И аз да се похваля най-накрая!!!

Аз имам друго предложение, в тази тема да се включат всички, които чакат от дълго време да си пуснат тема, да дадат отчет до къде са стигнали и какви са им плановете/става дума за много от скрилите се форумки/.
Щом има щастие, ще се появи  и бебе.
Леа, знам какво чувстваш, след 5-те бременни теми изпитвам абсолютно същото, а то е - усещането, че никога няма да пусна такава тема.  Или ако пусна, то тя ще е в `Осиновители`.
Дай да поревем заедно, пък август ще видим какви ще ги забъркаме.

Здравей, Леа
Радвам се на темичката ти, и съжалявам, че не се сетих първа за това
А, както казва Дара - щом има щастие - и бебето ще дойде
Е, аз не съм от чакащите дълго, но се включвам за подкрепа  

Хайде ще пиша първа.
В изчаквателен период съм, правя умерено секс.
Септември съм на първата в живота си инсеминация. Ще пробвам няколко пъти.
Подготвих документи за осиновяване. Януари 2007 на Рождения ми ден ще ги пуснем с милия.
Толкова за отчета.

Сега са на старт Голдъна, Цветунчо и другите/мързи ме да пиша всички имена/.

Аз все още нямам конкретен повод да се включа в темата,но...
Даре,Леа и всички останали,на които мечата все още не се е сбъднала-желая ви го от цялото си сърце!Вярвам,че когато много хора са с положителната нагласа нещо да се случи,то рано или късно става.Сигурна съм,че и в реалния живот и във форума имате до себе си хора,които заедно с вас гледат в правилната посока.Мисля,че няма да изгубите кураж и колкото и труден да е пътят, накрая ще ви доведе до успешен край.И тогава победата ще е най-сладка
Поздравявам ви отново и дано ни се похвалите пак !

Чудесна тема Леа  ,в живота ни има толкова много неща с който можем да се похвалим,дори и да не е така желаното бебе!
Аз пък съм на втора инсеминация кък края на седмицата и съм безкрайно щастлива,че все пак ще имам някаква надежда,че чудото може да се случи!

Леа, така се радвам, че си здрава и щастлива -   това е много важно !   Пък не се знае      
Аз до никъде не съм   И този месец съм с лелка и ако до септември не стане ще направя някое друго изследване. Стават вече 6 месеца опити .  

леа, дано това прескачане на сърцето, дето го изживях (от радост), като видях твоята тема, го има поне още веднъж от все сърце ти го пожелавам и пак да си щастлива за втора чертичка, точица, туптящо сърчице - все едни такива мили моменти.

Чувствам се в правото си да пиша в тази тема - няма да съм напуснала тази тема скоро. По ред причини. Тук съм, защото наистина искам бебе и изпитвам съпричастност към всички вас. искам да стискам палци, да се радвам на добрите новини, колкото мога да подкрепя момичетата в трудни моменти. Ей такива работи. Но не преставам да се надявам. И това е най-важното

ЛЕИЧКЕ, от сърце ти пожелавам скоро да пуснеш темичка, защото наистина имаш повод! Стискам палци след някой и друг месец да бъда щастлива, че ти честитя очаквано бебче!
   Същите пожелания отправям и към ДАРЕТО!!! Искам, много искам да ви честитя момичета!

Благодаря ви, че ми отговорихте, момичета Очаквах, че ще отминете темата, ще я приемете като шега.
Всъщност дългото чакане /което не пожелавам на никоя от нас/ ни кара да се замислим върху куп неща, на които до този момент не сме обръщали внимание. За тези 2 г. минах през какви ли не фази - на еуфория, нетърпение, отчаяние, апатия, крехка надежда, силна надежда, невероятен оптимизъм, умерен оптимизъм...през всичко. И разбрах, че за да запазя душевното си равновесие и разбирателството в семейството, трябва да се радвам и на дребничките неща в живота. А покрай случките пък, които преживях напоследък, се радвам, дори когато съм здрава или се чувствам просто добре
Не искам постингът ми да става дълъг или прекалено философски, за да не ви отегчавам.
Още веднъж - благодаря, че ви има  

Леичка,ЧЕСТИТО МИЛА! Честито ти добро настроение, оптимизъм и все по-крепко здраве! Колкото темички да пускаш, в толкова щети честитя!!! Дай боже скоро още такива да пуснеш!  

Аз пък искам да се похваля,че благодарение на този форум и на момичетата които пишат в Проблемното разбрах че не съм сама.Бях безкрайно разочарована от старите дългогодишни приятели с нормално стекъл се живот и с по 1-3 деца заченати както се казва на секундата.Няколко дни бях много тъжна и отчаяна,че приятелството в което съм вярвала около 20г. е било до тук,до най-тежкия момент в живота ми,когато най-много съм имала нужда от приятелска подкрепа и обич,а се оказах сама.После се регистрирах във форума и дори и повече да чета отколкото да пиша се чувствам сред приятели.Сред всички тези чудесни момичета тук и в съседния форум е уютно и никак не е самотно.Чрез тези два форума открих че истинско приятелство може да се породи и сред хора които дори не са се виждали.Иначе и аз като останалите се надявам някога да пусна своя тема за радостта от победата над проблемите и безмерното щастие от предстоящо майчинство.Но сега искам да благодаря на Лея за прекрасната възможност всяка от нас да се вгледа в себе си и да намери своето късче щастие,сред ежедневните свои малки битки,с което да иска да се похвали.Леичка поздравления за прекрасната идея,за страхотното ти настроение и най-вече че както изглежда черната серия приключи.Ти си здрава и щастлива и това ме изпълва с радост.

Лея, Даре и всички момичета които чакат - отсърце ви желая търпението и оптимизма ви да не свършват и съвсем скоро да видим същата тема и да честитим дългоочакваната радост. Всяка, абсолютно всяка от нас, независимо дали има вече дете или се бори за първо, независимо дали има или няма установени проблеми, независимо от всичко, щом една жена иска дете - тя рано или късно намира начин да стане майка 

Здравей миличка  .Радвам се,че си здрава и щастлива .Най-много се възхищавам на силният дух които имаш и съм сигурна,че някой ден щастието ще ти се усмихне когато най-малко го очакваш . Не губи никога този силен дух и повярвай ми ще успееш 

Ох, Лея, като видях тая тема и кой я е написал, почти ревнах от радост, а после ... Какво да ти кажа, аз напоследък съм в почти същото настроение - имам си нормален цикъл, чувствам се отлично, нищо не ме боли! Сещам се преди няколко месеца, преди да забременея пак, за 2-3 седмици се чувствах пак така и си помислих, колко било страхотно така! Сега отново имам това усещане, вдругиден заминавам на почивка и съм тикнала мисълта за бременност някъде на дъното на съзнанието ми   И в момента даже не ми се иска да я вадя оттам  

А за идеята на Дарето да се отчетат "много от скрилите се форумки", аз съм в пауза, пазим се, така ще е поне до септември-октомври. Тогава мисля първо да си направя профилактичен преглед и да си видя хормоналните нива и евентуално нещо друго по преценка на док. И ако всичко е наред ще се пробваме пак  

Голдънче, ти как си мила? Тези дни често мисля за теб  

Леа, напалниха ми се очите със сълзи и се ухилих като видях заглавието на темата и най-вече автора й. Няма да крия, че останах леко разочарована, че не си бременна, но е хубаво че си щастлива! Отново изпълнена с оптимизъм и зареждаща всички с усмивки и добро настроение.
Пожелавам ти да не губиш доброто настроение и да продалжаваш да се радваш на живота. Вярвам, че на доброто отговаря добро. Току виж си пуснала темичка, в която ни съобщаваш предстоящата си бременност.
Силно се надявам! И се моля за теб и за всички, които очакват бебчето отдавна.
Прегръщам ви всички!    

Леа, не се изненадах.
Следя историята ти и знам, че просто този месец няма как да стане.

Опитваш се да изглеждаш весела и доволна от живота...
Странното е, че понякога успяваш да заблудиш дори и себе си...
Макар и за кратко...
Познатите ти те виждат като весел и слънчев човек...
Забавляваш се, забавляваш и тях...
Перфектен живот...
Но само отвън...
Отвътре е една безкрайна празнота, болка...
Раздиращ сърцето крясък: "Господи, помогни..."
Тези около тебе обаче нищо не чуват...
Защо те чувам аз ли?
Защото и аз крещя...
Безвучно, но с усмивка ...

Леа, не се изненадах.
Следя историята ти и знам, че просто този месец няма как да стане.

Опитваш се да изглеждаш весела и доволна от живота...
Странното е, че понякога успяваш да заблудиш дори и себе си...
Макар и за кратко...
Познатите ти те виждат като весел и слънчев човек...
Забавляваш се, забавляваш и тях...
Перфектен живот...
Но само отвън...
Отвътре е една безкрайна празнота, болка...
Раздиращ сърцето крясък: "Господи, помогни..."
Тези около тебе обаче нищо не чуват...
Защо те чувам аз ли?
Защото и аз крещя...
Безвучно, но с усмивка ...

Лали, прочетох отговора ти и просто не се сдържах... И може би ще съжалявам за думите, които ще напиша сега, но ще го направя, защото и аз зная случая на Леа и въобще не ми се струва, че трябва да изгуби всякаква надежда. Между другото, Лали, събрах сили да напиша този коментар и от останалите ти отговори в друг форум - Проблемно забременяване. От почти всичките ти постинги /изключвам тези, в които си давала наистина полезни съвети, за което ти свалям шапка/ лъха негативизъм и безверие. Наистина, човек не трябва да е кон с капаци и да си затваря очите за лошите неща и за проблемите. НО ЩОМ ЛЕА Е КАЗАЛА, ЧЕ Е ЩАСТЛИВА, ЗНАЧИ Е ЩАСТЛИВА НАИСТИНА! Аз й вярвам и я подкрепям и мисля, че наистина е щастлива. Смятам, че не си Господ, за да гледаш в душата на хората... не мисля, че чувствата на един човек могат да се срявняват с тези на друг - не мисля също, че ти виждаш нещо, което останалите не виждат. Всички имаме проблеми - нали затова сме тук, да се подкрепяме. Аз също имам един спонтанен аборт зад гърба си и също ме е страх, и също мечтая всичко да е наред... Но с негативизъм и дори бих казала - безнадеждност, нещата никога няма да се оправят. Просто човек разбира, че има проблем, проумява го и, колкото и да му е трудно, се бори и го преодолява!
И освен всичко друго, човек има право да се чувства щастлив и с надежда колкото си иска дни в живота си
Затова, пожелавам на Леа много такива дни от цялото ми сърце  
А на теб, Лали, ти пожелавам много оптимизъм и положителни емоции 

Е, объркала съм се.
Леа, е щастлива, Леа е щастлива, Леа е щастлива!
ПОВЯРВАХ СИ.

P.S. Аз лично в момента съм в еуфория, защото съм с надежди след нова стимулация с гонадотропни и инсеминация, така че тук - не позна.
Мечтая, измислила съм си име, правя ремонт за място за легълцето.

Гладенето по гръбчето, празни приказки  и "Не мисли и ще стане" не са моята позиция в този форум.

Ох, въобще не исках да влизаме в спор заради моя тема, а точно така стана
Сега - ще напиша нещо и не искам повече да спорите.
Лали е права, че като жена, чакала дълго, имам моменти на безкрайна болка и празнота. Права е,  че хиляди пъти съм си задавала въпроса: "Господи, защо на мен?"
И е права, че не са много моментите, в които да се чувствам истински щастлива, но пък ИМА такива моменти. И това е един от тях и исках да го споделя.
Осъзнавам, че може и никога да не успея да забременея  втори път, но защо пък да не мога да съм щастлива?
Имам съпруг, който ме обича, дете, което обичам, приятелки, с които се разбирам и които ценя, а и навън е лято Ето няколко причини, които най-малкото ме карат да се усмихна, ако думата "щастлива" звучи силно.
И ако в следващите постинги се завихри спор, моля най-настоятелно модераторите да изтрият темата. Нямам нужда нито от адвокати, нито от барометри на настроението ми Мерси, че ме изслушахте Успех във всичко /и ако може, без шпаги моля /

Адвоката приема предложението за спорезумение  

На мен стихотворението на Лали много ми хареса.
Ако знаете как отговаря на душевното ми състояние, мисля, че и на Лечка на състоянието също, защото това са временни еуфории от красивите неща в живота.
Нали не мислите, че като пишеш вечно оптимистично, не плачеш, не се отчайваш. Оптимизмът е заради другите, а ти сам си знаеш какво ти е. За мен специално и банята знае...там най-много рев пада.
Но аз вярвам, че за Леа, Лали, Голдънчо, Цветун, Гризката ...не мога да изреждам повече, нещата ще се подредят, ако не ни убие чакането разбира се  

Лейке ша ми докараш инфаркт

Леичка, така се зарадвах като видях темичката... че дори ми стана мъчничко малко, че не е от "онзи тип теми"...

Въпреки това те поздравявам за това хубаво настроение, зареждащо всички чакащи и бъдещи бременни с радост, търпение, очакване, и положително мислене. 

Пожелавам на теб, и на всички други, скоро да пуснете от "бременните темички".
Аз самата вече почти преполових 9те месеца, но неперкъснато се връщам тук, в Искам бебе, именно защото тук намерих вас, и вие ми помогнахте толкова много да се справя с чакането през 6те месеца след аборта и преди забременяването.

Много ви прегръщам, и силно силно ви желая да се сбъдне по-скоро вашата бебешка мечта. 

И на мене
Душичка мила, пращам ти много целувки и положителна планинска енегрия
Темичката ти е свежа и много ми харесва И е заразително оптимистична

Готина гледна точка 
Предложението на Дара също ми хареса, така че ще се запиша и аз:
Ами опитваме от почти година, като може да се каже че последните два цикъла сериозно, но то не бяха какви да е цикли първия 52 дни и сега втория май ще задмине!
От следващия цикъл ще правя стимулации май, защото нямам овулация!
Имам много готин мъж, който ме обича и подкрепя, така че може да се каже, че и аз съм щастлива 

Леа, страхотно е това, което си написала. Чувствам се по подобен начин и също съм на мнение, че е важно да се вглеждаме в дребните нещица, които ни правят щастливи. 
Хайде и аз да се разпиша, пък и бях цитирана от Дарето, а на нея не мога да откажа
След около десет месеца опити се оказа, че сме с мъжки фактор и може би само ИКСИ е начина да имаме деца. Преживяхме тежък период, но вече гледаме с надежда напред. Моето момче в момента е на хормонално лечение, защото се оказа, че един от хормоните е силно завишен и може би /за съжаление никой не може да каже със сигурност/ това е причината. Най-важното от всичко е, че се подкрепяме взаимно, обичаме се много, а и както Леа казва -  лято е
Искам да кажа и още нещо, че ако не бяха момичета от форума, с някои от които станах много близка, можеше още да сме на фазата овулации, температури, планиран секс, ПМС-та, цикли и т.н., което ме стресираше през изминалите месеци. Благодарение на форума и информацията, която непрекъснато получавах направихме спермограма и проблема вече е ясен.
Сега съм спокойна и гледам напред с много оптимизъм. Пък каквото стане. Важното е, че ние двамата ще направим и правим всичко, което е по силите ни.

Успех и късмет на всички 

Ами аз може ли?
Лея-радвам се за теб-че си постигнала някакъв душевен комфорт.
Пък аз съм се зарекла-когато някога ми се случи-няма кьорава тема да пусна ама сега така се заричам, знам ли...
Аз чакам общо около година , като сериозните опити са от 6-7 месеца.
Някак си ми стана странно тези дни-всички момичета от тук изчезнаха нанякъде напоследък.Е, Дарето направи нови зъбки, Лея и тя на бял кон се завръща.Не знам дали някоя от вас си спомня-беше по времето, когато още Хера вилнееше насам, някъде около Нова година-тогава все още не смеех да пиша-четях главно.Пожелах на всички да изпитат болката на майчинството.При някои това вече се случва, аз вярвам, че ще се случи при всички ни.Дори да не напъваш 20 часа в родилна зала, дори да не усетиш движението в себе си-да си майка понякога значи много повече от това.Момичета-дерзайте, ще дойде и нашето време.До тогава да сме живи и здрави само!     

Ох Леичка така се зарадвах, като видях темата! Нищо да имаш повод да пуснеш истинска!

Боже, Леа, побарках се, честно... направо се разтреперах докато ми се зареди страницата с хубавата новина. Стана ми кофти като не я прочетох  , но се радвам, че си в такова хубаво настроение
Целувки и прегръдки за тебе и Боби 

Толкова съм разсяна! Радвам се, че си го прочете преди да го променя и се радвам, че те разсмях!

Леичке, ти заблуди народа. И wish, се върза, нали?
Да знаеш, че половината форум няма да ти повярва като пуснеш истинската тема. Ще се чудим, Леа майтап ли си прави или наистина е бременна? Давам ти идея - като забременееш август, пусни тема `Не става и не става, ще се ` и като хукнат да те успокояват едни мили физиономийки, ще се облещят на новината.
нямаш друг вариант след тази тема

Ха ха ха, хубава идея
Ама аз да си кажа, че колкото такива теми пуска Леа, толкова пъти ще ми трепва сърчицето 
Леа, заслужаваш го, дано стане  Целувки 

Хи-хи-хи, а мен пък Уишчето искрено ме разсмя Милата, такава разсеяна бременлийка е...Да е жива и здрава! А ако Дай Боже наистина забременея, ще пусна много хубаво заглавие Вече съм го измислила: "Няма шега, няма измама - ще ставам за втори път мама". Какво ще кажете, а? Допада ли ви?
Но дори и да не забременея повече, толкова момичета се включиха в темичката, че пак съм щастлива

Леичка,миличка, искам да ти кажа че ти си ГЕРОЙ ЖЕНА 
Нали знаеш максимата: " Когато човек вярва в нещо много силно,то рано или късно става"
Аз вярвам, че живи и здрави ние рано или късно ще станем мами, а ти ще станеш за втори път  и ще ти честитим найстина в твоята темечка
Насйтина, дай Боже да стане много много скоро.Пожелавам ти го от цялото си сърце .

Здравейте момичета
Много хубава темичка Като видях заглавието,казах си,ето,още една щастлива бъдеща мама.А като прочетох какво е писала Лея,зарадвах се още повече,че въпреки всичко има сили да се усмихне и да каже, "Здрава съм,щастлива съм".
Вярно,че бебето е най-хубавото доказателство за една прекрасна любов,но да не забравяме да се веселим и на всичко хубаво в живота-радвайте се на всеки миг,радвайте се,че обичате и че сте обичани,радвайте се на живота  И дано скоро живота подари на всички вас,които толкова го искате,по още един живот 
Аз от вчера имам повод да се радвам(не съм бременна,но дано и това скоро стане).Вчера си купих за пореден път противозачатъчните,защото днес трябваше да ги почна.От доста време все не намирах начин да кажа на любимия,че и аз най-накрая се чувствам готова за бебе(винаги съм избягвала темата,бях доста категорична,че не искам деца,и мислех,че и той вече се е примирил с този факт).Сигурно ще ви се стори глупаво,но много ме беше страх как би реагирал ако му го кажа и дали отговора няма да бъде"Да,ама сега аз вече не искам".И така,вчера,докато си пиехме сутрешното кафе и си говорехме общи приказки,аз просто го изтърсих"Искам вече и ние да си имаме бебе".Няколко секунди ме гледа,без никаква реакция,след това стана,взе ми противозачатъчните и ги изхвърли.Думите му бяха:"мило,вече си мислех,че никога няма да го кажаш".Толкова бях щастлива,все едно вече съм бременна.
В следващите дни ще отида на контролен преглед,надявам се всичко да е наред и в най-скоро време да пусна и аз заветната тема.
Желая на всички ви прекрасен ден и повече усмивки 

Леа, благодаря ти за мига на радост, който ми подари с тази темичка.
Желая ти от сърце незабравимо, слънчево и безметежно лято и много желание за всичко - за живот, за малки радости, за детенце, за любов.

       
Лея, страхотна си да знаеш, дано скоро да пуснеш такава тема, ама номер две и с още по-готина новина    Тогава всички ще сме още по-щастливи с теб

 Искам да ти кажа,че направо ти се вързах и много се зарадвах,после като прочетох ми стана едно Но ти желая от все сърце,както и на другите мацки, няма да ги споменавам всичките- Голди,Дарето и тн. да се похвалите наистина в най-скоро време  И да не си мислите,че съм ви забравила,влизам да ви следа от време на време

ей, леа, ще те бия и аз се вързах! Дано пуснеш истинската тема още преди да се е захладило......

   СВЕТЛИ, ако ти кажа, че аз самата не знам как съм, не зная дали ще ми повярваш. Ако трябва с една дума да се определя, от един месец съм просто "РАЗЛИЧНА". Без усмивка, без сълзи, без надежди и нито една мисъл за бебе, без планове....странно се чувствам. Неща, които навремето ме разстройваха, сега отминавам с апатия. Щастливи поводи около мен - не ме радват. Мразя се такава, защото съм стопроцентов  "емоционален инвалид". Надявам се до някой и друг месец да стана отново предишната "АЗ", защото сегашното ми състояние тежи освен на мен, но и на всички около мен. Прегръщам те съкровище мило! 

Лея,
така ми подскочи сърцето че чета и не вярвам на очите си - майтап ли е или наистина си бременна?
Желая ти от все сърце миличка да имаш повод да напишеш дълго чаканото и мислено заглавие на твоята мечтана тема

Не знам защо, ама бях сигурна, че тази тема е майтапчийска... Обаче толкова ме сърбят ръчичките да напиша едно "Честито, Леа!!! Просто ми се плаче от щастие като чета твойта добра новина", че ето на - ръцете ми сами го написаха, а аз не можах да ги спра Както е написала в подписа си една мама от нашия форум (наричам я мама, защото ние всички сме мами, в това няма никакво съмнение): "Каквото е писано на небето, ще стане на земята".

Лали, това, което си написала, ме докосна някъде дълбоко в душата... Да, това е самата Божия истина за силните, оптимистични хора! Но съм убедена, че всички усилия се възнаграждават, всичко добро и трудно, което правим!

Да дам сега отчет и за самата себе си, както призова Дара. След малко повече от 2 години чакане, аз отказвам повече да се подлагам на онези крайности в емоциите, през които всички сме минали, и които изцеждат и последната ми капка жизнена сила... След една цветна снимка през май стана ясно, че тръбите са непроходими (т.е. едната е силно нагъната, а другата просто е отстранена). Това означаваше 2 възможности: или лапароскопия за пластика на тръбата, или инвитро. Моят партньор в живота ми каза следното: "Ти ще решаваш от сега нататък какво ще предприемем, защото тялото си е твое, аз нямам правото на избор". И аз избрах инвитрото, защото просто не мога да се прежаля да се подложа на нова операция. След предишната, в която отстраниха единия яйчник и тръбата, често сънувам операции и не мога да се накарам да се подложа отново на това Сега чакам септември да дойде и да подавам документи в НЗОК за безплатни лекарства за инвитро. Признавам обаче, че и самата мисъл за инвитрото ме плаши много... Ужасява ме мисълта, че нямам друг избор, освен да се намесим грубо в работата на природата и да я насилим да създаде живот. Сигурно звучи смешно, но уви, това е моят начин на мислене и тези мисли тровят главата ми сега.

Леа, подскочи ми сърцето, да знаеш!

Гризка, а и всички останали, на които може да се случи - инвитрото е хубаво нещо. Не го приемай като намеса в работата на природата, а като изход. Нека го наречем "високотехнологичен изход". Когато разбрах, че това ще е следващата ми крачка, аз, честно казано, много се зарадвах. Понесох всичко много добре, не се ядосвах, не се нервирах, бях толкова спокойна и се шегувах с това, което се случва. Важна е гледната точка.
Ще успеем всички, защото вярваме и се борим!

Лея , и аз така се зарадвах Но от друга страна, това, че се чувстваш добре и си в страхотно настроение и усмихната, също е прекрасно!  
А ако ще се отчитаме изпоскрилите се ( ), мойто положение си е все същото и именно за това съм се скрила Оптимистичното е, че скоро ще вземем да завършим  Нещо, което си мислех, че няма да стане скоро и че е много далеч, а то ей го...Ицо би трябвало да започне много хубава работа тия дни и лека-полека нещата се стабилизират. Така че, може би трите години не са чак толкова много, остават две...А може и две да не са:)

Леа, миличка и аз се вързах  Ама другото заглавие, което си измислила е страхотно и напук на всички диагнози и лекари вярвям, че ще имаш такава темичка!!! Пък тогава ние ще измисляме страхотни честитки!!!!!!!
Прегръщам те!
Целувки на Бобо!!!!!

Гризка, аз също съм много против намесата в природните закони, но за съжаление няма друг избор.

Леа, аз не знам твоята история...
Но ме радва позитивизма ти - независимо от болката продиктувала ти да пуснеш темата.
Съгласна с Лали, че има болка, но много съгласна и с другите писали тук - че ти я носиш, но се бориш и не й се даваш. Защото това е живота - борба, болка и малко нрадост - да отсееш другото
А иначе... ми за жалост аз покрай един друг форум бих могла да кажа, че има много по-лоши неща от очакване и онеправдани надежди, и че да пуснеш тема в "Осиновени4 е много хубаво - особено на фона на два други под-форума, в които не се избиват хорат да пишат и ако пишат - пишат от лошо...
ЗАтова Леа е разбрала най-важното - да сме живи и здарви, а другото - някак се понася, преодолява и надживява, а понякога има и изход от ситуацията...

Твърдо вярвам, че Леа ще пусне тема - дали тук, дали другаде - но вярвам, че момента на щастието за нея все още предстои... а за сега и щастието да си доволен от малкото, което имаш - е повод да се похали човек!

ЗАтова - ЛЕа, голяма прегръдка и се радвам, че и с шега се бориш с негативните си емоции. А така - даваш сили и на други!

И на мен ми се иска да пусна такава тема,но за сега уви,нестава.

lea   мила като прочетох заглавието -помислих си че най-накрая си успяла
Кураж мила     не си мисли че няма да пуснеш и ти такава темичка  аз съм сигурна че ще успееш   както и всички други момичета

Lea Не мога да си простя, че съм изтървала темата ти! Това е пълен абсурд!!! Аз - дето през половин час следя форума от три месеца насам... Shame on me!!!!!!!

ЧЕСТИТО!!!! Адски се радвам за теб! Това е страхотно! Няма нищо по-хубаво от положителното настроение и чуството за хумор... Така всичко се отпуска - и организма и психиката... Разтоварвай, работи, бъди уверена и знай че сме с теб 

Развесели ме след гадния ден който имах  Благодаря ти   

Ох, късно ие, пужилавъм ви убав и успешьен петьъчен день