малко вземи една хавлия да постелем в колата че ще намокря седалката от кьде ми дойде тази практичност в тоя момент още се чудя 
. Та трьгваме най- после а моя така се беше шашнал ,че уж за по бьрзо като ме прекара през едни улици и се ядосва но др.шофьори и се набута в едно задрьстване а аз направо щях да умра от смях 
и им викам :айде вече можете да ходите да се напиете за наше здраве а те 
