Комични/интересни моменти около раждането

Еее развесели ме, ама твоето раждане е било като на филм

при нас смешното беше, че като почнаха контракциите аз не бях убедена дали са те и седнахме с мъжа ми в 3 през нощта да четем книги и нета какво точно е това. към 5 бяхме сигурни

в болницата, нали бях без уговорен лекар, се изредиха трима да ми проверчват разкритието. помолих последния да се заеме сам с цялата работа окло раждането, че ми е писнало да се сменят той  , но остана до края. готин тип  помолих го и да ми държи ръката(когато не му трябват и двете), та той замоли екипа да не казва на жена му

а на следващите дни като идваше да гледа шевовете мен все ме беше срам. и той се хили 'как вчера не те беше срам, а сега не искаш да се съблечеш

такива работи.

аааа, на изписването на 7.01 мъжо беше забравил да ми донесе обувки и яке. само в плик дрехите, с които ме приеха в болницата 

нямам никакви снимки от изписването и сега не мога да участвам в нито един фотоконкурс!!!

хубава темичка и мен ме развесели.
При мен се  случи,че тръгнахме да изписваме мацката на 07.07,на която съм кума /тя роди на 1,07/ и пред родилното се установи,че мен трябва да ме вписват за раждане.Та така не присъствах на изписването,а тя като ме видя вътре се разплака /явно защото знаеше какво ме чака/

Пък аз си поисках огледало, да видя как се ражда бебето - това по време на първото раждане, няколко минути преди да се появи щерката...
Леле, как ги изненадах и скандализирах... Как можело да ми хрумне такова нещо!?
И докато обяснявах, че хич не ми е хрумвало, а в една книжка съм видяла да пише, че и картинка имаше, как таткото стои с огледало срещу мамата, те само повтаряха "Тц, тц, тц... не, нямаме огледало, не, и джобно огледалце няма, не, ама как ще гледате..."
Така и не се спазарих за огледало, щото на следващия напън бебката излезе и вече нямаше нужда...

направо

аз от доста време се шегувах , че ми изтичат водите , както си лежах нещо ми претопли, казвам - малее, изтече ми водата обаче никой не вярва, хукнах към тоалетната, гледам тапааа  извиках майка / която също не ми повярва/ и й показвам гащите  - Виж , ето я тапата, раждам.
Ей тогава една суетня настъпи , една лудница.
Къпя се и опитвам да се облеча, ама паника съм станала голяма, не мога да си обуя чорапите, майка слага единия, мъжа ми другия , а аз  - неее, накриво са , петите са ми отстрани, айде пак ги оправят. Ама имаха едни сериозни, сковани лица, хем ми е смешно, хем ме боли. Разчекнала съм се като кралица , а поданиците слушат безропотно и изпълняват
Тръгваме , взимат багажа - памперсите , да ги взимам ли - пита ме някой. Аз - " Не , няма да трябват. За кво са ни". После естествено ходиха по денонощните аптеки.
Като ме изнасяли да ме видят, съм повтаряла - Спи ми се , много ми се спи - Как си ? - Спи ми се , много ми се спи...

Първият път така бързах за секциото, че от тоалетната директно в операционната и лекарката ме връща - "Е, целуни мъжа си поне".

О супер - много е готино като се гледа на раждането от смешната страна- мислех си че само аз съм била така....
1. Влязох в Шейново защото преносвах вече 9дни- но ми заявиха че няма да раждам,но да стоя там до понеделник/беше петък/ че съм била с контракции...ама аз като казах че си тръгвам...никой не можа да ме спре- само ме помолиха в неделя вечерта да съм там че в понеделник ще ми предизвикват раждане
2.В неделя към 23ч ми започнаха болките- отивам при дежурната а тя вика- ама и ти ли?-нали беше за сутринта?!?Да ама бебо не чака- с 3 см. разкритие и болки през 10мин- моя милост си ...легна да си спи- да събира сили че ...нали се уморяваш при раждане Така си поспивах и се разхождах като ме заболеше повече, а като погледна през прозореца в родилна зала- като на конвейр една слезе др.се качи-30 бебета за 24часа се родиха тогава- тия от нощната смяна...не ми се мисли как бяха на сутринта
3.В 8ч идва моя лекар да ме види- а аз си поспивам- бързо да ме прегледа и марш в предродилно ,че и болкине на 4-5мин и 6см разкритие
4.Като започна да ме боли по често и ме бяха овързали като ....ми се прииска да си поспя пак- да ама не става-той вика напъвай а аз-не мога -отказвам се Смях- как ще се отказваш бе?- нямам време за секцио-да ама на мен ми се спи и му викам- прави каквото искаш
Леле като ми се скара- та се взех в ръце- напъвам- ама това диване не ще да излезе...
5,Накрая се поуплашиха и те- тоновете падат,аз бледа като платно с ниско до припадак кръвно...а вече е към14ч...Бързо на магарето - пълна упойка...и се събудих като в "Матрицата"- нали сещате ония числа дето се местеха в колони по екрана -е аз това видях като се свестих- някой нещо плямпаше с метален звук -от лявата  ми страна едно момиче раждаше- ама точно си видях как бебето излезе и щопна в едно легенче под нея- после акушерката извади един парцал/плацентата/ и взе да го разперва....Още виждах тройно и разбрах че металния звук е от мен самата която пита къде е бебето ,въпреки че виждах синята лентичка на ръката...
Ами има още ама стана мн. дълго- в общи линии моето раждане винаги съм го виждала от смешната страна,че като се замисля че Валето щеше да се задужи понеже се оказа къса пъпната връв а и се беше завъртял на долу , и поради тази причина се наложи форцепс,не че аз не напъвах .Това не съм го мислила и гледам да не се сещам за него...благодарна съм на докторите за бързата намеса и гледам на раждането си като на ...нещо странно и дори комично на моменти

Много готина темичка ,смея се без глас защото малкия спи. С мойто раждане нямаше нищо комично .В стаята която бях имаше още 3 родилки. И едната от тях разправяше как доктора и казал:
-Момиче напъваи ,губим тоновете
а тя
-ооооо немога
той
-акаййй бе момиче
тя
-не ми се ака правиха ми клизма
 

Ох, на мен не ми беше смешно, ама те (доктора и акушерките) бая ми се смяха като им поръчах да ми донесат "вода и ЯБЪЛКА" - ми гладна бях! (насред все контракции и почти пълно разкритие), а раждането беше тежко - след цяла нощ мъки, приключи със секцио по спешност на сутринта...и после ме умориха от глад още 3 дена. 

Накратко...бях решила да не раждам в София, защото разузнаването одобри условията в родилното в родния ми град - няма конвейр от родилки (бях сама за целия ден), добри лекари, бебетата са при майките от първия миг, никой не ги тъпче с АМ...
Лекото неудобство беше, че не исках да гледам паникьосани хора/родители около себе си, та не казах на никого, когато болките ми започнаха (вечерта към 8, по време на Спешно отделение и кървава сцена с раждане  )...тихичко се разхождах цяла нощ, сменях позициите и сутринта към 6 като реших, че е време, събудих баща ми да ме закара в болницата. Той си има дежурна реплика, като го будиш "още 5 минути"  та и тоя път така...е, изчаках го готова пред вратата, усмихната, да не го тревожа  точно в 11 бебето се беше родило  от самото раждане смешни спомени...смешна бях самата аз, защото много говорех, по принцип съм си така  като се притеснявам и вълнувам и ме хваща логореята  та си говорех, говорех...Когато за пръв път започнах да кърмя Мати, дойде да ни види лекарят  и пита "суче ли?" а аз "като баракуда е"  ...а докторът се оказва заклет риболовец и таз реплика невинна беше хит в родилното. И така - на 1.04 си бяхме у дома. И винаги съм представяла раждането като забавно занятие 

При Коко цялата бременност лекарката ми обясняваше момче е залагам си колата , а аз много исках момиченце.   Като родих акушерката ми вика честито момиче .   Аз направо подскочих а тя а не момче е виж виж . Пак при неговото раждане . Нямаше време нито за преглед нито за клизма само се качих в родилна зала легнах и викам напъвам а пък акушерката как така ще напъваш чакай поне да си сложа ръкавиците да не го хващам с голи ръце 
При раждането на баткото отивам в родилното с изтекли води и както се оказа с 8 см. разкритие а лекарката вика за първи път виждам родилка да се усмихва широко при това положение.

Първия път - след като ми изтекоха водите се изстреляхме към болницата и мъжа ми изпозабрави половината багаж. Добре че е на 2 минути от нас. Най-забавното нещо бяха треперещите ми крачета.

А втория - сутринта се събуждам с контракции
Той: Сигурна ли си?
Аз: Ми май да.
Той: Да те закарам в болницата?
Аз: Абе не дай отидеме първо да ме прегледа моя лекар.

Вижда ме моя лекар и му казвам "Май ще раждам?".След прегледа (само 2 см разкритие) ми вика а няма да е днес отивай да се разхождаш.

И аз отидох на гости на една приятелка а той на работа. С ритмични контракции на 8-10 мин. Към 18.30 му зазвънях на мъжа ми да идва да се ме прибере. "Сега идвам бе" та така до 19.30 а аз с контракции през 3 мин. Караме си към нас и ми падна батерията на телефона и стойме пред вкъщи и се  чудиме да се качиме ли да го заредиме поне малко. Добре че от една контракция не можах да сляза от колата та решихме да идеме да ме прегледат и ако имам малко разкритие да си отидем да си заредя телефона. Стигаме да болницата в 20.00 и докато се изпратим с мъжа ми и ме приемат беше 20.30. Доктора(дежурния) се го нямаше и акушерката ме сложи на монитор. Доктора ме прегледа - 9 см и имах една контракция още и ми започнаха напъните. И в 20.50 се роди бебо. И звъня на мъжа ми а той "Какво забравих тоя път?". А аз - " нищо имаш си син".

Не знам дали звучи смешно но определено ми беше много забавно!

весела темичка! аз още няма с какво да се похваля, но преди 2 седмици ми се наложи да полежа в болницата. една жена беше дошла да ражда и имаше около 5 см разкритие. от прегледа до направата на клизмата /в рамките само на няколко минути/ жената беше получила пълно разкритие. и така докато се облекчава от клизмата в тоалетната беше излезнало и бебето. тя съответно се бе развикала и след малко по коридора вървят майката и акушерката, която носи бебето.
мисля, че е забавна случката, но е и малко за завиждане. толкова бързо раждане! направо си е късмет /нищо че е в тоалетната/

О мене ме приеха за преносване и ми беше едно мръчкаво че няма да съм с мъжа ми,но още на втората минута започнах да расмивам родилките с който бяхме в една стая.Те за успокоение ми казват че който е на мойто легло бързо раждал.През ноща се събудих с остри болки.Викам си
"ВАща мама утре въобще няма да ви говоря ,сега от вас ме боли корема и не мога да спя.Утре ще си сложа цитопласт на устата понеже няма тиксо." Те сънени започнаха пак да се смеят.Сутринта след визитацията и прегледа ми казаха "Ама ти ще раждаш май днес"
Помислих че се базикат лекарите но като започнаха контракции на 5 минути,разбрах че не се бъзикат.Направиха ми клизма заедно с още едно майче от наща стая и ела да видиш тя като влезе аз започнап да й тропам на вратата кога ще излиза.МОмичето пищи от контракций и след малко аз се смея съответно от контракций и превита на гълбо.За малко да свърша работата от клизмата пред банята.Когато слезнах в родилна зала по едно време ми изчезнаха контракцийте и се унасям да поспя и изведнъж започват напаните и в просъница се опитвам да стана и казвам на акушерката "Може ли едно кафе моля,за да мога да отида до тоалетна че много ми се ходи."А сестрата
-А цигарка с кафето не искаш ли?
-Не благодаря не пуша но едно двойно кафенце няма да откажа.
Сетрата ме "успокой"
-Ама момиче ти раждаш я марш на магарето".
-Какво магаре,какви пет лева,то е високо и може да ме ритне, а магарето рита силно.Считай те колко ми е било весело щом по едно време съм се смяла на дъжда,който валя като из ведро.Сетрата
ІЕй момиче да не си се надрусала с наркотици та така се смеш.Започнаха ми отново контракцийте и като се качих на магарето казах
-Мързиме да напъвам искам кафе и докато го кажа сестрата натисна корема ми и то изплака веднъж и пак заспа мойто диване.След това като видях бледите,лица и треперещи ръце и крака на мъжа ми и майками си умрях от смях.Е те ми се обидиха но карай.Още повече се мях като ми разказаха като са ме чакали от 14 часа до 18 часа докато си включа телефона какво шол е било.
1.Мъжа ми като е чул че ми слагат система щял да бие доктора защо ми я слагат при положение че аз лекарства не пия.Да не би случайно отрова да ми дават.
2.На майка ми точно когато раждам й се до ходило до тоаретна в най големия дъж и никой не я пуска в болницата.Логично защо,помолила едан циганка която живее близо до болницата да ползва WC и тя й показала къде е на двора и майка ми хем си ходи по нужда хем дъжда я подмива
Родата всеки ден ми носеще торби с храна,даже и последния ден.Майките дето бяхме в стаята ме взеха на мезе и ми казаха
-Ама ти казала ли си на ваще че утре те изписват?Или те сятат тук да си седиш вовеки

Беше неделя, почивен ден, явно и на родилките не им се раждаше. В родилна зала бях само аз. Пълно спокойствие и естествено скука. Бях си взела телефона с мен и през цялото време  говорех ли говорех. Акушерката на няколко пъти тактично ми намекна, че не е много удобно да разговарям по телефона както казва мъжа ми БТК и Мтел работят само за теб), но скуката ми беше в повече. Ако можеше и на магарето щях да си го взема, но уви... Е роди се бебо и док. ми каза "хайде обади се на таткото да му кажеш", взех телефона набрах номера и познайте.... батерията ми падна.

При мен всичко беше ок, бях с предизвикано раждане, цял ден лежахме и гледахме с мъжа ми в предродилната стая телевизия и се чудехме, ще го бъде ли или не. Както и да е, на другия ден стигнахме и до родилната стая, където всички дружно изпробвахме поза след поза, докато акушерката не каза, че главичката вече се подава.
И тогава на моя милост й хрумна блестящата идея, че нямам ... червило. Насред суматохата извиках на мъжа ми да ми даде от чантата червило (багажът ни беше с нас в родилната стая). Мислех си, няма да излезе новият гражданин на планетата Земя, пък аз като сестра на Грозалия Плашимирова да го стряскам с бледолик фасон. Айде, за спирала и други гъзобръци нямаше време, ама едно червило смогнах да сложа. Така, де, от малък да свиква бебчо на ниво Малко, преди да се сетя за червилото, казах на екипа да побързат, че ми писна от тях.
Абе веселба си беше. И се чувствах най-важният човек на света. Хеле пък, като сложих червилото.

хаха,страхотни истории:)
Многоо забавни:)
И при вас е било шоу

Хайде и аз да се разпиша. Раждах секцио заради седалищно предлежание на плода. Хич не ми беше смешно преди операцията, че съм си доста страхливичка и бях сигурна, че няма да оживея . Събуждам се аз след упойката, а болката - неописуема. Започвам да мрънкам на акушерките за нещо обезболяващо. А те - не можело сега, трябвало да мине поне половин час от операцията. Настаняват ме в реанимацията, но мен много ме боли и не спирам да се оплаквам. Акушерката ме слуша, слуша и ми казва " Като го правехте не те болеше, а сега те боли!" И мен ме напуши такъв смях, защото за тази дежурна реплика бях чувала много, но не очаквах че толкова често я ползва медицинския персонал.
След ден-два (не помня точно) в определен час ни биеха инжекции в корема. Ама аз нали съм си пъзла, започвам да мрънкам и съответно се мотам със вдигането на нощницата. Акушерката ме чака търпеливо, но накрая не издържа и ми вика: "Ти пред мъжа си така ли се назландисваш. Ми то ще му мине мерака..." А аз и отговарям: "А-а-а, при мъжа ми хич не боли и изобщо не се назландисвам"
Такива истории. Дай Боже след месец-два като ида да раждам да има много весели моменти и да ви разказвам.

Аз се събудих с контракции на 10 мин в 7 сутринта. Изчаках до 8:30 и се обадих на доктора. Той ми каза да отивам, че ме чакат. Да ама мъжо се прибира към 9:30 от нощна. На всичкото отгоре тоалетната се запуши предната вечер, пък на мен ми се ходи, че ще съм и секцио клизма не ща. И тъй прибира се нашия, гледа багажа събран и пита какво става. Викам му: Отивай да отпушваш тоалетната, че ще раждам. И той   и както си беше с бялата риза и панталона се метна в 00. По едно време излиза и ми вика: Абе какво ме занимаваш с глупости, раждаш пък аз отпушвам канали. - Ми ходи ми се. - Ами отивай тогава, аз като се прибера, ще го отпуша. И аз гадно, не гадно си свърших работата без да пускам водата. Оттам тръгнахме за Варна, че там бях решила да раждам. И по пътя си охкам аз на 10 мин, по едно време май съм се увлякла щото мъжо пита: Абе какво ти става, охкаш на 5 мин - Аааа не, бе, имам киселини.   - пусти страх, да не обърне колата, да се върнем в Бургас. И тъй стигнахме, всичко точно. Карат ме към операционната и аз: Аааа, аз май няма да раждам днес. - Що, бе? - Ами шубето ме подгони. Не, не, аз си отивам. - Чакай, стой тука, няма страшно. - влизаме в залата и аз пак - Ааа не, тя масата много високо, не мога да се кача, пък и вече не ме боли толкова. - ей колко ми се смяха. Пък познайте таткото вечерта като се прибрал в къщи какво правил - отпушвал тоалетната естествено.

Много се смях!
Около моите раждания нищо по-забавно...
Но сина на една моя позната закарал с колата тяхна комшийка да ражда-тя била с мъжа си на задната седалка.По едно време тя казала на шофьора-Кире ще раждам,по-бързо...А той:Весе,дръж,Весе,дръж...Но жената как да държи милата и родила на задната седалка.Мъжа и изпаднал в шок.Сега им е смешно но тогава...Кирето-шофьора и до днес се майтапи с мъжа и,че трябва да празнуват на Бабинден!!!

о, много весели неща разказвате
при мен като цяло беше много приятно, леко празнично настроението. Смешно ми беше като родих и ме оставиха в реанимация да си говоря по телефона. И звъни един колега на мъжа ми ей така, да ме чуе/аз не казвах на никого кога ще ми е секциото, да не би бебето да ни изненада по-рано/. И звъни и вика лежерно: Ко си праййййш? Двама ли сте още?
Викам: не, трима сме.
А, ми щооо?
А аз си мисля, че мъжът ми му е звъннал и се е похвалил. И отговарям: ами родих де.
И той като се притесни: как така? А мъжът ти знае ли? Ама кога роди? А стига бе, аз първи ли научавам?

Е да споделя и аз!Така обажда се свекито,говори с мъжа ми и пита как съм,а той "ми боли я нещо",а тя "засичай ако болките са на 10 мин отивайте в болницата"!Е те ми бяха на 7мин,но аз си мълчах,защото ме беше страх   Но мина не мина половин час и мажа ми започна да ме засича и казва"отива ме",а аз не първо ще се изкъпя,ще се обръсна и тогава!Съгласи се!Влизам аз в банята оправих се и като излизам   какво да видя,мъжа ми се облякъл,в едната ръка ми държи багажа в другата телефона и "да викам ли такси,тръгваме ли",а аз     нито сам се облякла нито съм си изсушила косата........,но както и да е!
Вече сме в болницата,звъним на звънеца,излиза една акушерка и той "бързо ще ражда"!Искам да кажа,че аз бях много спокойна докато не легнах на родилната маса!
Легнах в пред родилна за запис на тоновете на бебето,но стоях няма и 20 мин и ми се приходи до WC!Скараха ми се,че искам да ставам,но все пак ме пуснаха!
Та стоя си аз там и по едно време слушам "айде,какво стана,5 човека те чакаме",а аз не мога да стана то ме напъва и тъй като не ми правиха клизма си мислех,че ми се а.. ама не. Както и да е не направих нищо в тоалетната и реших да излезна и без това ми даваха зор от вън! Качиха ме на магарето и   "ама ти си готова" и от там айде в родилното и за нула време я родих.Е спукаха ми водите,но ми казаха,че ако са ми били спукани съм щяла да родя в тоалетната!Представте ли си?! Дори докторите се шегуваха с мен и ми казаха,че другия път може да си родя у дома  

Пожелавам на всички бъдещи майки леко и безпроблемно раждане като моето!Аз тръгнах от вкъщи в 22х и в 23:20х вече бях родила!

21.XII - контролен преглед в Ж.К и после при лекаря който си бях избрала. Гледаме и и казва аарано ти е още (термина е 01.I.) ще преносиш, ако до 6ти не родиш влизаш в болницата,. Добавката към коментара бе "ще родиш от Христо до Иван"   И аз бях спокойна че преди 1ви няма да родя.
24.XII - пазрувахме в ХИТ, подготвяхме Бъдни вечер, после готвих, свалях "официалните сервизи" за вечера бяхме с още една двойка приятели в къщи. И так цял ден нещо си ме присвиваше стомаха ама аз спокойна, вечерта се оизвиних и полегнах малко за 20-30 мин и ги гледах отстрани.
25.XII - ставах двапъти през ноща (първия път и по по-сериозни нужди), но след като си слегнах втория пътточно след като бях ходила 2рия път усетих как нещо шурна от мен. и това в 6:20 ч. Събудих мъжа ми притеснена, че съм намокрила чершафите (знаейки от какво е  ) звъннах и на доктора казах му, че са ми изтекли водите и той ми каза да отивам в болницата "тук съм". Е хубаво ама как да се облека обадих се на мама да питам 
В колата легнах, че ме беше страх да не изсипя бебето , по пътя се замислих, че това което ме е боляло са контракции, реших да засека и се оказа, че няма и 3 минути. Мъжът ми пропусна отбивката за болницата, добре че все пак гледах и нямаше коли та се върнахме назад.
След като ме измериха, и ме качиха горе прегледаме лекарката и каза "няма времем за клизма".В предродилно се хили на някаква жена и Й казва "гледай я кога ми е дошла", и жената ми вика "бе ти не можа ли да изчакаш празника" междувременно лекарката и показва докуметите ми онази се окори и каза "леле добре, че си тук" ... и в 8:20 родих (докато предната родилка си похапваше шоколад и говореше по телефона).

Междувременно мъж ми кръжал пред болницата, защото не знаел какво да прави и чувал как ми викали да напъвам ()за мой късмет нямаше други раждащи мами и да преживявам с тях:) ... аз му казах да си ходи

   И аз като Desem ще го направя по дати  , но първо едно уточнение - терминът ми беше на 28.12!
   31.12 - отивам при доки да ми чуят тоновете, а доки казва - " До 04.01. ако не родиш, предизвикваме раждане!". А аз се чувствам добре, направо: пей сърце! Вечерта бяхме с мъжо в центъра да тропнем едно хорце и да посрещнем Новата година! Бомбички ми гърмяха в краката, а аз ходех да се карам на хлапетата, че съм бременна и да внимават къде си хвърлят бомбичките  ! Горките деца сигурно са ме мислили за луда  !
   01.01. - отиваме на гости при мама и аз и казвам, че ако до 04.01 не родя, ще предизвикат раждане, а тя: " Гледай да го родиш на 03.01, че като дата е хубава, а и е неделя - бебето ще е късметлия!  ". Милата, направо ме уби, сякаш зависи от мен!
    02.01. - вечерта отиваме в кумовете на гости! Аз се чувствам супер, все едно не съм бременна! Стояхме до 1часа и през цялото време кумовете ме убеждаваха, че на 03.01 ще родя, щото бебето чакало да им отидем първо на гости  !
     03.01. - прибрахме се с мъж ми и си легнахме! Да ама към 4 сутринта, мен нещо взе да ме боли! Половин час засичах и като видях че болките са на 15мин., станах, изкъпах се, оправих си багажа / който до този момент не баях събрала  / и към 6ч събудих мъж ми! Той милия едва се облече и грабна чантата, а аз му викам:" Споко, те не са много на често контракциите! Имам време!  ! Свеки пък се ошашка, горката и взе да звъни на Бърза помощ за линейка  ! А мен ми беше смешно от цялата тая паника, защото ми беше добре и не ме болеше силно!
    Отидохме в болницата, а там една акушерка ми вика: " Ти за задържане ли?  ", а аз " Не, раждам!". Дойде моя доктор и се започна дългото чакане, мина се и през окситоцина и тогава целия свят ми стана черен! Към 2:30 след обед като видяха че бебо не слиза, а ми стои в ребрата и като видяха че съм с тесен таз, доки вика - секцио! Обадиха се на анестезиоложката и ме смъкнаха в операционната, която е на 1ет, а род. зала на 3ет.! Мина почти час докато дойде тая! Доки реши да види какво става с бебето междувреманно и вика: " Ама то излиза! Ще раждаш нормално!", а аз  "Купила съм си упойка! Горе е в чантата ми в еди кое си шкафче!", а екипа - смях и доки: " Няма време! Ще раждаш без упойка!", а аз: " Не искам! Не може ли някой да я донесе? Бързо ще стане  !", пак смях, а доки: " Напъвай, че да не загубим бебето!" и така в 16:15ч моят малък-голям човек се роди!
   Сега като си спомня ми е смешно, но тогава в операционната ми идваше да ги удуша!

хей какъв смях падна с вас.незнаех че може да бъде и забавно.на мен ми остават няколко дни до термина и вече се панирам но вие успяхте да ме разсеете.как ми се иска и при мен всичко да мине добре и с весели случки че да има какво да разказвам.браво много готина темичка

Леко и бързо раждане ти желая и да разказваш след това.......куриози ще има със сигурност,зависи как гледаш на нещата!

То моето раждане със смях започна...
В неделя ходих при моя лекар да ме прегледа-1см. разритие.Казва ми той на майтап-във вторник съм дижурен,идвай.И аз му отвръщам-ще стискам до вторник.
Всичко започна в понеделник вечерта,докато гледах ШОУТО НА СЛАВИ.Онзи луд Красимир Радков ми докара контракциите 35 hahaha.Бях полудяла от смях,ревах,тръшках се,вих и всичко от тоя род  Embarassed.И съответно ми започнаха контракциите-неравномерни,от 30 мин. до 5 мин.Цяла нощ лежа и зяпам часовника .Сутринта будя моя мъж и му викам,че май ще се ражда-а той горкия,не знае къде се намира-мотка се,къпе се ,разхожда кучета  и какво ли не...
В 9 бяхме в МД и се обадих на доктора,че съм в приемното и че ще се ражда днес.Приеха ме с 3 см. разкритие,и ме качиха в Предродилно.В 11.30 доктора дойде пак да ме прегледа-3.5см.И ми включиха в 12 ч. система с окситоцин.И тука започна купона Blush .Ужас!Боли,та не се трае.Момичетата там,(не можах да схвана коя е акушерка,коя стажантка)си умряха от смях с мене.Извиних им се,че ще се изложа и си повиках на воля.На тази,дето ми я бяха зачислили,съобщих,че повече секс няма да правя през живота. След половин  час бях вече със  6 см. и ми спукаха водите.След това ми стана  лошо,повръщах.Докторът и 1 девойка ме хващат под мишница и под чешмата...и така няколко пъти Embarassed Embarassed.След половин час бях с пълно разкритие и напани,та се видяха в чудо докато ме вкарат в родилното.После-напъвай-напъвам;не напъваш  правилно.Напъвай-напъвам;не напъваш  правилно!Е,аз от къде да знам,как е правилно?!-за второто ще знаеш!После беше лесно-3 по 3 напъна и докторът скочи върху мене и Боян се появи-омотан с връвта,син,направо ужас.А аз съм се изправила и гледам какво става,та докторът ми се накара едно хубаво.После последва дълъг преглед и шев и кройка.Докторът не се отдели от мен през щялото време,всичко правеше той(като изключим,че му се наложи да скача,та акушерката пое бебето),дори и шиенето. Идва някакъв друг доктор и ме гледа-аз блаженно си лежа,ни мърдам,ни шавам,всичко е минало,кеф.И пита моя-каква анастезия си му приложил на момичето,та е толкова кротко?Той ме погледна и пак последва мокрене с вода..По едно време ми носят нещо и ми викат-кой номер ти е бебето?!Ми де да зная,не мога да фокусирам-хайде пак мокрене на чешмата Blush.Изкараха ме на количката и тъкмо звъня на майка ми и гледам мъжа ми с престилка отива да си види бебето. baby_neutral.

Лекарят, който ме изражда (израждал и майка ми) като ме видя и вика: ти знаеш ли, че теб съм те виждал гола  а мъжа ми до мен...  А иначе, бях царско спокойствие, стегнат багаж отпреди 1 седмица и си забравих джапанките  А по време на секциото пък като почнах да повръщам, лекаря се показва над завесата и :"какво правиш бе момиче" а аз: ... повръщам....., той: я стегни, ти някой мръсен виц не знаеш ли? 

Азраждах "на английски", в 4ужбинска болница, по техните порядки. Нямам оплаквания, добре мина. не е имало и кой знае какви куриози, освен един - езиков! Когато ми слагаха иглата в гръбнака за епидурала, анестезиологът искаше да го информирам за всяка контракция, та да спре с мушкането, докато премине контракцията. Добре, ама аз толкова се бях ошашкала, 4е в пове4ето слу4ай се 4увах да казвам "конСтракшън", вместо "контракшън" 

още един виц за иванчо и марийка-мн готино и бързо раждане

Хей момичета страшна темичка
Айде и аз да ви разсмея малко,термина ми беше за 07. Март
но на 20 Февруари сутринта докото си пиехме кафето с мьжо и гледами какьв сняг на "пьрцали"вали на вьнка той ми вика:
е днес какво ще правим и втози момент като шурнаха едни води от мен и аз ами ще раждаме    ,че като настана една паника щото небях очаквала две седмици по рано да родя и течели тече тази вода а мьжами айде сега бьрзо взема багажа и да трьгваме аз обаче чакай малко вземи една хавлия да постелем в колата че ще намокря седалката от кьде ми дойде тази практичност в тоя момент още се чудя  . Та трьгваме най- после а моя така се беше шашнал ,че уж за по бьрзо като ме прекара през едни улици и се ядосва но др.шофьори и се набута в едно задрьстване а аз направо щях да умра от смях 
Слизам от колата а след мен вадичка и на всяко стьпване "джвак"
нооо аз гордо, гордо щот ще раждам ама като ме почнаха тези контракции през пет,през три мин. а останалите 5чпрез минута хич неми беше смешно  .
Както и да е родисе бебчо и на отиване кьм стаята ме чака мьжо ми семейството и едни приятели така се бяха вцепили всички че като ме напуши един смях  и им викам :айде вече можете да ходите да се напиете за наше здраве а те .
Пожелавам на бьдещите майки леко раждане и после да разправят 

Ти с бебето или без бебето избяга? 

ех,още не бях родила.Беше само началото.Стигнахме обаче до партера и пак се качихме,понеже званяхме в няколко частни клинки,но ни отказаха да ни приемат.

Готина тема!
Аз успях да разсмея целия екип, който правеше секциото по неволен начин. Към края на шиенето аз вече поспивах, бях уморена след безкрайните скокове в кръвното, прилошаването, виенето на свят, причинено от спиналната упойка (е, не се плашете бъдещи майки, не е страшно, но е неприятно). Вече не можех да следя какво става около мен. По едно време чувам да се вика "Милена!" (аз така се казвам) и аз като войник, заспал на поста си, отговарям стройно и виновно "Да!", като си мисля, че ми се карат, че спя. А пък те викали санитарката Милена да им помага нещо. Та като се разхилиха всички.

В началото на секциото доктора много добре ме забавляваше. Понеже беше късно вечер, ме питаше на този ден ли да извади бебето или да почака следващия (ако съм имала астрологични мотиви:lol:).

Другото смешно нещо беше как на път за болницата с контракции се опитвам да активирам новата Прима и да включа услугата Семейство и приятели, за да разговарям с мъжа ми по-евтинко, който точно предния ден беше получил служебен Мтел номер, а ние дотогава бяхме и двамата на Глобул. Та аз нищо не знаех за Мтел и съответно в суетнята не съм успяла да активирам семейство и приятели, за което разбрах след изписването.

Аз пък докато бях в родилното ,вече бях родила и щастлива че всичко мина бързо и че с  бебчо  всичко е на  ред .и в един прекрасен момент ми откраднаха телефона то се знаеше кое но и така  не си призна. То в това няма нищо смешно оооо какъв рев падна защото изведнъж изагубих контак с целия свят не можах да събща на мои познати .Браво че поне се бях обадила на съпруга си .Комичното е че той много ме бъзикаше "Ако и този телефон не ти харесва хвърли го в тоалетната "предишния тел. го изпуснах в тоалетната без да искам-то и така стана бях си оставила тел. до прозореца докато бях аз в WC -подцених ситуацията .След като ме изписаха от родилното моя мъж ме изненада с нов телефон , сега го пазя като очите си .Втази случка няма нищо смешно но изках да споделя с вас

Случайно ми подадоха тази тема  , много е яка. При мен куриоза беше при изписването, багажа за изписването на беба беше готов месец преди това, ако знаех какво сте стане щях да си наглася и моите дрехи.
 Понеже бях качила 20кг и имах само 1 анцунг и 1 гащеризон които ми ставаха, и бях с гащеризона когато ме приеха.......и та така.
    Доиде денят за изписването, нашият татко ми донесе дрехите. Почнах да се преобличам, и  гащеризона ми беше влажен, похвалих таткото, че се е сетил да изпере дрехите, а той ми отговори:
       -Не сам ги прал.
       -Защо ми е влажен тогава гащеризона? - го попитах аз.
       - Ами незнам.
   вадя си шубата от сака, и тя влажна. Тогава вече малко ядосана го попитах:
       -Къде си ми държал дрехите цяла седмица?
       -В колата, в багажника.
       -В колата, в багажника?! Ти добре ли си, и не ги извади като се прибра?
       -Ами не, за какво да ги вадя?
  и просто реших да си замълча. А отвън един сняг вали та вали, едно студено, а аз със влажни дрехи. Бях просто бясна.

Ами ако не сте чували за смях на операционната маса-то ето ме пред вас.
Бях като цяло много спокойна, защото си имах договорка с моя док, а него ден той беше дежурен.
След като се видя, че няма да тръгне по нормален път-а имах повече от 15 часа без води-ми съобщиха новината, че ще бъде секцио. Аз се хилнах чак от кеф и съвсем се успокоих.
Смъкнаха ме долу на масата, и обработват с дезинфектант полето на операцията.
Дааааа, ама не-кака ви Боби има гъдееелллл...и то ужасен.
И почнах тихичко да си се хилкам в маската, ама се и треса.
Анестезиоложката се уплаши и ме пита: "ама какво става?"
А аз" ми извинете, ама ме е гъдел".
Леле, като каза на екипа, че като ме емнаха на майтап.......
Единият викаше на другия да си търсел темпераментна жена като мене.
После обявиха, че съм уникален случай просто.