Чакам бебе. Второ, имам вече дете, което ходи на градина.
Вчера свекърва ми заяви, че след пет дни заминава за чужбина, при дъщеря си, за ШЕСТ МЕСЕЦА, за да й помага, че тя горката сам-сама, трябвало да ходи в някаква командировка и нямало кой да й гледа детето. Кога е командировката?- питам аз. Ми хмъхмъ там не знам хм хм. Конкретен отговор- нц.
Детайли: Ще раждам секцио. Майка ми започва учебната година точно тогава- не може да си вземе отпуск от първия ден. Мъжа ми работи като вол от тъмно до тъмно, обеща да си вземе отпуск.Само че аз разчитах на помощта й и тя го знае.
Еми бясна съм. Естествено, бесът ми е продиктуван и от факта, че не понасям свекърва си и каквото и да направи, ме дразни. Но това просто преля капката- командировката на дъщеря й е по-важна от раждането на второто й внуче . Ще кажете - никой не ми е длъжен, но аз съм възпитана в традиционен дух и смятам, че няма нищо неправилно в това, родители да помагат на децата си, както навремето техните родители са им помагали. Просто нещата трябва да се степенуват.
Как може да ме зареже в тоя момент бе?!? Почти сто процента съм убедена, че нарочно си вдига дърмите за толкова време- като си дойде в България, бебето ще е на 3-4 месеца- супер, на баба сладурчето, баба колко ще му се радва
Бясна съм и на себе си, че тия работи не й ги казах. Нямам смелост. Мъжа ми застана на нейна страна- горката му сестра, жива да я оплачеш, тя там сам-сама/като че ли аз съм направила избора й/, той щял да ми помага на мен. Знам че ще ми помага, просто се чувствам ужасно пренебрегната . Сякаш няма да раждам, ами съм поискала да ми гледа детето за да отида на кафе.
Така де. Много объркано стана, поне си го казах. Дано ми олекне, че направо вра и кипя от вътре, киселини ми излязоха от яд Знам, че и неприязънта ми към тая жена ме кара да не съм обективна, но се ла ви.
Господ да ми прости, направо се моля самолета на свекърва ми да прелети над Бермудския триъгълник.