Публикувана: 6 юли 2006, 16:01 ч.
Последно мнение: 19 юли 2006, 14:50 ч.

Винаги ли защитавате децата си пред другите деца?

2 263
52
1

# 15 6 юли 2006, 18:06 ч.

Мнения: 1 258

Не,не защитавам детето си пред другите деца(без да абсолютизирам,разбира се).Кой има нужда от това?Родителят,за да си мисли,че неговото гардже е най-доброто или детето,което да си мисли,че каквото и да направи,е специално защитено.

По-скоро влизам в ситуации,разговарям с децата,опитвам се да разгадая,разговаряйки,каква е причината за определено поведение.Никога не взимам позиция кой крив и кой прав,защото истината има много лица.

И сега като се замисля,съм много строга към постъпки на моите деца(агресия не допускам) и не толкова строга към подобни на други деца.Търся причини...

# 16 6 юли 2006, 21:16 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

о, не, ако е виновно, как бе? няма такъв филм,но не без да разбера какво е направил и защо и какво има като последствия за някого! но съм заставала, когато има насилие, даже с ъсзаплаха за пост на даскал и търсене на отговорност, но при мене лошото е, 4е баща му беше слаб родител и ми прехвърляше на мене отоговорността, а после не го подкрепяше дори, нито мене! ама не си оставих детето на лошите и намесата на мъжа ми стресна ве4е директоритеи тн.но търся вината преди да ско4а в защита!

# 17 6 юли 2006, 22:43 ч.

Мнения: 13 512

Благодаря ви много,мненията ви ми бяха полезни!

# 18 7 юли 2006, 00:13 ч.

Мнения: 4 629

Ако не е прав не го защитавам. Искам да го науча да различава добро от лошо, правилно от погрешно.....

# 19 7 юли 2006, 08:57 ч.

София
Мнения: 13 204

Цитат на: eve-nadine в чт, 06 юли 2006, 16:01

Искам да ви попитам дали сте готова във всякаква ситуация да защитите детето си пред други деца,дори и то да е виновно?

Е, не разбира се!!! Ако е виновно защо да го защитавам.

# 20 7 юли 2006, 09:06 ч.

София
Мнения: 7 242

Да добавя. Когато бях малка, случаят май беше точно обратния. Много се дразнех от факта, че майка ми все опитваше да оправдава другите деца пред мен, независимо дали са виновни или не. Все ме караше да се поставям на мястото на другия и да го разбера. Дори и да постъпваха грубо с мен, пак не казваше лоша дума. Не го правя спрямо дъщеря си. Когато някой се държи лошо го обсъждам наравно с нея и не го оправдавам.

# 21 7 юли 2006, 09:51 ч.

Мнения: 1 258

Цитат на: Лекси в пт, 07 юли 2006, 09:06

Когато някой се държи лошо го обсъждам наравно с нея и не го оправдавам.

Ооо,не говорим да оправдаваме нечие поведение,а да не защитаваме децата парадирайки и на всяка цена.Аз си го представям така:
Детето ми скубе другите деца.Аз казвам,че го прави,защото другите го дразнят.
Детето ми използва груби думи.Аз казвам,че ги е чуло на площадката и подминавам.
И т.н.

Т.е.търсим причината в другите,не в себе си.Оправдание за собственото си поведение винаги може да се намери.
Аз не изпитвам необходимост да защитавам поведението на децата си пред другите.Говорим за онази външна проява на защита,следваща конкретно постъпката.Не говорим за това,че детето трябва да се чувства обичано и че родителят няма да промени това чувство към него,дори и ако постъпи лошо.А начинът да се постигне това не е този(имам предвид като го защитавам пред други деца).

# 22 7 юли 2006, 09:56 ч.

Мнения: 755

Гледам да не се бъркам... намесвам се ако играта загрубее/бой , хапане и т.н./ Wink

# 23 7 юли 2006, 10:10 ч.

Мнения: 6 472

Не не го защитавам на всяка цена пред другите деца, но се старая да разреша конфликта без да заемам ничия страна. Проблемът е че в повечето случаи мойта щерка е инициатор на скандалите Embarassed

Не искам да я защитавам пред другите при положение, че не е права, но не искам и да я жегвам по самочувствието като непрекъснато и правя забележки. Заемам изцяло нейна страна само при положение, че тя е права и другата страна проявява прекалена агресия.

# 24 7 юли 2006, 10:24 ч.

Пловдив
Мнения: 23 635

Цитат на: eve-nadine в чт, 06 юли 2006, 16:41

Сина ми е на 12 год. Аз винаги съм търсила вината първо в него. Затова си мисля дали не изглеждам слаба в о1ите му,щом не го защитавам винаги,защото има и такива родители!

Ще го научиш да се оправя сам във всяка ситуация, но.... може да ти няма доверие. Поне това постигна майка ми с мен. Справям се със всичко и навсякъде, но не проявявам никакво желание да и се доверявам, да общувам с нея на интимни теми.
Забележка: Не е нужно винаги да го подкрепяш, но понякога даже и да не е прав по изключение го подкрепи. Обясняваш му, че не е прав, но го защити!

Последна редакция: пт, 07 юли 2006, 10:29 от Янтра

# 25 7 юли 2006, 10:40 ч.

Мнения: 2 332

Цитат на: Янтра в пт, 07 юли 2006, 10:24

Цитат на: eve-nadine в чт, 06 юли 2006, 16:41

..
Ще го научиш да се оправя сам във всяка ситуация, но.... може да ти няма доверие. ..

Какво да кажа - аз имам пример пред мен - мъж ми, чиято майка винаги е търсила вината първо в него. Мисля, че това много сериозно влияе в негативен смисъл на самочувствието и самооценката на детето, а по-късно и на зрелия индивид. Като добавим и една случка - свекър ми завежда двамата си сина (мъж ми е по-малкия) на море, един следобед те двамата заедно с приятел на брат му на мъж ми си играят в стаята в бунгалото, в един момент брат му решава да си съблече блузата - вдига ръце, обаче имало нисък полюлей, и без да иска го счупил. Влиза баща им, и понеже не може да накаже големия си син - защото има негов приятел вътре - хвърля един бой на малкия... Познайте кой днес е с по-голямо самочувствие...

# 26 7 юли 2006, 10:46 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: Lati в чт, 06 юли 2006, 16:30

Ако е прав го подкрепям.Ако не-му правя забележка.

И аз така.

# 27 7 юли 2006, 10:50 ч.

Пловдив
Мнения: 23 635

Ммм Роси, може и натам да избие, ама аз самочувствие си имам. Но желание за близко общуване с майка ми (на 25-26 съм) нямам, а съм на възраст в която бихме могли да сме приятелки и партньори както гледам са момичетата с майките си около мен.
Това може да е защото сме жени, а между полова връзка майка-син може да е по друг начин. Или пък баща-син.

# 28 7 юли 2006, 11:10 ч.

Мнения: 260

Още са ми далече тези проблеми, но много ги мисля....струва ми се че е важно да може да се оправя сама, бих я защитила в случай на бой примерно с по голямо дете, но не грубо, а ако тя не е права, ще се опитам да и обясня защо. Трудно е да се намери баланса, защото е хубаво да има самостоятелност, но пък и да знае, че при по-сериозен проблем сме зад нея. Горе-долу такива сме си ги говорили с баща и, пък като порасне ще видим. Надявам се да се научи да се оправя сама, аз така и не успях като дете, свикнах винаги да отстъпвам и още си патя от това.

# 29 7 юли 2006, 12:51 ч.

Мнения: 5 183

Цитат на: Мандаринка в чт, 06 юли 2006, 16:38

попринцип го оставям да се оправя сам, когато обаче го видя че е разтроен му показвам че има подкрепата ми.

И аз така в общи линии.

Препоръчани теми

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: