излишно е да ви казвам че пиша тук редовно и като регистрирана, както и е съвсем излишно да обяснявам защо не влизам с ника си.
Историята е доволно банална. Произхождам от нормално средностатистическо семейство с две деца.
Обичам родителите си и сестра си. Омъжих се преди повече от 10 години. Обичам съпруга си имаме хубаво семейство и дете.
До тук добре.
От момента в който обявих че ще се женя обаче майка ми просто все едно някой я подмени с вълшебна пръчица.
Много зла вълшебница ще да е била тази обаче.
живяхме при родителите ми 2 години - не издържах повече. С триста зора и с какви ли не лишения и стечения на обстоятелствата - успяхме да си купим малко апартаментче - отделихме се.
От тогава не им "тежим".
Ако въобще може така да каже родител на детето си. И преди това помагахме с пазаруване и пари - но това не е драмата.
В къщи майка ми и баща ми не се разбираха от години все намираха повод за скандали - ревности, непоносимост на майка ми към всички роднини на баща ми.
Цялото ми тинейджърство мина като синя каска - да успокоявам майка ми че баща ми не е лош, че не и изневерява и т.н.
Нон стоп слушах колко черни са леля ми и баба ми /зълва и свекърва/ и всички техни роднини.
Като създадох свое семейство реших че най-накрая ще се измъкна от този ад но не би!
Мъжът ми е много добро момче, разбираме се добре, работлив е и е амбициозен. Завърши хвана си хляба в ръцете - печели не лошо. Постъпихме си на краката. Последните години им помагах на нашите по-малко и инцидентно, когато имат нужда.
След поредния скандал като отидох да ги видя - който майка ми успя да ми устрои точно в рамките на 5 минути - останах поразена от тона и.
Държеше се с мен назидателно все едно съм вчерашна пикла, крещеше ми и ме обиждаше.
Стигна се дори до там че ми обяви
"Много ти порасна работата вече - два апартамента, две коли - не се говори с теб!"
Е от това ме заболя най-много.
Аз не съм материалистка. Живели сме и под наем с две лъжици, преди години. Мъжът ми учеше платено и бяхме с малко дете - купувала съм му памперси трето качество - леренките ги хващах с телбод. Имало е дни дето сме яли образно коричка хляб. Но това никога не ми е тежало. Просто се борехме и толкоз.
Успяхме.
Изплувахме мъничко над водата.
Защо е това отношение. Защоооо????
Не съм отказала да помогна, обичам ги но вечните претенции и скандали от страна на майка ми всеки път ме нараняват.
Дълго си мълчах защото баща ми е много добър човек /то и кой ли би понесъл подобно нещо с години/ и много ни обича. Той е патриархален по дух и за него семейството е над всичко.
Но така и не успя да вразуми майка ми - тя непрекъснато му говори и против родната му майка и сестра му и против нас.
А най-много от всичко ме е страх да не ми развали отношенията със сестра ми. Сестра ми е много добричка и е кротък и благ човек, услужлива, състрадателна и винаги насреща - и при всички тези скандали ме е страх все пак да не се настрои срещу мен.
Как да постъпя!
Какво да правя?
Стремя се да не се поддавам на провокациите на майка ми и в повечето случаи успявам, но вчера не се стърпях и стана наистина голям скандал.
Защо се променят така хората???
п.с. Извинявам се за дългия и объркан постинг но сърцето ми е свито и не намирам отговор на въпроса - защо?
И какво да правя!?