Излязохме сутринта заедно и му звъннаха по телефона. Оказа се, че едни клиенти вече са пред мястото, където работи, а там няма никой. Стигнахме заедно до моята спирка, целунахме се, гушнахме се и го виждам как още на светофара той си вади телефона и съм сигурна, че звънна на колежката си да и каже. Всички ще кажат, че това е нормално и сигурно е, но на мен ми стана гадно. Втори случай - обажда ми се, бяха седнали да обядват и както си говорим по едно време ми вика: Добре, хайде, че нещо ми се доспа. И се чува отстрани колжката как коментира нещо. (Второ жегване). И преди малко: Обаждам му се да му издиктувам един телефон и чувам как му звъни служебния и явно го дава на колежката си, за да вдигне, защото после ми вика: Хайде, че ме търсят на служебния...
И така. Наглед всичко е нормално, в рамките на служебните отношения, но защо тогава ме изяжда толкова?! Вярно, че аз вече и с нервите не съм добре, но.. все пак..
Къде е грешката? И какво да направя, за да се успокоя? Явно е, че не ми достига внимание (особено през деня) и имам нужда от неговото такова и ако му се обадя, за да се почувстам по - добре, а той има работа и ми каже да се чуем после, в крайна мсетка аз се чувствам още по - гадно... Преди време бях ходила на поне 3 врачки и трите ми казаха, че той не ми изневерява, че ме обича и каквото е имало е било преди това. Дълго време и вярвах в тези приказки, но напоследък пак всичко се е изострило в мен. Знам, че жената притежава и 6то чувство и се чудя дали при мен работи то или просто нервите ми хич ги няма За уточнение, колежката е с гадже, но спеше по едно време и с техен колега, така че за мен тя не е стока. А до колкото знам, той не е изневерявал на гаджетата си преди мен...