Авторитетът на госпожите в детските градини

Да, госпожите искат децата да могат сами да се обуват и събуват, за да не се занимават те с тях. Съвсем правилно си решила да говориш с госпожата, за да решите проблема. А междувременно се поупражнявайте малко със Стоил - ще видите и двамата как след няколко събувания и обувания на новите сандали ще се справя много по-лесно сам. Ти само трябва да го окуражиш, че може сам да ги обува и закопчава. Успех!

Ами той вече се справя, но все пак ще поговоря с госпожата, защото следващия път ще има коментар за нещо друго! Можеше и тя да го окуражи, а не да прехвърля топката по този категоричен начин!

За почти всички мъници г-жата е капацитет поне от ранга на родителите . И при нас е така. Каквото кажат г-жите - това е вярното. Често ми се налага да обяснявам, че аз съм тази, която има последната дума и че тя е мое дете, а не на г-жите. След година две ще смени г-жите, после пак и пак, но мама е една. Но полза няма
И не са виновни г-жите - Цветелина е сменила три градини и винаги е изпитвала респект към мнението им, с което обаче аз не мога да се похваля. Спомените ми от детството са, че и аз  безусловно приемах за правилно казаното от възпитателите.

Лекси, права си и точно затова ТЕ трябва да се съобразяват какво говорят!

Помоли госпожата да казва на теб такива неща, а не на него.

На мен ми се наложи да кажа на детето в прав текст, че казаното от госпожата не е вярно. Може да руша авторитета й, но какво да направя?
Съдете сами:
1. Който не яде на обяд, го заболява коремчето и му правят операция (слава богу, тя всъщност не се бои от операциите)
2. Който не яде на обяд, ще го оставя долу сам, докато всички деца спят горе (това след като разговарях с нея по въпроса за операциите)
3. Който си разголва коремчето, идва едно куче и го хапе за корема 

И това е градина, която минава за елитна! Слава богу, сега вече не са при въпросната госпожа.

Нашите госпожи имат също много голям авторитет над децата,но аз мисля че така трябва да бъде ,ако искаме децата ни да се научат на нещо.Забелязала съм в нашите госп.,че не са правили досега такива коментари и никога не са казвали" кажи на майка си........".Ако имат нещо да кажат винаги на нас го казват и то винаги в отсъствието на децата.Но в момента госпожите ни са в отпуска и ги замистват едни.....Нямам думи.Държат се с тях сякаш са на една възраст и децата нямат никакъв респект от тях.Съответно там цари пълна анархия в момента. Няма довиждане,няма добро утро и тн.Поздравите са здрасти и айре чао......

Момичета, малко в страни, всъщност не съвсем...

Големият ми син, който вече завърши градината, на няколко пъти ми подхвърля, че госпожата им ги удряла по главата с тетрадките за работа, ако някое дете сгреши. "Ей така, лекичко, мамо, не силно, ама и по-силно понякога..."

Аз доскоро  не му вярвах, защото е голям фантазьор, но говорих и с други майки, чийто деца са споделили същото.

Та може би и така се гради авторитет

"Хайде, купи ми сок и бонбони. Лелята каза, че ще ми купиш сок и бонбони"

И аз обяснявам, че най-важно е какво казвам аз, а не лелите, ама дали хваща дикиш...

Лелеее, значи това явление е повсеместно!
Най-често чувам забележки от рода: "Майка ти много леко те е облякла!!!" (А това, че Стоил много се поти, дори и през зимата и ако не го забележат, та да го преоблекат, ще стане по-лошо, не е важно; те са си решили, че децата трябва да са навлечени!)
Или другото: "Нямаш резервни дрешки в раничката!" (като преди два дни съм занесла цяла торбичка с 3 ката дрехи за преобичане и тя е бутната по погрешка в някой чужд шкаф!)

Пантофки и на мен са ми връщали, защото и падали от крачетата, а всъщност лепките се пълнеха с косъмчета и не лепяха. Но ми казаха на мен - може и защото все пак е ясла и не може да се разчита детето да предаде.
Но пък съм чувала от учителката на съседната група:"Гледай как са го облекли? Не се научиха с тези бодита..И го навлекли като...Загубена работа."

За авторитета - аз се чудех дали малко не изпускам нещата
И дали защото аз не съм респектирана от учителките и Анджи не е
Тя слуша в яслата и не са ми се оплаквали, но им се налага за разни неща. Тръшва се и учителките я оставят да прави каквото иска. Е, допустими глезотии - да си носи раничката с нея цял ден, да спи по блузка и с чорапи, дават и кърпички и цветенца в неизброимо количество...

Един ден си носеле в ръката стотинки, лелята я забелязала и `и казала да ги остави - "Не.Държа си ги.Мама даде ми." (което не е точно така). После лелята ми каза на мен да не и даваме и е права, може някое дете да ги глътне.
Другата леля пък веднъж ми каза че: "Анджи си е със собствено мнение по всички въпроси."

И аз се чудя, дали не трябва да е по друг начин.

Отново знак  за липса на комуникация на  двете страни-родители и педагози!
Аз ако бях-щях да предупредя госпожата, че детето ми трудно намира удобни за крачето обувки, че сме намерили тези, но са малко сложни за закопчаване-да имат търпение.Същото е и с дрехите.Поинтересувайте се вътре колко е топло, пече ли сутрин или следобед слънцето в стаята за занимания, колко проветряват и т.н. Попитайте-как би се чувствало детето според тях добре-с връхна дреха или без нея.Аз почти всеки ден питам, особено при това променливо време.Ако дадете ясен сигнал,че сте отворени за комуникация-половината от проблемите няма да съществуват или поне няма да са на тази основа!Успех!

 

Пенелопа, извинявай, но в случая изобщо не може и дума да става за липса на комуникация  ! Много добре съм се поинтересувала каква е температурата вътре, дори съм влизала лично да я почувствам и знам, че е много топло! Затова още от самото начало съм казала, че Стоил много се поти и е свикнал на по-студено, затова няма да го навличам! Веднъж-два пъти го бях понавлякла и тогава и самите те се убедиха в същото, което им казвах. Оставила съм и елече за всеки случай в шкафчето, ако преценят, да му го сложат. Е, един ден в края на пролетта Стоил каза, че му било студено в градината, но те му казали, че няма елече  ! А то стои в шкафа! Тогава пак говорих с тях и им напомних, че има елече.
А в случая с обувките, не мислите ли, че госпожата трябваше да се въздържа от коментар пред детето, а вместо това да ми каже на мен и аз да й обясня  ?

Inna-аз говоря принципно, не изхождам за дрехите само от твоята ситуация.Аз пък съм била свидетел на мокро от жега дете-навлечено с чорапогащник и поларен панталон и сестрата се вайка какво да го прави, но майката държи да е така облечено детето и точка.Ще напомняте, ще говорите повече и по-често.Да, за сандалите е трябвало да предупредиш ти ми се струва, за дрешките може и да са сгрешили-и ти си затова-да напомняш и да търсиш.Аз бях купила на моята сандали за лятото-китайски, боклучави-едвам се закопчаваха.Направиха ми забележка, че детето се мъчи само, защото така ги учат, и не успява, те даже едвам те се справят-теглят-разпъват-трудно е.Бяха се мъчили една седмица и ми казаха-да ги сменям.А иначе са удобни и са таман за детската.И защо да не го коментират пред детето-то вижда, че не се справя само и научава защо е така-защото сандалите са неудобно направени, неподходящи за случая, а не защото то не е достатъчно сръчно.

Ами не бива да се коментира пред детето. Ако на моето дете му се каже:"Стоиле, кажи на майка ти да ти купи други обувки, че тези се обуват много трудно и не можеш сам!", това значи че вече никога няма да ги обуе, независимо дали му помагат или не. И какво, изхвърлям еденствените обувки, които съм успяла да намеря, 28лв отиват на вятъра, а детето ми ходи с маратонки и в жетгите, защото не мога да намеря или да си позволя да купя други обувки. 
Все пак, родителя преценява кога и какво да купи на детето си.

Ако детето се учи на гърне, хич не е загубена работа. На гърнетата се въртят и долните краища на бодито се наквасват в , хм, съдържанието на гърнето. Затова.

Ами щом знаеш, че такава реплика ще повлияе на детето-предупреждаваш първо ти, а не чакаш те да се мъчат да му помагат.Незнам-за мен това е много логично обяснение защо детето не се справя-така хем му се показва, че не е виновно за неуспеха си, хем му се показва, че трябва само.Ами като не са удобни за обуване наистина?Какво да кажат на детето за негово успокоение?Особено пък и ако с другите се е справял сам.Относно бодитата-категорично-потапят се в гърнетата.

Такаа, явно нещо не можем да се разберем. Обувките се обуват лесно, но каишката, която се залепва, излиза от другата каишка, която придържа първата нагоре. Трябва само за това да му се помогне, нъпреки че спокойно могат да се носят и незакопчани, но Стоил винаги е много изряден в облеклото си и това го дразни. Обувките бяха купени в неделя, а случката е от понеделник - кога да се научи детето толкова бързо!? А и изобщо не съм предполагала, че госпожата ще си позволи подобна забележка  !
Подкрепям те с две ръце, angelica!

няма да навлизам в обсъждане на конкретния повод за тази тема, само ще споделя аз как се справям с въпросите за учителския авторитет:
1. рядко са случаите, когато се е налагало да оспорвам казаното от учителите на децата ми (в училище или в детска градина). може би сме попадали все на добри учители, може да сме случили на деца...
2. когато все пак има разминаване между онова, на което учим децата у дома и това, което им (по)казват учителите, винаги търсим логично обяснение защо учителят е постъпил така. не считам за редно пред децата да оспорвам авторитета на човека, в чиито ръце съм ги поверила с очакването да ги учи на нещо. ако в момента не се сещам за подходящо обяснение, просто казвам, че съм убедена, че учителят е имал основание в конкретната ситуация да реагира по конкретния начин. по-късно се опитвам да обясня повече.

един-единствен път се наложи да се намеся в отношенията между дъщеря ми и учителката й по английски, но там учителката предизвика реакция с изказването: "щом майка ти е била учителка по английски, нека тя да си те учи!" (това при платени уроци по английски). е, завършиха учебната година и се разделиха в прекрасни отношения 

за сандалите - при така създалата се ситуация бих помолила учителките в присъствието на детето (нещо като да ги помолим заедно) да му помагат мъъъъъъъъъъъничко за закопчаването. ето, има нови сандали, най-удобните и красивите от всички в магазина, но още му е малко трудно да свикне с новото закопчаване. ако може мъничко само помощ, докато се научи.

в името на децата ни е важно родителите и учителите да си останем "от една и съща страна на барикадата".

Благодаря, yanita, точно така смятам да постъпя, само я чакам да се върне от отпуска, а междувременно Стоил си носи новите обувки.
Аз също (дори в конкретния случай) не съм си позволявала да изразя негативно мнение за госпожите му в негово присъствие!!! Той още си ги уважава и така трябва да бъде...

Само да вметна, че "загубена работа" беше част от коментара на лелята по повод облеклото на детето.
Иначе за бодитата сте напълно прави.

ами да, ама аз избеснях
днес след тръшкане от страна на Ането, която повтаряше "ще ви хвърля на земята и ще ви смачкам" разбрах, че го е научила от учителките в ДГ... когато децата шумели.
Съжалявам, но не мога да поддържам авторитета на учителка, която говори такива неща. Казах директно на детето си, че ще направя всичко възможно наесен да не е при тази жена.
Може и да не съм права, но ми причерня.

Аз да кажа за "бе"-то - от там го е научила щерката - днес като си чакахме храната в коридорчето (болни сме), чух отвътре лелката да говори на някое детенце на "бе"....

Това много не ме вълнува и ние сигурно не говорим книжовно, ама все пак не е лошо да си забравят махленския стил на говорене пред децата. 

Напълно съм съгласна с теб Киса.Нашите госпожи са толкова интелигентни и цяла година им отне да научат децата да говорят на учтива форма" Вие" и тъкмо всички влязоха в крак и сега тези заместнички ,които им говорят на "бе" и "айре" развалиха всичко.Тъкмо сина ми и в къщи дори беше започнал да говори на Вие и за всяко нещо се благодареше,молеше и искаше разрешение и сега елате да видите какво става.Направо нямам думи..........,що за педагози са незнам и как може да има съвестни учители и абсолютно невъспитани учители.Вкрайна сметка не завършват ли едно у-ще тези хора?
Киса от какво сте болни ,дано не е нещо сериозна  и да се оправите по-барзо! 

Кашля.... тук-таме сополки.  Надявам се до понеделник да се оправим.

Благодаря! 

Е, не може да се отрече, че са ги научили на доста неща, въпреки че може да се поспори по въпроса дали от тях или от къщи... Но се съблича и облича сам, сгъва си дрешките, отсервира си чинийката (ама не винаги). За "вълшебните" думички - моля, благодаря, извинявай - не е само на госпожите заслугата, това му се набива в главата още откакто започна да осъзнава на кой свят се намира

На същото мнение съм ,собено последното изречение!
В същото време обаче подкрепям и Анда. В нейната ситуация бих постъпила като нея. Все пак става въпрос за Госпожа ,която НЕ заслужава уважението на детето ми. Все пак не искам то да расте ръка за ръка с лицемерието.