Публикувана: 20 юли 2006, 08:05 ч.
Последно мнение: 21 юли 2006, 19:00 ч.

Правите ли разлика между "голямата" и "истинската" любов?

3 235
48
1

# 30 20 юли 2006, 14:41 ч.

Голяма любов?! Значи, в такъв случай, съществува и малка? Много странно. Любовта е просто любов и толкова. Така и не ми стана ясно защо хората така отчаяно се напъват да я напъхат в някакви рамки с точен размер. Малка, голяма, а средна има ли? Или свръх? На килограм ли я мерите или я режете като плат на парче, с различна дължина? Колкото ви трябва - толкова да ви отреже продавачката?
Във всеки един момент от живота ми, когато е имало човек, е имало и любов. Чувсто, емоция, привличане, харесване, нещо си - квото и да е. И щом съм била точно с този човек точно в този момент, значи любовта е била "голяма", както казвате. Била е единствена и неповторима - само тя и никоя друга. Ако щете, въобразявала съм си, че е "голямата", дори "огромната". Всеки житейски момент е отчасти сам за себе си. Носил е различен емоционален заряд. Но ако е имало любов, то тя просто е била такава. И не съм се опитвала да я категоризирам.
И какво значи "истинска"? Фалшива любов има ли? И ако има, защо сте я търпяли и сте я изживявали? Просто човекът, с който сме в различните моменти от живота ни, е уникален сам за себе си - щом сме били с него, значи е имало причина, ако ще и само нам известна и несподеляна от другите!
Изобщо, тези понятия са ми странни... :crazyeyes

Поздрави! :

# 31 21 юли 2006, 12:58 ч.

Мнения: 779

Цитат на: WhoElse в чт, 20 юли 2006, 14:41

# 32 21 юли 2006, 13:03 ч.

Мнения: 899

Връщам темата, за да не пускам нова, тъй като снощи ме налегнаха размисли..
Добре де, след като може в един филм например, либовен, да се събере прекрасно сентенцията на любовта, до толкова, че да ви разтърси, след като могат шепа актьори да играят толкова добре на обич - защо да няма малка, лъжлива, неистинска любов. Толкова ли сме наивни, че не можем да си признаем, че нещо е само секс, навик, химия, физика, споделеност? Толкова ли не можем да признаем, поне на себе си, че понякога играем роли, дори в любовта - например правим неща, които се смятат за подходящи, искаме да получаваме цветя и подаръци, да ни се казват изтъркани думи, които пак ни поставят в роля? Дори и да с искрени, говорим заучени реплики и..всеки от нас прави по един любовен филм с всяка връзка.

За мен голямата Любов е просто една много добре изиграна такава, с много патос, подходящи жестове, вкаран екшън. А истинска се оказва тази, която остава след спускането на завесите, махането на сценичния грим и свалянето на розовите очила.

Нека не бъдем толкова повърхностни и наивно-романтични и да смятаме, че няма малки любови, удобни такива, кратки, бързи, страстни, насилствени и т.н...все са любови. Но от различни сценарии.

п.с. Малчо ме е изпреварила Simple Smile

# 33 21 юли 2006, 13:06 ч.

Мнения: 5 577

Умбра, изключителна си - забелязвам го вече за трети път. bouquet

Абсолютно съм съгласна. С всички видове, които ти каза.
Бих добавила платоничеката - мисля тя също е силна любов, стойностна и ценна.

# 34 21 юли 2006, 13:12 ч.

Мнения: 899

Благодаря

Да и платоническата, разбира се, понякога много по-силна от тази, в която има и плът Simple Smile

# 35 21 юли 2006, 13:28 ч.

Мнения: 6 315

Лично за мен любовта към мъж (не платоническа) не може да се разделя на типове: голяма, малка, истинска или фалшива. Любовта е просто любов и или я има или я няма. Този, който може да бъде влюбен и същевременно с това да бъде обективен и да не гледа през розови очила, за мен лично е гений Laughing

.

Да, има случаи в които правим секс заради самото привличане, но това не е любов, а чисто задоволяване на нагона. Когато нещата м/у двама души се превърнат само в навик и рутина е лошо ..... значи любовта я няма.

# 36 21 юли 2006, 15:24 ч.

Мнения: 899

Цитат на: Margarita в пт, 21 юли 2006, 13:28

Когато нещата м/у двама души се превърнат само в навик и рутина е лошо ..... значи любовта я няма.

Моите родители са заедно от близо 30 години. В техните отношения рутината и навикът са се наместили безвъзвратно, но не смятам, че между тях няма любов - да, те не са влюбени както са били преди 25 год. например, но определено с анежни един към друго, обичат се и...аз лично предпочитам такава обич, пред онази изпепеляващата. И какво - всеки път като нахлуе рутината - тръгваме си от дадения човек?

Аз лично за себе си знам, че рутината винаги се настанява, рано или късно..

# 37 21 юли 2006, 15:33 ч.

Мнения: 1 937

Цитат на: Umbra в пт, 21 юли 2006, 15:24

Аз лично за себе си знам, че рутината винаги се настанява, рано или късно..

Не е задължително да е рутина, Umbra, и това да звучи стряскащо!
Може би чувствата просто се преобразуват...
Точно както във физиката...
Преминават от едно състояние в друго, променят се...и не съвсем!

# 38 21 юли 2006, 15:52 ч.

Мнения: 6 315

Цитат на: Umbra в пт, 21 юли 2006, 15:24

Има обич, нали. Пропуснала си думичката само. Когато остане само навикът и единствено страха от това да не си сам те задържа при някого е по-добре да си тръгнеш. Поне според мен. Simple Smile

# 39 21 юли 2006, 15:57 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Никой не може да даде точно и ясно определение на любовта. Затова я описваме с качествата и - за голямата не знам, но истинската за мен е тази, устояла с времето и на рутината.

# 40 21 юли 2006, 16:01 ч.

Мнения: 1 937

Цитат на: Margarita в пт, 21 юли 2006, 15:52

Когато остане само навикът и единствено страха от това да не си сам те задържа при някого е по-добре да си тръгнеш. Поне според мен. Simple Smile

Така е, ама малко от нас го правят, 'щот сме конформисти!

# 41 21 юли 2006, 16:08 ч.

Мнения: 779

Цитат на: Umbra в пт, 21 юли 2006, 13:03

Умбра, за първи път няма да се съглася с теб. Аз никога не съм "играла" в любовта. А това, че има различен вид любов, например кратка, не я праив по- малка, по- слаба, по- некачествена...
За заучените и изтъркани фрази, ми не виждам нищо лошо в тях, когато те правят щастлив. Клише ли е да подариш цветя без повод - да, но това не ме прави по- малко щастлива при такъв жест. Не казвам, че оригиналността и спонтанността не ме радват, но в нашето ежедневие си е направо изпитание на духа да поддържаш любовта с такива пикантерии.
Всяка любов е различна. Всеки би я описал по различен начин, а тези, които нямат нужното дарслово или изобретателност, просто взимат нечии чужди думи и ги правят свои.
Учителката ми по литератира ни беше казала нещо много хубаво и ще си позволя да я цитирам " Най - истинските неща в живота са тези, които не можеш да обясниш с думи." Heart Eyes

# 42 21 юли 2006, 16:09 ч.

Мнения: 534

Мисля си,че всеки човек има по една такава любов,която не може да забрави и дори да бъде след това с друг партньор винаги ще я помни.Май това е голямата любов,а истинската е човека,който винаги е до теб и споделя целия ти живот-половинката. Heart Eyes

# 43 21 юли 2006, 16:15 ч.

Мнения: 899

Може би аз гледам прекалено цинично на нещата, не знам. Но и вие сте прави. Малчо, благодаря ти, че се съгласяваш с мен, твоята гледна точка също е вярна, аз също мисля така, но имам и другото мнение. Естествено, че е не е лошо да ги има жестовете, изтърканите думи, те са ни нужни, без тяхо би било безкрайно сиво и празно. Аз не правя критика, а само разсъждения. Самата аз вярвам в безмерната, силна и умопомрачителна любов, но и в рутината. В която не намирам нищо лошо.

Надявам се някой не се е обидил от думите ми, Vili.P, Margarita, Малчо - bouquet

# 44 21 юли 2006, 16:22 ч.

Мнения: 1 937

Играем и още как...Всякакви роли...
Но си признаваме само пред себе си...(което ми се струва и най-трудното!?!)
Другите винаги можеш да ги заблудиш. Дори и това да са най-близките...
Дали, за да не ги нараниш, за да ги задържиш, да ги побутнеш...Или...Все едно...

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Войната в Украйна 2

Знаете ли, че...? (интересни факти)

Знаете ли кого видях - 44 тема

Причина:

Причина: