ами доста е трудничко - аз също работиа в университет, и като погледнеш отстрани - много свободно време но не е така - все уима какво да се прави , плюс писане на дисертация, участия в конференция и разни акедитации детовсе ги измислят.. Моето дете го гледа баба му - почти няма време да се занимавам.. но няма как - все си мисял че като си напиша диертацията и ще остане време - ама катоп гледма една моя колежка детое е вече доктор а има син на моята взъраст и тя основно разчта на майка си - че иначе не става.
- Публикувана: 18 юли 2006, 15:16 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2006, 16:26 ч.
Работещи мами, кога намирате време за децата си?
За съжаление, само в събота и неделя имам време. Добре, че има кой да готви и да подрежда. Скоро ми предстои да се преместя в собствено жилище и тогава ще бъде по-трудно.
Вечер не се занимавам с нищо друго освен с детето, а в събота и неделя гледам да сме навън и за домакинстване ми остава времето, докато спи следобед. Опитвам се да го включвам в чистенето и метенето и така става малко по-забавно.
Вечер не се занимавам с нищо друго освен с детето, а в събота и неделя гледам да сме навън и за домакинстване ми остава времето, докато спи следобед. Опитвам се да го включвам в чистенето и метенето и така става малко по-забавно.
Много е трудно, напълно те разбирам. Аз съм се прибирам към 18.30-19.00 и имаме само около час-максимум два за игри и развлечения. Добре, че поне сутрин съм си вкъщи и излизам чак към 11 ч. Но пък гледам да се отдавам през уикенда максимално - ходим насам-натам с малката, глезим се. Осъзнавам, че това надали е достатъчно на детето, но няма друг начин.
и аз да добавя за работата в университет - май вече не бих могла да работя нещо друго, т.е. с фиксирано работно време, ама наистина и нашата ситуация не е толкова лесна - все има какво да се върши и дописва вкъщи, а вкъщи, дори да има кой друг да гледа детето, то иска да ти 'помага' и прелиства книгите и файловете и почти нищо не може да се свърши, а в нашите университети понятието 'свободен кабинет', където да си подготвиш часа, по-скоро не съществува, но това е друга тема... при мен е може би някак въпрос на организация и се ядосвам, че уж доста време съм вкъщи, но вместо да се занимавам с дребчо, по няколко часа довършвам нещо служебно, което може да свърши за половин час, но ако той е наблизо буден, се върши за два часа, ама аз не съм го свършила, след като той е заспал, защото съм била уморена, или съм мила чинии (а това мога да го правя заедно с него, без да го пренебрегвам така), или съм форумствала 
След работа.
Много често няма сготвено и не е изчистено, ама......
За университетските труженици - щерката на една наша асистентка се пазареше, докато майка й изпитваше, със студентите да им подсказва срещу съответната сума
Сега завърши втори клас, а майка й преподава икономическа статистика, няма майтап.
Много често няма сготвено и не е изчистено, ама......
За университетските труженици - щерката на една наша асистентка се пазареше, докато майка й изпитваше, със студентите да им подсказва срещу съответната сума
Сега завърши втори клас, а майка й преподава икономическа статистика, няма майтап.
Честно казано, наистина е трудно, но не е невъзможно, стига човек да има желание. Синът ми го гледат бабите, с "работното време" на градините, в 17 ч. се прибира съпруга ми, аз половин час - до час - по-късно. Готвя веднъж на 2, максимум 3 дни, понякога слагам във фурната и излизаме на разходка да караме колело, пред блока... Честно казано, също си мисля, че е недостатъчно времето, не е същото, когато си бях в къщи по цял ден /гледахме се до 2 год. и 3 мес/, но трябва да се оправяме някак си. Не съм го лишила изобщо от разходки, даже успяваме и през седмицата да се разхождаме след работа в Морската градина, дори и за час. А иначе уикенда е изцяло отдаден на малкия господин в разходки. Не всеки ден имам ядене, което се нуждае от дълго приготвяне, залагаме и на по-бързите ястия, но иначе просто няма как...
Аз съм с фиксирано работно време. С децата - след работа и през уикенда. И понеже времето ми с тях е малко, старая се уикенда да е посветен на тях. Не приемам работа през уикенда твърдо. Няма начин да пътувам някъде и да не са с мен. Скоро бяхме поканени на парти в Банкя. Казаха без деца. Имах на кой да ги оставя, не пожелах. Останах си тук, натоварих ги на колата и отидохме на вилата. На парти замина само баща им. И така. И през ваканцията са си тук. Не обичам да ги изпращам насам-натам. Сега ще са с мен през цялата ми отпуска, която е почти месец. Имат и едни максимум 10 дена с баба си, които пак със зор им ги отпускам.
И аз като Янита готвя през уикенда и това ми покрива 4 от вечерите през седмицата и така и с децата сме по-свободни. Вечер се занимаваме заедно, но за съжаление гледам да им наваксам заниманията или несвършените неща от деня. Баща им ги извежда за малко като разхожда кучето - мотаят се по люлки и разходки по около час. С мен са само "по задачи" през седмицата.
И аз като Янита готвя през уикенда и това ми покрива 4 от вечерите през седмицата и така и с децата сме по-свободни. Вечер се занимаваме заедно, но за съжаление гледам да им наваксам заниманията или несвършените неща от деня. Баща им ги извежда за малко като разхожда кучето - мотаят се по люлки и разходки по около час. С мен са само "по задачи" през седмицата.
Не знам дали има рабтоеща майка, която не страда от липсата на време с децата си 
Аз се опитвам всяка минута - сутрин Ицко става в 6-6:30 - закусваме заедно, четем книжка, слушаме музика. Става татито и аз отивам на работа. Гледат се , докато дойде баба му, която го гледа денем. Вечер след работно време 16:30 се втурвам към автобуса, и в 17:30 съм паркирана у дома, играем, излизаме навън, после пак у дома играем, хапваме. Готвенето , гладенето и разтребването остава за след 22:00, когато дребос си легне. Затова и вечно ми се спи, но се свиква.
Аз се опитвам всяка минута - сутрин Ицко става в 6-6:30 - закусваме заедно, четем книжка, слушаме музика. Става татито и аз отивам на работа. Гледат се , докато дойде баба му, която го гледа денем. Вечер след работно време 16:30 се втурвам към автобуса, и в 17:30 съм паркирана у дома, играем, излизаме навън, после пак у дома играем, хапваме. Готвенето , гладенето и разтребването остава за след 22:00, когато дребос си легне. Затова и вечно ми се спи, но се свиква.
Добре де, ама за да сготвите всичко това не ви ли отива цялата събота?
друг трик е че пека 3 неща заедно (баница,огретен-тиквички и пържоли миналата седмица)